Питър Уот
Черните гарвани (39)

38.

Разходката по реката до близкия остров Къртис беше невероятно изживяване за Кейт. Работата около фирмата я поглъщаше изцяло и тя все по-рядко можеше да си позволи да излезе сред природата. Корабът бавно се носеше по течението и откриваше живописни местенца около разкъсания от малки бистри езера речен бряг. Зеленият бряг я върна години назад, към борда на кораба, който я доведе в Бризбейн. Всичко й се виждаше толкова ново и прекрасно. Тя беше изпълнена с мечти, готова да ги сподели с целия свят. До нея бяха Кевин и Люк Трейси. Люк с неговите акцент и сини очи, които я гледаха с обожание и разбиране. Но това беше минало. И двамата бяха забравили за нея. Сега тя стоеше на палубата на парахода, който превозваше туристи до острова, и до нея беше Хю Дарлингтън, толкова близо, че усещаше аромата на одеколона му.

Кейт носеше ефирна бяла рокля, ушита по най-новата европейска мода, и широкопола сламена шапка. Елегантният й вид предизвикваше завистта на застаряващите жени наоколо. Те злобно шушукаха помежду си, че барманката от „Воините на императора“, колкото и да се гласи, си остава една безсрамница и нищо друго. Кейт чуваше подмятанията зад гърба си, но не им обръщаше внимание. Имаше достатъчно приятели, които я уважаваха и бяха готови да й предложат подкрепата си, ако се нуждаеше от нещо.

Времето беше ясно и топло. Въпреки че над хълмовете зад Рокхамптън вече се събираха малки дъждовни облаци, денят обещаваше да бъде хубав поне до обяд и Кейт се наслаждаваше на красивата гледка. Косите й бяха прибрани под шапката, но няколко непослушни кичура се бяха измъкнали на свобода. Морският ветрец закачливо ги разроши и образува ефирен коприненочерен ореол около лицето й. Точно зад нея Хю следеше играта на вятъра и се наслаждаваше на деликатната извивка на врата и раменете й. Кожата там беше толкова нежна и бяла. Изпита желание да целуне мястото над нежните й рамене, да докосне тази красота. Сякаш усетила желанието му, Кейт се обърна и го изгледа закачливо.

Скоро параходът се приближи към сушата и пасажерите се прехвърлиха на лодките, които щяха да ги откарат до брега. Когато достигнаха до плитчините, Хю скочи във водата и с мокри до колене панталони постави ръце на тънката й талия и я пренесе на пясъка. Кейт стъпи на сухия пясък, избута ръцете му и го дари с обещаваща усмивка.

Те се присъединиха към приятелите на Хю, все подбрани младежи, които придружаваха едни от най-богатите момичета в Сидни. Повечето от тях бяха проспериращи държавни служители, които Кейт намери за доста скучни и посредствени. Слушаше досадните им закачки и се насилваше да се усмихва, за да не обиди Хю. Не мина и час и тя затъгува за буйната, но весела компания на грубите, загорели от слънцето обитатели на провинциите — бушмени, пътуващи търговци и златотърсачи, които идваха във „Воините на императора“. Те не бяха толкова добре облечени и възпитани като тези младежи, но пък бяха сърдечни и искрени. Гъстите рошави бради им придаваха свиреп вид, но тя знаеше колко са благородни.

Кейт си спомни за тържественото изпращане, което й устроиха в бара преди два месеца. Собственикът й подари красив кожен камшик и й пожела в най-скоро време да стане от най-богатите превозвачи в колонията. Извади четири бурета бира и всички пиха за нейния успех. Малко скъпичко му излезе, но той не отвори и дума за пари. Кейт работи честно за него четири години. През това време клиентелата му се увеличи повече от четири пъти. Така че тя си беше изплатила всяко пени, което беше похарчил за празненството. Няколко дни след това Хю й помогна да наеме офис и склад, за да започне бизнеса си. С помощта на семейство Коен събра поръчки и намери човек, който умееше добре да се справя с воловете на пътя. Компания „Юрика“ набираше скорост под ръководството на енергичната си собственичка.

Обядът приключи и младежите започнаха да играят крикет. Кейт ги погледа, изпляска с ръце няколко пъти, както правеха другите момичета, но скоро й омръзна. Реши да се поразходи покрай брега. Погледна подканващо към Хю, но той се оказа зает с важен клиент, който искаше да говори с него насаме. Тя му кимна и реши да разгледа наоколо сама.

Събу обувките си, разтвори слънчобрана и тръгна по брега, който разделяше гъстата тропическа гора от реката. Песъчинките под краката й мърдаха като живи и гъделичкаха босите й стъпала. Лекият ветрец развяваше полите на роклята й и тя се почувства волна като малко дете. Не беше изминала много, когато забеляза позната фигура пред себе си.

— Ема! — извика щастливо тя.

— Кейт! Радвам се, че те виждам! — изписка от радост Ема, когато разпозна приятелката си. Двете жени затичаха една към друга и се прегърнаха.

— Хенри и Гордън с теб ли са?

— Да. Току-що пристигнахме — отвърна Ема. — Оставих ги да играят крикет с другите. Не знаех, че и ти идваш тук на пикник.

Двете жени се огледаха една друга.

— Роклята ти е прекрасна! — отбеляза Ема.

Кейт засия от удоволствие.

— Знаеш ли, това е първата хубава дреха, която си купувам, откакто напуснах Сидни — сподели тя и прегърна отново приятелката си, за да й благодари за комплимента.

— Чух, че си станала богата наследница. — Ема я поведе към сенките на близките дървета. — С Хенри ще те посетим веднага, щом той се почувства малко по-добре.

Ема разказа на приятелката си как върви възстановяването на Хенри след ухапването му от отровната змия и замлъкна. Между двете жени се настани неловко мълчание. Историята със залавянето на Том Дъфи от Хенри, разказвана и преразказвана безброй пъти както между тях, така и между клиентите на всички кръчми и ханчета из цялата колония, беше охладила отношенията им. Поне Ема си мислеше така. Най-накрая реши да наруши мълчанието:

— Кейт, брат ти спаси живота на Хенри! Толкова съм му благодарна за това! Да знаеш само колко съжалявам, че се наложи точно той да го преследва из цялата страна. Но работата му е такава. Няма право да откаже.

За Ема сблъсъкът между Хенри и Том при Бърктаун се превърна в истинска трагедия. От една страна, тя преживя тежки дни и нощи над постелята на мъжа си, когато той се върна полупарализиран вкъщи. От друга страна, не знаеше как да погледне Кейт и Джудит в очите. Беше й неудобно да се оправдава заради Хенри.

— Милата ми! — каза Кейт. — Трябваше да се досетя колко много се тревожиш. Затова ли не те виждаме напоследък? Как можа да си помислиш, че ще те намразя?

Ема наведе глава. Очите й бяха пълни със сълзи. Приятелката й взе ръцете й в своите и каза мило:

— Всеки друг на мястото на Хенри щеше да застреля Том. Но Хенри рискува живота си, за да даде шанс на брат ми за справедлив процес. Той е почтен човек, Ема! Аз го смятам за един от най-добрите си приятели.

Сълзите на Ема рукнаха от очите й. Но това бяха сълзи на облекчение и радост:

— Знаеш ли — каза, като хлипаше и се смееше едновременно, — Хенри ми каза, че когато змията го ухапала, Том се върнал в ханчето и платил на собственика да закара Хенри в Бърктаун. Казва, че това е първият случай, в който разбойник държи на мушката човек, за да му предложи пари. Не въоръжен грабеж, а въоръжено даване на пари — засмя се тя и мокрото й лице грейна. — Ох, добре, че лейтенант Ур беше така мил да изпрати Хенри тук, за да се възстанови.

— Двамата с Хенри трябва да ми дойдете на гости в най-скоро време! — каза твърдо Кейт. — Искам да му задам хиляди въпроси за Том. Той е най-близкият ми човек на този свят. Да знаеш само колко ми липсва…

Ема стисна ръцете на приятелката си:

— Непременно ще дойдем, Кейт! Хенри ще ти разкаже всичко. Ще видиш какъв прекрасен човек е брат ти!

Погълнати от разговора си, те не усетиха приближаването на Хю. Младежът се усмихна иронично. Сестрата на престъпника Том Дъфи водеше задушевен разговор със съпругата на полицая, който го беше заловил.

— Радвам се да ви видя, госпожо Джеймс! — галантно каза той. По навик хвърли преценяващ поглед към Ема и отбеляза, че тромавият капитан беше случил на хубава жена. Макар че не можеше да се сравнява с Кейт.

Ема усети погледа му и това я подразни, макар че отвърна любезно на поздрава. Беше чувала, че красивият адвокат е голям женкар, и се чудеше какво прави Кейт с този празноглавец. Можеше да я зареже всеки момент, в който намереше по-лъскава госпожичка. Погледна към приятелката си и неволно се усмихна. Ако нещо подобно се случеше, не се знаеше кой от двамата щеше да си изпати, като се имаше предвид решителният й характер. Кейт Дъфи не прощаваше.

Хю се обърна към госпожа Джеймс:

— Току-що срещнах съпруга ви при игрището за крикет. Каза ми, че след ухапването не може да различава вкусове и миризми. Много странно.

Ема му отговори с иронична усмивка:

— Тъкмо няма да мърмори, когато готвя.

Кейт се засмя на шегата й. От трите приятелки Ема беше най-добрата готвачка и Хенри нямаше от какво да се оплаква.

— Каза, че скоро ще заминавате за Бърктаун — продължи Хю и приседна до жените, — след като се възстанови напълно, разбира се.

— Еми, не си споменавала, че заминаваш! — погледна я изненадано Кейт.

— Казах на Хенри — наежено отвърна приятелката й, — че ако не ни вземе със себе си, ще го напусна. Кой е казал, че трябва да седя пред камината, да плета и да го чакам, докато той изпълнява служебните си задължения на другия край на колонията. Ако пак го ухапе някоя змия, искам да съм там, за да мога да се грижа за него. Трябваше да му напомня, че съм се омъжила, за да бъда до съпруга си и в добри, и в лоши дни, а не да плета вълнени чорапи вкъщи.

Слънцето вече залязваше и двете приятелки се разделиха, за да се приготвят за връщане в града. Хю и Кейт бяха сред последните, които се наредиха на опашката за качване в лодките. Той хвана ръката й и с изненада установи, че тя не я отдръпна. Двамата си размениха погледи, изпълнени с нежност. За преливащите от нетърпение сърца обратният път до града беше цяло мъчение.

Вечерта Кейт се озова в леглото на Хю без никакъв свян. Тялото, което от години жадуваше за мъжка ласка, не й остави възможност да се колебае и да обмисля евентуалните последствия. Бурно се отдаде на страстта си. Когато умелите пръсти на Хю се справиха с всичките връзки и копченца на дрехите й и тя застана гола пред него, той ахна, възхитен от красотата й. Пламъците на свещите подчертаваха всяка извивка на тялото й. Сякаш пред него не стоеше жив човек, а статуя, изваяна от ръката на изтънчен древногръцки скулптор. Хю се наслаждаваше на гледката и се ласкаеше от мисълта, че много мъже в града са готови на убийство, за да могат да зърнат това съвършено тяло. Кейт му позволи да й се наслади без никакво неудобство. После бавно се приближи, седна на коленете му и обви ръце около врата му.

— Дори и в най-смелите си мечти — пресипнало каза той — не вярвах, че ще те държа в ръцете си толкова скоро.

Тя постави пръсти на устните му и прошепна:

— Не казвай нищо! Просто ме люби!

Той я хвърли на леглото и я обсипа със страстни целувки. Ръцете му се насочиха към бедрата й, нетърпеливи да намерят път към очакваното удоволствие. Кейт изви тялото си в дъга и освободи толкова дълго сдържаната страст, която беше заключила в тялото си. Хю усети точния момент, свали дрехите си и я облада бързо и бурно. Само след секунди изстена, тялото му потрепери и той се отпусна на леглото до нея с дълбока въздишка. Кейт остана да лежи по гръб. Загледа се в играта на светлините от свещите по тавана. Хю се пресегна за цигара, запали я и отново се отпусна до нея. Тя не откъсваше погледа си от вълшебните фигури горе. Тялото й крещеше за още любов, но беше недопустимо една дама сама да предложи на мъж. Въздъхна дълбоко.

Все пак беше доволна. Хю беше изключително привлекателен мъж с обещаваща кариера. Много неомъжени млади дами щяха да й издерат очите, ако знаеха, че той вече е неин. Представи си разочарованите им погледи и се усмихна от удоволствие. Умората скоро я надви и тя затвори очи.

Хю пушеше до нея и също мислеше за това, което се беше случило днес. Не можеше да повярва на лесната си победа. Беше невероятно да притежава най-красивата жена в Рокхамптън още след първата им среща. Кейт О’Кийф беше толкова красива, толкова желана, че не можеше да повярва на късмета си. Сега трябваше да направи всичко възможно, за да задържи това съкровище. Той не се съмняваше, че ще успее. Естественият чар и високото положение в обществото щяха да му помогнат.