Кен Годард
Двойно прикритие (11)

7.

В десет и петнадесет в онази неделна сутрин, докато цивилно облечените контузени кални и изтощени федерални агентиприродозащитници от екипите „Браво“ и „Чарли“ се мъчеха да демонтират тренировъчното скеле и успокояваха емоциите си, заместник-командирът на отдела за специални операции Фреди Мур влезе в сградата на федералния тренировъчен център, мина по дългия коридор и пристъпи в залата за конференции.

— Е? — Дейвид Халахан любопитно вдигна поглед.

Фреди Мур подаде на шефа си попълнените от инструкторите формуляри с резултатите.

— Много по-добре от това, което очаквахме — докладва Мур, докато Халахан разглеждаше попълнените с молив страници. — И не трябва да сме изненадани толкова, при положение че подбрахме членовете на екип „Чарли“ от последните два випуска. Ентусиазъм на млади хора, извънредна издръжливост, голяма скорост, умение и сръчност, време за реагиране, квалификация и тренираност. Можете да прецените сам от обобщените резултати на тренировката. Единственият агент от екип „Браво“, който успя да надмине тези младоци на практическите упражнения на полосата и по време на ръкопашния бой, беше Лайтстоун. И той имаше дяволски късмет, че Дабълю не го изпрати в болницата при една от ръкопашните схватки — заключи Мур замислено.

— Какво ще кажеш за останалите?

Фреди Мур плъзна поглед върху записките си.

— Нека да видя. Както обикновено Стоунър и Райли се справиха със силовите уреди, но Стоунър загуби много време в етапа за подвижност. И двамата имат тела по-големи от тези на проклетите горили, но зрението на Стоунър се влошава и подвижността му е почти нула — мисля, че е от коленете му, които се придържат главно от иглите и шините. И като споменах за ограничената подвижност, този път Пакстън получи толкова много рани върху ръцете си, че няма да успее да направи тренировъчните полети, за да поднови лиценза си за пилот. Факт е, че всичко, което може да прави сега, е да държи пистолета достатъчно стабилен. Вероятно и двамата трябва да подновят лечението. За тяхно добро е. А и Такахара изостава най-малко с шест месеца с подготовката си по най-новите електронни охранителни системи. Той сбърка два от сензорите на един от входовете и въобще не забеляза телефонния подслушвател в кухнята.

Халахан вдигна вежди.

— Как е станало?

Заместникът му сви рамене.

— Естествено, че не е негова грешка. Предавател със собствен захранващ източник беше монтиран в слушалката. Специално за тренировката го приготви един от електронните инженери от съдебната лаборатория. Досега Такахара не е виждал нещо подобно — вероятно защото пропусна последния специализиран курс. Нямаше как да засече бръмбара с устройството, което използваше по време на тренировките.

— Дори да е така, трябва да бъде подготвен за изненади — коментира Халахан.

— И той изрече почти същите думи, макар че не беше толкова любезен — съгласи се Мур. — Колкото до Уошак… все още съм на мнение, че не трябва да му разрешаваме да се доближава до никакво транспортно средство на федералното правителство, камо ли до самолет. Наистина се учудвам, че все още е жив.

— Той твърди, че е потомък на ескимосижреци, които го зареждат с необходимите духовни сили по време на полет — обясни Халахан. — Отделът му издаде ново разрешително, така че вероятно има нещо вярно.

— Аха, колкото и бедните негри, които са правили магии в плантациите, са праотци на Пакстън.

— Ами, това са глупавите истории на Пакстън — усмихна се Халахан за първи път тази сутрин. — E, какво мислиш за това, което се случи днес?

— Имаш предвид защо по-старите, по-бавните, почти инвалиди и освен това оказали се в трудна ситуация агенти от екипа „Браво“ всеки път обират овациите, без значение как ще нагласим нещата, за да ги измамим? — Мур сви рамене. — Предполагам, че си отварят очите на четири и подозират всички. Мобилизират силите си. Прикриват известните си слабости. Продължително обмислят ситуацията. Никога не се предават. И разбира се — те лъжат.

— Имаш предвид септичната яма?

— Това е само един от многото случаи, които си спомням. — Мур се опитваше да потисне смеха си. — Всъщност през последната седмица единственото, за което те не са излъгали, е ограниченото количество боеприпаси.

— Май спомена, че ще се опиташ да избегнеш измамата… и ще наблегнеш повече на основните правила? — напомни му Халахан.

— Мислех си, че съм го направил — захили се оправдателно Мур. — По дяволите, дори сам организирах последните тренировъчни упражнения, като се основах на информацията, която получих от Богс.

— УилбърБогс?

— Да. Обади се преди няколко дена и ми предложи куп идеи за съставяне на новия план за упражненията. Не го каза направо, но имах усещането, че се надява да наеме един от екипите за нещо, което е надушил в Орегон.

Халахан свъси вежди, когато си спомни подробностите от тренировъчните действия.

— Нима е замесен и конгресмен?

— Да, така поне разбрах — призна си Мур.

— Какво му отговори? — Халахан спря да разлиства формулярите с резултатите и погледна нетърпеливо заместника си.

— Казах му, че ще се обадя по-късно, когато свърши спецкурсът.

— Добър отговор — кимна Халахан. — Е, ще ми кажеш ли подробностите, които Богс е помолил да вкараме в тренировката.

— Да, разбира се. Основната идея беше Лайтстоун и Пакстън да се опитат да осъществят контакт, да разпознаят конгресмена и приятелката му, да съберат сведения за ситуацията и незаконните пари, после да действат по свой избор, така че да успеят да съберат достатъчно приемливи доказателства, с които да заковат конгресмена.

— И доколкото видях, да убият партньорите си по време на тренировката — подметна подигравателно Халахан.

— Това беше основната идея — ухили се Фреди Мур. — Според сценария подкрепящите агенти трябваше да са на разположение, а радиовръзките да са извън строя. Приятелката да бъде непредсказуема и по всяка вероятност въоръжена и опасна — Марашенко, в истинския смисъл на думата. Донато и Либранди са родени за ролята на глупав конгресмен и посредник от кулоарите на парламента. Дабълю се появи на сцената като всеотдайно предан съветник, който изпълнява и ролята на бодигард, а Либранди довежда със себе си собствения си помощник — в идеалното изпълнение на нашия квартален гений от Харлем, уличното дете Антъни Грийн, — който да държи под око парите. Предполагах, че всичко това трябваше да поизпоти малко момчетата и да ги разнообрази.

— Смяташ ли, че екип „Браво“ успя да изпълни изцяло задачата си?

Мур сви рамене.

— Зависи как ще погледнем на въпроса. Те започнаха с поставяне на отрова в обяда на командира на вражеския екип. Не бих казал, че е решение, научено от учебниците.

— Наистина ли отровиха Райли? — прекъсна го Халахан и учудено замига.

Фреди Мур въобще не успя да сдържи хиленето си.

— Зависи от определението ти за отравяне. Старши медицинската сестра предполага, че огромна доза от бързодействащи разслабителни хапчета са били поставени в храната му и за съжаление прегореният боб и горещият сос са удвоили въздействието им върху жертвата. Обслужващият персонал на закусвалнята напълно отрича и, разбира се, медицинските служители отказват да продължат разследването на нещата.

— С други думи, смяташ, че Райли се е провалил напълно?

— Защото работи с предвидим маниер, а също и уязвим за много от стандартните удари — сви рамене Мур. — А що се отнася до резултата от сблъсъка с конгресмена — спокойно продължи командирът на специалния оперативен отдел, — предполагам, няма смисъл прекалено да се безпокоим от дипломатическите глупости. Като например как заподозряното лице се мъчи да свали белезниците си и после пълзи с главата напред към пълната септична яма, където приятелят му се гмурка за изгубеното оръжие. — Халахан заклати глава замислено. — Навярно нещо като добър морал.

— Без съмнение.

— Кой можеше да допусне, че миналата нощ екип „Браво“ ще подкупи някои от хората, поддържащи пътя и ще направят нов до колибата? — продължи Халахан.

— Да. Прекарват нов път точно над близката септична яма, която членовете на екип „Браво“ и все още неразкритите им по-мощници покриват с няколко почти прерязани напречни греди и съвсем тънки дъски и после ги посипват с чакъл — ухили се Мур. — Изглежда, че за това има принос Уошак. Той твърди, че неговите праотци са ловели мамути по арктическите склонове, като са използвали подобна техника.

— Агент Уошак е твърде далеч от грубата действителност — напомни Халахан на своя заместник с леден тон. — А също си вярва, че наистина е добър пилот.

— Така е, но разбрах, че пак той е предложил да намажат с дезинфекционно средство кутията със змията, за да допълни изненадата на Такахара, което, трябва да си признаем, е добър похват.

— Ефективен, ако не друго — отстъпи Халахан. — Продължавай.

— Е, щом Райли излезе от строя, това е улеснило Стоунър от гледна точка на размерите и мускулите му. Но предполагам, че след като е наблюдавал индивидуалните тренировки, Пакстън стига до извода, че Лайтстоун ще има неприятности с Дабълю и неговите страхотни удари, без значение как се ще развият нещата — предположи Мур. — Представям си как той и Такахара правят малкото си проучване и откриват интересни подробности от миналото на Дабълю и Грийн, решавайки, че могат да бъдат наистина разстроени, ако неочаквано се появи четириметров питон.

— По дяволите, кой няма да се уплаши?

— Ами да. И така им остава само един основен проблем.

— Как да се справят с Марашенко?

Фреди Мур кимна.

— Екип „Браво“ разбира, че тя може да им създаде значителни проблеми, без значение как ще нагласяват играта — продължи той небрежно. — Те наблюдаваха стрелбата й по време на тренировките и предполагам, че са били силно впечатлени. Допускали са, че ще бъде въоръжена или ще има достъп до оръжие. Смятали са, че ако й позволят да стигне до оръжието си — или до това на някой друг, — ще унищожи целия екип.

— Затова й отвлякоха вниманието — въздъхна Халахан.

— Аха. — Фреди Мур отново се опитваше да потуши смеха си.

— Мислиш ли, че ще подаде оплакване срещу Лайтстоун?

— За какво? — попита Мур и се замисли. — За прегръдката и целувката или за опита му да я удуши?

— Не съм сигурен, че едното е по-законно от другото?

Заместниккомандирът дълго време обмисля тази хипотеза, преди да отговори.

— Не мисля така — заключи той накрая. — Марашенко е твърдо момиче и дяволски добър новобранец. Мисля, че в сравнение с всички други тя се оказа в най-трудната ситуация, защото позволи на Лайтстоун да я изненада неподготвена. Като преценявам събитията, тя трябваше да му върне целувката, да се усмихне, да отстъпи назад, да измъкне своя „Смит и Уесън“ и да го заплаши, че ще го простреля два пъти — в сърцето и в главата, — ако той направи и най-слаб намек за отстъпление. Вместо това тя загуби самообладание… и оръжието си.

— Да не споменаваме момента, когато Либранди се гмурна за проклетото нещо и повлече след себе си Донато в септичната яма. — Халахан заклати глава, все още невярващ на това, което беше видял.

— Един от най-прекрасните моменти — усмихна се Фреди Мур доволно. — От такива неща се раждат легендите.

— Легендите?

Мур сви рамене.

— Много е вероятно в този случай. Думата ми е, че Такахара постави две скрити видеокамери и записа цялото учение. Не мисля, че екип „Чарли“ скоро ще го преодолее.

Халахан въздъхна дълбоко.

— Не, предполагам, че няма.

Командирът на отдела за специални операции изгледа замислено своя заместник.

— Е, какво ще правим с тях? — накрая попита той.

— „Браво“ или „Чарли“?

— „Чарли“.

— Те са добри млади агенти, но днес не бяха много уверени — отговори искрено Мур. — Все още не бих им възложил нещо наистина важно и не бих ги изпратил сами.

— Имаш предвид сделката в Орегон?

— Каква сделка в Орегон? — Изражението на Фреди Мур се помрачи. — Искаш да кажеш Богс?

Халахан кимна с глава.

— Всъщност отделих много време, за да проуча що за човек е онзи, който според всички продава сувенирите на Голямата стъпка. Онзи, който претендира, че е потомък на племето кочис и следователно с имунитет от федерално преследване.

— Смътно си спомням подробностите от доклада. — Чертите на Мур бавно се проясниха. — Не се ли оказа, че е един много луд старец, Джим Стар или Старс, или нещо такова, чиято прапрабаба вероятно е имала приятел с индианска жилка, може би от племето апахи, но никой не знае със сигурност… Или всъщност никой не го интересува?

— Това е нашето момче — усмихна се Халахан. — Сега му викат Мъдреца.

— Като пророк?

— Или като библейското безплодно дърво, което трябва да се отсече.

— Е — Мур обмисляше забележката на Халахан, — и двамата сме съгласни, че ще бъде малко трудно дори на федералното правителство да проследи този очевидно смахнат човек, който продава сувенири, получени от същество, което не съществува.

— Как преценяваш продажбата на оригинални бойни талисмани от племето апахи на калифорнийските туристи?

— Сигурно си мислят, че са попаднали на божията земя — отбеляза заместник-командирът. — Лично аз трудно възприемам определението „опасен купувач“… Но по дяволите, какво е боен талисман на апахите?

— Не разбирам нищо от тези неща — усмихна се Халахан. — А и се съмнявам, че нашият приятел Мъдреца знае. Но според лабораторията една от стоките му съдържа пера от белоглав орел.

— Господи, вероятно ги е намерил някъде на земята — изсумтя Мур от отвращение. — И смяташ, че можем да пуснем целия екип за специални операции след този човек, когато проклетият район гъмжи от убийци и пласьори?

Халахан сви рамене.

— Както спомена преди малко, вероятно на този етап екип „Чарли“ няма да успее да се справи с нещо наистина важно. Освен това спомням си от доклада как Мъдреца твърди, че продава също и амулети от мечи лапи и някакви жлъчни мехура на мечки, които най-вероятно ще се окажат от прасе или крава. Ако не друго, това поне ще бъде една добра тренировка… Ще станат малко по-самоуверени.

— Или напълно ще ги унищожат, ако този човек прецака работата — напомни Фреди Мур на своя шеф. — По дяволите, готов съм да рискуваме. — Той замълча за минутка, после погледна нетърпеливо към Халахан. — Е, какво ще правим с „Браво“?

— Това е проблемът.

— Все още ги има онези типове от мексиканската мафия в Ногалес, които търгуват с тропически змии и червенокраки тарантули.

— Не обърнах сериозно внимание на този проект. Но след като видях ранения питон, ще го направя ако не за друго, то само от чисто желание за отмъщение — призна си Халахан и тъжно се засмя. — Но после нещо много по-интересно се появи на хоризонта.

— Така ли? — Мур нетърпеливо вдигна вежди. — Трябва да е нещо добро.

— О, то е — наблегна Халахан. — Рано тази сутрин проведох разговор с шефовете във Вашингтон. Изглежда, те също са получили важна задача от конгресмен. Възлагат на отдела за специални операции да проучи Избраната седма бригада на Тюлените — по общо мнение една не съвсем дружелюбна антиправителствена група, установила се в планините на северозапад. Уж била военна група. От Вашингтон искат да разберем дали нещо се крои там. Твърдят, че се интересуват няколко души от Конгреса.

— Антиправителствена военна група? — Фреди Мур трепна. — Господи, точно сега ли! И какво им отговори?

— Истината. Казах им, че вече имаме няколко важни задачи и такава справка първо трябва да се направи от местните агенти. Ако се окаже, че е нещо, което си заслужава, винаги можем да ги прибавим в нашия списък.

— Идеален отговор.

— И аз си помислих това, но те не са на същото мнение. Споменаха, че конгресменът, подал молбата, е много заинтересован за военната активност в района и би искал отговора колкото е възможно по-скоро. Бил един от важните членове на парламентарната финансова комисия.

— О! — възкликна заместник-шефът на отдела за специални операции, после за момент се замисли, докато стигна до логичното заключение. — Така че вие стиснахте зъби, отговорихте „Да, сър“ и ги уверихте, че незабавно ще възложим задачата на най-добрия ни екип.

— Много точно — усмихна се Халахан.

— И в момента според крайните резултати в документите, които ви донесох, този екип е „Браво“.

— Точно така.

Фреди Мур затвори очи и въздъхна дълбоко.

— Пренебрегвам за момент по-второстепенния въпрос с по-литиците от бюджетната комисия. И все пак се чудя с какво, по дяволите, една местна антиправителствена въоръжена група може да е свързана с нас? Освен с факта, че ние сме част от правителството? — Той ококори очи и отчаяно се взря в шефа си. — Искам да кажа, не е ли нещо, от което ФБР иска да се измъкне?

— Така изглежда — съгласи се Халахан. — Но в този случай явно има някаква особена причина, защото една малка група веселяци от Конгреса си устройват срещи в съседния национален резерват за обичайното си бракониерстване.

Коментарът мигновено привлече вниманието на Фреди Мур.

— О, нима? Къде?

— В „Уиндгейт“.

— Националният природозащитен резерват „Уиндгейт“? — Объркването помрачи обикновено веселото изражение на Мур. — Не си спомням да съм чувал за него. Къде се намира?

— В Джаспър, Орегон.

Фреди Мур замига изумено.

— Един момент. Това не е ли районът на Уилбър Богс? — колебливо попита той.

— Точно така.

— Тогава всичко е ясно.

— О, господи, не… Конгресмен и посредник?

Халахан се начумери, поклати глава и двамата мъже се умълчаха.

— Предполагам, че сте научили името на когресмена, който представя тази област? — наруши тишината накрая Мур.

— Реджис Джей Смолсрийд.

— Смолсрийд. Нещо ми напомня.

— Вероятно, защото в архивите имаме двадесет и седем доклада от осем различни агенти, които го описват като възможния заподозрян в дузина нарушения в ловните резервати за високопоставени личности? — предположи Халахан.

— Да, това трябва да е.

Мрачното изражение върху лицето на Фреди Мур показа много ясно, че новините въобще не му харесват.

— И така, сега имаме — продължи Халахан — молба от влиятелна личност, която желае да проучим предполагаеми незаконни ловни действия на една антиправителствена въоръжена група. Искането е директно от кабинета на господин Смолсрийд, важен член на парламентарната бюджетна комисия във Вашингтон. През последните три години той също е заподозрян като убиец на всичко, което бяга, плува и лети по време и извън сезона. И Смолсрийд случайно представя района, където се намира един от най-твърдоглавите и упорити агенти в нашата служба. Той пък, изглежда, прекарва малкото си свободно време, като обмисля новаторски начини за преследване на нечестния конгресмен от някой от нашите екипи за специални операции.

— По дяволите, страхотно съвпадение — прошепна Фреди Мур.

— И аз си помислих точно това. Информацията, която получих от твърдоглавия Богс, едва ли е съвпадение.

— Все още ли не си разговарял с него?

Халахан кимна.

— Според секретарката му той е някъде навън сред природата.

— Не опита ли да се свърже с него по радиостанцията?

— Едно от първите неща, което направи. Очевидно я е изключил. Трябва да е навън на наблюдение.

— Амобифонът?

— Помоли да не я цитирам, но почти е сигурна, че Богс го е изхвърлил най-малко преди шест месеца. Тържествено ми заяви, че се отказва да продължи опитите да го открие навън. Предполагам, че той просто се отбива от време на време в офиса, подписва докладите, така че никой да не се тревожи прекалено много, и пак изчезва.

Фреди Мур въздъхна.

— Мислиш ли, че ще успеем да се отървем от тези момчета до двадесет и първи век?

— Не съм сигурен, че е необходимо — отговори замислено Халахан. — Нуждаем се от няколко опитни пачи ченгета в нашата организация…

— Вярно е, но агенти като Уилбър Богс понякога забравят правилата на федералното разследване — напомни Мур. — И съкращават процедурата просто защото знаят, че са прави.

— И обикновено са… но това е проблемът — призна си Халахан.

— Наистина ли мислиш, че Богс се опитва да ни въвлече в тази съмнителна история?

Халахан кимна с глава.

— Богс имаше глупавата смелост, като току-що назначен млад агент в залива Чесапийк да надигне глава срещу богати и влиятелни хора, които освен всичко друго смятаха, че стоят над закона. Според мен той е честен човек, упорит като дявола и наистина добър детектив, когато се захване с нещо. Не мисля, че ще се поколебае и секунда да използва оръжие, за да унищожи Смолсрийд, особено ако е абсолютно сигурен, че този човек е нечестен.

— И смяташ, че гледа на нас като на едно от тези оръжия?

— Ако някой от екипите ни беше на разположение и истински мотивиран — кимна уверено Халахан, — абсолютно съм сигурен, че ще опита да ни използва.

— И то благодарение на мен. — Фреди Мур се намръщи и въздъхна. — Той така нареди нещата, че нашите екипи наистина да бъдат мотивирани.

— Така излиза.

— Но ти и аз знаем, че във Вашингтон никога няма да дадат на Богс пълна свобода на действие за такова отговорно разследване — оспори Мур. — Именно поради факта, че не биха могли да го контролират — или издирят, — след като веднъж вече е започнал.

Заместниккомандирът на отдела за специални операции замълча, за да успее да подреди мислите си, после добави:

— А и те няма да ни вкарат в конфликт с играч като Смолсрийд, освен ако, първо — не са абсолютно сигурни, че той наистина е виновен и, второ — че ние можем да го разобличим. Защото, ако не успеем, той пак ще се измъкне, а те няма да искат нови наприятности с него.

— Малко несвързано, но пък доста точно и кратко изложи ситуацията — подсмихна се Халахан.

— Благодаря. Тук не е лесно да си заместник. Но все още съм малко объркан. Как в една официална молба от кабинета на конгресмена Реджис Джей Смолсрийд може да се вмъкне някаква антиправителствена въоръжена група от откачалници. Ако Смолсрийд наистина върши някакви мръсотии, няма ли да е последният човек на света, който ще иска да се напъхаме в неговия район?

— И аз това се чудя — призна си Халахан. — Очевидно отговорът е, че той не сере в собственото си гнездо. Но пак не е съвсем сигурно. Защо иначе Уилбър ще напече задника му. И освен това — добави шефът на отдела за специални операции — възможно е да разкрием далаверата на конгресмена.

Фреди Мур недоверчиво се втренчи в своя шеф.

— Моля?

— Мисля, че поради няколко причини силно политизираните ни шефове биха искали да ни въвлекат в ситуацията и да видят как ще се издъним. Особено след като няма да отговарят, ако нещо се обърка.

— Господи! — Мур изумено клатеше глава. — Колко години си прекарал в министерството във Вашингтон?

— Прекалено дълго — потвърди Халахан. — Това се нарича професионална параноя. И ако с теб е така, не мисля да се тревожим повече за това. Нека да се върнем на екип „Браво“.

— Един момент — протестира Мур. — Нали каза, че ще ги пуснеш срещу конгресмена?

— Наистина ли искаш екип, който покрива с тънки дъски септични ями и после ги посипва с чакъл, да работи по тайното разследване на един конгресмен… Особено срещу Смолсрийд, чиято омраза лесно може да се събуди, ако въобще е замесен в нещата, подозирани от Богс? Помисли — продължи Халахан. — Остават ни най-много още две години до достойното ни оттегляне.

— Не, предполагам, че не — неохотно се съгласи Мур.

— Точно както и аз се чувствам. — За миг Халахан срещна втренчения поглед на своя заместник. — Но мисля, че имаме интересен избор. Когато каза, че на екип „Чарли“ не може да бъде възложено нещо наистина сериозно, имахме ли много заплетена ситуация… или сериозна опасност?

Фреди Мур отговори без колебание:

— Опасност, разбира се. Екип „Чарли“ може чудесно да се справи със сложни ситуации, но…

— Проучих тази псевдогрупа, докато обработваше резултатите от тренировката — прекъсна го Халахан предпазливо. — От това, което успях да разбера, Избраната седма бригада на тюлените се състои от няколко души на средна възраст с наднормено тегло, нереализирани, самодоволни, ораторстващи Светото писание, отклонили се от правия път, които са стигнали до брилянтното заключение, че ако се заровят в непроходимите планини далеч от ядрените мишени и останат там достатъчно дълго, биха презаселили света, след като всички други се изтрепят в ядрената война.

— Страхотна идея — отбеляза Мур. — От колко време са там?

— Според моят информатор — щатски служител, успял да контактува с тях преди години по време на лов за елени извън сезона — те са се покрили в малък каньон около триста акра в провинцията Джаспър, Орегон, дарен им за тази цел от един техен член, някъде преди около двадесет години.

— Двадесет години? — Мур се втренчи недоверчиво в своя шеф. — Боже господи. — И после изведнъж му хрумна: — Как преживяват?

— Както изглежда — чрез незаконни сделки, лов и допълват средствата си с хранителни помощи и сполучливо осребряване на чекове за социални осигуровки.

— Кажи ми, че се майтапиш.

Халахан поклати глава. Изведнъж лицето му доби възмутен израз.

— Имам впечатление, че не се вълнуват много от събирането на хранителни помощи и от благотворителните чекове. Основно се тревожат чия съпруга или приятелка да разменят. Всички твърдят, че това е някаква версия на старомодна и побъркана хипикомуна. Но въпреки това никой не им обръща особено внимание. Предполагам, че знаеш мотото на Орегон: живей и ми позволи да живея.

— Говориш за съпруги и приятелки? Наистина ли са се задържали там толкова дълго?

— Повечето от жените са останали в групата, макар и не с един и същ съпруг или приятел според щатският служител. И най-интересното е, че според него жените недоволстват. Вероятно защото те вършат повечето работа, докато момчетата само се мотаят наоколо и си говорят.

— Звучи ми като определението ти за мързелив нехранимайко — кимаше удивено Мур. — А децата?

— От това, което разбрах, те се махат веднага след като по-раснат достатъчно, за да могат да се оправят сами.

— Браво на тях. Какво ще кажеш за оръжията им?

— Главно ловни пушки с оптически мерници, няколко 38-и калибър и военни 45-и калибър. Отново са се заредили с муниции. Но моят информатор ми каза, че повечето от нещата, които е видял, са изпотрошени, и подозира, че не са стреляли много през последните няколко години. А, и още едно нещо — добави Халахан. — Говорели много срещу правителството, но напоследък не го спо-менават често. — Студената война свърши и никой не е наминал да им съобщи? — усмихна се Мур унило.

— Очевидно не искат да чуят за това. — Халахан сви рамене. — Вероятно просто се носят по инерция. Но за нас по-важният въпрос е, каква е вероятността тези хора да са по-опасни от група ловци или средно добри агенти, с каквито се сблъскваме всеки ден?

— Група от пияни хора винаги може да бъде опасна — напомни Мур на своя шеф. — Не виждам нещо в тези типове, с което екипът „Чарли“ да не може да се справи. А ако се окажат привърженици на расистката теория за превъзходството на бялата раса, което няма да ме изненада, наистина могат да побеснеят, когато видят етническото разнообразие на екипа. Но същата ситуация ще се получи, ако изпратим „Браво“. Лично аз смятам, че те чудесно могат да се справят с тези хора.

Халахан кимна замислено.

— Ще ги свържем с Богс, опитният агент, който ще им бъде морална опора. А пък той ще продължи да наблюдава обезпокоилия го конгресмен. Но това, за което не можем да сме съвсем сигурни, е дали Уилбър Богс ще позволи на екип от млади агенти да се замеси в неприятностите в неговия район, без значение за какво иска да ги използва.

— Обаче, ако Богс ги помоли малко да му помогнат, екип „Чарли“ ще бъде много по-предпазлив в разпрата с конгресмена, отколкото подозрителния „Браво“ — добави Мур и се ухили. — Освен всичко друго те ще следват заповедите ни и първо ще поискат разрешение за действие. Харесвам това.

— И аз — съгласи се Халахан. — Последен въпрос. Да ги изпратим така или да направим прегрупиране?

— О, да, Марашенко. — Фреди Мур се загледа замислено през прозореца. — По дяволите.

— В екип „Браво“ има подходящо място и тя го желае. Или най-малкото го искаше — напомни Халахан на своя заместник. — Но може би след инцидента с Лайтстоун тази сутрин…

Фреди Мур поклати глава.

— Тая няма да стане. Разговарях с нея след тренировката. Беше бясна на Лайтстоун, няма никакво съмнение в това, но на секундата ще поиска да я прехвърлим в екип „Браво“, ако й предложим.

— Обясни ли защо?

— Не, но останах с впечатление, че е свързано със статуса им.

— „Алфа“ и „Браво“ се смятат за водещи екипи, а „Чарли“ като резерва.

Мур кимна.

— Нещо такова.

— Мислиш ли, че е готова за това? Заместниккомандирът на отдела за специални операции се поколеба, но после си спомни как тя позволи на емоциите да я завладеят, когато Лайтстоун осуети плана й.

— Не, наистина — накрая си призна той. — Но съвсем малко не й достига. Ако я прехвърлим сега, момчетата от „Браво“ ще й създадат неприятности, но също ще я изтикат напред. Иначе не би издържала там повече от три месеца.

— Нека да я третираме като всеки друг — реши Халахан. — Ще я включим в „Чарли“ за тази задача. Тя ще остане част от този екип. Край на дискусията.

— Наистина е честно. Но все още не сме решили какво ще правим с екип „Браво“.

— Защо да не поставим „Браво“ някъде наблизо в резервна позиция… без да казваме на никого — и особено на Богс или на някой от екип „Чарли“? — предложи Халахан. — Така те ще бъдат близо до „Чарли“, в случай че младоците не успеят да се справят с трудностите или ако Богс ги вкара в някаква малко по-сложна ситуация с този бракониер, конгресмена.

Няколко минути Фреди Мур обмисля предложението.

— Идеята не е лоша — призна накрая той. — Но какво ще кажеш на екип „Браво“? Да им обясним ли какво става?

— Няма начин. — Халахан рязко тръсна глава. — Ако го направим, те ще започнат да се мотаят наоколо и ще причинят всякакви неприятности. Особено ако се свържат с Богс и той им наприказва за Смолсрийд. По-добре е да ги закараме там, да ги приковем с някаква задача, която ще ги държи постоянно заети и ще отвлича вниманието им.

— Обаче с какво? — попита Мур замислено. — Тези момчета от мили надушват лъжливите истории, особено като усетят, че сме поели разноските им за почивката.

Замисленото изражение върху лицето на Дейвид Халахан внезапно се смени с доволна усмивка.

— Охох — разнесе се острият смях на Мур. — Защо имам усещането, че екип „Браво“ няма да го хареса?

— Просто импровизирано — предложи весело Халахан. — Къде за последен път спипахме нашите приятели от мексиканската мафия в Ногалес с тропически змии и червенокраки тарантули?

Усмивката, която проблесна върху лицето на Фреди Мур, бързо се прехвърли върху неговия шеф, после изведнъж се смени с неовладян смях.

— А змиите? — задъхваше се той.

— Какво за тях?

— Мислиш ли, че ще успеем да ги опазим живи на студено? — попита Мур, докато бършеше сълзите от очите си. — Чух, че през зимата в Орегон е наистина дяволски студ.

Халахан сви рамене.

— Не виждам защо да не успеем? Ако наистина в склада е много студено, допускам, че гадинките просто биха станали малко по-мързеливи. Освен, разбира се, ако агентите не оплескат нещата, като позатоплят малко повече за собствения си комфорт. Тогава целият екип ще трябва да стои нащрек с часове да не избяга някоя отровна змия или огромен паяк.

— Наистина ли мислиш, че това ще ги заангажира достатъчно и те няма да започнат да обикалят наоколо и да забележат екип „Чарли“?

— Определено се надявам. — Усмивката на Халахан се скри и той замислено забарабани с пръсти върху бюрото. — Междувременно те ще трябва да се настанят в склада, да настроят свързочните системи, да осигурят защитата си, да направят някои съобщения, да разузнаят и извършат покупкопродажби с някои от местните търговци, за да попълнят запасите си. Имаме ли някакви добри източници?

— Е, знам, че момчетата в Нюарк са приготвили разни опасни неща, които са измъкнали от таен контейнер на някакъв австралийски кораб, който бил изоставен преди седмици. Общо около сто вида — отговори Мур. — И от това, което си спомням, повечето са африкански и южноамерикански усойници. Няколко бамбукови змии от Китай, дори кафяви, черни и тигрови змии от Австралия.

— Австралийските змии отровни ли са?

— О, да, определено.

— Добре. Точно с такива неща търгуват типовете от мексиканската мафия. Екзотични и смъртоносни. А паяците? Можем ли да добавим няколко вида и от тях?

— Предполагам. Чух, че в Маями опитват да се споразумеят с асоциацията за защита на животните от зоологическите градини да ни докарат последната партида от червенокраки тарантули, които са хванали.

— Колко ще вземат?

— Около 750. Халахан премигна.

— Седемстотин и петдесет червенокраки тарантули?

— Не, само половината. Останалите са много стари, има и няколко кафяви… Допълнителната екстра е дузина малки каймани — добави Мур. — Трябваше да чуеш сърцераздирателната история, която ми разказа Дженифър по телефона, щом я попитах с какво се хранят проклетите същества.

— За бога, с какво се изхранват 750 тарантули и дузина малки крокодили?

— Според нея с мишки, щурци и пилета. Очевидно не е толкова важно с какво ги храниш, а как — обясни Мур. — Разбрах, че бързите рефлекси помагат извънредно много… Особено при тарантулите, защото те забиват острите малки зъбци в жертвата си — или в това, което докопат. Сигурен съм, че Дженифър ще бъде наистина щастлива да обясни всичките кървави подробности, но не бих й се обадил преди обяда.

— Специален агент Дженифър Грансторм. — Очите на командира на отдела за специални операции заблестяха. — Не сме ли й длъжници?

— Преди години офисът в Маями беше много хубав — отстъпи Мур колебливо.

— Това си помислих — кимна замислено Халахан. — За бога, как ще транспортираме 750 тарантули от службата в Маями до склада в Логърхед, Орегон, без някой да разбере какво става?

— Не знам точно. — На лицето на Мур отново заигра усмивка.

— Бих се обзаложил на един стек в ресторант по твой избор, че Дженифър знае как и на секундата ще ни отговори или най-много да помисли около три минути.

— Защо не й се обадиш… след обяда — предложи Халахан с широка усмивка. — Кажи й много бързо да приготви цялата партида за прехвърляне в Орегон, придружена с… какво?… С всичките подходящи терариуми, нагреватели и друга необходима екипировка, която има подръка. Това ще е нашата екскурзия за екип „Браво“.

— И крокодилите ли?

— О, по дяволите, да. Как ще впечатлим мексиканската мафия, ако ние не положим всички усилия. — Дейвид — Гласът на Фреди Мур граничеше с благоговение. — Напомняй ми, ако нямаш нищо против, никога да не те ядосвам.

— Основен управленски принцип. — Халахан сви невинно рамене. — Ако не можеш да привлечеш вниманието на твоите подчинени със стандартни мотивиращи техники, опитай различен подход.

— Промених решението си. Не е нужно да ми напомняш. — Мур усети как го побиват тръпки, когато се опита да си представи неколкостотин змии, тарантули и крокодили в един склад.

— Радвам се да го чуя. — Дейвид Халахан се усмихна доволно, после продължи: — Така че обади се на Дженифър и после се уговори с офиса в Нюарк. Поискай им две или три дузини различни змии… но се увери, че ще включат смъртоносната усойница и онези австралийски кафяви, черни и тигрови змии. И да добавят, ами, за около два месеца мишки, щурци, пилета, а също и фризери, клетки и такива неща. Мисля, че всички в екипа „Браво“ ще бъдат изцяло заети, съсредоточени и няма да създават неприятности. Но вероятно трябва да изключим…

— Лайтстоун?

Халахан кимна.

— Какво да правим с него? Да го изпратим до Ногалес да започне да работи по новото си прикритие?

— Няма начин — мигновено отхвърли тази възможност шефът. — Искам го тук, в случай че възникнат някои проблеми с екип „Чарли“ и Богс. Понякога Лайтстоун може да бъде трудно контролиран, но е дяволски полезен, когато нещата се объркат.

— Така че…

— Така че докато екип „Чарли“ се справи с военните, всички други от „Браво“ ще се опитват да намерят помещение за неколкостотин тарантули, дванадесет малки крокодилчета и две или три дузини отровни змии — усмихна се Халахан доволно. — Мисля, че някой трябва сериозно да поогледа нашия приятел Мъдреца и неговите сувенири от Голямата стъпка, нали?

— Не е зле. — Мур спря за миг, за да обмисли новата задача на агентите от екип „Браво“. — Това вече може да научи онези момчета да играят честно.

— Съмнявам се.

— И аз — съгласи се Мур. — Но за всеки случай мисля, че е по-добре да ги качим на самолета за Орегон най-късно утре следобед. Имам чувството, че Дженифър ще трябва да опакова онези тарантули и да ги изпрати до посочения склад в Логърхед, преди да сме размислили и да сме променили решението си.

— Точно така. А това означава, че е по-добре да започнеш с приготвянето на официалните документи.

— Удоволствието ще е изцяло мое — ухили се Фреди Мур.

— Да, разбира се. А междувременно — добави Халахан, като отмести встрани листите с резултатите от тренировката. — Аз ще се обадя на стария ни приятел Уилбър Богс. Ще го предупредя да извади големия грил, хладилната чанта и да бъде готов, защото Специалната Операция ще направи живота му много по-нещастен.