Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Азиатска сага (5)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Noble House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране
Eternities (2012 г.)
Разпознаване и корекция
maskara (2012 г.)

Издание:

Джеймс Клавел. Търговска къща — част I

Преводачи: Росен Сиромахов, Мария Мандаджиева, Емилия Николова, Светлана Ахчийска

Редактор: Миглена Герова

Художник: Симеон Кръстев

Технически редактор: Олга Александрова

Коректор: Петрана Старчева

ИК „ПЕТЕКС“

 

 

Издание:

Джеймс Клавел. Търговска къща — част II

Преводачи: Росен Сиромахов, Мария Мандаджиева, Емилия Николова, Светлана Ахчийска

Редактор: Миглена Герова

Художник: Симеон Кръстев

Технически редактор: Олга Александрова

Коректор: Петрана Старчева

ИК „ПЕТЕКС“

История

  1. — Добавяне

44

17:20 часа

Жак де Вил вървеше мъчително нагоре по мраморните стъпала на хотел „Мандарин“ към мецанина изпълнен с хора, които късно пиеха чай.

Той съблече шлифера си и мина през тълпата. Усещаше се много стар. Току-що говори със Сюзан в Ница. Специалистът от Париж отново изследвал Аврил и счита, че вътрешните й наранявания може да не се окажат толкова сериозни както се е предполагало първоначално.

— Казва, че трябва да бъдем търпеливи — му каза Сюзан. — Но Богородице, как бихме могли? Бедното дете е разстроено и губи ума си. Тя продължава да повтаря: Но аз бях шофьорът, мамо, аз. Заради мен Борже не е жив, заради мен. Страхувам се за нея, шери.

— Тя знае ли вече, че тя… за вътрешните си органи?

— Не, още не. Докторът каза да не й казваме преди той да е сигурен. — Сюзан се разплака.

С огромна болка той я успокои, доколкото можа и й каза, че ще се обади отново след час. Размисли какво трябва да прави, а след това се приготви, излезе от офиса си и дойде тук.

Обществената телефонна кабина близо до поставката за вестници беше заета, затова си купи един следобеден вестник и зачете заглавията. „20 убити по калните стръмнини на едно селище над Абърдийн“… „Дъждът ще продължи“… „Ще бъде ли отменено голямото състезание в събота?“… „Джон Кенеди предупреждава руснаците да не се месят във Виетнам“… „Договор за забрана на ядрените опити е подписан в Москва от Дийн Ръси, Андрей Громико и сър Алек Дъглас Хоук, отхвърлен от Франция и Китай“… „Малайските комунисти засилват офанзивата“… „Вторият син на Кенеди, роден преждевременно почина“… „Ловът на хора заради великите британски обирджии на влакове продължава“… „Скандалът «Профумо» дискредитира Консервативната партия“…

— Извинете, сър, чакате ли за телефона? — попита една американка зад него.

— О, да разбира се, благодаря, извинете. Не видях, че е свободен.

Той влезе в кабината, затвори вратата, постави монетата и набра номера. Усети, че безпокойството му нараства.

— Ало?

Лоп-синг, моля. — Все още не беше уверен в гласа.

— Няма Лоп-синг тук е Лоп-тинг. Съжалявам набрали сте погрешен номер.

— Искам да оставя съобщение — каза той облекчено като разпозна гласът на Суслов.

— Дали са ви грешен номер. Погледнете в бележника с телефонните номера.

Когато паролата беше казана правилно той започна.

— Съжалявам, че…

— Кой е вашият номер? — прекъснаха го рязко. Жак веднага го даде.

— Това телефонна кабина ли е?

— Да.

Телефонът веднага изключи. Като сложи слушалката на място внезапно усети пот по ръцете си. Номерът на Суслов трябваше да се използва само при спешен случай, но това беше спешен случай. Той впери поглед в телефона.

— Извинете сър — извика американката през стъклената врата. — Може ли да използвам телефона? Само за минутка.

— О, аз изобщо няма да се бавя — каза Жак смутено. Видя, че след нея чакат нетърпеливо и трима китайци, които го гледаха със съкрушителни погледи. — Аз съм… Аз само след секунда.

Той отново затвори вратата, а гърбът му беше мокър. Чакаше, чакаше, чакаше и най-после отсреща се обадиха.

— Ало?

— Какво спешно има?

— Току-що говорих с Ница. — Жак внимателно разказа на Суслов за разговора с жена си, без да споменава имена. — Заминавам за там веднага с вечерния полет. Помислих си, че ще е по-добре да ти го кажа лично.

— Не тази вечер. Запази място за утре за вечерния полет.

Жак почувства, че светът се сгромолясва.

— Но аз говорих с тай-пана преди няколко минути и той каза, че е добре да замина тази вечер. Запазил съм място. Мога да се върна след три дни, тя наистина е зле. Не мис…

— Не. Ще ти се обадя утре вечер според уговорката. Всичко това може да почака дотогава. Повече не използвай този номер, освен при истинска нужда.

Жак си отвори устата, за да отговори ожесточено, но отсреща бяха затворили. Усети гнева. Но това е спешно. Вбесен започна да върти.

„Сюзан има нужда от мен, а също и Аврил. И тай-панът изцяло ме подкрепи.“

— Добра идея, Жак — каза веднага Дънрос. Вземи толкова време, колкото ти е необходимо. Ендрю ще те замества.

А сега…

„По дяволите, какво правя? Суслов не е мой пазач. Не е ли?“

Де Вил спря да избира. Изби го студена пот. Затвори телефона.

— Свършихте ли, сър? — извика американката. — Чакат ме на телефона.

— Да съжалявам — той с усилие отвори вратата.

— Забравихте си вестника, сър — каза тя учтиво.

— Благодаря.

Жак де Вил се върна за него и излезе съсипан. Всички китайци — трима мъже и една жена, веднага се понесоха напред като изблъскаха с лакти него и американката от пътя си. Едрата жена първа се добра до вратата и я затръшна зад себе си, а другите се подредиха след нея.

— Ей, мой ред беше — започна яростно американката, но те само я напсуваха — открито и много вулгарно.

 

 

Суслов стоеше прав в неугледния си апартамент в Коулъри, който беше една от сигурните къщи на Артър. Сърцето му все още биеше глухо от непредвидения разговор. Беше вбесен от Жак де Вил.

„Тъпо, скапано лайно. Започна да става бреме. Довечера ще кажа на Артър какво трябва са се направи с него. Колкото по-скоро толкова по-добре. Да, колкото по-скоро ти самият се успокоиш толкова по-добре. Ядосаните хора правят грешки. Забрави гнева си.“

Овладя се и излезе на сумрачната площадка с олющена боя, като заключи вратата след себе си. С друг отключи вратата до неговата, тази на Джини Фу.

— Искаш ли водка — попита тя с нахалната си усмивка.

— Да — ухили се той.

Тя седеше с кръстосани крака на старото канапе, облечена само с усмивка. Те се целуваха, когато телефонът иззвъня. В апартамента й имаше два. Нейният и тайният в шкафа, който само той използваше. Артър му беше казал, че е сигурен, контрабанден, нерегистриран и е невъзможно да бъде монтиран подслушвател. Дори и така Суслов използваше единствено телефона в другия апартамент.

— Пий, товарищ — каза Джини, подавайки му чашата. — В такъв случай аз пия, а?

Той се ухили взе водката и плъзна преценяващо ръката си по хубавичкия й малък задник.

— Джини, галубчик, ти си добро момиче.

— Разбира се. Аз най-доброто момиче за теб. — Тя протегна ръка и погали крайчеца на ухото му. — Ще си поиграем ли?

— Защо не?

Изпи огнената течност пестеливо, понеже му се искаше да има още. Мъничките й чевръсти пръсти разкопчаваха ризата му. Той я възпря за миг и я целуна, тя прие с удоволствие целувката му и отвърна със същото.

— Чакай докато дрехите съблечени, а? — изкиска се тя.

— Знаеш ли, следващата седмица тръгвам — каза той като я държеше в мечешката си прегръдка. — Какво ще кажеш и ти да дойдеш, а? Почивката, която все ти обещавам?

— О, наистина ли? — усмивката й беше щастлива. — Кога? Кога? Ти не се шегува?

— Можеш да дойдеш с мен — ще спрем в Манила, първата ни спирка е в Манила, след това на север и обратно тук след месец.

— О-о, един истински месец… о, Греги! — Тя го прегърна с цялата си сила. — Ще бъде най-страхотното капитанско момиче в цял Китай.

— Да, да ще бъдеш.

— Кога тръгва… кога ние тръгва?

— Другата седмица. Ще ти кажа кога.

— Добре утре става, взема паспорт…

— Не, не паспорт, Джини. Никога няма да ти дадат. Онези Виблядокс ще те спрат. Те никога няма да ти позволят да дойдеш с мен. Онези мръсни полицаи никога няма да ти позволят да дойдеш с мен.

— Тогава какво прави, а?

— Ще те пренеса контрабанда на кораба в един сандък. — Смехът му беше силен. — А може би на вълшебно килимче, а?

Тя се взря в него с тъмните си очи — големи, преливащи и нетърпеливи.

— Верно, вземаш ме? Верно? Един месец на твоя кораб, айейа!

— Поне месец. Но не казвай никому. Полицията ме наблюдава през цялото време и ако узнае ти няма да можеш да дойдеш с мен. Ясно?

— Всички богове са свидетели, на никой няма да кажа, даже и на майка ми. — Джини се закле с жар, след това го прегърна отново страшно щастлива. — Еееий, ще стана много важна като жена на капитана.

Още една прегръдка и тогава позволи на пръстите си да дирят греха, а той потръпна безволево. Тя се изсмя и продължи да го разсъблича.

— Ще имаш най-хубавите часове, най-хубавите.

Вещо използваше пръстите и устните си, концентрирана върху задачата си докато той извика, чувствайки се равен на боговете. Ръцете и устните й останаха върху него до онзи момент, в който имаше и най-малката частица удоволствие. Тогава спря много доволна, че е свършила работата си добре. Самата тя не изпитваше върховно блаженство, въпреки, че няколко пъти се престори, за да му достави удоволствие. Само два пъти от всичките беше достигнала зенита, но и двата пъти беше много пияна и не съвсем сигурна дали е било така или не. Само с нощния Ток от „Виктория енд Албърт“ постигаше върха всеки път.

„Всички богове са благословили съдбата ми — помисли си щастлива. — С едномесечната почивка и допълнителните пари, които Грегор ще ми даде, и джос още една година с него ние ще имаме достатъчно пари, за да отворим собствен ресторант и аз мога да имам синове и внуци и да се слея с боговете. О, колко съм щастлива.“

Беше изморена, защото здравата поработи. Сви се по-удобно срещу него, затвори очи. Харесваше го и беше благодарна на боговете, че й помогнаха да преодолее отвращението си към неговия ръст, бялата му като на крастава жаба кожа и горчивата миризма на тялото му. Уморена и щастлива заспа.

Суслов не спеше. Денят беше добър и за кратко много ужасен. След срещата с Крос на състезателната писта той се върна на кораба си ужасен, че би могло да има изтичане на информация от „Иванов“. Беше кодирал информацията за операция „Пресъхнал поток“ и всички останали неща, и ги беше изпратил от личната си кабина. Пристигащите съобщения, че Ворански няма да бъде заменен преди следващото посещение на „Съветски Иванов“, че специалният експерт Коронски ще бъде свободен и ще пристигне от Банкок на 12-часово наблюдение и че той, Суслов ще трябва да се свърже директно с Артър.

„Не пропускай да получиш копия от папките на А. М. Г.“

Спомни си как през него премина ледена тръпка от това „не пропускай“. Толкова малко провали, толкова много успехи, но се помнеха само провалите. „Кой от кораба? Кой прочете папката на А. М. Г., освен мен? Само Дмитрий Меткин, моят помощник-капитан. Невъзможно е да е той. Изтичането трябва да е от другаде. Доколко може да се довери на Крос? Не много, но този човек безспорно е най-ценната придобивка, която имаме в Азия и той трябва да бъде защитаван на всяка цена.“

Усещането, че Джини е до него му доставяше удоволствие. Тя дишаше леко, едно незначително потрепване от време на време, гърдите й се повдигаха и отпускаха. Погледът му мина през вратата към старомодния часовник, който стоеше в нишата на една от мръсните кухненски полици сред всичките полупразни бутилки, консерви и кутии. Кухнята беше в ниша до всекидневната. В единствената спалня, леглото беше огромно и почти изпълваше стаята. Той й го купи, когато започна връзката им, преди две, почти три години. Чудесно легло, чисто и меко, една приятна промяна след койката.

И Джини също го приемаше добре. Отстъпчива, добродушна, без никакви проблеми. Синьо-черната й коса беше късо подстригана по начин, който му харесваше. Какъв контраст с Вертинска, любовницата му във Владивосток.

Тя с нейните сини очи, дълга кестенява чуплива коса и с нрав на дива котка, майка й — истинска принцеса, а баща й незначителен полукитаец, собственик на магазин, който майка й бе купила на търг, когато тя е била на тринадесет години. Беше избягала от Русия на един вагон, който превозваше добитък след гибелната 1917 година.

„Освобождение, а не гибел. Ах, добре е да спиш с дъщерята на принцеса Сергеева, когато си внук на селянин от земите на Сергеев.

Като мислеше за Сергееви си спомни Алексей Травкин. Нещастният Травкин, такъв глупак. Дали те наистина ще пуснат принцеса Несторова, жена му до Хонконг за Коледа? Съмнявам се. А може и да я пуснат и тогава бедният Травкин ще умре от удар като види онази малка вещица с бели коси, беззъба, набръчкана и болна от артрит. Травкин е руснак и не е лош човек.“

Той отново погледна часовника. Показваше 18:20. Няма да прави нищо друго няколко часа, освен да спи, да яде, да мисли и да планира. А после о, внимание — среща с английските парламентаристи и късно довечера отново ще види Артър. Той се изкиска. Много се забавляваше от това, че са му известни тайни, които Артър не знаеше. Но тогава той също пази някои тайни. Може би вече знае за парламентаристите. Той е умен, много умен и също не ми вярва.

Това е великият закон: Никога не се доверявай другиму — на мъж, жена или дете — ако искаш да си жив и здрав и недосегаем за вражеските хватки.

Той отново се изхили и Джини се размърда.

— Спи, малка принцесо — прошепна той успокоително като на дете. — Спи.

Тя не се разбуди, само отхвърли косата от очите си и се сгуши по-удобно.

Суслов отпусна клепачите си, постави ръката си на кръста й. Следобед дъждът намаля. Сега беше спрял. Заспивайки си мислеше, че бурята все още не си беше свършила работата.