Джеймс Клавел
Търговска къща (37)

35

21:45 часа

Линк Бартлет видя Орланда преди тя да го забележи и остана без дъх. Не можеше да се въздържи да не я сравни с Кейси, която разговаряше с Ендрю Гавалан. Орланда беше облечена в бяла копринена дреха дълга до земята, която сякаш дискретно предлагаше златистото й тяло.

— Искате ли вие двамата да дойдете в Ши-Тех довечера? — го попита Орланда сутринта. — За теб и твоята Кейси би било важно да присъствате там.

— Защо?

— Защото почти целият делови живот, който е от значение в Хонконг се върти на такива празненства, мистър Бартлет. За вас би било от голямо значение да се свържете с хора като Ши-Тех и да посещавате места като „Търф клъб“, „Крикет клъб“, изобщо какъвто и да е клуб, макар че това би било невъзможно.

— Защото съм американец, ли?

— Защото трябва някой да умре, за да се оваканти мястото му — англичанин или шотландец. — Те се засмя. — Списъкът на чакащите е дълъг, колкото „Куинс роуд“! Само за мъже е — много скучно, старомодни кожени кресла, старци, които си отспиват след тричасовите си обеди, състоящи се от по 10 джина, вестник „Таймс“ и всякакви такива неща.

— По дяволите, това звучи вълнуващо!

Тя отново се засмя. Зъбите й бяха бели и той не можеше да открие никакъв недостатък у нея. Разговаряха по време на закуската и той установи, че да се говори с нея е изключително приятно. Както и да бъде с нея. Парфюмът й бе примамлив. Кейси рядко се парфюмираше. Твърдеше, че това е още една причина за разсейване на бизнесмените, с които трябва да работи. Закуската с Орланда се състоеше от кафе, препечен хляб, яйца и хрускав бекон по американски в един съвсем нов хотел, наречен „Мандарин“, където бяха по нейно предложение. Кейси не закусваше. Пиеше само кафе, и понякога хапваше препечен хляб или кроасани.

Интервюто мина леко, а времето твърде бързо. Никога не беше му се случвало да е в компанията на жена, излъчваща толкова женственост. Кейси винаги беше силна, способна и хладна, но не и женствена. По избор, по неин избор и с негово съгласие.

— Това е Орланда, нали? — Кейси го гледаше, а едната й вежда беше извита.

— Да — отвърна той, като безуспешно се опитваше да разбере какво мисли. — Как ти се струва?

— Мисля, че е като динамит.

— В какъв смисъл?

Кейси се засмя. Тя се обърна към Гавалан, който се опитваше да се съсредоточи и да бъде учтив, но мислите му бяха заети с Кейти. След като му разказа тази вечер той не искаше да я остави, но тя прояви настойчивост като каза, че за него е важно да присъства.

— Познаваш ли я, Ендрю?

— Кого?

— Момичето в бяло.

— Къде? О, да, но само от онова, което се говори за нея.

— А то добро ли е или лошо?

— Ами-и зависи от гледната ти точка, Кейси. Тя е, тя е португалка, евроазиатка, разбира се. Орланда доста години беше приятелка на Горнт.

— Искаш да кажеш негова любовница?

— Да. Предполагам, че това е точната дума — каза учтиво той, ненавиждайки прямотата на Кейси. — Но връзката им беше много дискретна.

— Горнт има вкус. Линк, ти знаеше ли, че е негово гадже?

— Каза ми го сутринта тя. Запознах се с нея у Горнт преди няколко дни. Той твърди, че те все още са приятели.

— На Горнт не може да му се вярва — вметна Гавалан. Кейси добави:

— Казаха ми, че той има силни покровители в и извън Хонконг. Доколкото знам в момента не се изхвърля като вас. Трябва да сте чули, че иска да работи с нас, а не с вас.

— Ние не се изхвърляме — отвърна Гавалан и погледна Бартлет. — Сключихме ли сделка?

— Подписването е във вторник. Ако сте готови.

— Вече сме готови.

— Йан иска да не споменаваме нищо по въпроса до събота и това ни устройва — каза Кейси. — Нали така, Линк?

— Точно така. — Бартлет отново погледна Орланда. Кейси проследи погледа му.

Забеляза я още в първия момент, когато момичето застана нерешително на вратата.

— С кого говори тя, Ендрю? — Мъжът беше интересен, гъвкав, елегантен, около петдесетте.

— Това е Ландо Мата. Той също е португалец, от Макао.

Гавалан се измъчваше от съмнения. Дали Дънрос ще успее да убеди Мата да им се притече на помощ с всичките си милиони. „Какво ли щях да направя, ако аз бях тай-пан? — запита се той уморено. — Дали да купувам утре или да направя сделка с Мата и Тайтфист тази вечер? С техните пари «Ноубъл хаус» ще бъде спасена за бъдните поколения, макар и вън от нашата власт. Засега няма причина за безпокойство. Почакай докато станеш тай-пан.“ Видя, че Мата се усмихва на Орланда, а след това те се огледаха и започнаха да си проправят път към тях. Очите му гледаха твърдите й гърди, свободни под коприната. Изпъкналите й зърна. „Мили Боже — помисли си той с благоговение — Дори Винъс Пун не би дръзнала да направи това.“ Когато се приближиха, той ги представи и се отдръпна — един странник, който искаше да ги наблюдава.

— Здравейте — каза Орланда сърдечно на Кейси. — Линк ми говори толкова много за вас и за това колко много означавате за него.

— И аз съм чувала за вас — каза Кейси със същата дружелюбност.

„Но не достатъчно. Ти си много по-прекрасна от онова, което ми загатна Линк — помисли си тя. — Много повече. И така, ти си Орланда Рамос. Красива, с приятен глас, женствена и развратна ненаситница, която е хвърлила око на моя Линк. Господи, какво да правя сега?“

Чу се да бъбри незначителни неща, но мисълта й все още се занимаваше с Орланда Рамос. „От една страна за Линк не би било зле да изкара един флирт. Това малко ще го охлади. Миналата нощ за него, а и за мен беше отвратителна. Беше прав, че трябва да се изнеса. Но щом веднъж го завладее магията на тази, дали ще успея да си го върна? Дали ще е още едно момиче като другите, които не означаваха нищо за мен, а след седмица и нищо за него?

Не и тази. Имам две възможности за избор. Или изчаквам тринадесет седмици и четири дни и да започна битка, или веднага.“

Тя се усмихна.

— Орланда, роклята ви е фантастична.

— Благодаря. Може ли да ви наричам Кейси?

И двете разбраха, че войната е започнала.

Бартлет беше във възторг, че Кейси очевидно хареса Орланда. Гавалан наблюдаваше, запленен и от четиримата. Между всички тях имаше някаква особена сърдечност. Особено между Бартлет и Орланда.

Той прехвърли вниманието си върху Мата и Кейси. Мата беше изискан и изпълнен със старомоден чар. Погледна Кейси.

„Чудя се докъде ще стигне той с нея. Странно е, че Кейси сякаш изобщо няма нищо против Орланда. Разбира се, тя е забелязала, че приятелят й е покорен. Може би не е. Или изобщо не я интересува, защото тя и Бартлет са само делови партньори. Вероятно тя има нещо наум. Или пък е просто фригидна като повечето от тях. Колко тъжно!“

— Как ви се струва Хонконг, мис Кейси? — попита Мата, чудейки се какво представлява тя в леглото.

— За съжаление не съм разгледала голяма част от него, въпреки че бях до Новите територии с една от обиколките, организирани от хотела и надникнах в Китай.

— Искате ли да отидете? Имам предвид отиване до Китай. Да кажем до Кантон? Мога да ви издействам покана.

Тя беше шокирана.

— Но на нас ни е забранено да ходим в Китай… паспортите ни там са невалидни.

— О, няма да стане нужда да ги използвате. В КНР не си създават главоболия да проверяват паспорти. Толкова малко quai loh ходят в Китай. Няма никакви проблеми. Дават ти виза и я подпечатват.

— Но нашият Държавен департамент… Не съм сигурна, че искам да рискувам точно сега.

Бартлет кимна с глава.

— На нас не ни е разрешено дори да влизаме в комунистическия магазин тук. В държавния магазин.

— Да, вашето правителство наистина е много странно — каза Мата. — Като че ли влизането в един магазин е фатално. Чухте ли клюката за „Хилтън“?

— За какво става въпрос?

— Казват, че са купили една прекрасна колекция от китайски антики за новия хотел, разбира се всичко е местно производство — усмихна се Мата. — Изглежда Съединените щати са решили, че не могат да използват нищо от нея дори тук в Хонконг. Цялата е на склад. Поне така се говори.

— Разбираемо е. Ако не можеш да го направиш в Щатите, тогава са солидаризираш с правителството — Бартлет беше раздразнен.

— Кейси, ти трябва сама да решиш. Иди в магазина. Нарича се „Китайско изкуство и занаяти“ и се намира на „Куинс роуд“. Цените са твърде приемливи и комунистите наистина нямат рога и бодливи опашки.

— Нямаше нищо общо с онова, което очаквах — рече Бартлет. — Кейси, някои от нещата ще те накарат да викаш от възторг.

— Ти си ходил? — каза тя с изненада.

— Разбира се.

— Заведох мистър Бартлет тази сутрин — обясни Орланда. — Случи се да минем оттам. За мен ще бъде удоволствие да пазарувам с вас, ако желаете.

— Благодаря, ще ми бъде приятно — каза Кейси любезно, както й подсказваше страхът. — В Лос Анжелос ни казаха, че ЦРУ наблюдава американците, които влизат и излизат оттам, защото това е място за комунистически срещи.

— Видя ми се съвсем обикновен магазин, Кейси — каза Бартлет. — Нямаше нищо друго, освен няколко плаката на Мао. Но не можеш да се пазариш, защото всички цени са написани. Едни от най-изгодните, които някога си виждала. Жалко, че не можем да ги отнесем вкъщи.

В САЩ имаше всеобщо ембарго върху всички китайски стоки, дори за антики, които бяха в Хонконг от сто години.

— Това не е проблем — изведнъж каза Мата, чудейки се колко може да изкара като посредник. — Ако има нещо, което да искаш, за мен ще бъде удоволствие да го купя.

— Но ние все още не можем да го внесем в Щатите, мистър Мата — каза Кейси.

— О, това също е лесно. Непрекъснато го правя за мои американски приятели. Просто изпращам покупките им до една моя компания в Сингапур и Манила. Срещу една скромна сума те ви го изпращат в Щатите със сертификат за произход — Малая или Филипините според вашите предпочитания.

— Но това би било измама. Контрабанда.

Мата, Гавалан и Орланда искрено се засмяха, а Гавалан каза:

— Търговията е язвата на света. Стоките от САЩ или Тайван, върху които има наложено ембарго пристигат в КНР, стоките от КНР отиват в Тайван и САЩ — ако се търсят. А те разбира се, се търсят.

— Зная — каза Кейси. — Но не мисля, че е редно.

— Съветска Русия е подложена на разрушение от вас, но вие все още търгувате с нея — каза Гавалан на Бартлет.

— Точно ние — не — поправи го Кейси. — Не и „Пар-Кон“, въпреки че имахме възможност да продаваме компютри. Такава печалба, каквато искаме, е абсолютно невъзможна. Правителството го прави, но само с много внимателно контролирани стоки. Пшеница и други подобни неща.

— Там, където има истински купувач на някаква стока, винаги ще има и продавач — ядоса се Гавалан. Погледна през прозорците и му се прииска отново да е в Шанхай. — Вземете Виетнам например, вашият Алжир.

— Моля? — попита Кейси. Гавалан отново я погледна.

— Искам да кажа, че Виетнам ще изцеди вашата икономика докрай, така, както стана с Франция, по начин, по който Алжир направи на Франция.

— Ние никога няма да отидем във Виетнам — каза уверено Бартлет. — От къде на къде! Виетнам няма работа с нас.

— Съгласен съм — отвърна Мата, — но независимо от това Щатите имат нарастващо участие там. Всъщност, мистър Бартлет, мисля, че бездната ви поглъща.

— По какъв начин? — запита Кейси.

— Мисля, че Съюзът умишлено ви подмамва във Виетнам. Вие ще докарате войски там, а те не. Вие ще се сражавате с виетнамците и джунглата, а руснаците ще са победители. Вашето ЦРУ вече е набрало сили там. Обслужват една авиолиния. Дори сега летищата се строят с парите на САЩ и оръжията на САЩ изтичат там. Имате войници, които вече се сражават.

— Не вярвам — каза Кейси.

— Както искате. Те се наричат Специални сили, а понякога и „Делта форс“. Много е жалко, но Виетнам ще се окаже голям проблем за вашето правителство, освен, ако то не е много умно.

Бартлет уверено заяви:

— Да благодарим на Бога, че то наистина е такова. Кенеди се справи с Куба. Ще се справи и с Виетнам. Тогава спечелихме. Съюзът си изтегли оръжията.

Гавалан мрачно се забавляваше.

— Трябва да говориш с Йан за Куба, драги. Той казва, а и аз съм съгласен с него, че вие изгубихте. Съюзът ви подмами в нов капан. Мат на втория ход. Той е уверен, че те правят обектите си почти открито. Искат да ги откриеш, правиш го и след това започват да дрънкат оръжие, целият свят е изплашен до смърт. И в замяна на съгласието на Съюза да изнесе оръжията си от Куба, вашият президент захвърли доктрината Монро — крайъгълен камък на цялата ви система за сигурност.

— Какво?

— Точно така. Не даде ли Кенеди писмено обещание на Хрушчов, че няма да напада Куба и няма да позволява инвазия от американска територия или от което и да е място в западното полукълбо? За Бога: ПИСМЕНО. Затова сега една враждебна европейска сила, Съветска Русия, изцяло срещу вашата доктрина Монро, е разположена открито на деветдесет мили от брега ви и границите й са писмено гарантирани от вашия собствен президент и ратифицирани от вашия собствен Конгрес. Големият К. постигна великолепна победа, неповторима в цялата ви история. И всичко това за нищо. — Гласът на Гавалан прозвуча остро. — Сега Куба е в безопасност, за което — много благодарности. Тя ще расте, ще се разширява и накрая ще зарази цяла Южна Америка. Сигурност за съветските подводници, кораби и самолети… Всемогъщи Боже, това наистина е една прекрасна победа.

Кейси погледна Бартлет изумена.

— Но Линк, разбира се, че това не е вярно, нали?

Бартлет беше потресен.

— Аз се досещам… ако помислиш за това, Кейси, ясно е… Това със сигурност нищо не им е струвало.

— Йан е убеден в това — каза Гавалан. — Говори с него. Що се отнася до Виетнам никой тука не мисли, че президентът Кенеди може да се справи, въпреки че всички ние му се възхищаваме. Азия не е като Европа или Америка. Тук мислят по различен начин, действат различно и имат различни ценностни системи.

Настъпи внезапна тишина. Бартлет я наруши.

— Мислите ли, че ще има война?

Гавалан го погледна.

— Вие няма за какво да се безпокоите. „Пар-Кон“ ще се справи много добре. Имате тежка индустрия, компютри, полиуретанна пяна, правителствени договори в изследването на космоса, петролните продукти, използването на звуковите вълни, безжичното оборудване… С вашите стоки и експерти, ако има война, тогава на практика няма ограничения.

— Не мисля, че бих искала да печеля по този начин — каза Кейси, ядосана от думите му. — Това е един отвратителен начин да се печелят мангизи.

Гавалан се обърна към нея.

— Много неща на този свят са отвратителни, погрешни и безчестни… — Искаше да я нахока, разярен от начина, по който тя продължаваше да прекъсва разговора му с Бартлет, но реши, че сега не е моментът нито мястото, затова продължи любезно: — Но, разбира се, че си права. Никои не иска да печели от смъртта. Извинете ме… Нали знаете, че мястото на всеки е определено с картичка. Вечерята ще започне всеки момент.

Той се оттегли.

— Мисля, че той изобщо не ме харесва — промълви Кейси. Те се засмяха на начина, по който го каза.

— Ти беше права. Войната е нещо ужасно — усмихна се Орланда.

— Беше ли тук, докато траеше тя? — попита Кейси невинно.

— Да, но в Макао. Аз съм португалка. Японците не създаваха проблеми на Макао, защото Португалия пазеше неутралитет — добави Орланда нежно. — Разбира се, сега съм само на двадесет и пет и едва си спомням нещо. Не бях навършила седем, когато войната свърши. В Макао е много хубаво, Кейси. Така различно от Хонконг. Може да ви се прииска на теб и на Линк да отидете там. Заслужава си да се види. За мен ще бъде удоволствие да ви бъде екскурзовод.

„Обзалагам се, че е така.“ — помисли си Кейси, почувствала се стара с нейните двадесет и шест години.

— Това би било страхотно. Но, Ландо какво му е на Ендрю? Защо беше толкова кисел? Защото съм жена — вицепрезидент?

— Съмнявам се. Сигурен съм, че преувеличавате — каза Мата. — Той не си пада много по американците и това, че Британската империя вече не съществува, го довежда до лудост, както и, че САЩ е арбитър на световната съдба и според него прави очевидни грешки. Повечето британци се съгласяват с това за съжаление. Всичко, до известна степен се дължи на малко ревност. Но трябва да сте търпеливи с Ендрю. В края на краищата вашето правителство предаде Хонконг през четиридесет и пета — и само британската армия спря това. Америка беше рамо до рамо със Съветска Русия срещу тях край Суец, подкрепи евреите срещу тях в Палестина — има десетки примери. Вярно е и това, че много от нас тук смятат настоящата ви враждебност към Китай за неблагоразумна.

— Но, те също са комунисти като руснаците. Тръгнаха на война срещу нас, когато ние само се опитвахме да защитим свободата в Южна Корея. Нямахме намерение да ги нападаме.

— Но, исторически Китай винаги е пресичал Ялу, когато някой чужд нападател е приближавал границата. Винаги. Предполагаше се, че вашият Мак Артър е историк — каза Мата внимателно, чудейки се, дали и в леглото е така наивна — той трябваше да знае това. Той, или вашият президент, вкара Китай в път, който той не искаше да поеме. Абсолютно съм сигурен.

— Но ние не бяхме нашественици. Северна Корея завладя Южна. Искахме да помогнем на един народ да бъде свободен. Нямаше какво да печелим от Южна Корея. Хвърлихме милиони, опитвайки се да помогнем на корейците. Вижте какво причини Китай на Тибет, а миналата година и на Индия. Струва ми се, че винаги сме изкупителната жертва, а всичко, което искаме, е да защитаваме свободата. — Тя спря, чувайки, че през залата премина шепот на задоволство и хората започнаха да се насочват към масите си. Сервитьори, носещи похлупени сребърни подноси влизаха тържествено. — Благодаря на Бога. Умирам от глад.

— И аз — каза Бартлет.

— Шити е подранил тази вечер — каза Мата през смях. — Орланда трябваше да ви предупреди, че е отколешен обичай да се похапва леко преди всеки банкет у Шити.

Орланда се усмихна с чаровната си усмивка.

— Орланда предупреди Линк, и той ми каза, но сметнах, че бих могла да издържа.

Тя погледна неприятелката си, която беше почти половин глава по-ниска. За първи път в живота си се почувства голяма и непохватна. „Бъди честна. Винаги, когато излезеш от хотела и видиш китайките с мъничките им ръце, крака и тела, с цялата им миниатюрност, се чувстваш огромна и чужда. Да. Сега мога да разбера защо те толкова ни зяпат. Както и обикновения турист, шумен, дебел и тромав…

Дори така, Орланда Рамос, така хубава както си и толкова умна, колкото си мислиш, че си, ти не си момичето за Линк Бартлет. Избий си го от главата.“

— Следващия път, Орланда — каза тя изключително приветливо — непременно ще се съобразявам с твоите препоръки.

— Моята препоръка е да похапнем, Кейси. Аз също съм гладна.

— Съвсем сигурно е, че сме на една и съща маса. Трябва да си призная, че аз я поръчах — вметна Мата.

Щастлив, той ги поведе към масата, повече от всякога възбуден от мисълта да вкара Кейси в леглото си. Реши го в момента, в който я видя. Донякъде заради красотата й и високия й ръст, както и заради прекрасните й гърди. Такъв примамлив контраст между нея и дребния ръст и еднаквостта на нормалното азиатско момиче. Донякъде това беше и заради намеците на Орланда. Но най-важното е да прекъсне връзката Бартлет — Кейси като по този начин евентуално би могъл да разбие проникването на „Пар-Кон“ в Азия. „Ако Дънрос бъде лишен от сделката с «Пар-Кон», тогава той ще трябва да ми продаде контрол, който ми е необходим. После, с течение на времето, аз ще стана тай-пан на «Ноубъл хаус», въпреки всички Дънросовци и Струановци.

Света Богородице, животът наистина е много хубав. Любопитно е, че тази жена може да бъде ключът за най-добрата ключалка в Азия. Ясно е, че тя може да бъде купена. Въпросът е само за колко?“