Вера Мутафчиева
Алкивиад Велики (28)

IX

— Поднеси от мое име пред атинската олигархия смъртта на нейния непреклонен враг: Хипербол! — За да не бъдат подслушвани, двама мъже вървяха по тясната пътечка край брега. Преди три дни от Атина пристигна пратеник до нейния флот. Този пратеник беше Критий.

Олигархическият Съвет на четиристотинте, който плахо заседаваше извън стените на Града върху хълма Пникс, готов да пусне в Атина цар Агис, дано той се разправи с демокрацията, този Съвет бе съставен от най-близките отрепки на разни вехти родове. Съветът не смогваше да се измъкне из задънена улица; под нозете му освен туй гореше и се тресеше. Демосът не поиска да се примири с олигархията, не подкрепи в нищичко несвестните й начинания. Той крещеше: „Хляб, хляб, хляб!“

Поставени натясно, Четиристотинте решиха да изпратят на Самос Крития (който бе изучавал софистика при Сократа), като го натовариха да прелъсти атинския флот и го доведе в родината.

Снощи Тразибул и Алкивиад бяха приели Критий на триремата на наварха. От първите му думи Тразибул разбра с каква заръка е пристигнал презреният аристократ. На третото изречение от неговата реч Тразибул го прекъсна. Той заяви:

— Атина не бива да разчита на своя флот, докато я управляват олигарси!

Объркан още в началото на съществените за Града преговори, Критий умолително се обърна към Алкивиада. Щом тъкмо Алкивиад бе поставил на Атина условие да снеме демокрацията, сега той беше длъжен да защити новите й властници от развилнелия се корабен демос.

— Обясни на Тразибула, о, Алкивиаде, че една родина продължава да бъде родина, независимо кой я управлява. Никой не отказва синовна почит на майка си само загдето тя е преоблякла аления си пеплос със зелен. А?

— Не — кротко отрече Алкивиад.

— Мо-ля! — слиса се до заекване Критий, понеже от всички изненади, за които бе подготвен, само тази му се чинеше невъзможна.

— Кое те удивлява Критие? — тихо попита Алкивиад. — Чудиш ми се, че днес въпия заедно с целия наш храбър, родинолюбив флот срещу похитителите на властта в Атина ли? Нищо чудно! Когато преди две години аз поисках промени в управлението на Града, имах предвид не демокрацията изобщо, ами точно определени, недостойни демагози. А вие — шепа още по-недостойни аристократи — ме разбрахте криво: за да стъпчете народовластието, използувахте славата ми на пълководец, надеждите, които демосът възлага върху мене. С това аз не съм бил и не мога да бъда съгласен.

Докато Алкивиад с непознато за Крития смирение, развълнувано говореше, Критий — макар бавно мислещ — осъзна: неговата задача ставаше неизпълнима. Съвсем. Тоест Атина трябваше да прежали своя флот — всичките си боеспособни сили. „Ка-къв ужас, а!“

— Вие там, разбира се — отгатна мислите му Алкивиад, — може и да упорствувате в своите престъпления. Задържайте властта чрез предателства, доозлобявайте демоса срещу несносното си управление! Но флотът сам по себе е една друга Атина: демократическа. Тя съществува, тя милее за нашата хегемония, тя ще я възстанови и укрепи. Тогава флотът ще изложи условията си на Четиристотинте, а Четиристотинте ще ги приемат, обзалагам се!

Постепенно гласът на Алкивиад бе разкъсал онова изиграно примирение; той се издигна до дръзкия вик, с който стратегът нажежаваше за дела войска и тълпи — Алкивиад напусна образа на престрадал неволник, като се върна към своя собствен образ.

— А за какво тогаз, тъй чисти демократе, ти предизвика гибелта на Хипербол? — усъмни се в ненадейния демократизъм на чудовището Критий.

— В тялото на Хипербол аз убих не врага на олигархията, а на флота — хладнокръвно поясни Алкивиад. — Един съмишленик все пак може да бъде враг на единомислието ни.

Под тържествуващия поглед на Тразибула, който най-сетне намери друг да говори и да действува от негово име, Критий бе принуден да се поклони и се оттегли на своя кораб. Там тази заран той бе навестен от един Алкивиадов роб, който го уведоми, че Алкивиад искал да го види насаме, тайно. Този разговор се състоя по пътеката край брега, извън полезрението на моряците.

— Поднеси от мое име пред атинската олигархия смъртта на нейния непреклонен враг Хипербол! Вярвам, тъй едър подарък тя още не е получавала.

Сега Критий не изрече слисано „мо-ля?“. Снощната му среща с човека, когото в Атина не бяха споменали вече пет години, та позабравиха невъобразимите му поврати, убеди Крития, че бившият му съшколник е станал дори по-опасен от някога.

Днес Критий се задоволи да отбележи:

— Както чух снощи, убийството на Хипербол било заради бъдещето на бунтовния флот, а не в името на олигархията.

— Едното не пречи на другото — невъзмутимо заяви Алкивиад. — От цялата застрашаваща за вас демокрация най-застрашителен бе Хипербол. И така аз подарих на атинските аристократи не само властта, на която те от две поколения вече не смееха да се надяват, но ги и отървах от върлия им враг. А за какво извърших тази мръсна работа? Нека не губим време в приказки, Критие: кога атинската олигархия смята да изплати дълга си към мене?

— Не съм упълномощен по въпроса — отвърна Критий толкова бързо, та убеди Алкивиада, че бе упълномощен именно за отказ.

— О-хо! — спря се Алкивиад върху тясната крайбрежна пътека. — Това е ново!

Той стоеше пред Крития и разглеждаше червеникавожълтите скали, които се извисяваха току над брега, като затваряха изхода към всяко спасение за един всепризнато плашлив негодник.

— Ако подир два-три дни ранобудни рибари намерят подутия ти труп, кой ще се усъмни в мене, Критие? — весело попита Алкивиад.

— Какво ще спечелиш от смъртта ми? — също попита другият, но пролича, че губи цвят.

— Удоволствие може би… Може би в твое лице ще очистя едного от ония, които си послужиха с блясъка на името Алкивиад, за да откраднат властта, а сега не желаят да изплатят дълга си към моето име.

— Та разбери! — отчаяно взе да шепне Критий, дано отложи убийството си. — Кой и как ще те пусне в Атина? За Петстотин или за Четиристотин ти си еднакво смъртна опасност, понеже открито се домогваш към тирания. Да те приберем у дома, би означавало, че без съпротива се пишат твои поданици. Кому се сърдиш, дето нямал желание да се превърне от архонт в данъкоплатец? Не е ли естествено?…

— Естествено! — обезоръжи го Алкивиад със своята студена усмивка.

После седна направо върху камъка, в който бе изсечена тясната пътека, провеси крака над високия бряг и за кратко се умисли.

— Всъщност… — подхвана той — вие сте прави. Давам пълно право на всички, които ми завиждат или се боят от мене. Има защо… Понякога си викам, че боговете ме създадоха, за да покажат какво биха могли да изработят от човека, щом поискат. Но те не искат — на боговете е необходимо хората да бъдат несправедливо сътворени, — иначе що за комедия би било, ако всички нейни актьори са еднакво прекрасни, талантливи, обаятелни? Пълно безсмислие и гъста скука. А боговете обичат комедия, ха-ха-ха-хо!

Критий стърчеше върху тясната пътека, задължен да слуша Алкивиадовия монолог. „О, ако веднъж се излъже (поради ново хрумване) да ме изтърве, как ще го подредя пред Четиристотинте! — каза си Критий. — Той никога, никога не ще види повече Атина, кълна се в живота си, който виси на косъм над ей тази водна пропаст!“

— Ще те оставя жив! — презрително му съобщи Алкивиад гърбом, като люлееше крака. — Още преди да отвориш уста за лъжи, аз предугадих; атинската олигархия е взела решение да не ме пропусне у дома ми. Тя се мисли за особено хитра, нали я представят все потомствени политици, ха-хо! Пресметнала е, че аз няма как да я осъдя за неплатен дълг, нали съм прокълнат… Хубаво!

Алкивиад се изправи с един тласък, застана очи в очи с Крития. „Ху-ба-во!“ — повтори той разчленено.

— А сега се напъни да запомниш (понеже и паметта ти е слаба, както всичко у тебе)! Моето поръчение до Четиристотинте гласи: от днес аз искам те да паднат! Възжелах преди две години властта им, защото се чувствувах един от тях — благородници, унизени от разни грънчари, продавачи на риба и освободени роби. Но щом вие ме отхвърляте, аз изведнъж взех да чувствувам колко прави в своята борба против тунеядците са всички грънчари, продавачи на риба, освободени роби!

— Това ти не можеш! — злобно избухна Критий, макар животът му все още да висеше над бездната. — Каквото и да бъде, ти си роден Алкменоид, ти принадлежиш към едно от десетте най-стари семейства на Атина.

— Късно ми го напомняш. От днес Алкивиад застъпва страната на убития Хипербол; не ще сте видели по-краен, по-безпощадно войнствуващ демократ от Алкменоида Алкивиад Велики. Пазете се! — пристъпи той към Крития, който, присинял, направи две крачки назад, та усети с гърба си грапавата скална стена. — Внимавайте в следващото действие на комедията, то ще ви накара да жалите за предишните! Аз няма да мирясам, докато не върна на власт атинската демокрация!

Казах!

Алкивиад отмина покрай залепналия о спасителната твърд Критий, отмина към пристанището, където десет хиляди атински бойци чакаха някой да ги поведе.

Върху носа на триремата на наварха, над позлатеното изображение на крилата Нике стоеше Алкивиад в къса конопена хламида — избраник на моряците, които се откъснаха от родината в името на родината и нейното велико бъдеще. Флотът бе издигнал нов закон: власт на моряшкия Съвет! Флотът се носеше, воден от благодатните ветрове над Егея, към победа.

Този пролетен бяг на Алкивиад много напомняше по-раншните. Един помъдрял, а все още печелещ атлет отново се врязваше в пролетна Егея, пак търсеше за себе си и своите бойци историческа слава…

Той не би признал никому, че за него тя вече е не самоцел, а средство: пропуск за завръщане в Атина.