Дара Джой
Реджар (17)

Шестнадесета глава

— Съжалявам, сър, лорд Роутуик е в градината за сутрешното си упражнение. В този час не иска да бъде обезпокояван.

Икономът на лорд Роутуик се опита да изгледа високомерно Трейд. Тъй като това бе невъзможно заради внушителния ръст на мъжа, той подсмръкна надменно. Никой свестен благородник нямаше да прави посещение в този безбожен сутрешен час!

— И какви упражнения са това?

Мрачният мъж имаше поглед, който можеше да замрази лед. Това постави ефективно иконома на място.

— Лорд Роутуик се упражнява във фехтовка сутрин, сър.

През лицето на зеленоокия мъж премина хладна усмивка.

— Ммм, в коя посока е градината? — Трейд влезе смело в къщата, а Джаки вървеше зад него.

— Сър! Не можете да нахлувате по този начин! Казвам ви, че господарят е възпрепятстван!

— Все още не — измърмори Трейд, насочил се към задната част на къщата.

Не му отне много време да открие вратите, водещи към градината. Застанал на терасата, той лесно забеляза въпросния господар. Мъжът бе зает с упражнение със саби.

Трейд забеляза, че двамата мъже носят защитни маски на лицата си. Той се засмя вътрешно и поклати глава. Авиаранските воини никога не носеха подобни неща. Къде щеше да бъде предизвикателството? Той продължи да стои на терасата, наблюдавайки фехтовката. Трейд внимателно изучаваше движенията на Роутуик. Призна си, че човекът бе добър. Движенията му бяха бързи и плавни и имаше навика да се крие след ударите, които нанасяше. Точно както очакваше от човек с неговия характер.

Трейд не се съмняваше, че Роутуик знае, че стои там.

— Казах ви, че е добър — проговори Джаки тихо. — Мислите ли, че ще можете да му въздействате?

— Ако ме питаш дали мога да го обезвредя, отговорът е да. Въпреки, че ще ми отнеме няколко минути да свикна с този вид оръжие.

Джаки почти глътна лулата си. Започна да кашля неконтролируемо.

Трейд го потупа по гърба, за да успокои дишането му, а неочакваните удари изпратиха бедния човек до средата на терасата.

— Казвате, че не сте се фехтували преди? — Джаки се опита да говори между хриповете. — Луд ли сте, човече? Той ще ви намушка, преди да успеете да кажете Джак Рабит!

Трейд изсумтя при нелепото изказване, отхвърляйки думите му.

Притеснен, Джаки го хвана за ръкава.

— Какво си мислите, момче? Не можете да се биете с човек с неговата ловкост! Вие не сте фехтовач!

Трейд пое дълбоко въздух в знак, че търпението му е на изчерпване.

— Не съм казал това, Джаки.

Упражнението неочаквано приключи с победа за лорд Роутуик, който тушира противника право в сърцето.

Преди Джаки да успее да възрази, Трейд пристъпи напред.

Роутуик свали маската си. Двамата мъже се срещнаха очи в очи. Трейд не криеше това, за което бе дошъл зад безизразно изражение.

Роутуик вдигна вежди. Не беше очаквал такава безочлива дързост от човек, който до този момент бе стоял тихо и безучастно, за разлика от превзетия си брат. Князът изглеждаше безразсъден, елегантен човек и това бе една от причините Роутуик да приеме скандалния залог. Знаеше, че ако изгуби, винаги можеше го нарече измамник, младежите често бяха буйни.

Този хладнокръвен брат обаче, можеше да се окаже неприятен.

— А, да, ето го защитника на малкия княз — тъй като Реджар надминаваше дори внушителния ръст на Трейд, изказването му звучеше доста нелепо. — Това сигурно е досадно за вас — той избърса потта от челото си с дантелена носна кърпичка. — Трябва ли да водите всичките битки на брат си?

— Само маловажните.

Подигравката попадна в целта. Червени петна избиха на страните му. Лорд Роутуик страдаше от прекомерна суета.

Като титулуван и привилегирован член на висшето общество, той приемаше за естествено, светът да се върти около него. Не беше много умно от страна на това парвеню да загатва противното. В този момент се замисли, дали да остави човека жив.

— В обществото се носят много слухове за вас. Някои казват, че имате титла, но отказвате да я използвате. Други говорят, че сте незаконен син на шотландски предводител. Не се говори много за майката на княза, нали?

Зелените очи на Трейд го пронизаха хладно.

— Естествено, няма съмнение, че вие двамата сте братя. Имате определена… прилика — Роутуик се разхождаше напред-назад, дантелата на ръкавите му пърхаше с всяко движение на ръката му. Той бавно обикаляше около Трейд, оглеждайки го отгоре до долу.

— Въпреки, че бих заложил за колониите.

— Колониите? — гласът на Трейд звучеше спокойно.

— Мм, да, виждам, че имате неравности по ръбовете. Кой е шивачът ви? Няма значение — до къде бях стигнал? О, да, колониите… това е доста очевидно за мен.

— И защо?

— Защото вие нямате респект към висшестоящите! Изглеждате тъкмо типа бунтовник опълчил се срещу родната си страна, в името на някакъв неясен стремеж за свобода.

Нещо проблесна в очите на Трейд. Това не остана незабелязано за подигравателния лорд.

— Да… Виждам, че съм познал все пак.

— Не съвсем — макар, че Трейд беше заинтригуван от казаното, си отбеляза мислено да попита Джаки за тези колонии. Искаше да види мястото, където имаха смелостта да отхвърлят хомота на миналото си и да започнат наново. Да, това би било много интересно.

— Приключихте ли за днес, господарю? — човекът, който се бе фехтувал с лорд Роутуик се приближи.

— Да, хер Шимер, това ще е всичко. Можете да тръгвате.

Мъжът се обърна да си тръгва, но Трейд го изпревари.

— Един момент, хер Шимер.

Мъжът се обърна любопитно.

— Мога ли да взема шпагата ви?

Мъжът изглеждаше объркан.

— Моята шпага? А, имате предвид сабята ми! Да, разбира се — той му подаде тежкото двуостро оръжие.

— Това не е клуб по фехтовка, г-н Яниф — Роутуик не се опитваше да прикрие снизхождението си. Тук не използваме рапира или шпага.

Трейд изпробва тежестта и баланса на сабята. Погледът му се плъзна по металното острие, сравнявайки го със своята смъртоносна светлинна сабя. Той се намръщи. Тежестта щеше да забави скоростта на действие и реакция.

— Не прилича много на оръжие.

Роутуик се усмихна подигравателно. Сабята беше оръжие, което изискваше огромна сила, бързи рефлекси и значително умение да се владееш.

— Така ли? Искате ли да го изпробвате? Освен, разбира се, ако вие не можете да се справите…

Без да се притеснява да отговори, Трейд майсторски разряза въздуха с острието, изпитвайки здравината и обсега на оръжието към параметрите на своите движения.

След това погледна Роутуик и спокойно му направи знак, че е готов да започне с арогантно движение на върха на острието.

— Само ще стоите и ще се взирате в цветята ли, Рот Уик?

Джаки се задави отново.

— Сър, може би трябва да помислите още веднъж…

— Послушайте слугата си. Моят проблем е с брат ви, не с вас.

Трейд сви рамене.

— Каква е разликата? Ние сме семейство — аз съм по-възрастният. Неговият проблем е мой проблем. Все пак, ще ви върна благосклонността. Не мислете да предизвиквате брат ми. Изплатете му честно дълга си и аз ще си тръгна.

— Смятате да си играете с мен? Вашият брат е измамник. И скоро ще бъде мъртъв измамник.

Заплахата на Роутуик имаше смисъл за Трейд, какъвто лордът никога не би предположил. Това трябваше да е опасността за Реджар, която Яниф беше предсказал! Причината да бъде изпратен тук като Чи’ин т’се Лю.

— Брат ми е човек с истинска чест. Нещо, за което вие не знаете нищо. Победата му над вас е почтена.

— Ако това, което казвате, е вярно, защо изпраща вас вместо сам да дойде? Само един страхливец би се крил зад някого.

Очите на Трейд блеснаха от скрито веселие.

— Той не ме е изпращал. Всъщност, дори не знае, че съм тук. Това е голям късмет за теб, Рот Уик.

— Късмет? — подигра се Роутуик. — Простете ми, ако не успявам да разбера намека ви.

— Най-добре се радвайте, че се сблъсквате с мен.

— И защо?

— Защото, ако иска, брат ми може да ви убие с едно мигване на окото. Дори няма да се биете с него. Аз поне ще ви позволя малко да повървите наперено, преди да приключа с това. Трябва да ми благодарите за преимуществото.

Ако не го познаваше добре, Джаки щеше да се закълне, че сериозният брат на княза се шегуваше. Какво време бе избрал да покаже шеговитата си страна! Този човек не разбираше ли, че е на прага на опасност?

Джаки почеса главата си. Погледнете начина, по който блестят тези свело зелени очи! И момчето не просто се забавляваше с това. Той се захили. Е, добре на тази възраст, Джаки предполагаше, че още може да бъде изненадан от едно-две неща.

— Мразя да ме ядосват, преди да съм обядвал! Това напълно разваля настроението ми — Роутуик зае позиция ан гард. — Най-добре кажете сбогом на красивото си лице, възнамерявам да го нарежа малко.

Ъглите на устата на Трейд се повдигнаха леко.

— Вашата сабя никога няма да се доближи до лицето ми — заяви той много меко.

— Нима? — Роутуик започна да обикаля в опит да обърне Трейд с лице към слънцето. — Кажете сбогом на дамите. След това, те никога няма да ви погледнат отново — със светкавично бързо движение, той вдигна ръка на нивото на гърдите си, и я завъртя така, че острието да прореже вертикално дясната буза на Трейд.

Но вместо през плътта, то премина през празно пространство.

Предвидил движението Трейд, бе финтирал на ляво и после парирал.

— Не бих искал да се сбогувам с всичките от многото си жени — каза Трейд сухо, подчертавайки удара. — Аях, те ще бъдат извън себе си — чистата подигравка остана изгубена за суетния лорд. Трейд без усилие посрещна следващия страничен удар.

— Това е факт, сър! — включи се лоялно Джаки, въпреки че всъщност не го бе виждал с някоя жена. Братът на княза беше тих човек. И дълбок като Темза.

Роутуик се измъкна, след това нападна. Сабите изпълниха поредица от мълниеносни сблъсъци.

— Вие сте по-добър, отколкото предполагах…, но не достатъчно.

— Ще видим — Трейд лесно отблъсна полускока.

Роутуик финтира, след това притисна. Трейд го спря със задържане, повдигна острието на противника си високо, след това ниско. Движението му даде достъп до ръката на Роутуик. Той чисто сряза парче от ризата му и проля първата кръв.

Битката се разгорещи значително. И двамата мъже станаха смъртоносно сериозни, докато замахваха и свистяха със сабите в наситения с емоции сутрешен въздух. Двубоят им ги водеше през градината, докато всеки от тях се опитваше да получи надмощие над другия. Джаки и хер Шимер вървяха след тях, наблюдавайки напрегнатата битка.

От позицията си на нападател, Роутуик се хвърляше напред отново и отново, опитвайки се да нанесе удар. Трейд от друга страна, водеше битката изкусно, финтираше, парираше и се движеше гъвкаво. Изглеждаше като че ли просто чака идеалния момент, за да нападне.

Роутуик търсеше някаква пролука. Мъжът не му даде нито една. Той беше хитър — просто стоеше далеч от обсега му. И мъжът изпълняваше някакви движения, които той не беше виждал никога преди. Роутуик опита бърз контраудар. Трейд противодейства и парира.

Но Роутуик най-накрая успя да обърне Трейд към слънцето.

Видя своя шанс и се впусна внезапно напред. Авиаранеца грациозно скочи върху каменната пейка зад себе си, замахна и нанесе удар, който можеше да бъде фатално странично посичане, ако Роутуик не беше отскочил назад в критичния момент.

Трейд се усмихна леко.

— Простете ми — подигра се той, хвърляйки предишните думи на лорда обратно към него. — Само исках да видя колко бързо можете да се движите. Не е зле — не сте толкова бавен, колкото изглеждате.

Роутуик отвърна пламнал:

— Копеле!

Трейд наистина се ухили.

Остриетата изпращяха от жестокия сблъсък.

Трейд посрещна удара с удар. Роутуик беше започнал да се задъхва. Трейд дори не дишаше затруднено. Двамата се разделиха близо до стена, оградена от саксийни растения.

Задъхан, Роутуик се хвърли напред. Трейд парира чисто.

— Получихте ли достатъчно, лорд Роутуик? Това е прост въпрос. Петдесет хиляди лири. Никакви обиди срещу брат ми. Можем да сложим край на това още сега.

— О, ние ще сложим край на това, но не по начина, по който вие предлагате — измамният лорд сграбчи шепа пръст от близката саксия и я хвърли в лицето на другия мъж.

Трейд се опита да отстъпи назад, но беше спрян от стената от едната срана и от езерцето от другата. Пръстта го удари право в лицето, ослепявайки го временно. Роутуик се възползва от възможността. С точен удар, той се хвърли право към сърцето му.

— Сър! — Джаки хукна към тях, като мислеше трескаво какво щеше да направи, когато стигнеше там. Хер Шимер тичаше зад него и ругаеше на немски.

С нарушено зрение, Трейд успя да избегне фаталния удар. Острието го закачи в месестата част на рамото. Заби се дълбоко в ръката му, с която държеше сабята. Тъмно червено петно веднага напои плата на бялата му риза.

Ранен и с нарушено зрение, Трейд се олюля и падна в плиткото езерце.

Водата поне му помогна, изчиствайки очите му. Роутуик настъпваше. Той се опита да се отбранява, но изглежда не можеше да вдигне ръката си.

Роутуик стоеше над него, злорадствайки:

— Мисля, че сте свършен.

Трейд лежеше във водата в краката му. Погледна нагоре към него, капчици влага бяха полепнали по черните му мигли.

За човек, който беше на път да умре, по лицето му не се четеше и намек за емоция.

Роутуик можеше да прекрати двубоя тук и сега. Вместо това той вдигна сабята си, подготвяйки се за убийство.

— Това е краят — ухили се презрително той и започна да спуска сабята за фаталния удар.

Стискайки зъби от болка, Трейд се търкулна на дясно, в посоката на нараненото си рамо. Уязвимата му позиция във водата беше предназначена да изпита подлия лорд, да му даде последен шанс, ако имаше някаква почтеност, останала в него. Роутуик се беше провалил.

В същото време, лявата ръка на Трейд грабна сабята и той гъвкаво се изправи на крака.

— Не, едва сега започва.

Този път Трейд не беше сдържан.

Сабята легна в лявата му ръка, с която в действителност боравеше с оръжие и се стрелна във въздуха с неясно движение, толкова бързо, че бе почти невидимо за окото.

В една удивителна демонстрация на майсторство, той тръгна напред.

С разширени очи, майсторът на фехтовката започна да отстъпва, докато се опитваше да отблъсне острието, което беше едновременно навсякъде.

От къде беше научил тези движения?

Светло зелените очи се присвиха, блестящи от студена ярост. Трейд не показваше никаква милост. С една непрекъсната котешка грация, той внезапно започна да напада, минавайки на авиаранския вариант на фехтовка. Това беше рисковано и винаги трябваше да се изпълни перфектно, защото иначе оставяше нападателя в ръцете на противника.

Фехтовката на Трейд бе отбелязана точно.

За кратко позициите им се обърнаха напълно. Роутуик лежеше в краката на Трейд, а сабята му бе изтръгната от ръката му и стоеше изкушаващо на няколко фута в дясно от него.

Трейд опря върха на острието в треперещото гърло на мъжа.

Отметна няколко кичура от дългата си до кръста тъмна коса, които се бяха освободили от опашката му по време на битката.

— Сега имам една дилема, Рот Уик.

Мъжът го гледаше, а капки пот се стичаха по носа му от страх.

— Искам да знаете, че не ми харесва да убивам. Не ми приляга.

В малките очи на Роутуик внезапно се появи блясък, който не се хареса на Трейд.

— Обаче — поряза меката кожа на шията му и там се появи капка кръв. Очите на Роутуик изпъкнаха, — ако ви пусна, ти несъмнено ще причините ядове на някой друг. Човек като вас има навика да мами хората, особено такива, които не са способни да се защитават — нефритените очи се втвърдиха. — Като децата.

Роутуик пребледня още повече. Как беше разбрал това? Беше ли научил по някакъв начин за необикновената му склонност да причинява болка? Бе мислил, че е много дискретен — всъщност, от деня, в който нарочно прегази пъргавия малък уличен хлапак само за развлечение, той не…

Трейд прекъсна трескавите му мисли.

— Има възможност да започнете да се чувствате онеправдан и да тръгнете след брат ми отново. А той е крайно чувствителен към болестта ви. Какво е това? — светлозелените очи се присвиха, изследвайки Роутуик внимателно. — Удоволствие ли ви доставя да унищожаваш всичко красиво?

Мъжът преглътна нервно и Трейд разбра, че е разкрил ужасната му тайна. Очите му се втвърдиха и Роутуик искрено се изплаши за живота си.

— Не! — успя да изпелтечи той. — Имате думата ми на джентълмен!

Трейд въздъхна. Бавно снижи острието.

— Много добре. Ще приема думата ви.

Трейд едва му бе обърнал гръб, когато Роутуик направи внезапно движение към сабята, която лежеше от дясно. Джаки разбра ясно какво ще се случи. Разтревожен, той изкрещя предупредително:

— Трейд! Отзад!

— Господи! — повтори хер Шимер.

Нямаше за какво да се притесняват. С мълниеносно движение Трейд се обърна с вдигната за нападение сабя и изби оръжието от хватката на другия мъж.

— Надявах се да не го направите — прониза го чисто в сърцето, — но знаех, че ще го сторите — Роутуик се взираше в него, сякаш не можеше да повярва, че мъжът имаше дързостта да се оправдава. Умря с ръце на гърдите. Преди обедното хранене, което сигурно наистина развали настроението му.

— Изиграхте го, нали — Джаки застана до него. — Знаехте, че той ще вземе сабята! Нарочно ли я оставихте да лежи до него?

Трейд кимна рязко. Това, което каза на Роутуик, бе вярно. Макар и да се наслаждаваше на битката, убийството не му беше присърце.

За съжаление това бе един от онези случаи, когато нямаше друг изход. Той не можеше да позволи този човек да продължи да наранява невинни хора, когато бе по силите му да го спре. Трейд знаеше нещо повече от факта, че Роутуик ще посегне към сабята си. Знаеше, че мъжът умишлено е убил детето на улицата.

Беше видял злото в очите му.

— Вижте се! — Джаки го изтръгна от мислите му. Слугата се засуети около мръсните, разкъсани дрехи и мократа му коса, оглеждайки го щателно. — Как е ръката ви? Много ли боли?

Трейд покри с длан мястото, където беше петното.

— Добре е.

— Сър! — приближи се хер Шимер. — Наблюдавах целия двубой, негова светлост действа по най-подъл начин! Ще съобщя на всички в къщата какво съм видял.

Трейд кимна.

— Вие сте майстор със сабята, беше привилегия да ви наблюдавам. Имаше някои неща, които направихте и които аз никога… Мога ли да ви попитам кой ви е преподавал?

— Моят ба… — Трейд се поколеба, шокиран от това, което почти бе изрекъл. — Името му е Кру.

— Един истински майстор — хер Шимер отбеляза с уважение изключителната техника на непознатия човек.

— Да.

— Идвай сега, момче — Джаки гордо поведе Трейд. — Ейми ще ти приготви хубава гореща вана.

— Това ще ми дойде повече от добре.

Щеше да им отнеме известно време да загреят водата. Подобни неща често отнемаха много дълго време тук, на Ре Ген Тска Анг Лия.

Но той нямаше нищо против.

Имаше известно облекчение в простотата.

— Джаки?

— Да, сър?

— Какво знаеш за място, наречено колониите?

— О, вие не бихте искал да отидете там, сър! Това е диво място, пълно с варвари. Чувал съм, че хората там се борят за това, в което вярват…

 

 

Нещо в Николай сякаш се промени след тази нощ.

Лайлак не знаеше кога най-накрая бе заспала. Макар да бе сигурна, че е чул плача й, той не направи нищо, за да преодолее пропастта помежду им. Това я натъжи. Когато отвори очи видя, че вече е облечен. Тя го хвана тъкмо когато той се навеждаше над леглото, вероятно, за да провери дали спи. Поколеба се, когато видя, че е будна.

Лайлак се взираше в него умолително. Устните й се разделиха леко.

Един мускул изпъкна на челюстта му, но той се извърна.

Това я обезсърчи. Винаги бе действало преди. Всеки път, когато го погледнеше по този особен начин, Николай издаваше малък стон дълбоко в гърлото си точно преди да се нахвърли и да я зацелува безразсъдно. Той бе изгубил интерес към нея.

Идеята я завладя и нямаше да я остави. Очакваше вниманието му. Не че имаше чувства към него, просто…

Не можеше да има чувства към човек като него! Толкова опитен, толкова страстен, толкова дяволски красив. Вярно, той бе щедър, когато й доставяше удоволствие, но за колко жени го бе правил преди нея?

Той е мил, дочу слаб глас.

Беше арогантен с ужасна склонност към безочливост!

Той има невероятна индивидуалност…

Дразнеше я неимоверно със странните си навици!

Той можеше да бъде толкова сладък…

Когато спи!

Може да докосне душата на една жена, когато прави любов.

Нямаше възражение срещу това. Лайлак не се чувстваше спокойна от самоналоженото си мъчение.

За да се предпази от неприятните мисли, тя трескаво си затърси работа из къщата. Дори пренареди мебелите в гостната, за голям ужас на леля си — преместената писалищна маса разкри колекцията й от скрити книги.

Агата незабавно насочи племенницата си към по-безопасно занимание, като случайно спомена за едно сиропиталище, което се нуждаеше от дарения. Може би щеше да иска да поразчисти дрехите си от дрешника, намекна тя.

Лайлак прие предложението с пламенна благодарност и забърза към стаята си. Нетърпелива да прогони скуката, тя отвори вратата на дрешника.

И застана лице в лице със съпруга си, който се къпеше.

Ръката й сякаш се парализира върху дръжката на вратата при вида на цялата тази лъскава златистокафява кожа. Мократа му коса беше пригладена назад, разкривайки изисканите, класически линии на чертите му. Водата капеше от косата му в криволичещи линии надолу по гърдите му.

Устата й се разтвори от невероятно чувствената гледка. Тя жадно загледа водните капки, които се стичаха надолу по великолепните мускулести гърди, плъзгайки се по-ниско, по-ниско…

Почти се изправи на пръсти, за да проследи спускането им, преди да дойде на себе си. Двамата се гледаха мълчаливо няколко секунди.

— Ела тук — каза той тихо.

Спомняйки си последния път, когато бе отишла при него в тази стая и какво се беше случило, Лайлак полека затвори вратата зад себе си. Щеше ли да я пожелае отново? Тя не бе сигурна. Изглеждаше й далечен и възбуден едновременно.

Тя се приближи предпазливо към ваната, искаше той да я желае, но беше подозрителна към онова, което ще направи. С мъж като него човек никога не можеше да бъде сигурна.

Реджар погледна нагоре към нея. Спомняйки си съвета на Трейд, той сведе мигли, за да прикрие копнежа в очите си.

— Ще ми помогнеш ли да си измия косата?

— Щом желаеш — прошепна тя.

Навеждайки се надолу, тя сложи празния леген зад ваната, след това седна на колене до него. Взе една кана топла вода.

Плъзвайки ръка по силния му врат под косата, тя подкрепи главата му, докато я поливаше. Водата премина нежно през косата му и се стече в легена.

По някаква причина, това й се стори много еротично. Докато го правеше, тя го наблюдаваше. Очите му бяха затворени сякаш той също осъзнаваше чувствеността на момента. Дългите му мигли приличаха на тъмни полумесеци върху златната му кожа.

Лайлак все още го придържаше, когато очите му бавно се отвориха.

Капчици кристална вода блестяха върху дългите тъмни мигли. Тя осъзна, че никога не бе изглеждал по-чувствен. Смайващите му синьо-златни очи уловиха погледа й изгарящо. Това беше момент на стаено напрежение и за двама им.

Тогава, сякаш не бе могъл да се сдържи, той обърна лице към корсажа й. Зарови се в мекия муселин на роклята, а мократа му ръка се обви около кръста й и я притисна плътно към себе си. Лайлак почувства топлината на накъсаното му дишане през хладния, влажен плат.

От устните й се откъсна въздишка. Усещаше някаква прикрита емоция, но каква? Вина? Тъга? Съжаление?

Това нямаше значение, тя щеше да му покаже… Преди Лайлак да има възможност да отвърне на прегръдката му, той внезапно я пусна.

Реджар се загледа надолу във водата, като си забрани да поглежда към нея.

— Мисля, че мога да довърша и сам. Благодаря ти за помощта.

Това беше отхвърляне, ясно и категорично.

Лайлак изхвърча от стаята, затваряйки вратата зад себе си. Той не я желаеше вече. Нещо беше умряло в него миналата нощ. Бе очаквал нещо от нея, но тя някак си не бе успяла да му го даде. Нямаше да плаче отново. Няма!

Но вече го правеше.

 

 

Реджар затвори очи. Успокояващият ефект на водата изглежда не му помагаше много.

Лайлак без съмнение нямаше чувства към него.

Въпреки това го беше впримчила като някакво животно в капан.

По-лошо от това, от което преди се бе страхувал, че ще стане. Бе уловен в капан — принадлежеше на една жена, която не го обичаше.

Това беше най-ужасното нещо, което можеше да се случи на един фамилиер.

Той беше поробен от собственото си сърце.