Дара Джой
Реджар (10)

Девета глава

Лондон

Тя нямаше намерение да разбира, както й каза толкова грубо княз Николай.

Лайлак хвърли последен бегъл поглед към дългото до пода огледало. Това беше сватбеният й ден. Гостите стояха долу и чакаха влизането на булката. Позволиха на княза да вземе специално разрешение! Публикуваните имена дори не бяха прочетени. Бързината, с която действаше той, направо я плашеше. След като Негово Височество бе взел решение да се жени, се държеше като разярен бик.

Аналогията я накара да потръпне.

Нямаше смисъл да мисли за това.

Изобщо нямаше смисъл — защото кичур от косата й се бе изплъзнал не от белия дантелен воал, а от шапка, проядена от молци.

Обръщайки се с гръб, тя погледна над рамо отражението си.

Дрехите на сина на коняря й прилягаха идеално. Слава богу, че жакетът бе толкова широк — никой нямаше да заподозре, че под дрехите се крие жена. С изключение… не изглеждаха ли бедрата й малко закръглени? Като размисли, никога не бе виждала момче с такива заоблени задни части. Лайлак прехапа устни.

— О, госпожице! Наистина искам да размислите. — Ейми стоеше зад нея и кършеше ръце. — Къде ще отидете? Какво ще правите? Това не е хубаво, казвам ви!

— О, замълчи, Ейми. Просто ще се скрия за известно време — Лайлак се колебаеше дали да й каже къде отива, защото се страхуваше да не би князът да изтръгне информацията от нея. Само чист късмет и посещението на лейди Харкорт миналата седмица, я бяха спасили.

Разбирайки за нещастието на Лайлак, милата жена й бе предложила да я приюти за известно време.

— Докато отмине тази ужасна бъркотия — беше казала тя. Лайлак й бе изключително признателна. За да отхвърли подозренията, тя бе поканила лейди Харкорт на сватбата — за голям ужас на леля си.

В този решителен момент тя се намираше на долния етаж, готова хитро да утеши княза, когато Лайлак го оставеше да стои пред олтара. Лайлак реши, че планът на лейди Харкорт е много умен и я похвали за него. Тя се бе усмихнала, наричайки я прелестно, наивно малко момиченце, което е твърде очарователно за княза.

Не оставаше много време. Хвърли широк колан през прозореца и предпазливо се хвана за един дебел клон на дъбовото дърво отвън.

Лайлак всъщност никога преди не се беше качвала на дърво, но колко трудно би могло да бъде? Котаракът й Реджар го правеше непрекъснато. С един последен тласък, тя се хвърли през прозореца.

Една силна ръка я сграбчи за глезена.

— Ейми какво правиш? — прошепна тя трескаво. — Пусни ме! — опита се да издърпа крака си от мощната хватка. Вместо да я освободят, неумолимо бе изтеглена вътре в стаята.

Познаваше само един човек, който бе толкова силен.

Тя стискаше перваза на прозореца, отказвайки да го пусне. За съжаление, този път бе върната в стаята по-скоро в хоризонтално положение, успоредно на пода.

— Пуснете ме веднага! — заповяда тя.

— Щом казваш — отговори провлачено дълбок глас. Той я пусна и тя падна на килима.

Хвърляйки му жлъчен поглед, седна, потривайки задните си части.

Реджар приклекна на едно коляно до нея. Протегна се и свали деформираната шапка от главата й. Косата й се спускаше в пълен безпорядък, а кичурите се разлетяха на всички страни. Греховните му устни се извиха в усмивка.

— Харесва ми този костюм, който си облякла за сватбата — двуцветните му очи блестяха с нещо повече от веселие. Лайлак можеше да се закълне, че е видяла искра на гняв в дълбините на тези синьо-златни очи.

Погледна за миг встрани, хапейки устни. Какво би го разгневило наистина? Щеше ли да е по-добре да го притисне, докато накрая изгуби самообладание напълно? Може би тогава щеше да се откаже от сватбата. Или тя трябваше да…

Но нямаше възможност да направи нищо, защото княз Азов просто се изправи и я преметна през рамо.

— Ах! Пусни ме! Грубиян! Варварин! Чуваш ли?

Цялото събрано множество я чу.

Лайлак крещеше и ругаеше, докато се спускаха по стълбите, подскачаща върху широкото му рамо.

Всяка една глава се изви нагоре, за да види този безпрецедентен спектакъл.

Оказа се, че мис Дивър пристига на сватбата си с дупе, подскачащо във въздуха, облечена в момчешки дрехи и крещяща като пристанищна курва.

Князът от друга страна, изглеждаше хладнокръвен и съсредоточен, и безупречно спретнат в черно сако и черни панталони, които, отбелязаха дамите, прилепваха плътно към мускулестите му крака, а бялото жабо изпъкваше от дълбокото деколте на златната му жилетка. И по свой собствен стил, не носеше шалче. Великолепната му коса, разбира се, се стелеше свободно по гърба му.

Цялата тази сцена беше много повече, отколкото зрителите можеха да се надяват. А общество ревностно се бе опитвало да се снабди с покана за сватбата. Оказа се, че Негово Височество нямаше да ги разочарова. За тази сватба щеше да се говори с години.

— Не знам защо тя избра него пред мен — подсмръкна лорд Крийтън.

Леона Харкорт погледна към високия лорд с ъгълчето на очите си.

— Удивително — промърмори със саркастичен тон, който остана напълно непонятен за противния лорд. Тя знаеше, че всъщност княза е направил избора, но нямаше намерение да го споделя с никого. Не че имаше нужда — всеки, който притежаваше приличен комплект уши ясно бе чул гледната точка на мис Дивър по този въпрос.

Всеки, с изключение на глупака до нея.

Когато Реджар премина с крещящата Лайлак на рамо, Крийтън помаха с дантеления край на шалчето си във въздуха, изразявайки неуместно отношението си.

— C’est la vie^[1] — извика той весело към двойката. Смяташе, че жестът в съчетание с модерното френско изразяване го показва в благоприятна светлина.

Лейди Харкорт изсумтя зад ветрилото си.

Когато възвърна самоконтрола си, тя погледна широкия гръб на княз Николай с интерес. Той носеше момичето без никакво усилие, държейки го здраво с една ръка. Леона въздъхна към абсолютната красота на мъжествената картина, която той представляваше. Е, помисли си, нямаше да отнеме много време на мъж като него да се отегчи до сълзи от провинциалната си малка съпруга. А когато това станеше, тя щеше да бъде тук — за да възстанови вълнението на нещастното му и безстрастно съществуване.

Лейди Харкорт щеше наистина да се депресира, ако можеше да проникне в съзнанието на Реджар в този миг. Той си мислеше, че харесва бъдещата си съпруга, бореща се диво срещу него. Това му показваше точно колко страстна щеше да се окаже мис Дивър. Само след няколко кратки часа тя щеше да се бори под него. И до него. И върху него. И пред него…

Реджар се усмихна лукаво. Обърна я и я постави пред свещеника на съответното място, като властно притисна раменете й с ръце. Тя все още беше зашеметена от случилото се, когато той стисна ръката й здраво в своята и застана до нея.

Реджар кимна на свещеника, някакво дребно подобие на мъж.

Свещеникът преглътна веднъж, след това неохотно започна службата. През всичките си години, никога не бе виждал спектакъл като този. Изглежда дамата не беше особено склонна. Може би трябваше…

Един изгарящ поглед от внушителния чуждестранен княз с различни на цвят очи и свещеникът ускори декламацията на обетите. В действителност го направи толкова бързо, че никой не успя да го разбере. Гостите обръщаха обърканите си лица един към друг. Шепоти „Какво казва той“ прелитаха из помещението.

Агата за кратко помисли да каже на свещеника да забави, но като си спомни бурното изражение на лицето на племенницата си, се отказа. Най-добре бе да свършат с това бързо.

Когато ниският плавен глас на Реджар произнесе: „Да“, Лайлак дойде на себе си. Хвърли на княз Азов остър презрителен поглед. Той наистина ли си мисли, че ще се съглася с това?

Реджар я погледна изпод спуснатите си клепачи. Човекът, който ги женеше беше задал на Лайлак въпроса, за който Джаки го бе предупредил — въпрос, на който трябваше да се отговори положително, за да бъде завършена церемонията. Какво досадно изискване! Мъжете от неговия свят никога нямаше да допуснат поставянето на подобни условия.

Лайлак стисна устни, оставайки хладно безмълвна.

Невъзмутимо, очите на Реджар проблеснаха с внезапна дяволитост. Всеки, който познаваше фамилиера, веднага ставаше предпазлив, щом той придобиеше това изражение. Обикновено означаваше, че Реджар е успял в някоя игра.

Докато се усмихваше невинно на свещеника, той изпрати на Лайлак едно предложение под формата на мисъл, което тя не можеше да откаже.

Искаш ли да сложа край на това?

Лайлак, която гледаше право над главата на свещеника естествено предположи, че князът е говорил на глас.

— Да! — извика тя, тропвайки с крак в гнева си.

— Чрез силата, дадена ми от Бога — каза монотонно свещеникът, — ви обявявам за съпруг и съпруга.

Лайлак зяпна.

— Не говорех на вас! Говорех на него! — тя кимна към княза, но нито един от двамата не й обърна внимание. Свещеникът каза на княза, че може да целуне булката. Лайлак се опита да издърпа ръката си от здравата му хватка. Той се обърна към нея.

Тя се освободи, когато пусна ръката й, но облекчението й бързо се превърна в страх, щом големите му ръце сграбчиха главата й. Силните му пръсти се вплетоха в косата й, накланяйки лицето й към неговото.

Тя очакваше собственическата му целувка.

Това, което не очакваше бе, че ще бъде запленена от зашеметяващия поглед на красивите му покоряващи очи.

Тези извити дълги мигли… Очите му сякаш я уловиха с магията си, докато не си помисли, че не би могла да се отвърне, дори ако той я пуснеше. Взираше се в него, без да може да говори, пленена от горещия му поглед в този завладяващ миг.

Изведнъж, ароматът му сякаш я обгърна, ухание на канела и мирта, който тя асоциираше с него. И друг, по-екзотичен, намек за нещо скрито. Нещо диво и привлекателно, което караше кръвта й да кипи и разпалваше кожата й. Той приближи лицето си към нейното. Пикантният му топъл дъх я погали, когато той заговори почти до устните й. Думите, които произнасяше сякаш вибрираха от еротика, струяща от него.

„Този фамилиер взема теб.

И отхвърля всички останали.

Този фамилиер ще отдаде себе си само на теб.

И на никоя друга.

Този фамилиер се свързва с теб сега и завинаги.

За него няма друга.“

Странните му загадъчни очи се разшириха. Копринените му устни се разтвориха леко спускайки се към нейните така сякаш извършваха някакъв пленителен и странен ритуал.

Очите й се разшириха, когато меките му устни се притиснаха леко към нейните.

И й отне дъха.

Не можеше да диша! Изпаднала в паника, тя стисна раменете му, не бе сигурна, дали за да го отблъсне, или за да го притегли към себе си. Но той я задържа неподвижно под себе си с уста, притисната към нейната. Започна да й прималява в ръцете му от липсата на въздух, черни петна шеметно заплуваха пред очите й. Помисли си, че вероятно ще умре от задушаване точно тук и сега.

Тогава той вдъхна в устата й. Топъл, растящ поток от въздух, който изпълни дробовете й с живот.

И някак си, дълбоко в сърцето си, тя знаеше, че този дъх, който й бе върнал, не беше нейният.

 

 

Лайлак стоеше в спалнята си, тъжно загледана в дъбовото дърво от външната страна на прозореца.

Планът изглеждаше съвършен. Какво се бе объркало? Как бе разбрал? Като се замисли, как въобще бе научил каквото и да е за нея? Къде ходи, какво прави, с кого е, какъв рожден белег има. Беше обезпокоително.

Вечерята мина кошмарно за нея.

Байрон я ухажваше от единия край на масата, Бръмъл от другия. Всеки от тях се опитваше да надмине другия в подхвърлянето на съмнителни забележки и неясни изказвания по отношение на предстоящата брачна нощ. По-голяма част от смисъла беше неразбираема за нея, слава Богу, но останалите на масата ги намираха за забавни и се кикотеха зад чашите си, като многозначително поглеждаха нея и княза.

И като връх на всичко, по време на цялата вечеря, онова идиотско конте Крийтън не бе спрял да бръщолеви неуместни фрази на френски като je ne sais quoi^[2], а лейди Харкорт и за секунда не свали поглед от Николай.

Но най-лошото бе, че стоеше до своя съ… до него през цялата вечер, докато той правеше велика демонстрация и постоянно се грижеше за нуждите й. Пълнеше чинията й с отбрани хапки. Питаше я дали иска още вино. А когато никой не гледаше, слагаше ръка на бедрото й под масата с крещящо чувство за притежание, докато предизвикателно усмихнатите му очи срещаха нейните.

Щом Лайлак най-накрая успя да се извини и да стане от масата, тя се втурна презглава обратно към стаята си, само за да открие, че единственото й убежище е опорочено от прозрачната бяла дантелена нощница, която Ейми беше оставила разстлана върху леглото й. Тя й махаше като пораженческо бяло знаме на бойното поле.

Лайлак я захвърли през прозореца и облече най-плътната си нощна дреха, която се влачеше по пода и бе закопчана до брадичката.

Погледна предпазливо към вратата, свързваща стаята й със съседната. Нямаше намерение да спи с този нахалник, въпреки че я беше осведомил по-рано, че самият той няма намерение да спи в другата стая. Нецивилизован простак! Кой бе чувал мъж и жена да споделят една стая! Едно легло.

Е, тя просто нямаше да го направи.

Той я беше измамил! Все още не знаеше как, но бе изиграна. Раменете й увиснаха. Лайлак призна пред себе си, че е подценила възможностите му. Този мъж беше изключително умен. Не беше честно от негова страна да крие всичката тази интелигентност под толкова красива фасада.

Зашеметяващата му външност я беше объркала веднъж, но нямаше да направи същата грешка отново. Веднага след като той се появеше, смяташе да го изрита — право по стегнатия му малък задник. Лайлак изтупа ръце, като че ли неприятната работа бе приключена. Тя се разгневи още повече. Само нека се опита да…

Той стоеше на свързващата врата.

Беше се облегнал на рамката, скръстил ръце на широките си гърди и лениво я наблюдаваше, как крачеше из стаята и мърмореше на себе си. Бе облечен с червен копринен халат, а под него нямаше нищо друго.

Мили Боже!

Без да знае защо, тя се ядоса, че изглежда толкова добре. На цялата планета нямаше жена, която можеше да се справи с това! Мисълта, че вероятно бе облечен със скандалната роба, за която пишеше в Морнинг поуст проблесна в съзнанието й, преди да възвърне здравия си разум. При тези обстоятелства, нападението беше най-добро.

Тя се завъртя към него.

— Сега имаш каквото искаше — имуществото ми, вещите ми, къщата ми! Махай се!

Реджар я погледна спокойно.

— Нямам нужда от имуществото ти, от вещите или къщата ти. Но си права — очите му бавно я разгледаха от върха на главата до розовите пръсти на краката й, подаващи се под широката нощница. — Имам това, което искам.

Грубото му отношение я накара да се изчерви силно. Лайлак повдигна ръце във въздуха.

— Защо го правиш?

Защото не мога да погледна друга жена, без да виждам твоето лице. Защото уханието ти ме преследва дори в сънищата ми. Защото те искам повече от всичко през живота си. И защото, моя съпруго, ти принадлежиш на мен, както и аз принадлежа на теб. Но само отговори:

— Както ти казах преди — имам си причини.

Лайлак не счете отговора му за задоволителен и хвърли една ваза по него.

Реджар дори не мигна.

Вазата се разби в стената на два фута от главата му. Нито един мускул на изваяното му тяло не трепна.

Това я вбеси още повече.

Тя стисна юмруци.

— Не те разбирам! Не разбирам нищо! Как узна всички тези неща за мен? — тя стисна зъби, за да попита за най-неудобното. — От къде знаеш за рождения белег… на бедрото ми?

Очите му проблеснаха дяволито. Той примигна два пъти, абсурдно дългите му мигли погалиха скулите. На лявата му буза се появи трапчинка.

— Мяу! — прошепна той.

Лайлак се поколеба. Подиграваше ли й се? Сигурно не вземаше на сериозно чувствата й? Как смееше! Друга ваза се разби в стената, последвана от възмутен писък.

 

 

На долния етаж Ейми вдигна очи към тавана.

— Господи, каква врява. Котката ли писка така? — попита тя Джаки.

— Не — господарката.

— Убива ли я? — разтревожи се Ейми.

Джаки се разсмя.

— Да, но малката смърт няма да нарани никого, а, Ейми? — той сръга с лакът закръглената прислужница.

 

 

Първото издание на „Дамата от езерото“ прелетя покрай него и се приземи на килима с тъп звук. Реджар започна да се изморява от тази игра. Беше време да я просвети за истините от живота и да премине на следващото ниво от играта.

— Някога питала ли си се, защо никога не си виждала своя скъпоценен котарак около мен? — попита той сдържано. — Защо никога не си ни виждала заедно? И защо имаме еднакви очи — всяко с различен цвят?

Челото на Лайлак се сбърчи. Какво общо имаше това с всичко?

— Всъщност не. Ще призная, че когато те срещнах за пръв път помислих за странното съвпадение, че и двамата имате сходни…

— Не сходни. Идентични.

— Какво се опитваш да кажеш? — попита тя саркастично. — Че знаеш за всяко мое движение, защото можеш да общуваш по някакъв необясним начин с котарака ми?

— Не. Казвам, моя Лайлак, че аз съм твоят котарак.

Тя се засмя истерично.

— Болен ли си? Никога не съм чувала по-нелепа измислица през живота си. Измислете по-добра, Ваше Височество.

Той й отправи Усмивката.

Хлад се спусна надолу по гръбнака й. Ако някога бе имало човек, който й напомняше за… Тя пребледня.

— Аз съм жена с добър усет и здрав разум. Не мога да приема за достоверна подобна безумна история. Както вече казах — опитай отново.

Червената копринена материя се изпъна над мускулите на скръстените му ръце. Дългата му черна коса се плъзна напред, закривайки лицето му, когато той наклони глава, изчаквайки търпеливо.

— Наистина ли?

Лайлак се поколеба за миг. Гледката, която той представляваше беше на един съвършено чувствен мъж. Напълно див. Тя опита да възвърне спокойствието си.

— Категорично. След това ще ми кажеш за сънищата… — тя спря рязко щом осъзна, че едва не се е разкрила пред него.

Той вдигна глава. С язвителна усмивка, изостави небрежната си поза и започна преднамерено бавно да пристъпва към нея.

— Тези сънища — моя сладка, сладка Лайлак, не са сънища.

Устата й се разтвори от удивление. Знаеше ли той за сънищата й? Лицето й пламна. Но как?

— Не знам каква игра играеш, но не я намирам за забавна. Можеш да си тръгваш. — Тя махна с ръка, сякаш изчетква прашинка.

Реджар спря пред нея и я прониза с твърдия си като стомана поглед.

Тя преглътна конвулсивно. Князът можеше да бъде извънредно смущаващ.

Вдигайки ръка, дръзко я докосна с върховете на пръстите си по долната част на лицето. Забави движението достатъчно дълго, за да потърка напред-назад чувствителното място пред ухото й. Възбудените нервни окончания незабавно реагираха на изкусното му докосване.

Някак си не я изненада, че знаеше това за нея.

Той продължи да проследява леко с върховете на пръстите си долната страна на челюстта й до брадичката. С едно движение нагоре палецът му намести устата й срещу неговата.

— Спри — прошепна нервно.

— Не мисля — промърмори той.

Лайлак гледаше как тези чувствени устни се приближават и дъхът заседна в гърлото й. Странно — малката вдлъбнатина под леко пълната му долна устна я хипнотизира. Като че ли по някакъв начин знаеше колко наслада може да й достави тази страстна устна. Тя стоеше застинала като плячка, уловена от погледа на ловец, усещаше топлината му, горещия му дъх срещу устните си. Идеалната позиция за пленяване.

Той наклони устата си към нейната много, много бавно. Целият беше в очакване.

Инстинктивно, само миг преди да я докосне, той се поколеба. Беше измамно помилване от страна на хищника към плячката, бележещо края на преследването.

След това той бе там.

Покри устата й със своята. Изпълни я с вкуса си, с уханието си, с кадифената си топлина. Беше гладък, влажен, изкусен. Изкушаваше, докато искаше. Контролираше, докато търсеше.

Това бе целувка на победител.

Този път настояваше да влезе в устата й, вземаше правото си като неин съпруг да завладее това, което принадлежеше на него и само на него. Бързият му език се мушна между устните й и я шокира. Ръцете й стиснаха реверите на робата му. Езикът му погали вътрешността на устата й. Вкуси я. Погълна я.

Фамилиерът освободи самоконтрола й с едно движение на надарения си език.

В тази област тя нямаше никакъв шанс да го надвие. Той го знаеше. Сега тя също щеше да го разбере.

Лайлак затвори очи. Той щеше да я има. Не можеше да го спре. Осъзнавайки това, в нея се зароди страх… и нещо друго. Започна да трепери, въпреки, че не знаеше защо. Реджар усети силния й страх. Но под страха…

Заговори ниско в ухото й:

— Не можеш да скриеш това, което чувстваш към мен, Лайлак. Усещам желанието ти.

От устните й се изтръгна тих звук. Той се взря дълбоко в изплашените й очакващи очи. Учестеното им дишане звучеше в безшумната стая и сякаш се допълваше. Брачната целувка, която й бе дарил по-рано беше свързала живителните им ритми.

Когато тя вдишваше, той издишваше.

Когато тя издишваше, той вдишваше.

Ръката му обви кръста й уверено, придърпвайки я плътно до него. Навеждайки глава, той започна да отпива от кожата на шията и гърлото й, движенията му бяха плавни и вещи, като на художник. Реджар изпадна в състояние, подобно на транс, което предшестваше древния танц на чифтосване на фамилиерите. Колкото повече се приближаваше до мястото в извивката на гърлото й, където шията срещаше рамото, толкова повече кръвта му пулсираше. Дишането му стана по-дълбоко, по-бавно. Желанието пулсираше във вените му, силно и горещо.

Той никога не бе изпитвал транса на чифтосването преди. Беше опияняващо чувствено, едновременно омаломощаващо и наелектризиращо. Предавайки се на страстта, той отвори напълно всичките си сетива към нея, позволявайки й да проникне вътре в него. Тя беше като много сладък, гъст мед. Всяка пора на съществото му се изпълни с това, което беше Лайлак. Същността й започна да вибрира вътре в него, трептеше, допълвайки синхронното им дишане.

Това беше най-забележителното преживяване в неговия живот.

Без съзнателна мисъл, той свали робата си. Тя се плъзна на пода в краката му като забравена локва. В същия ритъм, той започна да разкопчава малките перлени копчета в предната част на нощницата й.

Лайлак затвори очи, прекалено засрамена, за да гледа към голия мъж. В страха си, ръцете й стиснаха силните му рамене — по някакъв странен начин го почувства като опора.

Какво страшно нещо щеше да й стори той?

Устните му последваха пътя на ръката, потърквайки това, което той откриваше между тежките гънки на плата. Тя усети топлината на устата му, а надолу към корема й се спусна огнена пътека. Ръцете му на талията й започнаха да отместват плата на нощницата, докато устните и езикът му извършваха магията си върху тясната ивица мека кожа. Очите й се присвиха в тънки цепки.

Копчетата свършваха точно под пъпа й. Спуснат на едно коляно сега, Николай спря, за да погледне нагоре към нея, преди да се наклони, за да положи целувка на притежание върху лекото възвишение на корема й. Когато се изправи, ръцете му сграбчиха нощницата и я повдигнаха над главата й.

Той захвърли грозната дреха в огъня. Това повече нямаше да стои между тях през нощта.

— Какво правиш! — тя не можа да се освободи от прегръдката му, за да спаси нощницата от огъня. Лакомите пламъци облизаха дрехата и тя за секунди беше погълната. Погледна Николай с крайчеца на окото си, улавяйки гладката повърхност на златистата му кожа. Опустошена, както щеше да бъде. От нея се изтръгна леко скимтене.

Реджар нямаше как да разбере, че голяма част от страха й се състои в това, че не знаеше какво точно смяташе да прави с нея. Лайлак знаеше, че е свързано с някаква мистериозна промяна, но никой никога не й бе казвал каква точно.

Ръцете му се отпуснаха върху раменете й и я завъртяха по посока на високото огледало, окачено на стената. Тя хвърли един поглед, видя нещо много голямо и затвори очи. Дочу ниския му смях, който идваше… зад нея?

Може би просто трябваше да гледат голите си тела в огледалото. Това изглеждаше доста неприлично — много интимно. Да, това трябва да е. Колко време щеше да иска да я гледа? Беше ужасно смущаващо. Нищо чудно, че жените се страхуваха! Беше…

Кадифените му устни докоснаха рамото й. Ръката му отметна косата й напред от дясната страна на шията й, откривайки врата.

Силните ръце се обвиха около кръста й изотзад и я придърпаха към горещата му кожа.

Същите тези ръце, скръстени пред нея, обхванаха гърдите й, потривайки ги нежно. Палците му докоснаха зърната й и ги накараха да изпъкнат и да се втвърдят. Тя почувства нервност и странна възбуда. Мускулестите му крака се потъркаха галещо към задната част на бедрата и дупето й.

Еротичните му действия я накараха да затрепери. Мисля, че не е само гледане в огледалото. Лайлак започна да се тресе едновременно от страх и желание.

Ръмжейки, горещите му устни се разтвориха върху извивката на шията й, ръцете му се стегнаха около кръста й, придърпвайки я силно. Дишането на Лайлак се накъса, затруднено от почти животинските му действия. Това беше Николай от сънищата й. Как? Как?

— Сложи дланите си на огледалото — ниското му ръмжене звучеше като заповед.

Тя не посмя да му откаже. Подпря се на огледалото. Силните му бедра насилствено си проправиха път между краката й. Сега можеше да го почувства зад себе си, беше огромен. Дебелата главичка на копието му беше на входа на женската й същност. Той не можеше да…

Имаше само секунда, за да се паникьоса, преди той да забие рязко зъби във врата й и едновременно с това да пробие девствеността й с един мощен тласък.

Лайлак изпищя.

Тя продължи да стиска очите си плътно затворени, докато болката преминаваше през нея на вълни. Това я накара да разбере, че е проникнал в нея. Една сълза се плъзна от ъгълчето на окото й. Реджар знаеше, че я е наранил. Нямаше спасение от това.

Девствеността й, комбинирана с ритуалната поза на първото брачно свързване на фамилиерите я правеше неизбежна. Можеше да почувства тръпките й срещу и около себе си.

Той остана неподвижен, позволявайки й да се приспособи към него. Болката скоро щеше да отмине и щеше да започне удоволствието. Действията отразяваха мисълта му, Реджар облиза сълзата. Когато усети отпускане около себе си, заговори ниско в ухото й:

— Отвори очи и ме погледни, красива моя съпруго.

Все още потресена, Лайлак остана както си беше, с плътно затворени очи.

— Искам да ме видиш, когато се раздвижа за пръв път в теб — прошепна той срещу нея. — Искам да ме гледаш и да знаеш, че съм вътре в теб. Отвори очи, сук-сук, ние сме свързани. Точно сега — в този миг. Ние сме като едно същество. Погледни… — принуди я той нежно.

Лайлак отвори бавно очи. Големите блестящи зелени езерца го погледнаха в огледалото. Невинни, красиви очи, които развълнуваха сърцето му. Авиарански очи.

— Н-Николай — тя обърна глава, за да го погледне. На лицето й бе изписано учудване. Учудване, което се надяваше скоро да се превърне в желание.

Той наведе глава под ъгъл и леко улови чувствените й устни.

— Гледай… в огледалото — помръдна едва доловимо. Очите й се разшириха. Устните й, още влажни от целувката, се разтвориха от удивление. Той се оттегли наполовина и се плъзна в нея. Тя ахна.

Още веднъж.

— Господи!

Още веднъж.

— Николай.

Той изръмжа ниско и дрезгаво до врата й.

— Ммм…

Устата му обхождаше шията и гърлото й, целуваше, ближеше, притисна я по-близо към себе си и започна равномерен енергичен ритъм.

Пикантното му ухание я заобикаляше, разпалваше я. Леки мяукащи звуци излязоха от гърлото й. Той й благодари за тях, като улови меката част на ухото й със зъби с бързо, подръпващо движение. Докато го гледаше в огледалото, Лайлак не можа да спре стона, изплъзнал се от устните й.

Ритъмът, който определи стана хармоничен, сякаш пееше някаква езическа песен.

Той възбуждаше, той вълнуваше, той движеше, той пробуждаше.

Всеки следващ тласък беше по-мощен от предходния. Лайлак прехапа устни, за да спре виковете си. Той беше като бесен ураган.

Бурята на сексуалната му ярост предизвика скритата й страст. Копнежът пламна от дълбините й и избухна в двамата. Реджар подклаждаше жаждата й още и още с всеки страстен тласък и тогава, подобно на своя вид, той отприщи контролираната си необузданост.

Ръцете му покриха нейните върху огледалото, силните му пръсти се преплетоха с нейните. Тя можеше да усети силата на мускулестите ръце, плъзгащи се покрай нейните, напрегнати и потръпващи при всяко негово еротично движение. Огнената му топлина я покри като втора кожа. Той тласкаше, и тласкаше, и тласкаше. Тя не можеше да си поеме дъх! Пламенните усещания се движеха спираловидно през нея, вълна след вълна…

Удоволствие, от което със сигурност щеше да умре.

— Аз… аз не мога… — изглежда това бе всичко, което можеше да произнесе. Главата й падна назад на гърдите му. Беше съвсем близо до припадък.

Той захапа рамото й.

— Смили се! Смили се, Николай — извика Лайлак.

С последен тласък, който почти я повдигна от земята, изръмжа във врата й:

— Реджар. Аз съм Реджар.

След това всичко около и вътре в нея експлодира. Включително и той.