Синтия Виктор
Интимни предателства (31)

Тридесет и първа глава

— И този сополанко седи в офиса ми и настоява, че трябва да получи работа в списанието — Хелмут посочи толкова силно с пръст, сякаш всеки момент щеше да пробие гърдите на Пен. — След това произнесе фамилията ми неправилно — продължи като клатеше глава с възмущение. „Таплинджър“ — този път домакинът прободе въздуха три последователни пъти. — Е, — продължи той, а лицето му все повече се зачервяваше и белият му перчем щръкна право нагоре. — Щом това хлапе не може дори името ми запомни, как да му поверя цяло научно списание.

В гнева си Хелмут приличаше на нещо средно между глава червено цвекло и кромид лук. Пен едва се сдържаше да не се разсмее. Накрая едва успя да вметне едно „Ами…“

Хелмут кимна сякаш беше получил абсолютна подкрепа. Вече двадесет минути Пен се оглеждаше из кухнята на семейство Таплингер и се чудеше как да насочи разговора към това, което го интересува. Той уж случайно видя съседа в двора и започна да го разпитва за списанието му. Така Хелмут го покани на кафе. Преди да заговорят Пен видя, че Шугър излиза и реши да си отиде докато още не се е върнала.

— Моят зет беше голям почитател на вашето списание — каза той сериозно.

Редакторът го погледна с интерес, а на лицето му се настани доволна усмивка.

— Не знаех това, но ме радва. Знаете ли, ние станахме много добри приятели.

— Той беше много умен човек — каза Пен тъжно. — Не че сестра ми му отстъпваше — додаде като посегна към бялата порцеланова чаша на масата.

Хелмут го погледна със съчувствие.

— Бяха чудесни хора — съгласи се той.

— Но понякога — каза журналистът и отпи от кафето си — се чудя дали са били щастливи.

Изненадата на Хелмут беше неподправена.

— На мен ми изглеждаха много щастливи.

Пен кимна.

— Просто се ожениха много млади и бяха заедно, доста дълго време и… да ви кажа открихме някои изненадващи неща, когато разчиствахме спалнята им. Ключ от стая в хотел „Сен Тропе“, например.

Пен не пропусна да забележи как очите на Хелмут се разшириха в още по-голямо изумление. Реши да продължи.

— Знаете ли, Лейни случайно срещнала жена ви там преди един-два дни. Какво толкова има в това място? — гласът на Пен беше учтив, но острият му поглед не изпускаше и най-малката промяна по лицето на събеседника му.

— Не разбирам за какво говорите — отговори Хелмут рязко, след това погледна часовника си и скочи от стола. — Моля да ме извините, но след няколко часа трябва да предам една статия.

Той тръгна към задната врата с явната цел да приключи срещата, отвори я и застана до нея.

Пен се изправи и пристъпи до него. Двамата си стиснаха ръцете и Хелмут затвори вратата зад гърба му.

Е — каза си Пен, докато прекосяваше двора — едно нещо беше категорично потвърдено. Хелмут Таплингер, знае за заниманията на жена си в хотел „Сен Тропе“. Но дали и той беше замесен в убийството. Това не беше толкова сигурно. Едно обаче трябваше да си признае — приятно му беше, когато видя колко се притесни домакина му. Не беше съвсем наясно какво е постигнал, когато раздруса гнезденцето на съседите, но от това все нещо щеше да излезе.

— Искам да ти кажа, че той знае всичко.

Хелмут беше изпаднал в истерия, докато чакаше Шугър да се върне от магазина. Гласът му ставаше все по-писклив, докато й говореше. Объркването му нарастваше още повече, защото Шугър не показваше да е притеснена.

— Скъпи — прекъсна го тя усмихнато, а изражението й беше спокойно и сдържано. — Не знам какво знае той, но това няма значение.

— Повярвай ми, Пен знае за „Сен Тропе“, това поне е ясно — Хелмут я погледна умоляващо. — Какво друго знае той? Какво не си ми казала?

Шугър взе една кутия сирене и отиде до хладилника.

— Какво може да е толкова ужасно, че да не ти го кажа? — беше извърнала лицето си, но всъщност напрегнато чакаше отговора му.

— Не знам — гласът на мъжа й беше почти изплашен.

Дали можеше да си представи каква е истината? Тя се поколеба за миг, защото долови несигурност в гласа му. Но щом се обърна, го погледна така, че той започна да се оправдава.

Приближи до него и му зашепна на ухото с яростен глас:

— Каквото и да си помислиш, то само ще ти причини болка. Не съм направила нищо, абсолютно нищо, от което да се срамувам — тя го стрелна с възмущение. — Никога не съм крила от теб заниманията си, нито пък съм те злепоставяла с тях — тя се отдръпна, взе един голям шоколад от една пазарска чанта и го отвори. Настървено налапа едно голямо парче и го сдъвка добре, вперила очи в съпруга си.

Хелмут стоеше на мястото си, а лицето му бе едновременно изплашено и сломено.

— Знам, Шугър. Извинявай, не исках да те обвинявам. Просто…

— Изоставаш с работата си и се притесняваш — довърши тя изречението вместо него.

Хелмут я погледна сякаш искаше да каже още нещо, но накрая излезе от кухнята. Шугър чуваше стъпките му докато се изкачваше по стълбите с очевидното намерение да се скрие в кабинета си.

Когато чу, че вратата се затваря, тя се отпусна на един стол. Наистина ли беше толкова уверена, колкото изглеждаше? Разбира се, Пен знаеше за бизнеса й. Лейни изглежда се беше досетила и разпространила новината.

Тя отново отхапа от шоколада. Това означаваше, че я подозират и в убийство. Майната ти Лейни Улф. Дойде тук само, за да създаваш неприятности — процеди в себе си. Докато дъвчеше бавно се сещаше за хората, които й бяха създавали неприятности в миналото. Пред погледа й се проточи дълга върволица от лица. Представи си как една голяма вълна ги помита, а виковете им за помощ разсичат въздуха, докато морето ги поглъща. Усмихна се, смачка опаковката на шоколада и я хвърли в кофата за боклук.