Джеймс Клавел
Търговска къща (54)

52

23:35 часа

Суслов седеше в полумрака на тяхната сигурна квартира на „Синклер тауърс“ 32. Заради срещата си с Грей промени мястото на срещата с Артър тук.

Отпи от напитката си. До него на малка масичка имаше бутилка водка, две чаши и телефон. Сърцето му тежко биеше, както винаги когато имаше тайна среща. Никога ли няма да привикне? Не. Тази вечер беше уморен, въпреки че всичко мина отлично. Сега Грей е програмиран. Този нещастен глупак, тласкан от омраза, злоба и ревност! Центърът трябва да предупреди по-нататък БКП за него — тази личност е твърде уязвима. А и Травкин, някога принц, сега нищо, а Жак де Вил — този импулсивен некадърник — и всички останали. Няма значение! Всичко върви отлично. Всичко е подготвено за пристигането на Съндърс. Неволно потрепери.

„Не бих искал да ме хванат. МИ–6 са опасни, предават ни на съд и са фанатици като ЦРУ, но много по-зли. Ако планът на ЦРУ и МИ–6 под кодово име «Анубис» за обединяването на Япония, Китай, Англия, Канада и Америка някога успее, Русия ще бъде разбита завинаги. Ах, моя страна, моя страна! Как ми липсва Грузия, така красива, нежна и цъфтяща.“

Песните от детството, народните песни на Грузия, бликнаха и го върнаха там. Избърса една сълза при мисълта за толкова много красота, така далеч.

„Няма значение, отпуската ми е скоро. След това ще се върна у дома. По същото време и синът ми ще дойде в отпуска от Вашингтон с младата си съпруга и тяхното момченце, родено така разумно в Америка. За него няма проблеми с паспорта. Той е четвъртото поколение, което ще служи. Напредваме.“

Мракът го притискаше. По молба на Артър за по-голяма сигурност беше дръпнал завесите и държеше затворени прозорците, макар че нямаше вероятност да бъдат видени. Апартаментът имаше климатична инсталация, но отново за сигурност беше помолен да не я включва, както и светлините. Разумно беше да напуснат апартамента на семейство Фан, в случай че Грей имаше „опашка“ от СИ към него. Крос му каза, че тази вечер няма да има никой, въпреки, че утре ще бъде прикрепен друг човек.

Той взе такси и спря на „Голдън фери“ за вечерните вестници, преструвайки се на пиян, в случай че го наблюдават, после отиде до „Роуз корт“ и у Клинкър и после тук. Имаше един от СИ пред „Роуз корт“. Мъжът все още беше отвън. Нямаше значение.

Телефонът иззвъня. Звукът го накара да подскочи въпреки, че камбанката беше заглушена внимателно. Три позвънявания, после тишина. Сърцето му подскочи веднъж. Артър скоро ще е тук.

Той докосна един от автоматите, пъхнат зад една от възглавниците. Нареждане от Центъра. Едно от многото нареждания, които не одобряваше. Суслов не обичаше оръжията, ръчните оръжия. С тях можеха да станат грешки, с отровата — никога. Пръстите му докоснаха мъничката ампулка, скрита в ревера му достатъчно близо, за да я достигне с уста.

Той умишлено се отпусна и концентрира сетивата си, искаше да усети присъствието на Артър, преди да е дошъл. Предната врата ли ще използва Артър или задната?

Оттам, където седеше можеше да вижда и двете. Виенето на асансьора. Очите му погледнаха предната врата, но асансьорът спря етажи по-долу. Чакаше. Задната врата се отвори, без да усети нещо. Вътрешностите му се обърнаха, тъй като не успя да разпознае тъмното очертание. За миг беше парализиран. После очертанието изправи едното си рамо и лекото прегърбване изчезна.

— Иисусе! — измърмори Суслов. — Изплаши ме.

— Всичко е част от службата, старче — нежните, лошо произнесени думи бяха примесени със суха, раздираща кашлица.

— Сам ли си?

— Разбира се.

Очертанието безшумно се придвижи във всекидневната. Суслов видя, че автоматът е оставен настрани и той отпусна своя, но в готовност. Стана и топло протегна ръката си.

— Един път си навреме.

Те си стиснаха ръцете. Джейсън Плъм не си свали ръкавиците.

— За малко нямаше да дойда — каза той с нормалния си глас, усмивката беше само по повърхността на лицето му.

— Какво има? — попита руснакът, вглеждайки се в усмивката. — И защо са всички тези „дръпни завесите“ и „не отваряй прозорците“?

— Мисля, че това място може би е под наблюдение.

— А? — Суслов се разтревожи. — Защо не ми каза преди това?

— Казах, мисля, че може и да е така. Не съм сигурен. Ние преодоляхме много проблеми, за да направим безопасна тази къща и не искам по никаква причина да отиде по дяволите. — Гласът на високия англичанин беше малко груб. — Слушай, другарю, всичко пропада. СИ е хванал човек на име Меткин от твоя кораб. Той…

— Какво? — Суслов се втренчи в него с престорено изумление.

— Меткин. Предполага се, че е политко…

— Но това е невъзможно — каза Суслов, тресейки се, играта му завърши. Прикри задоволството си от факта, че Меткин сам влезе в капана си. — Меткин никога няма да позволи да го хванат.

— Дори и така, СИ са го хванали. Армстронг го е хванал — него и един американец от самолетоносача. Задържали са ги на местопрестъплението. Меткин знае ли за „Севрин“?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Да. Дори аз не знаех преди няколко дни, когато от Центъра ми съобщиха да поема от Ворански — Суслов с лекота изопачи истината.

— Сигурен ли си? Робърт почти се побърка от радост. Предполага се, че Меткин е вашият политкомисар и майор от КГБ. Така ли е?

— Да, но е сме…

— Защо по дяволите той или ти, или някой друг не ни каза, че ще провеждате операция, за да се подготвим в случай на провал! Аз съм началник на „Севрин“, а вие провеждате операция, без да се свържете с мен или без да ме осведомите. Винаги беше съгласувано. Ворански винаги ни казваше предварително.

— Но, другарю — Суслов искаше да го успокои, — изобщо не знаех за залавянето. Меткин прави каквото си иска. Той е шефът, старшият на кораба. Аз не вземам участие във всичко, ти знаеш това. — Суслов се извиняваше с мярка и показваше раздразнение. Поддържаше прикритието си, че не той е истинският господар на „Севрин“. — Не мога да разбера какво е притежавал Меткин, за да влезе сам в клопка. Глупаво! Трябва да е полудял. Да благодарим на Бога, в ревера му има отрова, така че няма ну…

— Хванали са го невредим.

Суслов ахна, сега вече истински шокиран. Очакваше, че Меткин отдавна е мъртъв.

— Сигурен ли си?

— Хванали са го невредим. Знаят истинското му име, ранг и номер и точно сега го превозват с РАФ към Лондон под строга охрана.

За миг мозъкът на Суслов спря да разсъждава. Той нареди Меткин да поеме лентата от агента, който трябваше да бъде заловен. От месеци намираше, че Меткин се отнася все по-критично към него, с нарастващо любопитство и следователно е опасен. Три пъти през последните години той хвана лични доклади до Центъра, написани от заместника му, критикуващи лесния начин, по който ръководеше кораба и работата си и връзката му с Джини Фу. Суслов беше сигурен, че Меткин му подготвя капан, може би се опитва да си гарантира почивката в Крим. Подготвя преврат. Вероятно е подшушнал на Центъра, че подозира тайно изтичане на информация от „Иванов“ и това трябва да е Суслов.

Суслов вдигна рамене. Нито Меткин, нито Центърът, нито някой от другите ще иска доказателства. Само подозрението ще го прати по дяволите.

— Сигурно ли е, че Меткин е жив? — попита той, премисляйки новия си проблем.

— Да. Ти си абсолютно сигурен, че той нищо не знае за „Севрин“?

— Да. Да, казах ти вече. — Гласът на Суслов прозвуча остро. — Ти си единственият, който познава всички членове на „Севрин“, нали? Дори Крос не ги знае, нали?

— Не. — Плъм отиде до хладилника и извади бутилка вода. Суслов си наля водка, доволен, че „Севрин“ има много важни безопасни клапани. Само Крос знаеше истинската позиция на Суслов в Азия. Останалите членове не се познаваха помежду си и никой нямаше представа за Банастазио и пистолетите, нито за степента на съветското проникване в Далечния изток.

И сега Меткин — едно от дефектните колела, беше свършило завинаги. Толкова лесно беше да му пусне въдицата — тази придобивка от въоръжението на самолетоносача ще гарантира повишение за участващия агент.

— Учуден съм, че са го хванали жив — каза той и действително го мислеше.

— Роджър каза, че са хванали бедния нещастник, преди да захапе ревера със зъби.

— Намерили ли са доказателства у него?

— Роджър не каза. Трябваше да работи бързо. Сметнахме, че най-доброто нещо, което може да се направи е да отведат Меткин в Хонконг възможно най-бързо. Бяхме изплашени, че знае за нас като се има предвид, че е старши. По-лесно ще се справим с него в Лондон — гласът на Плъм беше мрачен.

— Крос ще вземе решение за Меткин.

— Може би — Плъм неспокойно отпи още малко вода.

— Как са разбрали от СИ за находката? — попита Суслов като искаше да разбере колко знае Плъм. — Трябва да има предател на моя кораб.

— Не. Роджър каза, че изтичането е станало от информатор, който МИ–6 има на борда на самолетоносача. Дори ЦРУ не знаеше.

— Иисусе Христе! Защо по дяволите Роджър е бил толкова стриктен?

— Бил е Армстронг. СИ има временни неуспехи и положителни моменти. Но тъй като Меткин не знае нищо, няма да навреди.

Суслов усети критичния поглед на англичанина. Плъм не беше глупак. Беше силен и лукав. Протеже и избраник на Филби.

— Сигурен съм, че Меткин не знае нищо, което може да ни навреди. Дори и така Центърът трябва незабавно да бъде уведомен. Те могат да се заемат с това.

— Вече го направих. Помолих за помощ Първия.

— Добре — каза Суслов. — Много добре си направил. Ти и Крос. Привличането на Крос за каузата беше блестящ успех. Трябва отново да те поздравя. — Суслов направи комплимента искрено. Роджър Крос беше професионалист, а не аматьор като този и всички останали в „Севрин“.

— Може би аз го спечелих, може би той мене. Понякога не съм уверен — каза замислено Плъм. — Или за теб. Познавах Ворански. Години наред работихме заедно, но ти си нов, непознат.

— Да. За тебе трябва да е трудно.

— Не изглеждаш много разстроен от загубата на твоя началник.

— Не съм. Трябва да призная, че не съм. Меткин беше луд. Да се излага на такава опасност. Това беше абсолютно против нарежданията. Да бъда откровен… Мисля, че е имало изтичане от „Иванов“. Меткин беше единственият член на екипажа, освен Ворански, който имаше достъп до брега. Смяташе се, че е безукорен, но човек никога не знае. Може би е направил други грешки, поотпуснал си е езика в някой бар, а?

— Господ ни пази от глупаци и предатели. Откъде е взел информацията си А. М. Г.?

— Не знам. Веднага щом узнаем, този „теч“ ще бъде отстранен.

— Постоянно ли ще заместваш Ворански?

— Не зная. Не ми казаха.

— Не ми харесва промяната. Промяната е опасна. Кой го уби?

— Питай Крос. Аз също искам да знам. — Суслов отново погледна Плъм. Видя и кимна очевидно доволен. — Какво става със Съндърс и документите на А. М. Г.? — попита той.

— Роджър е скрил всичко. Няма място за безпокойство. Той е сигурен, че ще имаме възможност да ги погледнем. Ще получиш копие утре. — Плъм отново го погледна. — Какво ще стане, ако имената ни са назовани в докладите?

— Невъзможно. Дънрос веднага щеше да каже на Роджър, или на един от приятелите си в полицията вероятно на Куок — каза Суслов с насмешка — ако не на него, на губернатора. Това автоматично щеше да се върне при Роджър. Всички вие сте вън от опасност.

— Може би да, може би не. — Плъм отиде до прозореца и погледна небето. — Никога нищо не е сигурно. Да вземем Жак. Той никога няма да стане тай-пан.

Суслов си позволи да се намръщи и после, сякаш му беше хрумнало в момента, каза:

— Защо да не го изведем от Хонконг? Предложи на Жак да помоли да го назначат в… да кажем в „Струан“ в Канада. Като извинение може да използва сполетялото го наскоро нещастие. В Канада той ще е на заден план. А?

— Много добра идея. Да, това трябва да е лесно. Той има много контакти там, което може да е от полза. — Плъм кимна. — Ще съм много по-щастлив, след като прочетем онези папки и дори по-щастлив, когато откриеш как по дяволите ни е разкрил А. М. Г.

— Той откри „Севрин“, а не тебе. Слушай, уверявам те, че ти си вън от опасност. Моля те продължи да вършиш всичко, което ти е по силите, за да раздвижиш кризата в банките и сгромолясването на фондовата борса.

— Няма причина за безпокойство. Всички ние искаме да стане това.

Телефонът иззвъня. Двамата мъже се взряха в него. Само веднъж. Едно позвъняване. В главите им изскочи кодът „опасност“. Ужасен Суслов сграбчи скрития пистолет, спомняйки си, че върху него са отпечатъците от пръстите му, докато летеше през кухнята към задната врата, а близо зад него и Плъм. Той отвори с трясък вратата, пускайки Плъм първи на изходната площадка. В този момент се чу тежкото и шумно приближаване на стъпки и блъскане по входната врата, зад тях, която леко поддаде. Суслов тихо затвори задната врата и нагласи на място един лост. Още един трясък. Надникна през една цепнатина. Нов трясък. Ключалките се разбиха. За секунда видя силуетите на четирима мъже срещу светлината в коридора и тогава побягна. Плъм вече беше надолу по стълбите, прикривайки го на следващата площадка, с изваден автоматичен пистолет. Суслов слизаше, взимайки по три стъпала наведнъж, после се обърна, за да го прикрие на свой ред. Задната врата гадно поддаваше. Плъм тихо мина покрай него и отново го прикри докато бягаха към следващата площадка. Суслов дръпна няколко щайги, поставени за прикритие от фалшивата изходна врата, която се отклоняваше от главната. Отново трясък по вратата горе. Суслов пазеше докато Плъм се промъкна през отвора в тъмнината, а след това го последва, дърпайки донякъде вратата след себе си. Джейсън вече беше намерил фенерчето. Стъпките приближиха, Плъм предпазливо пое надолу. Чуха разговор. Двамата мъже моментално спряха, опитвайки се да разберат какво се говори. Но звукът беше твърде неопределен и приглушен и дори не можаха да определят дали е английски или кантонезки.

Плъм отново се обърна и продължи. Бързаха, но много предпазливо, защото не искаха да вдигат ненужен шум. Скоро стигнаха до тайния изход. Без да се бавят вдигнаха фалшивия под и слязоха долу в прохладната влага на отточния канал. Щом веднъж бяха там и вън от опасност спряха да си поемат дъх, сърцата им биеха силно.

Когато Суслов беше в състояние да говори, той прошепна:

— Куоминтанг?

Плъм вдигна рамене и избърса потта си. Една кола мина над главите им. Той насочи светлината към капещия таван. Имаше много пукнатини и една надвиснала лавина от камъни и кал. Подът беше плувнал във вода, която покриваше обувките им.

— Най-добре е да се разделим, Стари приятелю — каза тихо Плъм и Суслов забеляза, че въпреки, че мъжът беше изпотен гласът му беше спокоен и светлината не трепваше. — Ще кажа на Роджър да разбере що за чудо беше това. Много досадна гадост.

Сърцето на Суслов се успокояваше. Все още му беше трудно да говори.

— Къде ще се срещнем утре?

— Ще ти кажа — лицето на англичанина бе решително. — Първо Ворански, после Меткин, а сега и това. Твърде много пробиви. — Той помръдна палеца си нагоре. — Бяхме на ръба. Може би твоят Меткин е знаел повече отколкото предполагаш.

— Не. Казвам ти, че нищо не знаеше за „Севрин“, нито за апартамента, нито за Клинкър. Само Ворански и аз знаехме. От наша страна няма изтичане на информацията.

— Надявам се, че си прав — прибави мрачно Плъм. — Ще разберем, Роджър ще разбере по един или друг начин някой ден и тогава Бог да е на помощ на предателя!

— Така е.

След пауза Плъм каза:

— Обаждай ми се на всеки половин час от различни телефонни будки след 19:30 часа.

— Добре. Ако по някаква причина има проблеми аз ще съм у Джини след единадесет. Последно. Ако не успеем да погледнем докладите на А. М. Г., какво мислиш за Дънрос?

— Паметта му е невероятна.

— Тогава да го изолираме за разпит под хипноза?

— Защо не?

— Добре. Аз ще подготвя всичко необходимо.

— Не. Ние ще го грабнем и ние ще го доставим. На „Иванов“?

Суслов кимна и му каза предложението на Меткин да обвинят Бившите вълци, без да казва, че това е идея на Меткин. Е?

Плъм се усмихна.

— Умно! До утре.

Даде фенерчето на Суслов, извади друго и се обърна, вървейки надолу по канала, краката му все още бяха във вода. Суслов гледаше докато зави зад ъгъла и изчезна. Никога не беше ходил надолу. Плъм му беше казал да не го прави, защото е опасно и понякога има свличания.

Пое въздух дълбоко, превъзмогнал страха си. Още една кола изтрополи тежко над главата му. Това вероятно е камион, помисли си разсеяно. Кал и парче бетон паднаха с плясък и го стреснаха. Суслов почака, а после започна да се катери нагоре по склона. Още една миниатюрна лавина. Внезапно изпита омраза към подземната тръба. Това го накара да се почувства несигурен и жертва на съдбата.