Кен Годард
Двойно прикритие (5)

1.

Точно в 5,45 сутринта ниско над хоризонта се появи първото ято.

Осем лъскави тела летяха в почти перфектна Vобразна редица, откроявайки се на яркото небе. Все по-рядка гледка над южните езера в провинцията Джаспър, Орегон.

Конгресменът Реджис Джей Смолсрийд се усмихна в очакване.

— Виж, ей там! — прошепна развълнувано Марла Кордовиан.

Осемнадесетгодишната стажантка току-що изживяваше един от най-отвратителните часове в своя живот, свита и трепереща в отдалечения ъгъл на ловното укритие, люлеейки несръчно тежкото оръжие в ръка. Тя се надигна от ниската дървена пейка, за да посочи приближаващата Vобразна редица, но смразяващият свиреп поглед на внушителния белокос мъж, седнал на централния стол с мека възглавничка в очакване на стрелбата, я предупреди да кротува.

— Стой на мястото си, млада госпожице, и дръж оръжието далеч от очите ми — нареди Смолсрийд, като повдигна бавно и здраво стисна собствената си пушка, сложно гравирана и с автоматично зареждане. — Виждам ги много добре.

— Боже Господи, Реджис, мисля, че всичките са клопачи. Саймън Уотли, завеждащият регионалната служба към канцеларията на конгресмена, зашепна дрезгаво, като накланяше бинокъла си. Всичките до една.

Клопачи.

Вид американски диви патици.

Недостижимият Свети Граал за ловеца на патици в Южен Орегон.

За миг очите на всички в ловното прикритие — и на хората, и на ловджийските кучета — наблюдаваха със страстно страхопочитание неправилната редица на мигриращите птици, които съобщаваха за своето пристигане с пресекливи квакания и протягаха напред дълги вратове, докато пореха прохладния сутрешен въздух.

В обширното ловно прикритие за високопоставени лица, собственост на подполковник Джон Ръстман, конгресменът Реджис Джей Смолсрийд се самоубеждаваше, че наистина може да усети как студеният вятър съска през микроскопичните цепнатини между маховите пера на блестящите криле, които пореха въздуха с хореографска точност.

Секунди след тихия предупредителен вой на двете ловджийски кучета, шоколадови на цвят лабрадори, настъпи почтителна тишина, която обгърна обитателите на скъпото ловно прикритие. Всеки застина, погълнат по свой собствен начин от великолепието на момента.

Това беше един от онези незабравими мигове, който всеки истински ловец на водни птици по-късно би описал със спокоен и респектиращ тон в тихия ъгъл на тъмния бар или в луксозното уединение на чистата заседателна зала. Усещане толкова действително и естествено, колкото и близко до абсолютното съвършенство, което човек някога може да изживее.

Но като всички подобни моменти, този свърши много бързо.

Разтърсващият рев на 12-калибровите автоматични ловни пушки изведнъж разпръсна на измамливи фрагменти тези ценни спомени, а дивите патици се превърнаха в облак от пера, плът и кръв.

Ударната вълна не успя да обърка инстинктите за самосъхранение на останалите птици, когато четирите изстрела избухнаха от ловното прикритие и неясните снопове от оловни сачми оставиха пресечени следи по-нависоко от лявата страна на бързо разпръскващата се редица. Четирите кървави взрива изпратиха четири безжизнени диви патици право надолу във водата.

След краткия миг, през който останалите птици промениха полета си в отделни зигзагообразни посоки в отчаяни усилия да избягат от смъртоносния залпов огън, Реджис Джей Смолсрийд подпря бързо все още димящата си празна пушка върху изолираната стена на прикритието. После се наведе, грабна другата заредена пушка от леденостудените ръце на зашеметената стажантка, без да откъсва очи от най-близката оцеляла патица.

С плавно движение нагоре той опря приклада на оръжието до дясната си буза, преценявайки изпреварването наум, и натисна спусъка.

Нищо.

Като изруга разярено, конгресменът сведе поглед към пушката, веднага забеляза проблема и освободи предпазителя. Вдигна отново поглед нагоре, премести пушката вляво, повече с усет, отколкото виждайки целта си, и инстинктивно стреля… После измърмори самодоволно, когато изстрелът предизвика дъжд от кръвта, плътта и перата на дивата патица върху обитателите на ловното прикритие.

Изключителен изстрел по преценка на всички… обаче едва ли си заслужаваше краткотрайната пауза, в която можеше да се наслади на одобрителните кимвания и коментари на ловната му компания. Точно в този момент един от най-властните и влиятелни политици не го беше грижа за аплодисментите. Смолсрийд успяваше да получи цялата суета, от която се нуждаеше, просто като пристъпваше всяка сутрин през вратата на офиса си в Конгреса.

Това, което той желаеше през тази специална сутрин или определено жадуваше много повече от обичайните си удоволствия скъп ликьор, незаконен секс, изящна храна или напълно непроследими сметки, — беше вълнението и вкусът на кръв.

Конгресменът Реджис Джей Смолсрийд беше алчен.

Той искаше да ги убие всичките до една.

Напълно съсредоточен върху отчаяните усилия на останалите птици да избягат, Смолсрийд насочи димящата цев на ловната си пушка право над бързо наведените глави на спътниците си и стреля още два пъти, а празните гилзи се разхвърчаха над рамото му в параболи.

Седмата дива патица умря мигновено, когато три сачми от втората пушка разкъсаха шията и крехкия й череп.

Но забавянето, което се дължеше на застопорения предпазител, даде шанс на осмата патица да се отдалечи на около петнадесет метра от прикритието, преди белокосият конгресмен да я улучи с последните си два изстрела — доста надалеко, намалявайки едновременно и силата, и скоростта на оловните сачми.

Смолсрийд забеляза малкия облак от пера, разпръсващ се зад птицата, и се усмихна. Но удоволствието му се смени с болезнен отказ да повярва, че ранената птица остана във въздуха — отчаяно крякайки и с размахани криле, тя се опитваше да достигне тръстиките на отдалечения западен бряг.

Джон Ръстман, четвърто поколение собственик и управител на този частен ловен резерват, запасен подполковник в американската армия и член на охранителна бойна група от запаса, погледна нестабилния полет на патицата, изруга тихо, включи малкия радиопредавател на колана си и бързо нагласи слушалката и микрофона, почти скрити между черната му плетена шапка и високата яка на водоустойчивото яке.

— Уинтърсоул — отсечено прошепна в микрофона. Унищожи я.

Конгресменът Смолсрийд все още стоеше неподвижен, стискаше здраво празната си димяща пушка и се взираше в бързо отдалечаващата се дива патица — неговата патица, — увеличаваща разстоянието с всеки отчаян мах на крилете си, когато една тъмна фигура с качулка изведнъж се появи в съседното по-малко ловно прикритие.

Миг по-късно остра експлозия отекна отвъд водата.

Улучената птица внезапно се преметна във въздуха и кървавите й пера се разхвърчаха мигновено над мястото, където вече мъртва цамбурна във водата.

„Това е Уинтърсоул — помисли си Лу Елиот, надзирателят на Ръстман. — По дяволите.“ По причини, за които не искаше да се безпокои точно сега, Елиот изведнъж почувства силна благодарност към Ръстман, който неочаквано го махна от дежурния пост тази сутрин и му нареди да помага в ловното прикритие за високопоставени личности.

— Проклятие!

Докато възклицанието на удивения Саймън Уотли отекваше през водата, Реджис Джей Смолсрийд се извърна и се взря с отворена уста в тъмната фигура, която небрежно постави полуавтоматичната пушка „Рюгер-223-Мини“, 14-калибър на стойката за оръжие в ловното прикритие.

Преди обаче Смолсрийд да успее да изрече нещо, фигурата за миг прикова поглед в смаяния конгресмен, после с явно безразличие вдигна рамене и изчезна в укритието от погледа му.

— Кой… кой, по дяволите, е това? — Смолсрийд се задъхваше, гласът му все повече се усилваше в неовладян гняв.

— Това е Уин… о, един от новите наемници на Джон. — Саймън Уотли бързо се поправи, когато забеляза убийствения поглед на офицера.

— Пет пари не давам кой е новият кучи син — изсъска разгневеният политик. — Искам да знам кой му даде разрешение да стреля по една от моите диви патици… И пушката, проклетата пушка.

Това е… това е оскърбително!

Въпреки че Уотли се сви, ядосаният от засечката на пушката Смолсрийд предизвика офицера от запаса, който от дълго време се опитваше да привикне с лошото настроение на своя гост.

— Изпълняваше моя заповед — призна си Ръстман хладнокръвно. — Моите хора изпълниха заповедите ми да довършат всяка улучена птица, която лети извън нашия обсег.

— Но… — понечи да възрази конгресменът, обаче Ръстман продължи:

— Проблемът е, че наистина е трудно да се открият проклетите птици, когато се отдалечат много. А и не искам да оставям купчини патици да се въргалят наоколо, където могат да бъдат открити от някой, който вероятно ще полюбопитства. И то по време на една от нашите, хм… стрелби с бойни муниции — добави той безразлично, но умишлено наблегна на факта, гостът му е единственият ловец в този момент, прострелял вече шест патици — без да се брои онази, която пръснаха наоколо с пушка калибър 22. И всичките беше убил незаконно — с бойно оръжие и патрони.

— Ясно — машинално подметна Саймън Уотли.

Но конгресменът не можеше да се успокои толкова лесно:

— Е, ако аз управлявах проклетите стрелби тук, нямаше да има никакви улучени птици извън обсега ни на обстрел.

Смолсрийд погледна скъпото оръжие в ръката си, после красивата стажантка, която се взираше с ококорени очи и отворени уста в поклащащото се върху водата прикритие за лов на патици.

— Дяволите да го вземат, млада госпожице! — изрева той и захвърли пушката в ъгъла с такава сила, че уплашената млада жена почти подмокри панталоните си. — Когато освободя предпазителя, очаквам да стои в това положение!

Саймън Уотли бързо пристъпи, за да защити ужасената придружителка.

— Вината беше моя, Реджис. Изцяло моя — успокоително прошепна той зад лявото ухо на конгресмена. — Аз бях този, който трябваше да провери предпазителя. Забравих, че това е първият й лов на диви патици. Ти знаеш колко лесно можеш да се развълнуваш от вида на първата редица, летяща толкова ниско над водата, щом глътнеш малко барутен дим. Обзалагам се, че си спомняш първия път, като че ли беше вчера.

„Първият път“ беше едно от най-трудните изпълнения на конгресмена Смолсрийд и Саймън Уотли знаеше точно кога и как да го натисне, за да получи желания ефект.

Първият път. 0, да.

Реджис Джей Смолсрийд кимна бавно с глава.

— Като че ли беше много отдавна първият ми лов на диви патици. Не обичам да си го спомням. Но определено помня всяка минута от онази прекрасна сутрин.

Гневът на конгресмена явно намаля, когато потъна в спомени и потри брадичка с мускулестата си ръка.

— Славен ден беше, въпреки че не може да се сравни със стрелбата, която направи днес — добави Уотли, машинално разтривайки рамото на конгресмена, докато Ръстман даде знак на Лу Елиот да освободи двете все по-нетърпеливи ловджийски кучета.

— Това беше страхотна стрелба. Най-добрата, която някога съм виждал.

— Това беше дяволска стрелба, конгресмене. — Ръстман се усмихна доволно, когато двете му отлично обучени кучета цамбурнаха във водата и радостно се втурнаха към най-близкия плаващ труп на дива патица.

Неуморимият главен подмазвач и посредник на Смолсрийд се обърна към дългогодишния надзирател на подполковника:

— Виждал си много изстрели, Лу Какво мислиш? Забрави, че човекът, на когото се случи това, е най-могъщият конгресмен в цялата страна — по дяволите, един от най-могъщите мъже в целия проклет свят. Кажи ми, какво мислиш?

Лу Елиот се усмихна, наслаждавайки се дълго на подчертаната ирония, погълнат от смайващата красота на блатото, което се простираше отвъд огромния северен бряг на езерото Логърхед.

Неговото езеро.

Неговото блато.

Неговият резерват.

Никога не бе мислил за него по друг начин.

Лу Елиот отдавна беше загубил страхопочитанието и респекта, които някога изпитваше към богатите, силните и влиятелните представители на властта, които често посещаваха семейния резерват на Ръстман, за да изживеят насладата от смъртта на обречените, бързо изчезващи патици. Някои от привилегированите мъже и жени като Смолсрийд притежаваха енергия и ловни умения, които изцяло посвещаваха на водните птици. Малцина все пак биха напуснали комфорта на уютното легло — и още по-уютната компания — в една от трите хижи за високопоставени личности, за да лагеруват в студеното влажно прикритие до отдалечения северен бряг на езерото Логърхед, очаквайки зората, когато удоволствието от стрелбата по водните патици достига кулминационната си точка.

Както Елиот знаеше, сутрешната стрелба по дузината затворени и прикрити в гъсталака, а после освобождавани за тази цел зеленоглави патици лесно задоволяваше ловните страсти на високопоставените гости на работодателя му. И оцелелите водни птици — шестдесет и един процента от тях някак успяваха да избягат от градушката на изстреляните от упор сачми — биваха подложени на подобно убийствено изтребление от следващия гостуващ „ловец“.

Всичко това обясняваше защо коментарът на Саймън Уотли толкова развесели Лу Елиот.

Забрави, че този мъж е един от най-могъщите конгресмени в цялата държава — по дяволите, един от най-могъщите мъже в целия проклет свят. Кажи му какво си мислиш.

Да, точно така.

„Добре, конгресмене, мисля, че си алчен, себичен кучи син, който си пада по марково уиски, обича да прострелва диви патици, да притиска желаещите и не толкова желаещите жени и предпочита парите пред всичко друго — помисли си Елиот. — Точно като мен.“ Силни думи.

Точно като мен.

За миг той се зачуди какво би изпитал, ако унищожи Смолсрийд — един от най-могъщите мъже в Конгреса. По дяволите, в целия проклет свят.

Вероятно като да извиеш врата на една от онези проклети малки, още неоперени канадски гъски, които обикалят с крясъци цялата околност и подлудяват трудолюбивите хора.

Завладяващият образ накара Елиот да се усмихне и за миг да забрави смразяващото присъствие на фигурата с качулката в близкото прикритие.

Но въпреки коварността на мислите и подлостта на предстоящите действия Лу Елиот не забрави най-важните принципи на работата си. Трябваше да бъде подготвен и мотивиран. Ако е необходимо — и по-енергичен. Нужно бе да се успокои, да усмири и овладее огромната ярост на ужасно крехката си егоцентричност. Дори да затвори очи, че опитен ловец като Смолсрийд бе доверил на младата и неопитна адютантка оръжието си.

За щастие, въпреки честолюбието си опитният надзирател този път не трябваше да прекалява с похвалата си. Саймън Уотли, безсрамният подмазвач, и подполковникът, когото Елиот познаваше много добре, го казаха точно. А Елиот бе човек, който по-скоро би целунал задник, отколкото Джон Ръстман.

Това беше дяволски добър изстрел.

— Отличен изстрел, конгресмене. Не мога да се сетя за повече от половин дузина пъти, когато съм виждал нещо подобно.

Помургавелият надзирател на блатото вдигна палец към Смолсрийд, за да изрази одобрението си, преди да поеме двата трупа на диви патици от обучените ловджийски кучета.

Искрената похвала на уважаван експерт по водни птици като Елиот успокои раздразнения законодател.

— Господ като мой съдия ми показва правотата през целия ми път. — Смолсрийд вдигна самодоволно поглед към празното небе. — Носил ми е късмет през целия ми живот. Благословил ме е с прекрасен ген. Нетрепващи ръце, остър поглед, чисти дробове. И нюх за убийство — добави той, потупа острия си нос, покрит с вени и белези от шарка, и намигна немирно.

— И кучетата го одобряват. — Саймън Уотли се кискаше, докато двата жизнерадостни шоколадови лабрадора подскачаха и пръскаха обитателите на ловното прикритие, след като бяха намерили и донесли още две мъртви патици.

— Ако и другите мои избиратели бяха толкова жизнерадостни, верни и покорни, нямаше да е необходимо да търся други, за да набавя нужните средства за останалата част от моята кариера — рече конгресменът с дрезгав глас, докато изтриваше водата от лицето си.

— Охо, като че ли още едно ято долита от север. — Домакинът кимна към черните петънца в небето, докато сръчно презареждаше първата пушка, която подаде на Смолсрийд. — По-добре хвани кучетата, Лу — добави той, сочейки озъбените лабрадори, нетърпеливи да открият и донесат плаващия труп на последната патица.

Елиот бързо изтри окървавената ръка в джинсите си и грабна каишките на кучетата.

— Още едно ято диви патици? — Ненаситна алчност заблестя в хлътналите очи на Смолсрийд и те изглеждаха много по-големи, отколкото бяха в действителност.

Ръстман замислено кимна с глава.

— Не бих се изненадал. Може би една или две червеноглави патици, ако имаме късмет.

Офицерът не спомена, че конгресменът дължеше голяма част от късмета си на огромните умения на Лу Елиот да залавя от канадските им гнезда младите диви патици, които пренасяше контрабандно през границата и скриваше в оградено място в отдалечен район от семейния резерват на Ръстман. Там, хранени оскъдно и защитавани от хищниците в природата и хората, патиците чакаха благоприятния момент — такъв като посещението на много богат и влиятелен конгресмен, — когато друг добре обучен служител ги пускаше на свобода. Привличани като от безотказен магнит, те политаха обратно по своя миграционен път директно над ловните прикрития за високопоставени личности в резервата на Ръстман.

Не точно като стрелба по патици в клетка, помисли си подполковникът. Но близко. Дяволски близко.

Той се усмихна, доволен от мисълта, че дори опитен ловец като Смолсрийд можеше да стане глупак, когато са вложени достатъчно пари.

— Червеноглави патици?

Очите на политика замигаха алчно. Червеноглавите патици се срещаха много по-рядко от другите. Ръстман кимна.

— Отваряй си очите. Ние…

Но преди богатият земевладелец да успее да потвърди оптимистичните си думи, няколко едва доловими бибипкания го накараха отново да се протегне към малкия радиопредавател на колана му.

— Ръстман — отговори тихо на повикването в микрофона зад яката си и бдителният му поглед последователно обходи заобикалящите ги бурени, водно пространство и небе, докато всички останали в ловното прикритие замълчаха. Нищо друго освен един малък самолет, който летеше високо над далечните облаци на запад и приближаващото се ято патици. Той не забеляза други признаци на живот в околността.

— Изглежда, че се появи дявол на четвърта позиция, подполковник.

Гласът, който Ръстман чу от малката слушалка в дясното си ухо, звучеше глухо и монотонно, резултат от кодираното програмно осигуряване на радиоприемника.

— На какво разстояние?

Гласът съобщи приблизителните координати в югоизточната част, но офицерът продължи да се взира в северния бряг на езерото Логърхед.

— Два, а може би три възла — добави гласът.

— Можеш ли да го идентифицираш? — Ръстман знаеше, че всички останали го наблюдават и без съмнение внимателно слушат думите, които изрича.

— Не разпознах лодката, но според мен със сигурност прилича на проклетото паче ченге.

Ръстман кимна.

„Проклетото паче ченге“ беше неофициалното прозвище на специален агент Уилбър Богс — единственият надзирател от американската Агенция за охрана на околната среда, назначен в тази красива местност на Южен Орегон. И от гледната точка на Ръстман — единствената пречка за безпрепятственото ловуване на водни птици в семейния му резерват.

— Насам ли се е насочил? — Когато зададе въпроса, той прозвуча глупаво дори и за самия Ръстман. Богс беше упорит и твърдоглав и знаеше точното местоположение на двете ловни прикрития за високопоставени личности на Ръстман. Разбира се, че беше се насочил към тях. Защо иначе един федерален агент ще работи през уикенда и ще влиза незаконно в частна собственост, освен да обезпокои Ръстман и неговите важни клиенти?

„Проклет натрапчив кучи син — изруга тихо подполковникът.

— Защо и ти нямаш цена както всеки друг?“ — От сутринта се навърта близо до брега с въдица. Може просто да лови риба, но се държи, сякаш чака за нещо или някого.

Непрекъснато се озърта наоколо с бинокъл и не поглежда към плувката на въдицата си — докладва гласът в слушалката на Ръстман. — След това изведнъж си тръгна, но изглежда, възнамеряваше да заобиколи и да влезе в заградената местност от юг. Мисля, че ще мине малко време, преди да успее да се добере до нас. Изглежда, винтът му се е замотал много здраво в мрежата, а вероятно си е ударил и главата доста лошо. Иска ми се да сме сигурни, че ще остане там за малко.

Устните на подполковник Джон Ръстман се извиха в крива усмивка на задоволство от успеха на предпазните допълнения към охранителната му система. Преди два дни той нае няколко местни младежи да излязат през нощта и да опънат хиляда метра избеляваща до невидимост от слънцето полиестерна мрежа на десетина сантиметра под водата по външния граничен кръг на резервата.

Ръстман проектира системата, така че най-малко три метра от мрежата да се увие здраво около винта преди едно или повече дебели конопени въжета да я придърпат силно и да потрошат всичко винта, мотора, лодката и пътниците. И от това, което чуваше, тя работеше перфектно. Ако всичко вървеше по план, това би отнело на специален агент Уилбър Богс най-малко един час да пререже мрежата и въжето, което здраво се е омотало около винта му.

Достатъчно време, за да успее конгресменът Смолсрийд да напусне местността и да се настани в малката хижа. Не беше необходимо да усложняват нещата в този момент. Въобще не трябваше да ги усложняват.

— Кой е? — Гласът на надзирателя прекъсна мислите на Ръстман.

— Отново проклетото паче ченге. — Ръстман не положи усилия да скрие отвращението в гласа си.

— Майната му! — Елиот изруга и бързо прилепи бинокъла до очите си, за да разгледа внимателно отдалечения бряг на четвърта позиция. — Ще се избавим ли някога от този човек?

Усмивката на Ръстман остана непроменена, обаче в очите му блеснаха ледени искри.

— Подполковник, искате ли да се уверим, че ще остане на мястото си? — повтори настойчиво гласът в слушалката.

Ръстман продължително се взря в надзирателя с невъзмутим безизразен поглед, преди накрая да отговори:

— Не, остави го. Само не сваляй очи от него и ми съобщи, когато се измъкне от капана. Веднага изпрати лодките да ни вземат — заповяда Ръстман приглушено. След това той се обърна към надзирателя:

— Лу, нека малко да поразчистим тук.

— Да, сър — потвърди Елиот, обезпокоен от тихия отговор на Ръстман.

— Мразя да бъда носител на лоши вести, приятели — помоли подполковникът за извинение, като пое заредената пушка от ръцете на Смолсрийд, — но изглежда, ще трябва да прекратим за тази сутрин.

— Има ли проблем?

Ръстман сви рамене.

— Не е нещо сериозно, конгресмене. Само един федерален надзирател, който си пъха носа в частната ми собственост, където няма никаква работа.

Смолсрийд тъжно се взря в новопристигащото ято, което неочаквано се появи ниско над далечния бряг, обрасъл с тръстика и хвощ, но трите малки скутера бързо го разпръснаха.

— Спомням си, каза ми, че всичко е под контрол, Саймън? — ядосано обвини той завеждащия канцеларията му.

— Мислех си, че е така, сър — призна си Саймън Уотли. — Незабавно ще го проуча, когато се върнем в офиса.

— Високо ценя желанието ви да помогнете, конгресмене — заяви Ръстман сериозно. — Наистина вече се уморих група главорези със значки да се отнасят към мен като към криминален престъпник и да имат нахалството да се наричат служители на закона. Аз съм религиозен, посещаващ църквата патриот, който гласува и си плаща данъците като всеки друг благопристоен жител на тази земя. Изцяло съм за спазването на закона. Вие го знаете. Но онези младежи престанаха да играят по правилата. Някой трябва да ги обуздае.

— Смятах, че е направено — раздразнено и грубо го прекъсна Смолсрийд, без да откъсва поглед от брега с папрати и хвощове, където освободените диви патици отдавна бяха отлетели.

— Между другото, докато Лу и аз оправим нещата тук — продължи Ръстман спокойно, като улови носа на първата лодка и пое въжето, а неговият надзирател бързо и рутинно започна да разчиства, — надявам се, че топлата закуска вече ви очаква в хижата.

— И като спомена за нещо топло — погледът на Саймън Уотли изразяваше злоба много повече, отколкото неговите думи, — разбрах, че Марла умее да прави топъл палмов сок.

— Така ли? — Конгресменът изви любопитно вежди, сякаш за първи път тази сутрин забелязваше привлекателната си придружителка. Тя плахо кимна към него. Другите стажанти я предупреждаваха за скандалния характер на Смолсрийд, но инцидентът с оръжието беше първото й ясно прозрение за него. Досега го познаваше само като напълно спокоен и властен — и следователно за младежките й ограничени познания, необичайно привлекателен по-възрастен мъж, който смътно й напомняше за нейния татко.

— В такъв случай, скъпа — Смолсрийд прегърна с косматата си ръка раменете й и силно я притисна със заговорническо намигване, — всички ще се съгласим, че случаят с предпазителя е провал единствено на Саймън. Ти си безрезервно и безпрекословно оневинена.

Напрегнатото изражение върху красивото лице на момичето се превърна изведнъж в топла усмивка с трапчинки върху бузите, която Смолсрийд възнагради с лукаво хищно хилене.

Отдавна привикнал и напълно безразличен към гримасите на високопоставения си гост, подполковник Джон Ръстман измъкна въжето от кнехта и придърпа скъпата моторница по-близо до ловното прикритие.

— Конгресмене? — Той кимна с глава, после отстъпи, за да направи място на Смолсрийд да стъпи внимателно върху плиткото дъно на плавателния съд.

— Джон, ще бъда честен с теб. Досега никога не съм опитвал горещ палмов сок, но не бих го заменил за сутрешна стрелба по ято диви патици. — Помирителното настроение на Смолсрийд видимо се помрачи, докато се настаняваше на задната седалка и наблюдаваше как Елиот сръчно увива шестте окървавени трупа на диви патици и прибира изстреляните празни гилзи в таен вграден контейнер. А след това да измъква шест току-що — законно — убити зелени патици и същия брой изстреляни гилзи от подобен тайник.

— Обаче — въздъхна той, — ако всичко, което ще видим, са само онези проклети зеленоглавки, предполагам, че мога да се изкуша да се поглезя малко тази сутрин.

— В такъв случай — Саймън Уотли изпълняваше ролята си перфектно — защо ти и Марла не тръгнете да приготвите онзи горещ палмов сок, докато аз помогна на Джон и Лу да разчистят тук всичко… включително и онова нещо, за което разговаряхме вчера — добави той многозначително.

Смолсрийд замига в моментно объркване.

— О, имаш предвид Тисбъри…

— Да, аз ще се погрижа. — Нетипично, но Уотли прекъсна своя началник, явно напомняйки му, че най-малко двама души в ловното прикритие наистина не трябва да чуят името, което Смолсрийд току-що изтърси.

За миг очите на арогантния конгресмен просветнаха злобно и Уотли затаи дъх, молейки се сприхавият му шеф да не раздрънка всичко точно тук, точно в този момент.

Но след като Смолсрийд погледна младата си придружителка, която поощри отново с наивното си чувствено хилене, ужасеното му изражение моментално се отпусна.

„Благославям те, скъпа моя — помисли си Уотли. — Длъжник съм ти повече, отколкото можеш да си представиш.“ Но все още не беше се приключило. Може би неудържимият себелюбив Реджис Джей Смолсрийд беше оцелял — още повече преуспял — през шестнадесетте сесии във Вашингтон, защото по-веряваше на подчинените си наистина важни решения.

— Каквото и да предприемеш, важното е всички да са удовлетворени, Саймън. — Конгресменът беше забил поглед в Уотли, докато говореше. — Искам да го направиш. Тези хора са много важни… избиратели. Много важни.

„Тези хора? За какво, по дяволите, говори той? — помисли си Саймън Уотли. — Това е сделка единствено на Сам Тисбъри. Кой друг може да бъде…“ — Ясно ли е? — Смолсрийд прекъсна мислите на Саймън Уотли със заплашителния си тон.

— Хм, ами да, сър, абсолютно. Ще се погрижа за всичко.

— Чудесно, направи го. — Смолсрийд клатеше одобрително глава, докато се премести в предната част на лодката, след това направи знак на младата си спътничка да се доближи до него. — Е, — скъпа, кажи ми, била ли си някога на руля на някоя от тези адски машини?

Сините очи на младата жена се разшириха, когато забеляза гладката извивка на ниския бърз корпус на скутера, сложна машина с мощен водометен двигадел, малко кормило, ръчки за газта с удебелени в краищата обли дръжки и плътно прилепнали стабилизатори. Всеки сантиметър от тъмнозеления скутер беше илюстрация на простия основен принцип:

Сила. Непорочност и чувствителност.

Преизпълнена с благоговение, тя поклати русите си къдрици и изящният й жест премина бързо като тръпка през слабините на конгресмена. Така той потвърди това, което вече предполагаше.

За първи път.

Хищната усмивка изцяло заличи румените черти на Реджис Джей Смолсрийд.

— Е, в такъв случай, скъпа, мисля, че е време да обогатим твоите познания.

Малко след това, с видимо развълнуваната млада жена на руля и един от най-влиятелните конгресмени, притиснат до нея, мощният скутер се втурна напред, с надигната предница, като бързо увеличаваше скоростта.

Саймън Уотли наблюдаваше малкия плавателен съд да се скрива зад близкия остров, като кимаше доволно.

„Добре, че си такова развратно старо копеле, Реджис — по-мисли си той. — В противен случай цялата сделка щеше да бъде много по-трудно осъществима.“ След това той се обърна към Ръстман:

— Май ще трябва да обсъдим някои неща? Ръстман поклати бавно глава.

— Не още.

Уотли замига от изненада.

— Какво искаш да кажеш? — попита той раздразнено.

Без да обърне внимание на грубия му тон, офицерът се извърна, за да се увери, че двете тъмни фигури стоят изправени в близкото прикритие. Едната — съдейки по блясъка на едва забележимата лилава коприна под тъмната маскировъчна яка — беше жена. И двамата държаха еднакви пушки, „Мини“-14, от неръждаема стомана.

Доволен, Ръстман се извърна към своя надзирател, който привършваше с последните си проверки в ловното прикритие за високопоставени личности.

— Лу, всичко ли е под контрол тук? Всичко ли разчисти и постави на мястото му?

Елиот мислено изброи списъка — опасните неща бяха опаковани, следите от незаконно убитите диви патици бяха измити, неразрешените оловни куршуми в оръжията и кутиите с муниции сменени. Накрая той бързо, за последен път огледа наоколо, преди да кимне.

— Да, сър, всичко е разчистено.

— Джон, казах ти! Какво, по дяволите, имаш предвид… — Рязкото прекъсване на Саймън Уотли накара Елиот да погледне учудено двамата мъже.

Ръстман смрази с леден поглед завеждащия регионалната служба към канцеларията на конгресмена.

— Уинтърсол — прошепна в микрофона зад яката си, без да сваля поглед от политика. — Унищожи го.

Зениците на Саймън Уотли се разшириха от ужас секунда преди единичен изстрел да отекне рязко по повърхността на езерото.

Безжизненото тяло на Лу Елиот цопна в студената вода на любимото му езеро Логърхед и изчезна под тъмната повърхност, докато Уотли ужасено наблюдаваше, невярващ на очите си.

— А сега? — Смразяващият поглед на Ръстман се заби в шокираните очи на завеждащия канцеларията на конкресмена. — Какво искаше да обсъдим?

Сайман Уотли едва успя да изрече думите през свито гърло.

— Ка… какво, за бога…

— Ти чу шефа си — сряза го Ръстман. — Каквото и да ти струва. Имали проблем, Саймън? — Жестокият, хладнокръвен офицер от запаса бавно плъзна поглед над лявото рамо на Уотли.

Въпреки че знаеше какво ще види, ужасеният политик се обърна… и откри, че двете фигури се взираха точно в него. Сърцето му спря да бие.

— Не, няма — прошепна той сковано.

— Чудесно. — Ръстман се усмихна доволно. — Тогава да приключваме с нашата сделка преди онзи проклет надзирател да се е измъкнал от капана.