Дороти Кумсън
Момиченцето на Адел (8)

7

Сексът без любов не беше нещо непознато нито за мен, нито за Камрин. И двете го бяхме правили достатъчно често, когато бяхме по-млади. Честно казано, понякога бяхме правили секс дори и без най-обикновена привързаност. Не беше редно, разбира се. И двете бяхме жени, а неписаните правила гласят, че жената трябва да бъде влюбена, за да прави любов. Ние обаче си имахме своите причини.

Моята причина беше умората. Аз, Адел Бренън, бях уморена. Уморена от това постоянно да се срещам с един мъж, уморена да се надявам, че той ще се окаже Единствения, да очаквам между нас да се породи любов, след това да открия, че той все пак не е Единствения, а любовта изобщо не се кани да почука на вратата ми. Накрая поех по далеч по-лесната пътека на секса без любов. Ако чаках любовта, преди да си позволя секс, навярно щях да си умра като девственица. Не ме разбирайте погрешно, аз все още вярвах в любовта и я чаках да се появи в живота ми, а междувременно си убивах времето със страхотен секс с най-привлекателните мъже в Лондон. Развлечение, нищо повече.

Камрин не вярваше в любовта. Постоянно унижавана и разочарована от мъжете, тя беше решила да им го върне по същия начин — напълно разбираем начин на действие, след като години наред я бяха наричали дебела и грозна. Камрин не желаеше да говори за миналото си и често казваше: „Миналото си е минало, няма за какво да говорим“, но понякога я хващах неподготвена и тя разкриваше колко дълбоко са я наранявали злобните подмятания на хората. Години и години непрекъснат тормоз в училище — анонимни обаждания и бележки вкъщи. Когато се запознахме, тя беше привлекателна, а с времето се превърна в зашеметяваща, с нейните огромни тъмни очи, дълги мигли и ослепителна усмивка. За съжаление обаче, тя самата така и не видя колко е хубава, така и не го повярва.

Камрин неведнъж ми бе споделяла, че винаги когато се погледне в огледалото, вижда в него отражението на една дебела и грозна жена. Независимо колко бе отслабнала, независимо колко много хора й бяха казвали, че е красива. „За миг виждам това, което наистина се отразява там — беше ми казала тя — и после всичко се размива и когато образът отново стане ясен, отсреща ме гледа все същата гротеска.“ Думите й ме разстроиха дотолкова, че се разплаках. Тя се опита да ме успокои, като каза да не й обръщам внимание и че преувеличава, но знаех, че не е вярно. След като години наред бе слушала едни и същи обиди, тя не можеше да повярва в собствената си привлекателност и това ме накара да се разплача. Камрин не заслужаваше това мъчение, но неспособността да повярва в себе си, се бе просмукала във всяка клетка от тялото й. Независимо колко хора й повтаряха, че е прекрасна, тя никога нямаше да е убедена в това.

Но не това бе най-лошото. Не, най-лошата част беше, че колкото по-хубава ставаше, по нея се лепяха все повече мъже от един и същ тип — онези, които намират потвърждение на своята мъжественост, в удовлетворението да сринат самочувствието на някоя ослепителна красавица. Онези чаровните, които успяваха и мен да омаят. Същите тези, които после те нараняват най-силно. Те всички действаха по един и същ начин: държаха се с нея чудесно, бяха внимателни и загрижени, а после започваха да подкопават нейната самоувереност, критикуваха външния й вид, опитваха се да я накарат да се почувства жалка и недостойна за обич. След като беше излизала с един такъв в продължение на шест месеца, мръсникът й предложи да започне диета, за да намали размера си от четиринадесет на десет^[1] и да се побере в роклята, в която той искаше да я види на едно от служебните си партита. Оттогава Камрин се промени. Това беше последният мъж, който се опита да я накара да се почувства като кръгла нула, последният, на когото тя позволи да се държи така, сякаш й е направил огромно благодеяние само като я е погледнал. След него Камрин никога не допусна да покаже слабост пред никой мъж. Без да ми го казва, знаех, че отново се е върнала в онези ужасни дни в училище. Всички обидни епитети, с които я бяха наричали през годините — Мъжкарана, Грозилище и Майк Тайсън, й бяха нанесли неизлечими рани, а мъжете, с които се бе срещала след това, само доказваха в собствените й очи колко прави са били съучениците й. Те я бяха накарали да повярва, че нещо у нея е сбъркано из основи и че никога не би могла да намери истинска любов. При това положение единственото, което можеше да стори, беше да търси от мъжете само секс и да не допуска никого от тях близо до себе си. Така никой не можеше да я нарани.

Всичко обаче се промени преди осем години. Двете бяхме в един клуб и както обикновено, се откроявахме сред останалите — Камрин със съблазнителните си извивки, тъмната кожа и черната коса, а аз със стройната си фигура, светъл тен и водопад от руси къдрици. Тази вечер бях облечена в черни лъскави панталони, дънкова жилетка и сандали от дочен плат, а Кам носеше черното си кадифено сако, тъмносини дънки и бяла блуза. Бях я накарала да допълни тоалета си, като обуе един чифт от велурените ми сандали.

Клубът беше нов, но това не му пречеше да е претъпкан със същите стари гадняри. Изпитах необходимост да се напия здраво, за да компенсирам разочарованието си от липсата на интересни мъже на хоризонта, докато Кам разкарваше всеки, който я доближаваше, с острия си език и хапливи забележки. Един от мъжете, най-привлекателният в заведението, се наведе достатъчно близо, за да я целуне, докато танцуваха заедно, но в последния момент тя демонстративно му обърна гръб и скоро след това си тръгнахме.

Тази вечер аз бях пила повече от нея, затова тя ме остави да отпусна глава в скута й и да заспя в таксито на път за вкъщи, докато тя остана будна през цялото пътуване до апартамента ни в северната част на Лондон.

— Мисля да го направя с Нейт — подхвърли по едно време.

— Мислех, че вече си преспала с него — отбелязах, без да си правя труда да си отварям очите.

— Съвсем вярно — съгласи се тя. — Не, всъщност искам да кажа, че смятам да изляза с него. Да излизам с него. Сериозно.

— Затова ли не искаше да целунеш оня тип в клуба? — сега вече интересът ми се събуди, но не дотам, че да ме накара да отворя очи.

— Да — измърмори тя. — Мисля… мисля, че бих могла да го харесам.

Този път очите ми се отвориха незабавно и аз се изправих на седалката, но преди да успея да я погледна в очите, Кам се извърна и се загледа през прозореца.

Тя се беше запознала с Нейт на едно парти преди няколко месеца и по някаква причина му бе дала истинския си телефонен номер. Още от първия ден го правеше луд. Когато той й звънеше, тя не отговаряше на обажданията му, а му се обаждаше едва няколко дни по-късно. Ако все пак вдигнеше слушалката, се държеше подчертано равнодушно, а на въпроса кога ще се видят пак, му отговаряше неясно. Колкото и странно да звучи — а то наистина звучеше странно дори за нея самата — тя преспа с него още след първата им официална среща, само защото бе убедена, че така той ще я остави на мира. Обаче си беше направила сметката без кръчмаря. Нейт не побягна ужасен, а остана и малко по-малко проби защитата й. До този момент не си бях дала сметка колко успешно го е направил.

— Какво? — възкликнах изумена.

— Мисля, че е възможно да го харесам — повтори Кам, без да откъсва поглед от прозореца на таксито.

Не може да бъде! За Кам тези седем думи бяха равнозначни на „започвам да се влюбвам в него“. Когато бе решила да не допуска никой мъж достатъчно близо до себе си, за да може я нарани, тя също така бе започнала да разделя представителите на силния пол на категории според чувствата, които изпитваше към тях. Имаше мъже, от които искаше само секс, имаше и такива, които бяха само приятели; с някои бе готова да излиза, но не и да преспи с тях. Фактът, че се колебаеше да определи към коя група принадлежи даден мъж, сам по себе си представляваше признание, че той е много специален.

— Сериозно ли говориш?

Кам кимна, без да ме поглежда.

— Събуди ме, когато пристигнем — каза тя.

Усетих смущението й: с признанието, че не е сигурна какво място заема в живота й един конкретен мъж, тя се бе показала уязвима. От години не я бях виждала такава. Тя затвори очи, подпря глава на прозореца и веднага заспа.

Останах будна, докато таксито фучеше по тъмните лондонски улици, и наблюдавах спящото й лице. Мозъкът ми все още бръмчеше от невероятната новина. Кам беше влюбена. Виж ти! През главата ми изведнъж мина ужасна мисъл, от която ми прималя: „Ами ако Нейт се окаже поредния гадняр? Ако, веднъж накарал я да се влюби, след това загуби интерес към нея? Това вече се е случвало, може да се случи пак, но този път Кам никога няма да го превъзмогне.“ Трябваше да направя нещо. Бях много пияна, нечовешки уморена и все още шокирана от новината. Нямаше по-подходящо време да предприема мерки, за да предпазя сърцето на Кам от евентуално разбиване. Първата от тези мерки беше да наредя с приглушен глас на шофьора да ни откара на адрес, различен от първоначалния…

 

 

Трябваше да похлопам три пъти и още три пъти да позвъня на звънеца, но накрая усилията ми се увенчаха с успех — входната врата се отвори. На няколко пъти бях оставяла Камрин тук и знаех, че съм на вярното място. Намирах се на Тафнъл Парк и бях изкачила осем стъпала, за да стигна до входната врата, следователно къщата бе точно тази, която търсех.

— Адел? — изненадано попита Нейт, докато отваряше вратата. Беше облечен в дънки и бяла тениска и въпреки късния час някъде около три сутринта, не му личеше, че току-що се е събудил. Нейт беше привлекателен мъж. Не беше секси като този, с когото Кам бе танцувала в клуба, но определено притежаваше чар. Волевите черти на лицето, тъмнокестенявата и разрошена по секси начин коса и големите тъмносини очи винаги са предимство за един мъж. — Камрин добре ли е? Случило ли се е нещо?

— Оставих я в таксито, защото трябваше да дойда тук да свърша една работа — започнах. — Предупреждавам те — и забих пръст в гърдите му — ако нараниш приятелката ми, аз ще те убия. Или ще се отнасяш с нея както трябва, или ще те убия. Наистина — отново го сръгах в гърдите, за да се уверя, че съм направила впечатление. — Ще те убия бавно и мъчително.

Той не каза нищо. Може и да бях пияна, но все пак схванах, че не ми вярва.

— Сериозно говоря — предупредих го отново, точно в мига, в който лявата ми обувка се хлъзна надолу по стъпалото… След миг и аз я последвах, но след още един миг — най-дългия в живота ми — усетих силни ръце да стискат моите и Нейт ме издърпа вътре в къщата.

Краката ми бяха омекнали, така че се наложи той почти да ме пренесе до хола, след което грабна портфейла си от един рафт.

— Стой тук — нареди ми и излезе навън. По времето, когато се върна заедно с пияната почти колкото мен Камрин, аз бях успяла да променя позата си и вместо да стоя права в хола, сега лежах насред него, направо на пода, защото краката ми най-после окончателно бяха отказали да ме държат.

С широки крачки Камрин прекоси стаята, тръшна се в един фотьойл и започна сърдито да ме измерва с поглед.

— Е, радвам се да ви видя и двете тук и в добро здраве — съвсем непринудено каза Нейт и за миг почти повярвах, че наистина си го мисли. Боже, Боже, ето на това му се вика спокоен човек. Много добре знаех как бих реагирала аз самата, ако някой се появи на вратата ми в малките часове на нощта и започне да сипе заплахи.

— Нейт плати на шофьора — съобщи Камрин рязко със скръстени на гърдите ръце. — Трябва да му върнеш парите.

— Исках само да внуша на Нейт, че трябва да се държи добре с теб — обясних й аз, защото в противен случай ще го убия.

— Да, да, разбрах те отлично — увери ме Нейт. — Много съм ти благодарен наистина. Винаги е добре да знаеш, че някой ще те убие, ако засегнеш него или приятелите му.

— Само да знаеш колко мъже се усукваха тази вечер около нашето сексапилно момиче — осведомих го аз. — На всички в клуба направо им течаха лигите. Не е като да е опряла до теб, да го знаеш. Онзи тип, такъв един страхотен, я опипа по задника.

Лицето на Нейт се вкамени и той прониза Камрин с леден поглед. Ревност ли надуших във въздуха? Изглежда, неговото спокойствие си имаше граници и в момента бяхме стигнали до тях.

— Не, не исках да кажа това. Тя не е виновна — побързах да кажа. — Той се опита да я целуне и така нататък, но тя каза: „Неее, имам си приятел.“

— Дел… — намеси се Кам заплашително, а Нейт се обърна към мен:

— Тя наистина ли каза това?

— О, да, каза го. Заяви: „Имам си нов приятел, казва се Нейт и е тооолкова секси, и аз наистина го обичам.“ — насочих пръст към него. — Обича те, обича те, обича те!

— Дел, млъквай! — изкрещя Кам побесняла.

— Обича те, обича те, обича те!

Кам скочи от фотьойла и тръгна напред, но още на първата крачка се олюля — съвсем естествено, след като бе обърнала няколко питиета и не бе свикнала с моите сандали с високи токчета, които носеше тази вечер и падна по лице на пода.

— Виж, Нейт, тя пада, пада си по теб! — изписках победоносно.

Нейт се разсмя, тихичко. Кам се надигна на лакти и колене и решително запълзя към мен.

— Тя смята, че си тооолкова чудесен! — успях да извикам, преди да ме докопа. — Казва, че си страшно забавен и секси и че имаш най-големия… — на това място дланта на Кам се добра до устата ми и я затисна, но аз продължих да говоря през нея: — … кенис. Ди мъш най-улемиъ кенис нъ сетъ!

— Затваряй си устата! — кресна Кам. Миг по-късно тя вече бе отгоре ми и ме гъделичкаше яростно, за да ме усмири. Започнах да моля за милост, докато се борех да я избутам от себе си. Нейт се приближи до нас и ни разтърва.

— Стига толкова! — твърдо каза той, като държеше здраво разярената ми приятелка, за да не й позволи да се нахвърли пак върху мен. — Кам, знам, че Адел си измисля всичко това, защото те познавам достатъчно добре и съм наясно, че по-скоро ще умреш, отколкото да кажеш нещо хубаво за мен. Адел, благодаря ти, че се опита, но съм съвсем наясно с истинските чувства на Кам към мен, така че не се опитвай да заглаждаш нещата, за да ме накараш да се почувствам по-добре. А и не бих искал да си създаваш проблеми със съквартирантката си, най-малко заради мен.

Стиснах устни и символично ги запечатах с пръстите си, след което се плеснах с ръка през устата. Кам беше престанала да се опитва да се освободи от ръцете на Нейт и безмълвно се взираше в него. Мисля, че онова, което я бе потресло, бяха неговите думи, фактът, че той знаеше, че тя никога няма да каже нещо хубаво за него, при все че го харесваше. Той й отправи любяща усмивка, но тя не му отвърна, а отвърна очи настрани.

— Хайде, време е за лягане — каза той.

— Не! — изписках веднага. — Не си падам по тройките!

— Не, скъпа, нямах това предвид. Хайде, можеш да спиш в стаята на някой от съквартирантите ми. Днес съм сам вкъщи. Хайде, ела.

Двамата с Кам ме уловиха за ръцете и ме качиха нагоре по стълбите, защото краката ми все още отказваха да ме държат. Озовах се легнала на широко двойно легло в стая, която беше обзаведена в типично мъжки стил, но беше чиста. Крайно необичайно за стая с обитател от мъжки пол. Обърнах се настрани, изритах обувките си на пода и блажено се сгуших в мекотата на завивките.

— Така добре ли е, Дел? — попита Нейт.

— Дааа, добре. Сега ще спя тук, в това меко легло. И няма да повръщам. Изобщо не.

— Хубаво. Ако имаш нужда от нещо, с Кам ще бъдем в моята стая, съседната врата.

— Всъщност мисля да остана тук — хладно го поправи Кам. Човек би си помислил, че току-що са й предложили да си обръсне главата, вместо да прекара нощта с мъжа, в когото започваше да се влюбва.

Нейт очевидно беше свикнал с подобно отношение.

— Както кажеш. Почукайте на съседната врата, ако имате нужда от нещо. До утре.

Кам го изчака да излезе, после седна на леглото и накрая легна с гръб към мен.

— Няма ли да спреш да бъдеш такава безсърдечна кучка? — измърморих аз.

— Млъкни и заспивай.

— Само ако се държиш добре с Нейт, тогава. Той е прекрасен и те обича.

— Ти нищо не знаеш.

— Той те обича. Аз те обичам. Няма защо да продължаваш да бъдеш кучка — настоях и потънах сън, преди да чуя отговора й.

Следващото, което си спомням, е как някой издърпва завивката и енергично ме разтърсва.

— Ставай, глупачето ми, вече е сутрин, успали сме се — чух гласа на Камрин, докато тя продължаваше да ме разтърсва неуморно.

— Остави ме на мира, искам да спя — отговорих, опитвайки се да я избутам настрана.

— Много жалко, защото си тръгваме — и Кам ме издърпа от леглото. Бавно се надигнах до седнало положение, защото с всяко помръдване имах чувството, че главата ми ще се пръсне. Исках да се наплискам със студена вода и буквално копнеех за още няколко часа сън, но щом Кам искаше да си тръгне, значи си тръгвахме и толкова. Обаче тепърва имах да осъзнавам истинския размер на мъчението, което ми предстоеше. Това стана едва когато видях на какво приличат сандалите ми. От вчера до днес те бяха претърпели удивителна метаморфоза: от скъпи модни аксесоари, чиято цена се равняваше приблизително на месечната ми заплата, се бяха превърнали в покрити с плат инструменти за мъчение.

— Да — въздъхна Кам и погледна към собствените си сандали, — трябва да си истинска кучка, за да можеш да вървиш с тях сутрин.

Вървяхме, олюлявайки се, по все още пустите улици и треперехме в леките си връхни дрешки, досущ като изтощени нощни труженички. Всяка крачка бе мъчение и щом аз, която често носех високи токчета, се чувствах така, какво ли й беше на Камрин, която на практика почти не сваляше удобните си обувки с нисък ток? Погледнах я косо, очаквайки да я видя съвсем съсипана, но съзрях съвсем различна гледка. О, тя беше точно толкова разрошена, уморена и с подпухнали очи като мен, ала за разлика от мен обаче, на нея това сякаш не й пречеше. Тя дори се усмихваше с онази едва забележима усмивка на котка, излочила млякото, която можеше да означава само едно.

— Докрай ли го изтощи? — попитах.

— О, да — самодоволно отвърна тя. — Няма да може да върви най-малко една седмица.

 

 

Откакто лежа в болницата, имам предостатъчно време. Отново и отново си спомням онези моменти от живота си, които наистина имат значение. Често си мисля за онази нощ, изживявам я отново и отново. Най-ясно си спомням как Камрин ми каза: „Мисля, че бих могла да го харесам.“ Аз бях първата, с която Кам сподели, че го обича. Изминаха месеци, преди да го каже на някой друг, дори и на самия Нейт. Помня колко поласкана се почувствах, задето бях първия човек, пред когото Кам призна, че е влюбена. Това беше признание и за мен самата, за мястото, което заемах в живота й. Беше доказателство за това колко много държи на мен.

Никога няма да си простя, че разруших онова, което изживяваха те двамата.