Вера Мутафчиева
Алкивиад Велики (12)

III

Тук красноречието беше ненужно. Да не речем — вредно. Без мантия, в конопена, неоцветена хламида, остригал почти до корен дългите си изсветлели къдри, сменил своя палав или надменен израз с досущ нов — на мъжествена суровост и пристойна чинопочит, Алкивиад (претворен в спартанец, с една дума) днес изстъпваше пред Ефорията.

Едничкият, който бе общувал с Алкивиада до тази негова поява, беше ефорът Ендиос — далечен сват на Алкменоидите. С царско разрешение Ендиос даде подслон на пришълеца, когото още не знаеха дали да наричат висок, височайш или просто предател. Раздвоени в небивало за тях смущение, спартанци отбягваха да тълкуват най-потресаещата новина, която богоугодният им, благонравен град изобщо помнеше; спартанци продължиха да си разискват прилични и позволени работи, от които сега — неясно защо — ги налягаше тежка скука. Сякаш гражданите на Спарта чак тия дни осъзнаха, че по света имало дивно забавни, необясними, привлекателно пъстри събития и хора. През тия дни всеки спартанец съкровено би желал да обсъди появата на един голям предател в Спарта, но не смееше. Нито ефорите, ни цар Агис все още бяха обявили държавническо становище по въпроса.

Поради липса на хетери в Спарта тук гражданите спяха с жените си и дори разговаряха с тях. Тъй вечер спартанецът взе да шепне у дома какво бил видял на минаване край къщата на Ендиос: чужденецът-предател се заливал с ледена вода от чучура всред двора преди разсъмване, а? Подобно на най-патриотичните спартанци след ледената баня под открито небе чужденецът-предател отивал на стадиона, където до изгрев още упражнявал мишците си, а? Чужденецът-предател дори обръснал атинските си дълги къдри, за да не му пречат при усилното закаляване… Вярно ли е, че бил син на Перикъл, мъж разведен, и любовник на развратния Сократ? А?

Тъй шепнеха разни граждани, докато цар Агис за цяла седмица се лиши от младоженски радости, заключи се в своите покои и се отдаде на мъчителни като блатна треска колебания. Той неведнъж накара да му доведат ефора Ендиос — еднорък от Персийските войни стар благородник, — за да разузнае чрез него истината по госта. Цар Агис слушаше доносите му, присвил очи и без да повярва ни думица. Поколения спартанци бяха засукали недоверие към атинската комедия, а тя едва ли е имала толкова актьор, колкото беше Алкивиад. Та щом Ендиос заописва спартанското прераждане на своя гост, царят не се сдържа, при все че умееше да се сдържа:

— Той утре може би ще се ожени за спартанка и ще народи спартанчета — духовито забеляза Агис.

После, засрамен от своята разпуснатост, царят досущ присви очи и нареди:

— Нека утре заран Алкивиад изложи пред Ефорията замисъла си. Ако няма полза, не ще има и вреда.

Ето до това решение цар Агис дойде подир седмица височайши разсъждения.

— Сега вече, спартански благородници, вие научихте изтънко Западния (тоест моя) проект, който аз с триста мъки прокарах през атинския Съвет. Този проект изстиска сетния златен запас на Атина. Ако походът не успее, Атина ще се озове разорена, ще тръгне да проси заеми.

А Западният проект не ще успее! — възсия злорадо Алкивиад.

Въпреки че беше се разделил неохотно със своите разкошни златисто-ленени къдри, така Алкивиад изглеждаше едва ли не по-красив отпреди. Ниският косъм позволяваше да изпъкне съвършено изваяният череп, позволяваше на профила да се очертае с ненарушено чиста линия. „Май че ако речем да му отрежем главата, той ще спечели в красота и от това…“ — помисли си цар Агис.

Вече цяла седмица царят се люшкаше между доволството, че се е сдобил със залог за победа, и неприязънта срещу най-бляскавия атинянин. Царят не си признаваше, че против Алкивиад го опълчва най-природна мъжка ревност. (Навремето, като дете, Агис бе мечтателен — отпосле правилното възпитание изби из ума му пъстро-копринените мечти, за да бъде Агис преработен в истински властелин. Но у него все пак останаха отломки от недобленуван блян. Ако ги посъбереше сега, те биха образували един въжделен образ на мъж. Този образ, уви, твърде точно се покриваше с Алкивиад.)

— Западният проект на атиняните ще пропадне! — прокоби пришълецът като оракул и по навик тръсна къдри, които му липсваха. — Под Сицилия аз зарязах да дреме не боен флот, ами корита, натоварени с бабички; под Сицилия трепери въпреки жегата престарелият Никий. С една дума бащи на хероична Спарта, няма кой да въплъти Западния проект. Той е по силите и по ръста само на вашия град, прославен през цялата история на Елада като родина на безотказни победители. И наистина: докога Спарта ще сгъва честолюбието си в тясната нищета на Пелопонес?

Без да щат, ефорите се навдигнаха от скамейката: един чужденец бе произнесъл снизходително името Пелопонес, съдбовно пространство, което Спарта трябваше да отстоява срещу Атина.

— Не се огорчавайте, спартански благородници! — успокои ги Алкивиад. — Пелопонес аз ще ви осигуря без друго. Въпросът е: след Пелопонес Спарта да овладее Запада, а оттам — и света!

Възпитан в умереност, цар Агис се усети като препил — той още не знаеше, че всичко, което Алкивиад замисля, говори или върши, е прекалено.

— Метеко! — внушително натърти царят. — Ти не се намираш у дома си, метеко! По вас, чували сме, вие отхранвате децата си с въображение и будно бълнуване, а бълнуването на Атина се казва хегемония.

Той почака да се отлее гневът му, защото долови в него нещо демократическо. И продължи с достолепие:

— Целият Западен проект е тъй налудничав, че само доказва докъде ни води лудостта за величие. Но за разлика от вас…

— От „тях“ — невъзмутимо вметна Алкивиад.

— Тоест, как? — не сдържа удивлението си цар Агис.

— Когато всички вие, почтени управници на Спарта, разговаряте с мене, моля ви да забравите, че съм бил някога атинянин, както го забравих и аз. Аз съм АЛКИВИАД. Толкоз. Та?

Ни повече, ни по-малко, метекът даде думата на царя. А Агис, комуто бяха недостъпни светските тънкости, като нищо прие такъв обрат.

— За разлика от атиняните — съобрази се той с изискването, наложено му от Алкивиад, — ние възпитаваме децата си в мяра. Западният проект е просто липса на такава мяра… Е, нам стига, че ти, о, метеко, ни предаде скритите атински намерения; иначе от седмици гадаехме що щат атиняни под Сицилия. Сега сме спокойни: атиняни пак гонят вятъра, а такава гонитба струва скъпо. За разлика от Атина — май че тъй обичаше да започва и да приключва лаконичните си речи царят, — Спарта не държи да завладее света. Спартанският разум ни учи: това не е по силите на никой от елинските градове!

— Би могъл да го твърди само градът, чийто опит да завладее света не успее — пак вметна Алкивиад.

— За опити злато не дават! — не усети как влиза в търговски спор царят.

— Всеки опит е струвал злато (какво ли друго да струва?) — възрази Алкивиад. — Ако сполучи, той възмездява хилядократно разноските си.

— Ами ако не сполучи? — наведе се към чужденеца цар Агис и го устрели отблизо с тясно присвити очи.

— Тогаз златото ще отиде залудо — не се смути Алкивиад. — Простете, благородни бащи на Спарта, но аз ви предлагам не търговска сделка, а све-та. Пък единственият открит досега начин за свършване на някоя работа е следният: да я започнеш.

— Към въпроса за света ще се върнем по-нататък, чужденецо! — вече заповяда Агис. — А сега ни изложи начертаните как да нанесем на Атина удар в самата Атика!

— Много просто! — усмихна се Алкивиад (сякаш току-що не бе претърпял поражение излюбленият му Западен замисъл). — Ето и моята нова стратегема: излишно е да воювате с Атина.

— Така и предполагах — зловещо бавно изговори царят. — Сигурен бях, че в твое лице Атина ни подмушва всъщност троянския кон! Стара, позната на всеки школник Омирова фабула!… Не е ли твърде плитка играта ти, атинянино? Не е ли опасна? За тебе лично, казвам.

— Можехте да ме доизслушате — спокойно настави Алкивиад. — Мисълта ми беше: без да обявите война, без да тръбите и дрънчите, просто заемете цяла Декелея. Това е житницата на Атика, там са големите й сребърни рудници. В Декелея, където Атина не е построила ни една крепост, та превземането й да изисква кръв, живеят само селяни и роби-рудничари. Ако лишите Атина от плода на работните им ръце, тя ще се задъха смъртно, понеже ще остане без хляб, спартанци!

(Тези последни думи доведоха цар Агис в неразположение, което той си обясни едва надвечер — толкоз време трябва на спартанеца, за да осъзнае нещо. Надвечер царят си даде сметка, че беше му се повдигало цял ден поради сладострастния глас, с който един атинянин изрече: „Атина ще остане без хляб!“)

— Представете си! — продължаваше да ликува Алкивиад. — Представете си Атинската държава без богатствата на най-плодородната й долина. Родилките в Атина ще изхвърлят мъртвородени; юношите на Атина ще израстат недъгави или хилави; прочутите тържища на Атина ще запустеят като чумясали. Тя ще бъде насилена да изостави всички свои славолюбиви мечти, за да проси хляб. От кого? Нали — щом усетят слабостта на мишците й — нейните поданни градове ще се възбунтуват. Нали персийските сатрапи, които държат цяла Мала Азия освен брега й, веднага ще превземат и този бряг. Нали едничкият изход на Атина към тракийските житни области минава през Проливите. Какво ще речете, бащи на Спарта, ако спартанският флот запуши тия проливи?

„О-хо! — възкликна наум цар Агис. — Възможно ли е един предател-метек да реши тъй бързо и точно задачата, над която нашата Ефория умува с години? Вярно, вината не бе наша — до днес не знаехме, че златният запас от Акропола бил изгребан до дъно; не знаехме в какво безумно приключение е отпратила Атина корабите си… Освен туй… Да! Не смятахме, че би било спартанско да нахлуем в поля, обитавани от безоръжни селяци, оголени от защита — що ще търси Спарта там, където няма сражения и победа?… А всъщност защо ни е нужен бой, ако с голи ръце ние…“

— Нареждам на своите ефори за три дни да уточнят в подробности заемането на Декелея от войските ни! — внезапно и за себе си заповяда цар Агис. — Нека нашите кораби бъдат приведени в готовност! След три дни… Да. След три дни ще видим.

Макар че царят не бе говорил нему, Алкивиад се поклони като знаменит актьор, със снизходителна благодарност.

— Как ще заповяда цар Агис? — попита той. — Дали да бъда стратег на войските, които ще заемат Декелея, или пък наварх на флота, който ще затвори Проливите?

— Ти ще останеш в Спарта, метеко! — умно нареди царят. — След като твой е замисълът за нашите действия, викам: продължавай да замисляш по-нататък! А ние сами ще проверим доколко крясъците „където е Алкивиад, там е и победата!“ съдържат истина.