Айлин Гоудж
Градината на лъжите (1)

Една от основателните причини да се напише книга, според мен, е възможността, да се изживее животът на други хора. За това удоволствие и за щедрата им помощ, бих желала да благодаря на следните професионалисти.

Фред Куилър — за това, че ми отдели част от ценното си време на адвокат и представи на мое разположение записките си.

Джон Фридман — защото проучи книгата за юридическа точност и стоя до късно, за да направи това.

Д-р Пол Уилсън — за медицинската експертиза и сериозните редакторски бележки.

Джон Робинсън (бивш първи лейтенант, 1-ви батальон, Трета армия, морски пехотинци) — както за това, че ми помогна да реша проблема в компютъра си, така и за споделените с мен изживявания във Виетнам (той моли за една доста странна услуга: ако някой някога пътува до Виетнам и се изкачи на планината Донг Ха, да потърси пръстена му, който е загубил там в битка преди двайсет години, сребърен със син камък).

Бренда Престън — скъпата ми приятелка, чиито рози ми създадоха толкова много удоволствие през годините и която ми осигури ценната информация за тях.

Сюзън Гинсбърг — за нейните упътвания и вярата в мен преди всичко друго.

Памела Дормън — моя редакторка във „Викинг“, за помощта й във фината настройка на книгата.

И най-накрая, но не на последно място, на прекрасния ми съпруг и агент, Ал. Цукерман, който е прототип на всички мои герои събрани в едно; той осигури спойката между мен и тази книга.

Без него тя не би била възможна.