Синтия Виктор
Интимни предателства (36)

Епилог

— Шах!

Лейни стоеше на прага на стаята и се разсмя, когато Райли победоносно премести от дъската царицата на Тим. Тя бе седнала на края на леглото, за да може Тим да играе. Раменета му бяха превързани с дебели бинтове, а под главата му имаше три възглавници, за да му е по-удобно.

Пен я прегърна и тя се сгуши в него. Той беше неотлъчно до Лейни, откакто преди два дни се наложи да иде в болницата. Звънецът прекъсна мълчаливото им уединение.

— Въоръжи се с търпение — каза Пен весело. — Това сигурно са баба и дядо.

Целуна Лейни по главата и се отдръпна.

— След последните събития, Дорис и Хю не представляват заплаха за мен — пошегува се тя и се усмихна.

Двамата слязоха да отворят. Лейни остана на първото стъпало, а Пен се запъти към вратата.

— Майко — поздрави той мрачно.

Дорис Бекли профуча покрай него и се втурна към стълбите, но щом съзря Лейни, замръзна на място. После кимна едва-едва с глава и се качи горе. Хю я последва, като нареждаше окуражителни думи на внука си, много преди да е стигнал до стаята му.

След малко и двамата слязоха отново долу.

— Едва ни говори — каза кисело Дорис.

— По средата на играта са — успокои я Лейни и се усмихна. — За тях шахът е сериозно занимание.

— А има и други важни въпроси, които трябва да обсъдим — каза Пен тържествено и въведе родителите си в дневната. Посочи им да са настанят на дивана, след това се върна при Лейни и я прегърна през кръста.

Дорис ги погледна с любопитство.

— Трябва ли да значи нещо тази демонстрация?

Пен се направи, че не я чува.

— Докъде е стигнал вашият адвокат с иска за настойничеството.

Хю погледна сина си с презрение.

— Както виждам, ние сме длъжни да отговаряме на твоите въпроси, но ти не смяташ за нужно да отвърнеш със същото.

Пен се опита да скрие нарастващото си раздразнение.

— Като стана дума за демонстрация — да, значи нещо и ще бъда повече от щастлив да ви обясня, когато приключим разговора.

Хю удари с длан по облегалката на дивана. На лицето му се изписа отвращение.

— Виждам, че и двамата се мислите за много „зрели“ и „възпитани“, но страните по дадено дело обикновено не си общуват.

Пен хвана за ръка Лейни и я поведе към родителите си. Не сваляше изпитателен поглед от баща си.

— Мисля, че няма да има дело.

Светлосините очи на Дорис гневно проблеснаха и тя процеди през зъби:

— Не само, че ще има дело, то вече е задвижено. Очаквайте да получите документите през следващата седмица. Вчера се видяхме с Харолд Иткин и той е напълно готов да започне.

— Радвам се, че състоянието на внука ви не е попречило на ежедневните ви занимания — отговори Пен сухо.

С известно задоволство видя как майка му извърна смутено очи.

Но баща му не се предаваше.

— Ако Тим е зле, това е още една причина да изясним въпроса — заяде се той.

Пен запази спокоен тон.

— А даде ли ви г-н Иткин някаква прогноза колко дълго ще трае това дело? — поколеба се за миг и сетне продължи: — Ами какво ще стане, ако ние с Лейни обжалваме? В случай, че спечелите, разбира се.

Хю си замълча. Пен виждаше, че баща му преценява положението и обмисля дългия и скъп процес, който му предстои. Но неукротимата войнственост, блеснала в очите му, показваше, че няма да отстъпи лесно.

— А каза ли ви какви са шансовете да спечелите, ако Лейни се омъжи за чичото на децата? — продължи безмилостно Пен. — А чичото се оказва и изпълнител на завещанието на родителите.

Хю погледна жена си с недоумение, сякаш търсеше подкрепа.

— Не ме питай — възкликна тя, не по-малко потресена.

— Дядо, бабо, свършихме. Елате горе — чу се гласът на Тим.

Дорис се изправи, очевидно радостна да се подчини на желанието на момчето и да сложи край на разговора.

— Ще говорим за това по-късно — намеси се Хю и стана.

— Напротив, сега му е времето — отвърна Пен и се изпречи пред тях.

Стисна ръката на Лейни и продължи:

— Не знам дали ще ви допадне това, което ще чуете, но няма да ви го спестя. Лейни е моя съпруга.

Дорис ахна от изумление, а лицето на Хю почервеня от едва сподавен гняв.

— Добре сте я свършили — промърмори той. — Да съсипете живота си само, за да предотвратите едно дело.

— Вие не разбирате — намеси се Лейни. Гласът й трепереше от вълнение. — Не се оженихме, за да предотвратим делото за настойничество. Последните събития ни промениха, накараха ни да преосмислим живота си и измамната свобода. Разбрахме, че единствения правилен избор, е изборът на сърцето. Оженихме се, защото се обичаме.

— И ще отгледаме Тим и Райли по своя воля, а не защото се налага — добави Пен. — Не искаме да ви лишим от общуване с децата. Те имат нужда от дядо и баба, които да ги обичат.

Дорис сведе поглед към скута си. Нервно свиваше и отпускаше пръстите на ръцете си, устните й бяха присвити в тънка упорита линия.

— Ти все ни изненадваш, Пен — продума тя. — Веднъж не си направил това, което очакваме от теб.

Хю се изправи.

— Ще ни е нужно малко време да обмислим новината — после се обърна към жена си: — Хайде, да се качваме горе.

Лени и Пен се отдръпнаха, за да им направят място.

— През следващите няколко години ни чакат много Коледни и Великденски празници, да не говорим за абитуриентските балове и сватбите — извика Пен след родителите си, докато ги наблюдаваше как се качват по стълбата.

Хю се спря и погледна сина си. След това кимна едва-едва и пое нагоре стълбите.

— Мисля, че всичко свърши — въздъхна Пен и притисна Лейни в прегръдките си. — Или поне, това е началото на края. Мисля, че ще свикнат, ако им дадем малко време.

Гласът на Райли се чу отгоре.

— Лейни, донеси електронната игра.

Нареждането й накара Лейни да се усмихне. Боже, как обичаше тези деца! Благодаря ти, Фаръл, помисли си тя, благодаря ти, че ми ги даде, че ми ги повери. Няма да те подведа. Спи спокойно.

— Би ли изчакал за малко, докато изпълня заповедите на нейно височество? — обърна се тя към Пен.

Той замълча, наслаждавайки се на лъчезарното й усмивка. Но когато заговори, гласът му бе топъл като страстна милувка:

— Чаках те до сега. И винаги ще те чакам.

— А аз ще те следя дали го правиш — засмя се тя и огледа стаята. — Намерих я — извика, щом зърна електронната игра, и задърпа Пен за ръкава. — Хайде да раздвижим малко купона.