Синтия Виктор
Интимни предателства (34)

Тридесет и четвърта глава

Лейни влезе в кухнята, грабна една книжна кърпа, за да си избърше челото след обичайния пробег от три мили. Припомни си всички ангажименти за днес.

Вчера посветиха целия ден на ужасната новина за самоубийството на Шугър Таплингер. Дълбоко в себе си Лейни не вярваше, че тя го е направила, но най-накрая, в светлината на утрото и след дълъг разговор с Пен, стигна до заключението, че дори и да е жива, ще иска да напусне страната. Всъщност, тя завинаги си бе отишла от техния живот.

Телефонът прекъсна мислите й.

— Аз ще го вдигна — каза тя на г-жа Майлс.

— Ало?

От другата страна се чу плътен мъжки глас.

— Ало, мога ли да говоря с Лейни Улф?

— На телефона. Кой се обажда?

— Госпожице Улф, обажда се Оскар Шоу. Не се познаваме, но сме съседи. Аз живея отсреща на Пайн Лейн.

— Така ли? — учуди се тя.

— Извинявайте за безпокойството, но едва сега открих телефона ви и не исках да отлагам. Причината поради, която ви се обаждам, е, че следя вашите карикатури в „Леджър“. Мисля, че са блестящи.

— Ами, благодаря ви. Много мило от ваша страна — Лейни беше поласкана и малко изненадана, че някакъв човек от Медоувю си прави труда да й се обади лично и да я поздрави.

— Бих искал да видя и други, ако е възможно. Всъщност колкото по-скоро, толкова по-добре.

Тонът й стана по-предпазлив.

— Ами вестникът ще продължава да ги публикува.

— Не, ние искаме по-мащабно сътрудничество — отвърна мъжът. Имаше кратко мълчание. — Извинете. Говоря неясно. Аз съм изпълнителния директор на художествения модел на Дорсет Ентърпрайзис. Тук има хора, които искат да се запознаят с вас. Знаете ли, занесох няколко карикатури на едно събрание и откликът беше страхотен.

Дорсет? Изумена, Лейни не знаеше какво да каже. Най-големият съперник на „Карпатия“ следеше малката й серия „Ей, ти“ в местния вестник. Да ме вземат мътните!

Когато разбра, че тя няма да каже нищо, той продължи:

— Дорсет се занимава с разпространение и авторски права и смятаме, че вашите карикатури са най-подходящия вариант. Искаме да ги разработим и да ги продаваме за разпространение под различна форма. Имат голям потенциал.

— Наистина ли? — Лейни се опита да придаде нехайни нотки в тона си, но уви, безуспешно.

— Значи мислите, че можем да се видим и да обсъдим предложението.

— Разбира се — с готовност се съгласи тя.

— Добре. Ще кажа на секретарката си да ни определи среща за понеделник.

— Чудесна идея, г-н Шоу.

— С нетърпение очаквам да се видим.

Лейни затвори телефона, вперила поглед в него, без да помръдне. По лицето й се разля лъчезарна усмивка.

— Обади се някоя си Мария Крол — осведоми я г-жа Майлс.

Радостта на Лейни бе помрачена и имаше чувството, че остана без дъх.

— Настоява да се срещнете в три и половина при стария ресторант, близо до парка — г-жа Майлс поклати глава. — Казах й, че тогава ще взимате децата от онова тържество, но тя беше непреклонна. Каза, че вие ще се „оправите“.

— И несъмнено ще се справиш — каза Пен весело, когато дойде в кухнята и целуна Лейни по носа. — С кого трябва да се срещнеш?

Лейни си замълча, погледна часовника си и се обърна към прислужницата.

— Какъв е този стар ресторант? — попита тя, искаше й се Пен да не е в стаята.

— Близо е до разсадника, нали се сещате, нагоре по Белмънт Хил.

Пен погледна Лейни с любопитство.

— Какво ще правиш в разсадника?

Лейни хвърли многозначителен поглед към г-жа Майлс. Предпочиташе да отговаря, но пък мълчанието й щеше да се изтълкува погрешно.

— Обадила се Мария Крол — каза тя с възможно най-равен глас. — Настоява да се срещнем след час и нещо — побърза да продължи, защото искаше да смени темата. — Не можеш да си представиш какво предложение получих току-що. Един от Дорсет ми се обади за карикатурите…

Пен бързо се досети коя е Мария Крол и избухна:

— Жената на Джулиън? Няма за какво да се срещаш с Мария Крол.

Г-жа Майлс гледаше недоумяващо ту Лейни, ту Пен.

— Аз съм горе, ако ви потрябвам — каза тя тактично и тръгна към стълбите.

— Нямам избор — обърна се Лейни към Пен. — Аз самата не искам да отида.

— Извини ме — каза рязко Пен, — но човешките същества винаги имат избор.

Лейни изненадано го погледна.

— Ти не разбираш…

— Напротив — той се приближи до Лейни и я прегърна. — Скъпа — гласът му беше помирителен, — Джулиън е твоето минало. Сега пред теб стои бъдещето. Няма смисъл да се обръщаш назад.

Лейни се отскубна от прегръдките му.

— Не става дума за връщане назад. Просто, дължа нещо на тази жена.

Пен примирено сви рамене.

— Дължиш й това, че не се виждаш вече с мъжа й. Доколкото знам, от няколко месеца — той се намръщи, — но може би греша?

— О, Пен, не ставай смешен — каза Лейни раздразнено. — Знаеш много добре, че даже не съм говорила с Джулиън.

Пен сви презрително устни.

— Нелепо е да се срещаш с жената на бившия си любовник. Ако не обичаш вече Джулиън, няма да се чувстваш толкова задължена да се видиш с неговата благоверна.

— Държах се лошо и трябва да изкупя вината си — Лейни се приближи до него и взе ръката му в шепите, си. — Слушай, не знам защо изведнъж жената на Джулиън решава да ми се обади, но не мога да я оставя да чака пред някакъв ресторант. Вече достатъчно съм я наранила.

Пен издърпа ръката си.

— Добре. Аз ще взема Тим и Райли — в погледа му проблеснаха гневни искри. — Търсиш си белята, както винаги.

Лейни напусна демонстративно стаята.