Синтия Виктор
Интимни предателства (33)

Тридесет и трета глава

Шугър седеше зад кормилото на белия олдсмобил, който бе наела. Рамената й бяха сковани от напрежение, болка се плъзгаше надолу по гърба й и я караше да си мечтае за аспирина, който бе забравила да вземе със себе си. Огледа пустия и занемарен парк. Около храстите се виждаха кутии от кола и найлонови пликове с развалени остатъци от семейни пикници.

Бе дошла тук вчера сутринта и смяташе да остане, докато реши какво да предприеме. Ядосваше се, че не бе успяла да си вземе най-необходимите неща. Беше крайно неудобно да спи в колата без одеяло, да не говорим, че не носеше и резервен чифт дрехи.

Въпрос на предвидливост, а не на късмет, помисли си тя със задоволство, че спестяванията й бяха на името на Беатрис Самуелс. Не знаеше какво я очаква, но в случай на нужда тя бе готова. С гордост си го призна, въпреки че успя да вземе само двете торби с пари, спестявани през годините.

Какво повече ми трябва, каза си тя. Отвори вратата и излезе да се пораздвижи.

Вдигна ръце над главата си, след това ги разпери встрани. Не беше с подходящи дрехи за гимнастика и развеселено погледна червения си копринен сукман. Започна да тича в кръг, повдигаше и спускаше рамене, издаваше ги напред и ги опъваше назад, за да раздвижи схванатото си тяло, но ефектът бе нулев.

Седна отново пред кормилото и нервно забарабани с нокти по него. Знаеше, че трябва да избяга далеч от Медоувю, но не искаше така бързо да се примири. Не съжаляваше, че написа бележката на Хелмут, нито че бутна колата във водата. Как да остави проклетата Лейни Улф и ония малки глезльовци да живеят най-прекрасния живот в Америка? Не можеше да спи добре в колата, но това бе досадна дреболия, дано планът, който обмисля цяла нощ, да й помогне да напусне Медоувю удовлетворена.

Боже, защо през целия й живот се появяваха разни нищожества, които не й даваха мира. Ако Лейни бе достатъчно умна, нямаше да се бърка. Сега трябваше да я накаже. Но не само Лейни. Ще се оправи и с децата. Не хранеше злоба към Тим и Райли, та нали тя ги спаси онзи път. Не, край на съжаленията, реши тя, като се опита да пропъди неприятните мисли.

Лейни обаче заслужаваше сурово наказание. Шугър се изсмя, когато си спомни оръжието, което Лейни сама й бе дала. Джулиън Крол. Толкова лесно бе да разбере кой е той и да открие името на съпругата му.

О, Лейни, помисли си тя радостно, няма да ти се размине.