Синтия Виктор
Интимни предателства (4)

Четвърта глава

Фаръл плати на таксиметровия шофьор и стъпи на тротоара. Стегна с решителен жест още по-здраво колана на черното кашмирено палто, все още се бореше с ужаса, който не я бе напускал през последните двадесет и четири часа, откакто Шугър й се бе обадила, за да й каже, че денят е днес.

Не бе мислила за нищо друго след онази сутрин в кухнята на Шугър, когато се остави най-накрая да бъде убедена да извърши немислимото. Сякаш Шугър бе проникнала в душата й и бе открила там мрака.

На няколко пъти Фаръл понечи да се обади на Шугър и да й каже, че не може да го направи. Но нещо все я спираше. Бяха изминали толкова години, откакто се бе простила с чувството на сладък ужас, на възбуда от откраднатото удоволствие, когато вършиш нещо забранено. Всъщност дори бе забравила усещането.

Господ й бе свидетел, че обича мъжа си и съвместния им живот, и че бе готова на всичко за Тим и Райли — те бяха най-чудесните деца на света. Но Шугър бе смущаващо права. Когато се омъжи за Джон и се преместиха в Кънектикът, Фаръл остави миналото зад себе си. Ах, Господи, колко й липсваше онази лудост, онази млада палава Фаръл.

Непрекъснато си повтаряше, че това е грешка, че ще има страшни, катастрофални последици, ако я хванат. Но предизвикателството бе неустоимо. Щеше да го направи! Трябваше да го направи!

Навън бе много студено, но въздухът бе ясен и освежаващ. Фаръл нагласи плетената черна шапка, под която бе прибрала гъстата си тъмна коса. Премрежи очи срещу ярката слънчева светлина и прочете надписа „ХОТЕЛ СЕН ТРОПЕ“.

Бяха изписани с бели ръкописни букви върху синия транспарант. Бръкна в чантата, за да извади тъмните очила и видя, че ръцете й леко треперят от притеснение.

Слава Богу, че е слънчево — помисли си тя, докато отваряше една от тежките стъклени врати към фоайето — макар че щях да нося очила дори и да бе посред нощ. Не ме интересува, че Гленвейл се намира през цели четири града от моя дом. Не бива да привличам хорските погледи.

Да вземе такси дотук бе идея на Шугър, при това много добра. Последното нещо, което искаше, е някой да забележи нейния „Сааб“.

Запъти се целеустремено през фоайето към асансьорите, дългите крачки и решителният й вид прикриваха растящото й безпокойство. По всичко личеше, че никой не възнамерява да я спре. Господи, какво ще отговоря, ако някой ме попита къде отивам? — уплаши се тя. — Стига, Фаръл, държиш се като идиот — опита се да се успокои. — Сякаш не можеш да се справиш с някакъв си хотелски чиновник. Ще се срещнеш с гост, който се е регистрирал, както може да постъпи всеки друг.

Вратата на асансьора се отвори, тя влезе и застана срещу огледалото. Сутринта бе избирала почти цял час какво да облече, внимателно преглеждайки всички дрехи в любимия си огромен гардероб, в който човек можеше да влезе и да се изправи в цял ръст. Гардеробът беше придобивка, която си бе подарила за рождения ден преди три години. Най-накрая се бе спряла на вълнена бежова рокля, елегантна и семпла, която прилепваше плътно, така че подчертаваше формите на тялото. Натисна бутона на десетия етаж, последния на хотела, свали шапката си и извади от чантата четка, с която бързо разреса косата си, а с език провери да не са останали следи от червило по зъбите й. Приключи с тоалета и прибра бързо четката и шапката в чантата и в този момент вратите на асансьора отново се разтвориха.

Наистина ще го направя — повтори си тя, когато слезе на етажа. Сърцето й биеше лудо в гърдите. Кога за последен път се бе чувствала така наелектризирана? Изведнъж си спомни. Беше в нощта, когато, водена от някакъв внезапен импулс, се бе измъкнала от пансиона на колежа и бе отишла на стоп до Кейп код. Чакаше с вдигната ръка на едва осветения път, с пълното съзнание, че на другия ден изпуска изпита по биология, че приятелите й ще я търсят като луди, и едновременно с това бе щастлива, както никога от месеци наред. Обичаше усещането за анонимна свобода, докато плетеше изкусни лъжи за живота си пред мъжете, които спираха, за да я качат в своите пикапи, камиони и лъскави спортни коли и през цялото време се опитваха да я съблазнят. И сякаш отново я сграбчиха емоциите от някогашната разходка на плажа в Кейп. Усещаше вкуса на онази ранна утрин.

Господи — помисли си тя, а лицето й се озари от усмивка. — Действително се чувствам отново млада.

Апартаментът бе в самия край на коридора. Стая номер 1012. Под номера на вратата бе изписано името на апартамента „Ла Плаж“.

Да се надяваме, че това ще е наистина един ден на плажа — рече си Фаръл, и изпита желание да се засмее на собственото си лекомислие. Самоувереността й внезапно се възвърна, тя разтвори палтото и оправи роклята си, след това потропа силно два пъти по вратата.

Шугър отвори на минутата и усмихната я поздрави. Носеше обичайната си униформа от копринен кафтан, този път с индийски десен, гъстата й червена коса бе увита в хлабав кок и лицето й бе гримирано по-силно от обичайното. Предполагам, че това е служебният й вид — отбеляза Фаръл кисело.

— Е, скъпа, ето те и теб — Шугър посочи към дневната зад гърба си.

Фаръл съблече палтото си, докато влизаше и се огледа. Преходният хол бе обзаведен с дебел килим и огромни завеси на двата прозореца, които не пропускаха светлината и шума на външния свят, вътре човек се чувстваше като в пашкул на какавида. Фаръл забеляза големия диван и интимното канапенце, масичките от черешово дърво, огромното старинно огледало, картините и антикварните джунджурии, подредени с безупречен вкус из цялото помещение. На поставка до дивана стоеше сребърна кофа за лед, от която се подаваше бутилка шампанско, на малката маса бяха приготвени две чаши за шампанско, малка чиния с черен хайвер и най-различни ядки.

— Красиво е — възкликна искрено Фаръл с глас, който издаваше изненадата й.

Скъпите апартаменти може би бяха добре обзаведени, но тя бе убедена, че хотел „Сен Тропе“ не предлага такъв изтънчен лукс и разточителство. Декорът бе внимателно обмислен и Фаръл веднага позна, че мебелировката бе от най-висока класа. Всичко бе донесено отвън, от някой, който искаше да придаде на стаята разкошен вид и интимна атмосфера. Кой бе този някой? Шугър? Фаръл не можеше да допусне, че жената, чиято къща бе украсена със селски пейзажи и ненужни висулки, че същата тази жена е проявила такъв изискан вкус.

Фаръл си бе представяла апартамента приятен и удобен — Шугър едва ли би я изпратила в някаква дупка — но все пак бе очаквала някаква по-обикновена хотелска стая. По-безлична. Нещо по-малко… преднамерено. Или така й се искаше. Шугър й бе споменала, че е наела апартамента дългосрочно, но Фаръл не се бе замислила над този факт. Сега във въображението й нахлуха неканени образите на многото хора, които дефилират в тази елегантна стая и нещата, които вършат тук.

Изведнъж приключението загуби спонтанния характер на лекомислена лудория. Всъщност ставаше въпрос за бизнес. Бизнесът на Шугър. И ако се съди по времето и парите, инвестирани в тази стая, ставаше ясно, че тя се отнася много сериозно към него.

Доброто настроение на Фаръл изчезна толкова бързо, колкото се бе появило.

Шугър изглежда долови промяната. Приближи се и я прегърна.

— Изглеждаш фантастично и този тип ще бъде доволен. Ти също, скъпа, защото ти обещах — той е най-красивият мъж, когото съм виждала от сто години насам — застана зад нея и я стисна няколко пъти по рамената, докато говореше. — Обещавам ти, наистина ще се забавляваш.

— Може би, аз… — започна Фаръл несигурно.

— Ох, щях да забравя — прекъсна я Шугър. — Това ще ти потрябва, за да заключиш, когато си тръгваш и можеш да го задържиш за следващия път — отиде до страничната маса и извади голям сребърен ключ от чантата си. — Сега като познаваш обстановката, няма нужда да те посрещам отново.

Хапейки устни, Фаръл взе ключа.

— Банята, разбира се е вътре, а спалнята много ще ти хареса, с много възглавници и дантели, меко осветление и т.н. — Шугър бъбреше безспир и извади от гардероба синя пелерина. — В чекмеджето до леглото има презервативи.

Фаръл кимна.

— И не забравяй, парите ще ти донеса аз. Пред него не споменавай нищо за пари. Познавам го и няма да увърта, така че не се налага да преговаряш.

Фаръл бе твърде стресната, за да отговори. Шугър погледна часовника си.

— Той трябва да е тук след пет минути, така че по-добре да тръгвам — спря се и погледна Фаръл по-отблизо. По лицето й се разля широка усмивка и тя се разсмя високо — добрата стара Шугър, която Фаръл познаваше. — Изглеждаш уплашена като котка. Престани, скъпа. Изпий малко шампанско и се успокой. Дошла си тук да се забавляваш.

Тя отвори вратата и махна, а гривните на масивната й ръка се раздрънчаха.

— Ще се видим по-късно.

Останала сама, Фаръл не помръдна от мястото си. Какво правя тук? — питаше се тя. — Защо не си тръгна, да изчезна. Онзи мъж не знаеше коя е, значи нямаше значение. Шугър щеше да я разбере.

Шугър! Фаръл се намръщи. Жената, която току-що излезе, много малко приличаше на онази Шугър, която през горещите летни следобеди седеше с нея в задния двор на къщата, смесваше си сладки ментови коктейли и клюкарстваше. Приятелката й бе истинска фурия — олицетворение на организираност и експедитивност. Непрекъснато готвеше, чистеше, тичаше от милосърдна акция на благотворителен обяд. Животът й бе вихрушка от обществени мероприятия и заседания на комитети, но въпреки това винаги намираше време за богатата великденска украса, която според нея щеше да достави радост на Тим и Райли или пък за прекрасния венец от сухи цветя, който просто приготвяше набързо за масата в антрето на Фаръл. Фаръл обикновено се забавляваше — или, ако трябваше да е съвсем честна, се отнасяше с леко снизхождение — към онова, което наричаше женските дейности на Шугър. Представяше си Шугър като енергична, пряма жена, която я преценява по чистотата на тоалетната за гости и домашните бисквити.

Но се оказа, че Шугър води задкулисен живот, който няма нищо общо с представата на Фаръл. Естествено, кой можеше да си въобрази, че Шугър ръководи няколко жени, търсещи забавление и допълнителен доход? За удоволствие и печалба, абсолютно, двете неща вървят ръка за ръка — така се изрази Шугър, когато довери на Фаръл цялата дейност преди около месец. Днес обаче, у нея имаше една нотка, която Фаръл никога преди това не бе долавяла. Опита се да потисне нарастващата си неловкост.

Добре де, тя си отиде, а аз съм тук — Фаръл се върна към действителността. — Всеки момент на вратата ще почука някакъв страхотен мъж. Ако сега си тръгна, никога няма да разбера какво е щяло да се случи.

Обърна се да огледа дневната. Шампанско — бе казала Шугър. Отиде до кофата за лед, извади бутилката от ледените блокчета, в които бе поставена. Погледна етикета: „Кристал“.

Боже господи, Шугър не се шегуваше, помисли тя, посягайки към бялата кърпа, пъхната в дръжката на кофата. Тя глътна на един дъх първата чаша, след това пое дълбоко въздух и си наля втора. Седна на дивана, като отпиваше бавно от шумящата течност.

Виното бе прекрасно. Не бе закусвала, а за обяд бе изяла само една салата и алкохолът бързо й подейства. Затвори очи и почувства, че започва да се отпуска. Понякога нощем, когато не можеше да заспи, си представяше безлюден плаж и тази картина трябваше да прогони всички други мисли. Сега се опита да извика образа отново, представяйки си лазурно синята вода, която се разбива в брега, горещото слънце върху голите си рамене. Почувства се добре, вече истински спокойна. Наруши унеса си само за да си налее трета чаша. След това се върна на дивана, отбелязвайки, че е леко замаяна, но какво пък нямаше нищо против.

На ръба съм да извърша нещо възмутително и безобразно — помисли си тя замечтано. — И ще си прекарам страхотно, докато го правя.

На вратата силно се почука. Фаръл подскочи, стомахът й се разбърка, адреналинът й мигновено се покачи, леко залитна. Спря се за миг да запази равновесие, остави чашата и тръгна към вратата, а ръцете й автоматично оправиха косата.

— Да? — успя да каже тя, а страхът от очакването бе свил стомаха й на топка.

— Аз съм Дон — отвърна й плътен глас.

Започва се!

Отвори вратата и видя мъж с морскосиньо връхно палто и чанта в ръка. Беше висок над метър и осемдесет, с прошарена коса и слабо лице, дълъг кокалест нос и брадичка, която му придаваше твърдост, въпреки доброжелателната усмивка, с която разглеждаше жената пред себе си. Шугър го бе описала като най-красивия мъж.

Не! — реши Фаръл объркана. — Добре изглежда, но това е всичко. Всъщност е прекалено кльощав.

— Здравейте — каза той любезно. — Мога ли да вляза?

Фаръл веднага отстъпи назад, за да му направи път. Тялото му под добре ушития сив костюм бе доста мършаво. Тя забеляза скъпите обувки, хубавата копринена вратовръзка, златни ръкавели от „Тифани“.

Той е бил тук и друг път — предположи тя, наблюдавайки как се движи из стаята като у дома си.

— Виждам, че вече сте започнали — каза той, сочейки към отворената бутилка шампанско на малката масичка. — Имате ли нещо против да се присъединя към вас?

Тя кимна. Сега той я погледна право в очите.

— Вие говорите английски, нали?

— О, да, разбира се — едва успя да промълви. — Заповядайте, налейте си. — Какво говоря — сепна се. — Държа се, сякаш е гост на вечеря у дома, а не напълно непознат, който е платил, за да получи секс.

— Благодаря — той се настани на дивана и потупа възглавниците до себе си. — Ела при мен, искаш ли? Казвам се Дон и мисля, че си много хубава. А ти си?…

— Фей — А ти сигурно си Дейвид, или Дъглас, или кой знае какво — мина й през ум. — Но това не ме интересува.

— Добре, Фей, я се засмей — усмихна се той на римата.

Фаръл стоеше безмълвна и не помръдваше. Стресна се от раздразнението, което изпита към самата себе си. Господи — успокояваше се тя — дойдох тук да се веселя, а само се страхувам и притеснявам. Знам, че този тип си плаща, но това не е основание да не се забавлявам. Няма да стоя тук през цялото време, докато той си прави глупави шегички. Дойдох, за да беснея и наистина ще го направя.

Тя извървя няколкото крачки до дивана, вдигна чашата си и я подаде за още, отпусна се до него, като подгъна единия си крак.

— Радвам се, че успя да дойдеш.

Той прикова поглед в нея, очите му изучаваха лицето й, тялото й и очевидно харесаха онова, което видяха. Посегна бавно към нея и постави ръка върху нейната, плъзна я нагоре-надолу, опипвайки меката материя на ръкава.

— Днес нямам много време, но и аз съм доволен, че успях да дойда. Мога ли да те целуна?

Фаръл изпи до дъно остатъка от шампанското и се обърна отново с лице към него. Всички ли мъже, които идваха тук бяха толкова възпитани? Съзнанието й все повече се замъгляваше. Хайде, Фаръл миличка — каза си пак — отпусни се. Заслужила си това с години добро поведение.

— Бих искала да ме целунеш — тя почти се разкиска и се видя отстрани като героиня в долнопробен филм.

Той се наведе напред и бавно поднесе устните си към нейните. Фаръл видя пред себе си лицето на съпруга си, почувства неговите устни. Не, не, не. Затвори очи, насилвайки се да опита непознатия език на този мъж в устата си, започна де се движи все по-бързо и по-бързо.

Ръцете му бяха на гърдите й, галеха ги и ги мачкаха. Фаръл продължаваше да стои със затворени очи, когато той се дръпна от нея. Чу как дишането му се ускори, усещаше как ръката му се плъзна по корема й, надолу по крака й и влезе под роклята. Тя се стегна, когато той погали бедрото й и стигна до края на чорапа.

— О, носиш колан с жартиери — прошепна той, а тънките му пръсти обследваха материята. — Толкова си хубава.

Отпусни се, отпусни се — повтаряше си тя. Наведе глава и се облегна на дивана, постави ръце на раменете му. Той вдигна роклята й до кръста.

— О, моля те… — стенеше Дон, а ръцете му шареха по новия черен копринен колан и гащи, които бе купила преди няколко дни.

В следващия момент той стана, вдигна я от дивана и я понесе като бебе на ръце, които бяха изненадващо силни. Тя обгърна раменете му инстинктивно, за да не падне. В спалнята бе тъмно, завесите бяха плътно спуснати, нито една лампа не бе запалена. Той я постави нежно на огромното легло, след това измъкна роклята й през главата и я хвърли настрани.

Фаръл лежеше на леглото, осъзнавайки, че е напълно и истински пияна, неспособна да мисли. Мъжът над нея отстъпи назад и погледна лакомо тялото й, изрита обувките си и набързо се отърва от останалите дрехи. Фаръл го наблюдаваше, докато се приближава към нея, почувства тежестта му, когато се отпусна върху нея и вдиша непознатата му миризма. Представи си широките рамене на мъжа си, познатата му чиста миризма на сапун. Джон!

Мили Боже — мислеше тя трескаво — сигурно съм полудяла. Това е глупаво, осъдително и неморално — най-лошото нещо, което някога съм правила. Искаше й се да избяга, да изкрещи на този непознат мъж да се махне от нея. Но не можеше да помръдне. Бе дошла тук по собствено желание, самата тя бе провокирала това безразсъдство у себе си. Какво щеше да прави сега?

Той стенеше, ръцете му я опипваха навсякъде. Усети как й разтваря краката, настойчивите му пръсти събуха гащите й.

— Да, да, така — промълви той и се отдръпна леко за миг. Разбра, че той посяга към нощното шкафче, за да вземе презерватив. След това отново легна върху нея. Притисна се силно, още и още, докато намери мястото си и проникна в нея. Тя простена от болка и мъка.

Господи, помогни ми, Боже, съжалявам — по страните й се стичаха горещи сълзи. — Джон, миличък, съжалявам.

Непознатият мъж проникваше в нея и ломотеше неразбрано. Фаръл обърна глава със затворени очи и ръце, опънати встрани със стиснати юмруци. Усети неговия спазъм, чу последното му стенание. Той се отпусна с цялата си тежест върху нея и се опита да си поеме дъх.

Фаръл усети нов прилив на сила и го блъсна рязко.

— Махай се — прошепна с хриплив глас. — Веднага.

Той я погледна изненадано.

— Какво?

— Моля, те, върви си.

Очите му се присвиха, предишната галантност се изпари.

— Тебе не те бива много за парите, които плащам. На всичкото отгоре и ме гониш.

Фаръл разбра, че е на ръба да избухне в истерия.

— Трябва да си вървиш — подтикна го тя трескаво, опитвайки се да не се разкрещи.

— Да, добре — той започна да се облича с раздразнение. — Господи, държиш се като че ли ми правиш услуга — закопча колана си с рязко движение на китката. — Подсети ме никога да не си определям среща с теб.

Той напусна стаята, а Фаръл продължи да лежи в леглото. Чуваше стъпките му в другата стая. След това чу как външната врата хлопна.

Скочи бързо и едва успя да стигне на време до банята — наведе се над тоалетната чиния и започна да повръща.