Кен Годард
Двойно прикритие (29)

25.

Точно в 4,00 на следващата сутрин, в четвъртък, конгресменът Смолсрийд позвъни по телефона от щата Вирджиния на Саймън Уотли, прекъсвайки хъркането на изтощения шеф на регионалната си канцелария, за да провери дали „деликатните материали“ за техния проект са били изпратени, както е поръчал.

Без да схване за какво му говори Смолсрийд, Уотли измърмори нещо като „да“… и моментално заспа, след като конгресменът изръмжа „добре“ и затвори без повече коментари.

Веднага след това Смолсрийд се обади на подполковник Джон Ръстман, за да уведоми командира на полевата операция, че всичко върви по разписание.

Много по-късно на същата сутрин щогоде възстановеният Саймън Уотли не си спомняше за обаждането на Смолсрийд.

Точно в 7,00 сутринта шестимата млади агенти от екип „Чарли“ се срещнаха за закуска в малкия крайпътен ресторант на няколко мили извън Логърхед, за да решат какво ще правят по-нататък.

След дълги разисквания те стигнаха до логичното заключение да не предприемат нищо, докато не открият и разговарят с неуловимия специален агент Уилбър Богс.

Точно в 8,32 на същата сутрин старшата медицинска сестра на етажа в провинциалната болница пусна китката на Уилбър Богс, попълни данните в картона му, после вдигна поглед, когато дежурният лекар влезе в стаята и бързо затвори вратата.

— Някаква промяна? — попита той с мек глас. Тя поклати глава.

— Този път колко продължи?

Медицинската сестра погледна часовника си и се консултира с картона на Богс.

— От последното му идване в съзнание минаха почти дванадесет часа.

Като присви загрижено устни, докторът грабна картона и бързо прегледа последните записани данни.

— Ако виталните му симптоми не бяха толкова стабилни, сериозно бих се замислил да му направим още един скенер — измърмори той почти на себе си, като подаде обратно картона на главната сестра. Чак тогава той забеляза, че върху диаграмата все още беше вписано „Джон Доу — Уилбър“.

— Не извадихте ли късмет да откриете кой е? — попита той. Старши медицинската сестра на етажа отново поклати глава.

— Нищо ново.

Дежурният лекар въздъхна уморено.

— Е, предполагам, че все някога ще дойдат да го потърсят.

Дръж ме в течение и ако се появи някой, съобщи ми веднага, също ако се промени състоянието му през следващите двадесет и четири часа — каза той, като се отправи към коридора, за да продължи обиколката си.