Артър Кларк, Фредерик Пол
Последната теорема (42)

39.
Разпитите

Онази нощ семейство Субраманиан почти не мигна — както и всички останали на практика, независимо в коя часова зона се намираха, защото огромната част от света се беше залепила за екраните. Първо видяха Гамини Бандара, увит в голяма хавлия за баня, който седеше на ръба на ваната си и отговаряше на въпроси, зададени му от същото копие на Наташа Субраманиан, което беше разпитвало и баща й. Липсваше обяснение как се е стигнало до това.

Въпросите от разпита на Гамини Бандара се въртяха главно около създаването на Pax per Fidem, разработването на „Тих гръм“ и структурата на командването, което планираше и прилагаше това оръжие. Гамини се стараеше да отговори на всеки въпрос. Когато го попитаха за техническите подробности в конструкцията на „Тих гръм“, той поклати глава и назова името на един от инженерите, участвал в екипа по конструирането му. На въпросите, кой, как и защо е дал идеята за проекта, той насочи създанието към генералния секретар на ООН. Когато разпитът се насочи към склонността на човешката раса да води войни със съседите си, Гамини се извини. Войни е имало винаги, отговори той, но повече от това не би могъл да каже, защото бил изкарал само един курс по древна история в университета, а и него взел с мъка. Но пък преподавателката му още работела в Лондонския колеж по икономика.

Така беше, макар в момента жената да работеше по научен проект в миниатюрната страна Белиз. Създанието я намери при местните археологически разкопки, познати като Алтун Ха. Там, посред бял ден и в присъствието на стотина антрополози, туристи, екскурзоводи и присъединила се впоследствие полиция, които виждаха и чуваха всичко, но не можеха да се приближат до двамата участници в разпита, псевдо-Наташата поиска и получи кратък вариант на военната история на човечеството. Преподавателката се постара. Започна с първите познати на историята държавни образувания — на шумери, акади, вавилонци и хети — в онези ранни години преди така наречената „цивилизация“ да се зароди в плодородния полумесец между реките Тигър и Ефрат и да завладее Египет, Китай, Европа, а накрая и целия свят. Където и да отидеха хората, каквито и да бяха съседите им, винаги се стигаше до кръвопролития и жестоки войни.

Подобието на Наташа Субраманиан разпита всичко на всичко двайсетина души. Те отговориха на всичките й въпроси — макар и с различна по степен охота. Най-несговорчив се оказа един ядрен физик от Амарило, Тексас, който категорично отказа да разкрие подробности за ядреното оръжие, залегнало в конструкцията на „Тих гръм“. Не пожела да отговори дори когато му бе отказана храна, вода и тоалетна… но накрая все пак омекна и заяви, че ще говори, ако получи официално разрешение от президента на Съединените щати. Последвалият разговор с президента трая по-малко от двайсет минути. Президентът, след като проумя ситуацията и вероятния й ефект върху собствения му живот и комфорт, се съгласи:

— О, по дяволите, кажи й каквото иска.

Проведените без прекъсване разпити продължиха петдесет и един часа. После създанието изчезна. А когато Мира и Ранджит сравниха записите от първия и последния разпит, с удивление забелязаха, че къдриците на „Наташа“ си бяха все така по местата. Нито в гласа, нито по лицето й имаше признаци на умора. По оскъдното й облекло нямаше петна от храна (каква храна, всъщност? Никой не я бе видял да се храни), нито от прах или друго.

— Тя просто не е истинска — промълви сащисано Ранджит.

— Не е — каза съпругата му. — Въпросът е къде е истинската?

И понеже Мира и Ранджит бяха все пак обикновени простосмъртни, те имаха нужда от почивка. Каквато не получаваха. Затова Мира даде изрични указания на прислугата да не ги безпокоят преди десет предобед, освен ако не настъпва краят на света.

Затова, когато отвори едното си око и видя притесненото лице на готвачката, а после и часовника, който показваше седем и нещо, Мира сръга заспалия Ранджит в ребрата. В случай, че светът наистина свършваше — нещо, което съпругът й не би искал да пропусне.

И може би наистина свършваше, кой знае? Готвачката ги беше събудила, за да им каже, че онази „свръхнова“ в облака на Оорт се е активирала отново, макар енергийното излъчване да било многократно по-слабо от предишното. Данните от насочените към облака телескопи показвали, че тази нова енергия не се излъчва от един източник. А от над сто и петдесет. И не било само това — доплеровият анализ на тези източници разкривал и друго. Те се движели. И се движели в посока към вътрешността на Слънчевата система, по-точно — към самата Земя.

Ранджит реагира по ранджитски. Дълго се взира в празното пространство. После каза: „Ха“ и се обърна на другата страна с очевидното намерение да си поспи още.

Мира реши, че идеята е добра, но скоро откри, че сънят окончателно е избягал от клепките й. Затова стана и на инат подхвана сутрешните си ритуали, после се озова в кухнята и прие да изпие чаша чай с готвачката, но не и да разговаря с нея. За да избегне разговора, Мира занесе чая си на верандата и седна да помисли.

Мисленето винаги се бе удавало добре на д-р Мира де Сойза Субраманиан. Тази сутрин обаче не беше така. Може би защото готвачката беше оставила телевизора в кухнята включен и дори отвън Мира чуваше приглушените гласове — не казваха нищо интересно всъщност, защото новинарските екипи не знаеха нищо интересно, което да не бяха съобщили в самото начало. Или пък защото й се искаше да мисли за загадката на онази необяснима поява, която толкова приличаше на дъщеря й, но не беше Наташа. А може да беше заради топлината на утринното слънце, съчетана с натрупаната умора.

Така или иначе, Мира заспа.

Колко е спала в протъркания от употреба люлеещ се стол под яркото слънце, нямаше представа. Когато се събуди, видя, че слънцето доста се е изкачило в небето, и чу, че готвачката и домашната прислужница вдигат нелепо силен шум в кухнята.

А после чу и слабия глас от телевизора, заради който двете жени вдигаха толкова врява. Беше запис на радиоизлъчване, по случайност засечено от сателит в ниска околоземна орбита. Идвало от слънчевите платноходки, доскоро участници в първото космическо състезание, а сега изтеглени в орбита. Гласът беше познат до болка и на Мира, и на Ранджит.

— Помощ — викаше познатият глас. — Някой трябва да ме извади от тази капсула преди резервните запаси от въздух да са свършили. — После завърши с информация, от която нито Мира, нито Ранджит имаха нужда: — Говори Наташа де Сойза Субраманиан, доскоро пилот на слънчевата яхта „Диана“, а сега… сега нямам идея какво правя тук.