Артър Кларк, Фредерик Пол
Последната теорема (29)

26.
На прага на мира

А на Земята цареше смут и тревога. Е, смутът беше оцветен в розово, защото трудно биха се намерили такива, които да съжаляват, че Любимия водач — с неговата тайнственост и екзалтирани публични прокламации, и най-вече с едномилионната му армия и ядреното въоръжение — е останал в миналото. Но това не значеше, че не валяха въпроси. С какво право Америка беше унищожила друга държава? И как, по дяволите, го беше направила?

Отговор не дойде. От американското правителство обявиха само, че въпросът се проучвал и че ще бъде направено официално изявление, но не казаха кога. Военни експерти от целия свят си мечтаеха за парченце от разбилия се „Тих гръм“, което да проучат. Не разполагаха с такова, разбира се. От „Тих гръм“ беше останала само мъглица нагорещени до бяло метални частици, която се охлаждаше бързо.

Новинарските канали правеха всичко по силите си. Час след като „Тих гръм“ порази Северна Корея, новинарски хеликоптери от Южна Корея и Япония вече обикаляха над онемялата страна.

Нямаше нищо за чуване, но много за виждане. Камерите им уловиха тълпите, които се щураха из обикновено пустите булеварди на Пхенян, запечатаха и по-малките групи от хора, които стояха безпомощно край авариралите изтребители и бомбардировачи в безполезните военновъздушни бази, и дори още по-малките групи, които се поддаваха на гнева и объркването и стреляха с пушки и карабини по новинарските хеликоптери.

Някои от камерите уловиха и други неща. Други хеликоптери например, които кръжаха далеч от обхвата на хората с огнестрелни оръжия.

Тези други хеликоптери бяха излетели от същите градове като новинарските. Но мисията им не беше да наблюдават. А да информират. Всеки от тях беше снабден с мощен високоговорител, а зад всеки високоговорител имаше по един бивш севернокорейски беглец. Всеки от тях кръжеше над градчето или квартала, откъдето произхождаше беглецът на борда, който се представяше по име и повтаряше следното послание:

— Управлението на така наречения Любим водач свърши. Той ще бъде съден за предателство, злоупотреба с власт и задето едва не умори от глад цяло едно поколение севернокорейци. Севернокорейската армия е разпусната. Запазването й би било лишено от смисъл. Никой няма да ви нападне. Всички войници са свободни да се върнат по домовете си и към мирновременните си занимания. Щедри доставки от храна и други неща от първа необходимост в момента пътуват към вас. От днес нататък всеки гражданин на Северна Корея е подсигурен до живот с достатъчно храна. И накрая, много скоро ще имате правото да избирате с тайно гласуване кой да ви управлява.

И в края на това послание много от бегълците зад микрофоните добавяха, често със сълзи на очи:

— А аз си идвам у дома!