Дара Джой
Реджар (1)

Пролог

Той беше едно напълно сексуално създание.

Красив като греха, чувствен като коприна.

Неговото име беше Реджар.

Той беше потомък на древна мистериозна раса, позната като фамилиери, за която се говореше, че съществува в две форми. Тези на човек и на котка.

Забулени в тайнственост, фамилиерите бяха едновременно уважавани и презирани от тези, които знаеха за съществуването им. Затова те най-често се държаха един за друг — с изключение на моментите, когато имаха случайни връзки. В това отношение техните съюзи бяха многобройни, а репутацията им напълно заслужена. Мъжете от вида не приличаха на никои други.

Единствената отличителна черта на мъжете фамилиери беше способността им да се изгубят напълно в чувствеността си. Сетивата им бяха толкова остри, че те често получаваха удовлетворение само от доставянето на удоволствие. Всъщност те живееха заради еротиката. Отдаваха й се, потапяха се докрай в нея.

Веднъж щом един фамилиер се фокусираше върху плячката си, беше трудно, ако не и невъзможно, да се устои на любовния му магнетизъм.

Странно, но след като веднъж се пробудеше страстта му, той можеше да бъде едновременно безмилостен и любвеобилен. Безстрашен хищник, но и необичайно деликатен.

И тогава идваше допълнителният елемент.

Имаше слухове — за които само се говореше тихо, а фамилиерите нито ги потвърждаваха, нито отричаха.

Легендата разказва, че мъжете притежават специална черта, която е характерна за вида им; физическа черта, която е толкова завладяваща, че от време на време те са преследвани и поробвани само заради възможността хората да се убедят в достоверността на мита.

Вярвало се е, че мъжете фамилиери имат физическата способност да „засилват“ чувствителността си по време на половия акт.

Фактът, че това „засилване“ не е очевидно, не спираше разказите за съществуването му. Освен това, ако мъжкият фамилиер решеше да използва уникалната си способност да дарява удоволствие по мистериозния си начин, резултатът можеше да бъде опустошителен… или поне така се говореше.

През годините разказите продължаваха да се въртят около това как някои от тези мъже са толкова опитни в това изкуство, че използването на вродената им черта, съчетана с изключителната им котешка чувственост, представлява неповторимо преживяване.

Това беше част от неговото наследство…

Но бе добре известно, че сред всички фамилиери, Реджар та’ал Кру беше надарен с много повече.

А неговото специално пътешествие беше на път да продължи…