Кен Годард
Двойно прикритие (40)

36.

Майк Такахара беше пресметнал времето до дома на Уилбър Богс грубо, без да вземе предвид пренебрегването на ограниченията за скоростта, а също и подвижността на малката „Хонда“.

И непоколебимостта на Хенри Лайтстоун.

Затова Лайтстоун откри офиса на Богс доста по-рано, отколкото техническият агент беше пресметнал. Но после още десет минути той обикаля из квартала, докато се увери, че никой не го преследва. Едва тогава рискува да влезе в малката офиссграда през задната врата.

Още пет минути му трябваха, за да се легитимира като федерален агент от американската Агенция за охрана на природната среда и да получи нужната информация от секретарката на Богс. Не, тя не е виждала Уилбър от миналия вторник. Да, тревожела се, но била сигурна, че другите агенти, които също търсят Уилбър, щели скоро да го открият. Имената на другите агенти ли? За момент тя млъкна, докато прегледа тефтерчето си. О, да. Гюс Донато, Марк Либранди и една млада жена, чието име й се изплъзва в момента.

„Гюс Донато, Марк Либранди и Наташа Марашенко — усмихна се Хенри Лайтстоун. — Играчите от противниковия отбор — екип «Чарли», второ действие, подлият конгресмен и посредникът му се опитват да сключат сделка.“ Бито.

Петнадесет минути по-късно, като се ръководеше от обяснението на искрено желаещата да помогне секретарка на Богс и по-ловин час за откриване на някакви признаци за активно и пасивно наблюдение, Лайтстоун стоеше под покрития навес до дома на агентаприродозащитник и се чудеше какво задейства изведнъж психичната му аларма.

Внимателно огледа вратите и прозорците на къщата и гаража. Всичките бяха здраво заключени без следи от влизане с взлом. След бързото претърсване на двора той се насочи към навеса с превозните средства, където цели две минути оглежда задната част на камиона и ремаркето с лодката.

Ремаркето на лодката!

Още беше закачено за камиона.

И не само с теглича, но също и предпазната верига, спирачките и електрическото захранване.

Не чак толкова необикновена ситуация, ако планираш да тръгнеш на пътешествие и за малко изтичаш до съседа. Но едва ли Богс би оставил така служебния си камион и ремарке, с които патрулираше. Лайтстоун се приближи… и изведнъж застана нащрек, когато видя кървавите петна върху предното стъкло на моторницата.

Той предпазливо отиде до задната част на навеса — където ремаркето се опираше в стената — и видя повредената задница на лодката. „Трябваше да го забележите, момчета, дори и през нощта — помисли си Лайтстоун за агентите от екип «Чарли», като коленичи и огледа транеца. — Е, Уилбър, да се надяваме, заради твой интерес, че не е каквото изглежда.“ Настръхнал, Хенри Лайтстоун предпазливо заобиколи от другата страна на лодката, погледна над борда, после дълбоко въздъхна от облекчение.

Никой.

„Но пък твърде много кръв“. — Лайтстоун внимателно се качи на ремаркето, влезе в лодката и започна да изследва мястото, както беше правил много пъти, когато заедно с Боби ла Грейндж разследваха убийства.

„О, ти обичаш да си играеш, Боби — усмихна се Лайтстоун вътрешно, като внимаваше къде стъпва и се опитваше да не изтрие възможни отпечатъци с голите си ръце. — Боби, мога да допусна, че ти и Сюзан сте се свързали с Халахан, за да се позабавлявате малко с екип «Браво».“

… командното табло…

Проблемът е, че ви познавам много добре.

… руля…

Уплаши се, когато се обадих миналата нощ, защото се разтревожи за Сюзан.

… седалката…

И нямаше да се безпокоиш за нея и да измъкнеш онзи твой стар 45-калибров пистолет, ако знаеше, че цялата история е нагласена.

… и пода.

Така, че може да изключим теб и Сюзан от страхотната теория за конспирацията… О, какво е това?

Лайтстоун бръкна под седалката, измъкна окървавен преден зъб — и после още един под скарата на пода. За момент седна на пасажерската седалка, за да обмисли последното доказателство. След това се върна до повредената задница на лодката, за да огледа наново нещата, но вече определено от различен ъгъл.

„Богс плава с голяма скорост, набутва се в мрежи, въжета, нещо такова и изведнъж спира, а лицето му се удря в руля, който избива няколко от предните му зъби и опръсква с кръв цялото място. Богс прерязва примката на лодката, опитва се наново да закачи двигателя — като омазва навсякъде с кръв, — но не успява да го запали и накрая се добира до брега с гребане. Проблемът е, съдейки по повредата на мотора и потрошения транец, как лодката се е ударила с доста голяма скорост отзад.“ Дяволски трик, Уилбър.

Освен…

И тогава Лайтстоун забеляза счупеното задно стъкло на камиона.

Десет минути по-късно, след като приключи с претърсването и сглоби няколко много интригуващи парчета от пъзела в логична близост, Хенри Лайтстоун прекоси улицата, позвъни на вратата и зачака.

Този път, за негово учудване, му отвориха.

— Да?

— Здравейте. Приятел съм на Уилбър Богс, вашия съсед през улицата — започна Лайтстоун.

— О, толкова се радвам, че се обадихте. Как е той?

— Е, ще се оправи — неуверено отвърна Лайтстоун. — Но току-що огледах камиона и ремаркето на лодката и случайно забелязах пощенската ви кутия…

— Мислех да разговарям с господин Богс за това веднага след като се прибере от болницата. Сигурен съм, че цялата ситуация беше просто лош късмет. Наоколо няма много улични лампи и е доста трудно да се види нещо толкова рано сутрин. Застраховката ще покрие напълно разходите за ремонт, но да ви кажа истината — замълча съседът, — надявах се, че…

— Точно затова се отбих — прекъсна го Лайтстоун и посегна към портфейла си. — Уилбър е ужасно объркан след тази катастрофа и не иска да ви създава повече неприятности. Затова ме помоли да се опитам да оправя веднага нещата.

Лайтстоун измъкна триста долара от портфейла си и ги по-даде на мъжа.

— Ще покрият ли ремонта?

— Но това е… много повече — запротестира съседът, като прие парите след кратко колебание.

— Няма проблем. Ще ви отнеме много време да намерите майстор и после да наблюдавате работата му. Освен това — намигна Лайтстоун — така нито вие, нито Уилбър няма да безпокоите застрахователните агенти, да попълвате разните бумаги, да не говорим, че могат да ви вдигнат таксите. Знаете как стават тези неща в любимите ни застрахователни компании… Между другото — продължи Лайтстоун — Уилбър ще ви бъде благодарен, ако приемете парите като извинение, докато той успее да се върне вкъщи и да ви се извини лично.

— Разбира се — бързо го увери съседът. — Ще се радвам, ако мога да направя нещо друго за Богс…

— Е, само още нещо — усмихна се Лайтстоун. — Опитвам се да помогна на Уилбър да събере всичките документи за злополуката и не открих хората, които са го закарали в болницата. Чудех се, дали…

— Типично за местната управа — усмихна се оправдателно съседът. — Ако и в бърза помощ са като онези в общината…

Хенри Лайтстоун кимна.

— Напълно ви разбрах.

На упорития бивш детектив от отдел „Убийства“ му бяха необходими още час и половина, за да открие, че поради сериозното нараняване на Уилбър Богс е трябвало да го прехвърлят в болницата до Медфорд… Нататък вече стана по-лесно. След още два часа успя да открие медицинската сестра в болницата, от която научи, че пациентът „Джон Доу“ — сега със сигурност идентифициран като Уилбър Богс от американската Агенция за охрана на околната среда — е изчезнал.