Джеймс Клавел
Търговска къща (66)

64

17:50 часа

По трибуните вече нямаше никого, освен чистачките. Повечето от ложите бяха тъмни. От небето се лееше проливен дъжд, образуващ плътна водна завеса. Скоро щеше да се здрачи. Движението около хиподрума беше напълно объркано. Хилядите зрители се разотиваха бавно към къщите си, мокри, но весели. Другата събота пак ще има конни надбягвания и още една пета серия и, ох-ох-ох, нови залагания и този път сигурно тай-панът ще язди Ноубъл Стар, а може и Блек Биърд да язди Пайлът Фиш и тези двама дяволски quai loh ще се убият за наше удоволствие.

На излизане от входа на клубните членове един Ролс изпръска няколко минувача и те го обсипаха с куп ругатни, но без да го вземат много присърце. Някой ден и аз ще карам такава, си мислеше всеки. Само мъничко да ми провърви. Малко джос другата събота и ще имам достатъчно пари да си купя парче земя или апартамент, който ще дам под наем или ще разменя срещу друг в някой от високите блокове, а него ще го ипотекирам срещу един акър от Сентръл. Иий, как готино ще си карам Ролса и той ще има същия щастлив номер като този! Видя ли кой беше? Таксимен Ток, дето преди 7 години караше bo-pi нелегално такси и един ден намери на задната седалка 10 000 ХК долара, и ги кри 5 години, докато не изтече срокът на давност, а после направи такъв удар с тях на борсата по време на най-големия бум преди 3 години и с печалбата накупи апартаменти. Ийх, бумът! Помниш ли какво пишеше Старият сляп Тунг в колонката си за предстоящия бум! Ами фалитът после, след който всички започнаха да си теглят като луди парите от банките?

Айейа, но това вече свърши! Не си ли чул страхотната новина? Голямата банка била купила „Хо-Пак“ и щяла да поеме всички дългове на банкера Куанг. Чу ли, че „Ноубъл хаус“ щяла да купи Универсалните магазини? Две толкова хубави новини в деня на надбягванията. Такова нещо досега не се е случвало! Странно! Много странно! Не мислиш ли… Майната им на всички богове! Това е гаден номер на ония отвратителни чуждестранни дяволи, които искат да манипулират пазара и да ни лишат от законната ни печалба. Ох-ох-ох, съгласен съм! Сигурно е заговор! Прекалено много съвпадения! Ох, тия лукави отвратителни варвари! Благодаря на боговете, че го разбрах навреме, за да съм готов! А какво трябва да направя…

На път за вкъщи всички бяха много развълнувани. Повечето се връщаха по-бедни, отколкото бяха отишли на хиподрума, но някои бяха спечелили добри пари там. Спектакълс Уу, старшината от полицейския участък в Източен Абърдийн. Крос му бе разрешил да отиде на хиподрума, но да се върне до 18.15 ч., за поредния разпит, на който Спектакълс Уу ще превежда от нинг-ток. Младежът потрепери и Тайната му Торбичка изстина, като си спомни колко бързо великият Брайън Куок бе издрънкал най-съкровените си тайни.

„Айейа, — помисли си той, изпълнен със суеверен страх. — Тия розови варвари са същински дяволи, те така могат да ни омагьосат нас, цивилизованите хора, че да ни вземат ума. Но ако започна работа при тях, ще мога да се предпазя и да науча някои техни тайни, а като науча много от тайните на чуждестранните дяволи, ще стана родоначалник!“

Младежът засия. Неговият джос се бе променил изцяло, откак залови оная стара ама. Днес боговете бяха много благосклонни към него. Той бе заложил веднъж двойно и на още три отделни коня, като всеки път бе реинвестирал печалбата си, и сега беше по-богат с 5 753 ХК долара. Вече имаше готов план за парите. Ще даде на петия чичо заем срещу 51 лихва да купи машина на старо и да започне производство на пластмасови цветя, 1000 долара ще задели за построяването на две къщи в новия квартал, които после ще даде под наем, а последните 1000 долара ще заложи на надбягванията другата седмица.

Зад него изсвири оглушително клаксон. Спектакълс Уу подскочи. Позна един от мъжете в мерцедеса — Роузмънт, варварина от ЦРУ, който разполагаше с неограничени фондове за харчене. „Толкова са наивни тия американци — помисли си Уу. — Миналата година, когато при всеобщото емигриране роднините му масово пресичаха границата, той изпращаше всички в консулството по списък, всеки месец с различно име и различна история, за да се включат в непрекъснато нарастващия отряд от оризови християни или по-точно, оризови комунисти. От американското консулство лесно можеше да се получи безплатно ядене и милостиня. Трябваше само да се преструваш на уплашен и да кажеш неспокойно, че току-що си преминал границата, че си твърд противник на Председателя Мао и че в твоето село комунистите са извършили такива и такива ужасии. Американците с удоволствие посрещаха всякакви новини, истински или въображаеми, за движението на войските на КНР. О, колко бързо си записваха и питаха за още. Всякаква информация, дори и най-глупавата, до която би могъл да се добереш, ако умееш да четеш вестници, бе ценна за тях — стига да им я прошепнеш с облещени очи.“

Преди три месеца на Спектакълс Уу му хрумна чудесна идея. Заедно с четирима свои роднини, единият от които беше работил като журналист в комунистически вестник в Кантон, предложи на Роузмънт — но чрез доверени посредници, за да не ги открият — да му предоставят ежемесечен таен доклад под кодовото название „Борец за свобода“ за условията оттатък Бамбуковата завеса, в и около Кантон. За да докаже шпионските си способности, Уу предложи да предостави първите два доклада безплатно — за да хванеш голям тигър, трябва да пожертваш откраднатото агне. Ако ЦРУ ги одобреше, щеше да му плати по 1000 ХК долара за всеки от следващите три и ако и те се окажеха ценни, щяха да сключат едногодишен договор за нова поредица от доклади.

Първите два бяха оценени толкова високо, че веднага бе сключен договор за пет по 2000 ХК долара всеки. Другата седмица ще получат първия хонорар. О, как се бяха поздравявали помежду си. Съдържанието на докладите подбираха от 30 китайски вестника, които кантонезкият влак докарваше ежедневно наред с прасетата, птиците и всякакви хранителни продукти и които спокойно можеха да се купят от павилионите във Ванчай. Те трябваше само щателно да прочетат статиите и да отстранят комунистическата пропаганда, а след това да ги препишат — в тях се говореше за посеви, строителство, икономика, партийни решения, раждания, смърт, присъди, изнудвания и други местни новини: всичко, което им се стореше интересно. Роднините му съставяха докладите, а Спектакълс Уу ги превеждаше.

Младежът изпита огромно задоволство. „Борецът за свобода“ имаше голямо бъдеще. И не им струваше почти нищо. „Понякога трябва да допускаме и грешки — ги предупреди Спектакълс, — а от време на време и да пропускаме по някой месец — съжаляваме, но нашият агент в Кантон бе разстрелян за издаване на държавна тайна… О, да. А като започна работа в разузнаването и стана опитен шпионин, ще знам как по-сбито да излагам информацията за ЦРУ. А и да разширим дейността си с доклади от Пекин или Шанхай. Можем без проблеми и с много малко разходи да си доставяме стари пекински и шанхайски вестници. Да благодарим на боговете за американското любопитство!“

Едно такси изсвири с клаксон и разпръсна локвите покрай него. Младежът се спря за момент, докато го подминела после започна да си пробива път покрай високата ограда на хиподрума, без да обръща внимание на ругатните, клаксоните и шума. Погледна часовника си. Имаше много време. Управлението не беше далеч.

Дъждът се усили, но Спектакълс Уу не го усещаше, сгрят от печалбата в джоба си, която сякаш му даваше криле. Изправи рамене.

„Бъди силен, бъди мъдър — заповяда си той. — Тази вечер трябва да внимавам. Може да ме попитат за мнението ми. Знам, че главният инспектор комунистът Брайън Куок послъгва тук-таме и преувеличава. А що се отнася до ядрената физика, какво толкова важно има в нея? Средното царство, разбира се, развива своя ядрена физика. Всеки глупак знае какво се върши от години в Шинкиян, недалеч от езерото Бос-тен-ху. Скоро и ние ще имаме ракети и спътници. Разбира се! Нима не сме цивилизовани? Нима не сме изобретили ние барута и ракетите, но преди милион години сме ги изоставили като варварски оръжия?“

По целия хиподрум от другата страна на оградата работеха чистачки, които събираха останалия от тълпата прогизнал боклук и старателно го преравяха за някоя изгубена монета, пръстен, химикалка или бутилка, за които можеше да се вземе по петаче. До едно от боклукчийските кошчета се бе свил на завет от дъжда някакъв човек.

— Хайде, старче, не можеш да останеш тук — разтърси го леко една от чистачките. — Време е да си вървиш вкъщи.

Очите на стареца трепнаха, той понечи да се изправи, но се спря, въздъхна тежко и се свлече като парцалена кукла на земята.

— Айейа — промърмори еднозъбата Янг. За 70 години се бе нагледала на смърт и веднага разпозна отпечатъка й.

— Хей, по-малка сестро — извика тя учтиво на приятелката си, с която работеха заедно. — Ела тук! Този старец е мъртъв.

Приятелката й беше 64-годишна, прегърбена и сбръчкана, но яка шанхайка като нея.

— Прилича на просяк.

— Да. По-добре да кажем на бригадира.

Еднозъбата Янг клекна и внимателно пребърка опърпаните му джобове. Вътре имаше само някакви си 3 ХК долара на дребно и нищо друго.

— Не е много — каза тя. — Няма значение.

Раздели монетите по равно. От години деляха всичко, което намереха.

— Какво е това в лявата му ръка? — попита другата жена.

Еднозъбата се наведе и разтвори стиснатите му пръсти:

— Само няколко талона — тя ги погледна, после ги доближи до очите си и бързо ги прелисти.

— За двойния залог са… — започна тя и изведнъж се закиска. — Ех, горкият човек, първият път е познал, но втория е сбъркал… посочил е Бътърскот Лес.

Двете жени се засмяха истерично на шегата на боговете.

— Сигурно това е довършило тая стара развалина — мен със сигурност би ме довършило! Айейа, по-голяма сестро, да си толкова близо до успеха и така далеч!

— Джос — еднозъбата Янг се закиска отново и метна талоните в кошчето. — Боговете са си богове, а хората — хора. Мога да си представя как е умрял старецът. И аз щях да умра на негово място!

Двете възрастни жени пак се засмяха, но от лошия джос ги болеше и по-старата се потърка по гърдите да облекчи болката.

— Айейа, трябва да си взема лекарството. Иди да кажеш на бригадира за стареца. Иий, по-малка сестро, колко съм уморена тази вечер. Толкова лош джос, този човечец за малко да стане милионер, а сега? Джос! Иди кажи на бригадира. Аз съм уморена тази вечер — повтори еднозъбата Янг, като се облегна на греблото. Гласът й потрепери.

Другата жена се отдалечи, като се чудеше колко бързо дават и вземат боговете — ако въобще съществуват, усъмни се тя за момент. А, джос!

Еднозъбата Янг продължи работата си, беше уморена, болеше я глава, но веднага щом се увери, че е останала сама и никой не я гледа, се втурна към кошчето и изрови талоните с разтуптяно сърце. Трескаво провери дали очите й не я лъжат и че числата са верни. Нямаше грешка. Всички талони бяха, печеливши. Тя бързо ги напъха в джоба си и прерови за други, останали по невнимание в кошчето. После изсипа още боклуци отгоре. Ликуваше.

„Утре мога да получа печалбата, имам три дни на разположение! О, слава на боговете, аз съм богата, аз съм богата, аз съм богата! Това са 100 или 200 талона, по 5 ХК долара, всеки носи печалба от по 265 долара, ако са 100 това прави 26 500 ХК долара, ако са 200 — 53 000 долара.“

Прималя й, тя приклекна до трупа и се облегна на стената до него, без да го забелязва. Сега нямаше да посмее да преброи талоните, нямаше време. Всяка секунда беше фатална. Трябваше да се подготви.

— Внимавай, стара глупачке — промърмори гласно еднозъбата Янг и едва не се паникьоса. — Престани да говориш на глас! Внимавай, стара глупачке, иначе по-малката сестра ще се усъмни. Ох-ох-ох, дали в момента тя не казва на бригадира какво подозира? Ох, какво да правя? Това е мой джос, аз намерих стареца… айейа, какво да правя? Те може и да ме претърсят. Ако ме видят в това състояние, със сигурност ще се усъмнят…

Главата й пулсираше от болка, повдигаше й се. Наблизо имаше тоалетна. Тя се изправи, като се подпираше на стената, и закуцука към нея. Зад гърба й другите чистачки продължаваха да преравят и събират боклука.

Утре щяха пак да дойдат, защото имаше още много работа. Нейната смяна започваше в девет сутринта. В празната тоалетна старата Янг извади талоните с треперещи ръце, уви ги в парцал, намери една хлабава тухла в стената и ги скри зад нея.

След като всичко приключи благополучно, тя задиша по-спокойно навън. Другата старица се върна с бригадира, който погледна мъжа, прерови много внимателно джобовете му и откри пликче от цигарена хартия, което жените бяха пропуснали. В него имаше щипка бял прах.

— За него могат да се вземат два ХК долара — каза той, като знаеше, че струва 6,04 долара. — Ще си ги поделим — 70 за мен и 30 за вас двете.

За приличие еднозъбата се попазари и накрая се споразумяха той да се опита да вземе 3,10 долара, които да си поделят — 60 за него и 40 за тях. Бригадирът си тръгна удовлетворен.

Когато останаха сами, по-младата жена започна да се рови в боклука.

— Какво правиш? — попита я еднозъбата.

— Исках само да проверя ония талони, по-голяма сестро. Твоите очи не са чак толкова добри.

— Както искаш — сви рамене еднозъбата. — Тук съм помела. Ще ида ей там.

Кривият й пръст сочеше към един ред седалки, под който имаше купчина непроверен боклук, незабелязан досега. Другата жена се поколеба, но после я последва и еднозъбата едва не се изкиска ликуващо, след като опасността премина.

„Като дойда утре, ще кажа, че ме боли корем. Ще си прибера богатството и ще си ида вкъщи. Ами какво ще правя с парите?“

Първо ще дам капаро за две quai loh бални рокли на третата внучка срещу половината от печалбата й през първата година. От нея ще излезе добра проститутка в „Гуд лак данс хол“. После вторият син няма повече да бъде общ работник на строежа, дето е горе на „Коутуол роуд“. С петия племенник и втория внук ще станат строители, до края на седмицата ще купим парцел земя и те ще почнат да строят.

— Имаш много щастлив вид, по-голяма сестро.

— О, да по-малка сестро. Кокалите ме болят, както винаги ме тресе, стомахът ми не е в ред, но съм жива, а онзи старец там не е. Това е урок от боговете. Те всички са ми свидетели, че като го видях първия път, го взех за мъжа ми, дето умря, като бягахме от Шанхай преди 15 години. Сякаш бях видяла призрак! Едва не си изкарах акъла, мъжът ми и тоя старец са досущ като близнаци!

— Айейа, ужас! Ужас! Призраци! Боговете да ни пазят от призраци!

„О, да — помисли си еднозъбата — призраците са ужасни. Сега, докъде бях стигнала! О, да… 1000 долара ще заложа на надбягванията в събота. А от печалбата ще си купя… ще си купя изкуствено чене! Иий, колко хубаво ще бъде — й се искаше да извика, едва не й прималя от сподавеното щастие! Цял живот, цял живот, от 14-годишна възраст, когато един манджу й бе избил зъбите с приклада на пушката си в едно от постоянните въстания срещу чуждата династия Чин, й викаха еднозъбата. Винаги бе мразила прякора си. — Но сега… о, боговете са ми свидетели! От печалбата другата събота ще си купя чене — и ще запаля две свещи в най-близкия храм в отплата за този хубав джос.“

— Лошо ми е, по-малка сестро — каза тя и наистина й беше зле от въодушевление. — Би ли ми донесла малко вода?

Другата жена се отдалечи с мърморене. Еднозъбата приседна за момент и се ухили широко, като опипваше с език венците си. „Иий, като спечеля и ако печалбата е голяма, ще си направя един златен зъб точно по средата, за спомен. Златозъбата Янг, ми звучи добре. Да, уважаемата златозъба Янг от империята на «Янг канстръкшънс».“