Артър Кларк, Фредерик Пол
Последната теорема (48)

45.
В търсене на решение

Когато Найджъл де Сарам ги въведе в президентския кабинет, Ранджит остана потресен от това колко е остарял Дхатусена Бандара. Е, едва ли беше неочаквано. Президентът сигурно гонеше деветдесетте. Сега обаче изглеждаше много по-крехък от последния път, когато Ранджит го беше виждал на живо, по време на церемонията по встъпването му в длъжност. Гласът му обаче бе все така силен и ясен. Разцелува Мира и Наташа, а с Робърт и Ранджит се ръкува здраво. После и синът му направи същото, но вместо да се ръкува с мъжката половина на семейството, той ги прегърна топло.

— Благодаря ви, че дойдохте — поде Гамини. — Поръчах чай за големите — тук Гамини намигна на Наташа, която отвърна с признателна усмивка за повишението си, — и плодов сок за Робърт. А ако на Робърт му омръзне да ни слуша приказките, до прозореца има компютър с игри.

— Чудесно — зарадва се Мира. — Робърт обича да играе триизмерен шах срещу компютъра.

— Добре тогава. Найджъл обясни ли ви как да оправите онази глупост с мобилизацията?

— Да. Дано да се получи — каза Ранджит.

— Да се хващаме на работа тогава. Старият Орион Бледсо ни създава големи проблеми. Нека започнем с вашите неприятности.

Найджъл де Сарам обясни случая сбито и ясно. Гамини кимаше с глава, после се обърна към семейството.

— Случайно да сте забелязали откъде идва съобщението?

Мира поклати глава. Ранджит се намръщи.

— Аз забелязах нещо всъщност. Не беше от Вашингтон. Не беше и от офиса му в Калифорния. Сигурно е било някъде от Европа.

Гамини погледна към баща си, който кимна мрачно.

— От Брюксел — поясни президентът. — Заради натиска на Америка Световната банка нареди на Египет да откаже предложеното злато. Натискът е бил оказан от полковник Бледсо.

— За всичко съм виновен аз — заяви Гамини Бандара. — На времето Бледсо ми се стори подходящият човек, който да уреди проблемите около твоя достъп до класифицирана информация, за да те привлечем като сътрудник в Pax per Fidem. Разбира се, цялата истерия около достъпа беше дело на американското правителство. Никой без най-високо ниво на достъп не се допускаше до програмите, свързани с „Тих гръм“, и аз реших, че Бледсо може да уреди нещата с твоя достъп. — Той поклати мрачно глава. — Лошо решение. Трябваше да измисля нещо друго. Оттогава си имаме само неприятности с този тип.

— Няма смисъл да говорим за минали работи — изтъкна баща му. — Въпросът е какво можем да направим сега? Египет наистина се нуждае от пари.

Мира смръщи вежди.

— А не могат ли да пренебрегнат нареждането на Световната банка? И просто да приемат офертата на извънземните?

— О, скъпа ми Мира — въздъхна с копнеж президентът, — де да можеха. Но банката ще отвърне на удара — ще наложи възбрана върху фондовете, на които може да наложи възбрана, ще отмени финансиране, което може да отмени, и ще изправи Египет до стената.

— Той поклати глава. — За жалост, американците са прави за последствията от вливането на толкова голям капитал в световната икономика. Той ще предизвика ужасни проблеми на международните пазари. А ние буквално ще банкрутираме.

Президентът сведе поглед. Седнала по турски на пода до него, Наташа Субраманиан се въртеше неспокойно.

— Искаш да кажеш нещо ли, скъпа? — попита той.

— Ами, да — призна девойката. — Защо Египет да е толкова беден? Мислех, че новата Асуанска дига ги е направила богати.

Президентът се усмихна тъжно.

— Много хора мислят като теб. Асуан може да произвежда огромно количество електрическа енергия, но не може да прави две неща едновременно. Увеличаването на произведената енергия ощетява селското стопанство, а на тях храна им трябва дори повече, отколкото електричество. — Той поклати глава. — Тези пари могат да сторят чудеса за Египет. С тях биха могли да построят нови електроцентрали например.

— А не могат ли да ги построят без тях? — попита Наташа.

Президентът се усмихна търпеливо.

— Много биха искали — каза той. — Но не могат. Нямат необходимите средства. Нито сега, нито през последните десетилетия. Затова единственият начин да строят нови централи е чрез системата СПЕП, както я наричат там — строиш, притежаваш, експлоатираш, предаваш. Частни инвеститори финансират строежа на новите централи, ръководят ги, като прибират всичките печалби с правото на еднолични собственици, а след като изтече гратисният период по договора, прехвърлят собствеността им на държавата. Но въпросният период е дълъг и накрая държавата получава амортизирани централи със занижени нива на безопасност. — Той поклати отново глава. — Всичко това моят стар приятел Хамед ми сподели в частен разговор. Би било неприятно, ако американците разберат, че ми е казал.

Наташа въздъхна.

— Какво можем да направим в такъв случай?

Отговорът дойде от неочакван източник. Робърт вдигна поглед от монитора.

— Латното равило — изрече поучително той.

Найджъл де Сарам го погледна с усмивка.

— Всъщност може и да си прав, Робърт — каза той.

Гамини Бандара се намръщи.

— За какво да е прав?

— Ами за Златното правило. Сещаш се, „Прави на другите онова, което би искал те да направят за теб“. Не знам друго по-просто определение за съвършените световни порядки й ако всички го спазвахме — ние, американците, пришълците от космоса, всички — голяма част от проблемите ни биха изчезнали от само себе си.

Гамини изгледа със съмнение стария приятел на баща си.

— Нищо лично, сър, но наистина ли мислите, че онези едно-точка-петици ще се трогнат от някаква стара поговорка, залегнала в примитивните суеве… религиозни убеждения на част от земното население?

— Убеден съм дори — заяви твърдо адвокатът. — Златното правило не е само религиозна доктрина. Дефинирано е с други думи от хора, които не са се опирали на свръхестествен авторитет. Да вземем Имануел Кант например, поборника за чистия разум. Той казва… — Де Сарам затвори очи за миг, после цитира: — „Води се в действията си от такава максима, каквато би искал да превърнеш в универсален закон“. Не е ли това Златното правило на Робърт? Кант го е нарекъл „категоричен императив“. Тоест, че този принцип на действие следва да бъде задължителен, без никакви изключения, за всяко човешко същество — както и за всяко извънземно, предполагам, стига да се беше сетил да включи и тях във формулировката си. — Адвокатът разроши косата на Робърт. — Така че, момчето ми — каза той, — остава само да убедиш баща си, че трябва да докаже и тази теорема. Докаже ли я, светът ще стане едно по-добро място. — Погледна към Ранджит, който се беше настанил пред екрана, показващ картина от деловата дейност на едно-точка-петиците. — Е, приятелю, ще се пробваш ли? — извика му.

Когато Ранджит най-сетне вдигна поглед, на лицето му бе изписан екстаз. Но не към Найджъл де Сарам погледна той.

— Гамини, помниш ли как преди години с теб спорихме за една идея? От един семинар, където попаднах случайно? Онази идея, на израелците… хидросоларния проект, май така я бяха нарекли… за производство на енергия от Мъртво море?

Гамини помълча секунда, колкото да прехвърли набързо спомените от далечната им младост.

— Не — отвърна. — За какво говориш?

— Мисля, че знам защо едно-точка-петиците копаят този свой тунел! — обяви победоносно Ранджит. — Сигурно строят енергийна централа! Ясно е, че американците не искат извънземните да дадат всичките онези пари на Египет, но не виждам как биха възразили, ако извънземните подарят на Египет част от електрическата енергия, която произвеждат!