Питър Уот
Черните гарвани (50)

49.

Кейт знаеше, че е в беда. Лежеше свита в леглото и напрягаше слуха си да долови някакъв познат звук, който би я успокоил. Не можа да си обясни какво точно я събуди, само знаеше, че нещо не е наред. Най-накрая изострените й сетива доловиха тежките стъпки по дървената веранда пред къщата. „Мили Боже — замоли се тя, — дано въображението да си играе лоша шега с мен!“ Придърпа чаршафа до брадичката си. Спомни си за малкия пистолет, който Джудит й беше подарила за пътуването й на запад. Къде ли го беше сложила? Трябваше да е в чекмеджето до леглото. Отхвърли чаршафа и плъзна краката си на пода. Но пружините на матрака рязко изскърцаха и тя застина, стиснала до болка зъби от напрежение. В този момент ясно се чу изскърцване и външната врата бавно се отвори. Кейт приклекна и тихо отвори чекмеджето. Затършува в него. Скоро напипа дървената дръжка на пистолета и го премести на леглото до себе си. После достигна до газената лампа и се опита да я запали, но клечката падна от треперещите й пръсти. Вратата на спалнята се отвори с трясък и въздухът се изпълни с воня на уиски и пот. Кейт изпищя.

— Няма нужда да крещите, госпожо О’Кийф! — каза някой.

Тя се хвърли на леглото и заопипва около възглавницата. В паниката си не успя да намери пистолета.

— Не съм дошъл да те убивам! — пиянски се провикна мъжът. — Само исках да те предупредя, че Глен Вю никога няма да бъде твой, докато аз съм жив. А дори и след това.

Кейт моментално разбра на кого принадлежи грубия глас.

— Господин Макинтош! — просъска. Помнеше този глас, сякаш се бяха срещнали вчера, а не преди пет години. Тогава Люк я защити от смъртния й враг. Но сега него го нямаше и тя беше беззащитна срещу мъжа, който беше виновен за смъртта на баща й и на много невинни туземци.

— За теб съм сър Доналд, кукличке! — изръмжа той. — Само най-близките ми хора ме наричат със старото ми име, а ти не си от тях.

Кейт дочу шум, който й подсказа, че фермерът се свлече на стената до вратата на стаята й. Не можеше да се надява, че ще успее да се промъкне покрай него и да избяга навън. Опита се да овладее паниката си и да се подготви за отбрана от пияния грубиян. Докато се преместваше, напипа пистолета и тя въздъхна дълбоко.

— Какво правите тук, сър Доналд — попита сърдито, макар че сърцето й щеше да изхвръкне от страх.

Той изсумтя:

— Отивам в Сидни за погребението на малкия ми син. Отбих се да ти кажа, че знам за безплодните ти усилия да купиш земята ми. Имам новина за теб, госпожичке. Току-що осигурих заем, с който ще рефинансирам Глен Вю и ще платя вноската си.

— Разбрах! А сега напуснете къщата ми! — отвърна Кейт и в гласа и се долови заплаха.

— Ще си тръгна, когато аз реша! Не съм свършил. Искам да ти кажа някои неща за нашите две семейства… госпожо О’Кийф.

— Какво още бих могла да науча?

— Например, че има проклятие, което тегне над нашите фамилии. Проклятие, което уби двамата ми синове и брат ти… Проклет да съм, ако мога да се сетя как му беше името.

— Майкъл — прошепна тя.

— Точно така, Майкъл Дъфи. Е, аз дадох две жертви, сега е ваш ред. Може би е време за оня размирник, втория ти брат. Рано или късно полицията ще го хване.

Кейт пламна и гневно извика:

— Том никога няма да се остави да го хванат жив. Той е Дъфи! Точно като татко, когото твоите английски войници гониха из цяла Ирландия и тук, в Юрика. Но въпреки всичко той остана жив.

— Докато не дойде в Глен Вю! — прекъсна я свирепо Доналд. — Докато не застана между мен и убиеца на сина ми! И плати с живота си за предателството си.

Кейт слушаше и ликуваше. Мръсникът сам призна, че има пръст в убийството на баща й. Изпълнена със спокойствие и решителност, тя дръпна ударника на пистолета. Страхът и омразата се смесиха и образуваха смъртоносна комбинация.

— Ти си виновен за смъртта на баща ми, чудовище! — процеди с хладна решимост.

Доналд се засмя:

— Не съм казал такова нещо, кукличке. На твое място бих бил по-внимателен в оценките. В тази страна има закони за такива случаи. Не съм убил баща ти, но съм доволен от това, което му се случи.

Кейт насочи пистолета си към него и спокойно изрече:

— Ще те убия, сър Доналд. Пистолетът ми е насочен право към теб.

— Тогава стреляй, кукличке — кротко отвърна той. — Ще ми направиш услуга. Тъкмо проклятието на майолите ще свърши работата наведнъж. Нали се сещаш, че ако ме убиеш, самата ти ще бъдеш обесена за убийство и двамата с теб ще танцуваме заедно в пламъците на ада. Давай, момиченце, стреляй! Или всички Дъфи умеете да нападате само от засада?

Той се засмя и продължи да се смее, докато хълцането му премина в хлипане. Кейт не се поддаде на предизвикателството. Мъжът страдаше жестоко и убийството само щеше да прекрати мъките му. А тя не искаше това. Искаше той да се мъчи и да знае, че болката му е причинена от нея. Решително отхвърли съжалението, което предателски пропълзя в сърцето й. Мъката му беше голяма, но не беше ли равна на трагедията, която сполетя нейното семейство?

Обзета от обърканите си мисли, тя не усети, кога Доналд се надигна и излезе през вратата, без да обръща внимание на насочения към него пистолет.

Кейт остана свита в леглото. Затрепери, сякаш беше лист, изложен на напора на вятъра. Припомни си думите на Доналд. Той беше споменал нещо, което я измъчваше години наред. Наистина ли имаше проклятие над двете фамилии? Първо баща й, после Майкъл и на края Том, когото не беше виждала цяла вечност. Ох, колко много й липсваха те…

Тя се заслуша в шумовете, които идваха отвън. Щурците свиреха със своите малки цигулки една и съща досадна мелодия. Отнякъде се чу лай на куче, придружен от протяжния вой на дъждосвирец. Познатите звуци трябваше да й донесат спокойствие, но не беше така. Защото имаше още един въпрос, който я измъчваше. Откъде сър Доналд знаеше за намерението й да купи Глен Вю?