Артър Кларк, Фредерик Пол
Последната теорема (53)

Втори послеслов

Благодарности и още благодарности

Както един от нас имаше повод да спомене, джентълмен е онзи, който никога не е груб по случайност. По същия начин почтеният фантаст не бива да заобикаля каноничните научни истини по случайност.

Ключовите думи тук обаче са „по случайност“, защото нерядко авторът фантаст е принуден да си позволи научна волност, без която историята просто не би се получила. (Например, всички ние знаем, че е невъзможно да се пътува със скорост, по-голяма от скоростта на светлината. Но ако приковавахме героите си с това ограничение, цял куп прекрасни истории нямаше да бъдат написани.)

Затова, когато си позволяваме подобни волности, редно е поне да ги признаем черно на бяло. В настоящия роман има три такива случая:

1. В началото на двадесет и първи век не съществува толкова бърз космически апарат като онзи, който според думите на Йорис Ворхулст е пътувал до облака на Оорт. Ще ни се да имаше, но няма.

2. Последната теорема на Ферма не е доказана на пет страници както това прави героят ни Ранджит в романа, единият от нас дори смята, че това по принцип е невъзможно.

3. Шри Ланка никога не би могла да послужи за наземен терминал на Небесна кука, защото не се намира на екватора. В предишен роман един от нас се справи с този проблем, като премести Шри Ланка по на юг. Вместо да подходим така и в настоящата книга, решихме да прибегнем до друго решение. В крайна сметка, екваторът е просто една въображаема линия и ние решихме да си я представим няколкостотин километра по на север.

Накрая, бихме искали да споменем с благодарност любезността на някои хора, като д-р Уилкинсън от математически форум „Дрексъл“, който ни разясни какво точно е постигнал Андрю Уайлс със своето доказателство от сто и петдесет страници, както и съдействието, оказано ни от нашия приятел Робърт Силвърбърг, а чрез него и от ръководството на Оксфордския университет в Обединеното кралство.