Метаданни
Данни
- Серия
- Филип Марлоу (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Poodle Springs, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Жечка Георгиева, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 33 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2007)
Издание:
Издателство: „Интерпринт“, София, 1991
Съвместно издание със списание „Панорама“
Raymond Chandler and Robert B. Parker, POODLE SPRINGS
G. P. PUTNAM’S SONS, New York 1989
© Robert B. Parker, College Trustees Ltd. and Philip Marlowe B. V.
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Пудъл Спрингс от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Пудъл Спрингс | |
| Poodle Springs | |
| Автор | Реймънд Чандлър Робърт Б. Паркър |
|---|---|
| Първо издание | 1989 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | криминале |
| Вид | роман |
| Предходна | Плейбек (1958) |
Пудъл Спрингс (на английски: Poodle Springs) е осмият и последен роман от американския писател Реймънд Чандлър, който той оставя незавършен поради кончината си през 1959 година. Били са написани първите четири глави от които се ражда работното заглавие: „История от Пудъл Спрингс“. Впоследствие те са публикувани в издание от 1962 година, озаглавено „Реймънд Чандлър говори“, съдържащо още - писма, бележки, есета и други непубликувани материали.[1] По случай стогодишнината от рождението на автора през 1988 година, писателят Робърт Б. Паркър е помолен да довърши започнатата новела.[2] Готовият роман е издаден през следващата 1989 година.
Филип Марлоу и дъщерята на магната Харлън Потър – Линда Лоринг (Потър), вече са младоженци, които се нанасят в новата си къща в градчето Пудъл Спрингс. Авторът среща двамата в романа си Дългото сбогуване (1954). Познатият ни детектив обаче не може да се раздели с навиците и принципите си за да се впише в ново амплоа на милионерски зет. Поредният случай го зове и той отново е в стария си олдсмобил на път за близкия Лос Анджелис.
Първите четири глави са използвани при изданието непокътнати, както Чандлър ги оставя при смъртта си. В тях са въведени част от главните герои – Марлоу, Линда Лоринг и Мани Липшулц, както и няколко поддържащи персонажа. Паркър дописва останалите глави. Не е известно дали е ползвал бележки или други насочващи материали за сюжетната линия оставени от Реймънд Чандлър.
Романът е филмиран през 1998 година от филмовия телевизионен канал HBO, с участието на Джеймс Каан в ролята на Марлоу. Първото издание на български език е през 1991 година.
Бележки и Източници
- ↑ Raymond Chandler Speaking, ed. by Dorothy Gardiner and Kathrine Sorley Walker. Berkeley: University of California Press, 1962, 1997² (ISBN 0-520-20835-8).
- ↑ Blades, John. Marlowe's mean streets; Tracking the man who filled Raymond Chandler's shoes // Chicago Tribune. 1 март 1991. с. 1. Посетен на 4 март 2010.[неработеща препратка]
Външни препратки
| |||||
ПЪРВА ГЛАВА
Линда спря открития кадилак „Флийтуд“ до дома, без да свие в алеята пред главния вход. Облегна се на седалката, погледна къщата, после мен.
— Това е иовозастроената част на Пудъл Спрингс, скъпи Наех я за лятото. Доста е шикозна, но няма как — целият квартал е такъв.
— Басейнът ми се вижда малък — възнегодувах аз. — А и трамплин няма.
— Собственикът разреши да инсталираме. Дано ти хареса. Има само две спални, но холивудското легло в по-голямата е колкото тенис корт.
— Това е добре. Ако не си паснем, поне няма да се блъскаме.
— Банята е невероятна — такова чудо не си виждал. А преддверието е с розов мокет до глезените. Върху три огледални полици са нередени всички мазила и парфюми, които може да си представи човек. А клозетът — извинявай за прозаичността, е в отделна ниша. Вьрху капака на тоалетната чиния има огромна релефна роза. Всички стаи гледат или към някой от закритите вътрешни дворове, или към басейна.
— Горя от нетърпение да взема три-четири бани. И да си легна.
— Часът е само единайсет сутринта — намекна сдържано тя.
— Тогава ще изчакам до единайсет и половина.
— Но скъпи, в Акапулко…
— В Акапулко беше чудесно, но не забравяй, че разполагахме само с помадите и парфюмите, които ти си носеше, леглото не беше колкото ливада, пускаха и други да се топят в басейна, а в банята нямаше и помен от мокет.
— Като поискаш, ставаш много проклет. Хайде да влезем. Плащам хиляда и двеста на месец за тази съборетина. Искам да ти хареса.
— Как няма да ми хареса, като наемът е повече от това, което изкарвам като детектив. За пръв път ще бъда нечия държанка. Може ли да се разхождам със саронга и да си лакирам ноктенцата на краката?
— Стига, Марлоу, да не съм виновна, че съм богата! Като имам пари, ще ги харча, а ти щом се навърташ край мен, няма начин да не намажеш. Примири се и туй то!
— Добре — целунах я аз. — Ще си взема маймунка за домашно животно и след време няма да можеш да ни различиш.
— В Пудъл Спрингс не се допускат маймуни. Само пулели. Поръчала сьм един страхотен — черен като катран и много даровит. Учил е пиано. Може да ни посвири на органа.
— И орган ли си имаме? Това вече е нещо! Винаги съм си мечтал да мина някак без орган.
— Престани! Започвам да съжалявам, че не се омъжих за граф Дьо Вожирар. Беше голям сладур, само дето се парфюмираше.
— Ще ми разрешиш ли да водя пудела със себе си на работа? Ще купя малък електрически орган, от тези, на които можеш да свириш, дори ако те е настъпил хипопотам по ухото. Пуделът ще свири, докато клиентите ме лъжат. Как му е името?
— Инки[1].
— Голямо мислене е паднало.
— Не злобей, защото няма да ти… знаеш какво.
— Ще ми… знаеш какво. Едва се сдържаш!
Тя даде на заден и сви в алеята пред главния вход.
— Няма да спирам пред гаража. Аугустино ще прибере колата, макар че е излишно в този сух пустинен климат.
— Ах, да. Прислужник, иконом, готвач и тешител на скръбни сърца. Момчето е добро, харесва ми. Но нещо липсва. Не можем само с един флийтуд. Трябва ми кола да ходя на работа.
— Внимавай! Ще извадя белия камшик с шиповете, ако не се държиш както трябва.
— Типична американска съпруга — отбелязах аз и заобиколих колата, за да й отворя. Тя потъна в прегръдките ми. Ухаеше вълшебно. Целунах я отново. Мъжът пред съседната къща спря пръскачката, усмихна се широко и ни махна.
— Господин Томлисън — поясни Линда с устни върху моите. — Борсов посредник.
— Борсов, морсов, какво ме интересува.
И продължих да я целувам. Бяхме женени само три седмици и четири дни.