Синтия Виктор
Интимни предателства (20)

Двадесета глава

Изведнъж се чу серия от бързи почуквания по вратата, Шугър скочи енергично, за да отвори. Устата й беше изкривена в гримаса, защото знаеше кой идва. Каръл Ан винаги е била невероятна досадница, но тя много добре знаеше това, още преди да я наеме да работи за нея. Все пак, по отношение на бизнеса всичко вървеше чудесно. Шугър успяваше да се справя с невротичната личност на Каръл Ан, а пък тя от своя страна се оказа много подходяща, точно както беше предположила Шугър. Но откакто умряха Джон и Фаръл, госпожа Джизонди направо я подлудяваше.

Всъщност нямах избор — помисли си тя. Никога нямаше да избере Каръл Ан да се обади на Фаръл и да покани децата да преспят в дома й. Но не откри никой по-подходящ от нея, който да ги прибере и то в последния момент. Фаръл я познаваше и нямаше да се усъмни. Каръл Ан беше постъпила точно както Шугър й нареди, но когато на другия ден намериха труповете на Фаръл и Джон, тя просто рухна.

По дяволите, трябва да е доволна, че не й казах предварително какво ще се случи — помисли си Шугър с раздразнение. — Спестих й тревогите от мисълта, че ми е съучастник. За щастие, поради огромните дългове, които пазеше в тайна от съпруга си, Каръл Ан нито можеше да зареже бизнеса, нито да съобщи на полицията.

Всъщност идеята на Шугър беше много проста. Планът й беше чудесен и тя успя да го осъществи докрай. Появи се в къщата на Коул под предлог, че им носи кекс с кафе. После каза на Фаръл да не я изпраща и слезе в мазето, за да провери отоплителната система и да отвори прозореца, така че вечерта да може да влезе отново. Когато се върна по тъмно, беше ужасно лесно да изключи регулатора. Години наред, сама се грижеше за къщата на майка си и това я беше научило на много неща. За всеки случай прекара няколко часа в читалнята на градската библиотека в Медоувю и успя така да нагласи нещата, че повредата в пещта да изглежда случайна. Напусна мазето с пълната увереност, че абсолютно никой не би могъл да разбере дали механизма е пипан.

Страхуваше се обаче, че безхарактерната Каръл Ан ще провали всичко. Но до този момент тя се справяше чудесно. Беше много убедителна, когато каза на полицията, че не тя, а Фаръл й се е обадила онази нощ и е попитала дали децата могат да преспят у тях. Първоначално се заинати и не искаше да каже това, но Шугър бързо я убеди, че подозрението ще падне върху нея, ако някой разбере, че нарочно е отдалечила децата от мястото на произшествието в онази нощ.

На Каръл Ан не й трябваше много време, за да осъзнае, че няма друг избор. Шугър се усмихна, когато си спомни моментния гняв в очите й щом разбра колко много е затънала. За пръв път да прояви някакъв характер — отбеляза работодателката й развеселена.

Сега отвори вратата и видя Каръл Ан облечена и готова за срещата си с Лестър Олтман, редовният й клиент в четвъртък следобед. Тя бе помолила Шугър да се срещнат петнадесет минути по-рано в хотелската стая, за да обсъдят нещо. Момичетата знаеха, че Шугър рядко идва в апартамента, когато някоя от тях има клиент. Дори беше наела прислужница да сменя спалното бельо и да чисти — едно дребно и тихо като мишка момиче от Мексико, незаконна емигрантка, която беше безкрайно щастлива от голямата заплата в брой — възнаграждение за мълчанието.

Шугър предпочиташе да върти бизнеса си по частната телефонна линия, която беше инсталирала в кабинета си на втория етаж вкъщи. Това беше място, където Хелмут рядко влизаше. През деня тя уреждаше срещите, преглеждаше финансовите документи и се занимаваше с всички възникнали междувременно въпроси. Никой не можеше да й се обажда вечер или през уикенда, така че срещите се уговаряха предварително. Шугър знаеше, че по този начин губи част от клиентелата, но това беше цената на сигурността, която трябваше да плати. Оказа се обаче, че този начин на връзка с клиентите прави по-престижна самата агенция.

— Здравей, мила — каза сърдечно тя на Каръл Ан, като се опита да й се усмихне приветливо. Протегна ръка и я въведе в стаята. — Какво има?

— О, Шугър — Каръл Ан очевидно беше разстроена, но когато видя другата жена, която носеше решението на проблема й, по лицето й се изписа облекчение. — Трябва да говорим.

Шугър й помогна да свали синия си блейзър. Беше облечена със семпла бежова, копринена рокля. Но Шугър знаеше, че под роклята тя носи червения дантелен сутиен и жартиери, които Лестър Олтман предпочиташе и че когато му отвори вратата, тя ще бъде само по тях. Понякога даже се чудеше какво намират мъжете в една дразнещо невротична и досадна жена като Каръл Ан. Но след това си казваше, че поведението на някои жени в кревата е голяма изненада и явно госпожа Джизонди бе в тази категория. Тя имаше трима редовни клиенти и почти никакви оплаквания от другите мъже, които беше забавлявала.

Каръл Ан нервно започна да гризе ноктите си, когато се отпусна на кушетката.

— Вчера съвсем случайно срещнах Лейни Улф, тук в хотела. Нямаше как да се скрия. Тя се появи изневиделица точно пред мен.

— И какво? — насърчи я Шугър, като се опита да скрие голямата си изненада.

Каръл Ан вдигна разтревоженото си лице към нея.

— Взе да ме пита какво правя тук и какво е правила Фаръл тук.

Шугър се приближи.

— Фаръл ли? — каза тя остро.

Каръл Ан кимна.

— Каза, че вероятно двете с приятелката й добре сме си прекарвали тук, и че изглежда крием нещо. Усмихваше се и непрекъснато намекваше за това. Шугър, тя знае всичко!

Другата сви устни.

— Не вярвам.

— Но е така. Не го каза направо, но искаше да ми покаже, че знае, сигурна съм в това. Тя дори знаеше, че Фаръл има ключ оттук — Каръл Ан се изправи и започна да крачи из стаята като взимаше и оставяше разни предмети. — Усещам, че ще случи нещо ужасно. Няма да ни се размине — гласът й се беше снижил до шепот — това, което стана с Джон и Фаръл.

Ужасно разстроена, млъкна и погледна към Шугър.

— Защо го направи? Тези две деца…

Шугър усети, че Каръл Ан изведнъж си представи своите деца и се ужаси от мисълта как и те могат да се окажат в положението на Тим и Райли.

— Слушай, аз ще си държа устата затворена, въпреки че знам, че за това ще ида в ада. Направо в ада — тя започна да плаче. — Освен това ужасно ме е страх, че мога да ида и в затвора.

Шугър се приближи и я прегърна.

— Скъпа, погрижила съм се за всичко. Няма да идеш в ада, защото нищо не си направила. Ти само помогна на децата в онази нощ, като ги прибра на сигурно място. Какво се е случило после — не те интересува. Но повярвай ми, това, което стана, беше абсолютно наложително. Ако Фаръл и Джон не бяха спрени, ти със сигурност щеше да се окажеш в затвора. А какво щеше да стане тогава с децата ти?

Лицето на Каръл Ан се сгърчи. Битката между вината и желанието да предпази себе си беше очевидна.

— Успокой се, миличка — каза Шугър утешително, — разстройваш се без никаква причина. Няма смисъл. Просто забрави. Не можем да променим миналото — тя потупа бузата на младата жена. — Много добре направи, че ми каза.

Каръл Ан я погледна изплашено.

— Да не направиш нещо на приятелката на Фаръл?

Шугър се разсмя.

— Не ставай смешна.

— О, Боже, не издържам вече — проплака отново като седна на един стол и отчаяно се втренчи в пода.

— Хайде, стегни се — Шугър взе чантата си и откачи мантото от закачалката. — Лестър всеки момент ще дойде и предполагам, не искаш да те завари така. Помисли си за парите, които ще спечелиш днес. Освен това, той е хубав мъж, нали?

Каръл Ан вдигна глава и вяло я погледна.

— Пак ще говорим — Шугър весело й махна, преди да излезе.

Едва когато остана сама в асансьора, тя заряза веселото си изражение и позволи на яростта да я обземе. По дяволите, беше непростима глупост от нейна страна да даде ключ на Фаръл. Трябва да си е изгубила ума, помисли си тя ядосано. Тогава я забавляваше идеята, че госпожа Коул ще бъде много по-притеснена, ако знае, че има ключ, за да може да идва по-често в апартамента. Шугър просто не можа да устои на удоволствието да манипулира съзнанието на Фаръл. Но откъде можеше да знае, че ще се вдигне такъв шум и че обстоятелствата ще се завъртят така, та всичко отново да опре до Джон Коул и проклетата му съпруга.

А сега, като капак на всичко и Лейни Улф. Шугър беше бясна. Ядосваше се, защото трябваше да мисли за още една нещастница, която си пъха носа, където не трябва. Беше се опитала да стане близка с новата си съседка, предлагаше й помощта си, защото знаеше, че е важно да запази достъпа си до къщата на Коул. До този момент смяташе, че всичко е под контрол. Много неприятно се изненада, когато Лейни неочаквано я попита дали Джон и Фаръл са се карали. Но Шугър беше убедена, че се е справила прекрасно. Като намекна, че съпругът е инсценирал „злополуката“, ужаси приятелката на Фаръл — беше толкова втрещена, че се отказа от всякакви други въпроси. Шугър знаеше, че Лейни няма да съсипе децата като разгласи на целия свят, че баща им може би е убиец.

Но сега Каръл Ан й каза, че Лейни е намерила ключа от апартамента. Нямаше как да разбере дали тя знае откъде е или какво е правила Фаръл в хотела. Каръл Ан беше убедена, че Лейни е наясно какво става тук, но на нейните преценки не можеше да се разчита.

Разбира се, трябваше да се действа много внимателно. Когато стигна до колата си, вече знаеше какво ще направи. Първо трябваше да си вземе ключа. Сега беше най-подходящото време. Госпожица Улф вече беше в Ню Йорк, а децата — на училище. Единственият възможен проблем беше прислужницата, защото Шугър не знаеше в кои дни идва. Е, лесно щеше да намери някакво извинение, ако случайно попадне на нея.

Караше почти със сто и шестдесет километра по магистралата. Когато сви по отклонението за Медоувю, започна да премисля решението си. Но щом си припомни всичките неприятностите, които тези хора й причиниха, отново се разгневи ужасно. Когато се прибра, паркира припряно колата си в гаража. Пое няколко пъти въздух, намали крачка, в случай че някой я наблюдаваше и мина през задния двор към дома на Коул. Натисна вратата на кухнята, с удоволствие установи, че е отворена и влезе в къщата.

— Ехо. Има ли някой в къщи? — извика тя бодро.

Тишина. Затвори вратата след себе си и безшумно се промъкна по стълбите към стаята на Фаръл. Огледа се и прецени положението. След това се приближи до скрина и отвори най-горното чекмедже. Празно. Смутена, го гледаше втренчено. След това отвори другите чекмеджета. Всички бяха празни. Но разбира се, това беше естествено. Някой се е погрижил и е преместил вещите на Джон и Фаръл. Може би точно, когато е изпразвала скрина, Лейни е попаднала на ключа.

Но какво е направила с него? Дали не го е хвърлила? Без да съзнава, Шугър поклати глава, сякаш отговаряше на собствения си въпрос. Надали, сигурно е решила, че той е важен.

Стоеше и размишляваше. След това се обърна и отиде в стаята за гости, където знаеше, че спи настойницата на децата. Огледа повърхността на скрина и масите, отвори четирите чекмеджета и провери дрехите в тях като се стараеше да остави всичко непокътнато. Малката кутия с бижута на Лейни беше в най-долното чекмедже. Внимателно разрови синджирите и обеците като се опита да не ги размества. Но ключът го нямаше.

Много озадачена, тя отиде до гардероба. Повечето от дрехите бяха на закачалки, но на едната стена имаше няколко куки, където Лейни беше окачила хавлията си, нощницата и чифт дънки.

Шугър бръкна в предния джоб на панталона. Пръстите й обхванаха тънко парче метал. Очевидно ключ. Извади го и щом го обърна, видя ръкописно изписаните „С. Т.“, тя се усмихна.