Кен Годард
Двойно прикритие (9)

5.

Двеста и шестдесет мили западно от учебната база на Федералния тренировъчен център в Глинко, Джорджия, подполковник Джон Ръстман търпеливо изслушваше обясненията на главен сержант Уинтърсоул по радиостанцията защо според него е било необходимо да накарат безразсъдно храбрия — или може би невероятно глупавия — помощник на Уотли да побегне обезумяло обратно към колата след преградния огън в близкото дърво с 5,56-милиметрови куршуми.

Те позволиха на мъжа да избяга невредим, след като се подхлъзна два пъти в калта, без съмнение напълни панталоните си от страх и сигурно оплеска скъпата кожена тапицерия на колата.

— Какъв фотоапарат? — попита Ръстман, когато Уинтърсоул приключи с обясненията си.

— Тридесет и пет милиметров, с телеобектив — отговори студеният металически глас.

— Да не е избягал със снимките?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Намерихме фотоапарата.

— Защо му позволи да си тръгне?

— Той не успя да направи нищо. Прецених, че не си заслужава да копаем нов трап.

Ръстман кимна доволно.

— Добър отговор — изръмжа той и погледна часовника си. — Поддържайте позициите си през следващите тридесет минути и после сте свободни. Ще се срещнем утре сутринта при „Вятърната мелница“ с цивилни дрехи точно в 7,00 часа за пълен инструктаж.

— Прието. Инструктаж утре сутринта, „Вятърната мелница“, цивилно облечени, 7,00 часа. Танго-едно-едно, край.

— Едно-нула, край — отговори Ръстман в микрофона под яката си. После се извърна към Саймън Уотли, който седеше с пепеливобледо лице в отдалечения край на лодката.

— Твоя или негова беше тази глупава идея?

Ако беше възможно, лицето на Саймън Уотли би побеляло още повече.

— Не знам за какво говориш — престори се той, сякаш нямаше и идея какво го питат, но напълно неубедително.

Ръстман дори не се опита да спори. Вместо това се втренчи в насълзените очи на старши служителя от Конгреса.

— За последен път те питам, Уотли. Но този път искам много добре да помислиш, преди да ми отговориш. Твоя или негова беше идеята за фотоапарата?

За миг Уотли се поколеба, после измърмори:

— Моя.

Ръстман кимна, когато получи очакваното потвърждение. — Нека отгатна. Ти реши, че е добра идеята да имаш снимки, в случай че някога ви потрябват със Смолсрийд, ако ви разследват? Уотли кимна безмълвно с глава.

— Обзалагам се, че брилянтната идея ти хрумна вчера, преди да си разбрал как ти и Смолсрийд вече напълно и неизменно сте обвързани в тази операция. И бих се хванал на бас, че съвсем забрави да кажеш на хлапето да изчезне, когато взе парите. Точен ли съм?

Уотли поклати глава.

— Как се казва?

— Бенингтьн — едва успя да прошепне Уотли.

— Първото му име?

— Ох, ох, Кийт, но не мога да твърдя, че…

Офицерът вдигна дясната си ръка в предупредителен жест.

— Способен ли си да увериш гн Бенингтън, че нещо много неприятно ще му се случи, ако опита отново?

— Разбира се. — Служителят от Конгреса мяташе обезумяло глава нагоренадолу. — Мога да те уверя, че…

— Чудесно. — Ръстман протегна ръка и запали двигателя на лодката. — Тогава няма да е необходимо да изпращам Уинтърсоул.