Кен Годард
Двойно прикритие (59)

ЕПИЛОГ

Олдридж Хамънд, самотният и всяващ ужас председател на ICER, седеше сам в личния си кабинет на бледа светлина, оставил мислите за невероятния обрат на събитията да се реят свободно в съзнанието му.

Час по-късно той продължаваше да стои така, когато секретарката влезе в личния му кабинет през страничната врата, постави видеокасетата с червен държавен печат на бюрото и прошепна въпроса си в ухото му.

Той кимна мълчаливо с прошарената си глава.

Няколко минути по-късно Хамънд наблюдаваше с интерес как двете облечени с камуфлажни зелени дрехи фигури мигновено се отдръпват от вратата на хеликоптера, първо уплашени… После мъртви.

Той накара помощничката си да спре записа на този кадър, запечатал болезнено ясното осъзнаване на предателството — мига, в който главен сержант Аран Уинтърсоул разбра, че е принесен в жертва заради провала.

После Хамънд направи знак на секретарката си да върне отначало, за да потърси предишни кадри, които бяха привлекли вниманието му.

Тя ги откри и този път той загледа друг мъж с маскировъчни дрехи да се строполява тежко на земята, с мъка да се опитва да си пробие път през обкръжаващия обръч и после как една стройна фигура изскача иззад дърветата и нанася удар в гърба на първата… Но после двамата се двоумят и поглеждат нагоре — директно към далечния обектив… В какво?

Тихият хеликоптер?

Камерата?

Мен?

— Виждаш нещо, нали? — прошепна той злобно, неудържимо привлечен от блестящите очи на пантерата и търсещите очи на мъжа, който — благодарение на някои непонятни преплитания на съдбата — беше станал проклятие за председателя на ICER.

Е, както изглежда, ти ще си най-опасният ми враг.

Той направи знак на секретарката си отново да пусне записа, после мълчаливо гледа, докато бял правоъгълник покри екрана… Накрая увеличи двата образа. Минути по-късно принтерът спря и изплю получената цифрова снимка на бюрото му.

Хамънд се взира в нея дълго, бавно заменящ едва сдържания си гняв с успокояващите мисли за своя все още неизползван източник.

После председателят на ICER бавно постави покритите си с петна пръсти върху блестящите очи на пантерата и търсещите очи на специален агент Хенри Лайтстоун.

И ги скри от погледа си.