Питър Уот
Черните гарвани (11)

10.

Даниъл се бореше със страха да навлезе в бандитския квартал. „Скалите“ не беше място за хора като тях, мислеше си той и подтичваше след Майкъл и Макс.

Дъждът беше спрял. Луната озаряваше улиците и алеите с нездрава светлина, както пот по изгарящото от треска тяло на болен. „Скалите“ беше краен квартал на града, изоставен от властите да се самоунищожи, като се залее със собствените си нечистотии. Из района се валяха полуразложени трупове, жертви на пиянско сбиване, гниещи остатъци и всякакви други боклуци. Бандите от крадци и убийци се множаха непрекъснато и налагаха жестоките си правила. Окаяни проститутки от всички възрасти предлагаха услугите си в смърдящи бордеи или пък направо в сенките на мръсните задни дворове. Улиците гъмжаха от хлапета, които ловко пребъркваха джобовете на минувачите под зоркия поглед на майсторите в бранша, които чакаха отстрани да получат дела си. А безскрупулните кръчмари наливаха в питиетата каквото им падне и често уискито имаше дъх на пикня. Те бяха в комбина с бандите, които отвличаха пияни клиенти и ги продаваха на корабите за попълване на екипажи. Въпреки лошата слава или именно заради това мястото беше пълно с моряци, привлечени от евтиния грог и лесните жени. Освен това тук човек винаги можеше да намери свободно легло за преспиване.

Миризмата на бедност се носеше из въздуха. Даниъл се задушаваше от вонята на кисело зеле, хорски фекалии и разлагаща се плът. Имаше чувството, че се намира в някаква сюрреалистична версия на Ада. Но за Макс тази картина беше добре позната и малко се различаваше от бедните квартали на други пристанищни градове, които добре помнеше от моряшкия си живот. Същата смрад се носеше зад пристанищата на Хамбург или Сан Франциско.

Най-после стигнаха до странноприемницата, която беше разположена на ъгъла на две по-големи, но също толкова мръсни улици. Още отвън личеше, че заведението е свърталище на бандити. Макс влезе пръв, като разбута наблъсканите плътно един до друг посетители. Даниъл и Майкъл го последваха. Отвътре ги блъсна миризма на евтин тютюн и нечисти, пропити от пот тела.

Кевин О’Кийф ги съзря пръв. Облегнат на стената, той беше увил ръце около раменете на една проститутка с големи уморени очи. Едва ли имаше повече от дванайсет години. Мръсното й лице можеше да бъде хубаво, ако не бяха раните около подпухналите й устни и насиненото око, последица от скорошни жестоки забавления на пияни клиенти. Тя притискаше мазната си коса към О’Кийф с надеждата да го замъкне на гъмжащия от бълхи сламен дюшек в бърлогата си, срещу някой долар, разбира се.

— Джентълмени — провикна се пиянски Кевин, — какво ви води в моята неделна резиденция?

Момичето стрелна с очи Майкъл. Той беше несъмнено хубав и приличен на вид и тя наведе глава, за да прикрие белезите от скорошния побой.

— Майкъл, Макс и Дани, запознайте се с… по дяволите! Забравих й името. Все едно, запознайте се с тази дама, която се надява да ме опознае по-отблизо тази нощ.

Момичето свенливо се усмихна на Майкъл, но той не й обърна внимание. Не се засмя и на шегата на Кевин.

Кевин О’Кийф беше як и красив мъж с големи, блестящи очи, които като че ли винаги се смееха. Притежаваше характерния ирландски акцент, в който се долавяше и кокни. Този нов диалект беше много разпространен сред младежите в Австралия и коментиран от туристите, които идваха от Англия.

— Дойдохме да те вземем с нас в „Ерин“ — кресна Майкъл, за да надвика пияната тълпа около тях. — Имаме да обсъждаме важни неща.

О’Кийф присви очи и изгледа тримата мъже. Надушваше някаква неприятност. Защо иначе те ще предприемат тази рискована разходка до „Скалите“? Надали беше само за да си поговорят с него.

— Какви неща, Майкъл?

— Няма да говоря тук. Нещата са лични — отговори Майк и избута настрани една стара, беззъба проститутка, която се опитваше да се залепи за него.

— Не мога да тръгна сега. Трябва да се видя с Джак Хортън. — О’Кийф гаврътна чашката си. — Джак не е човек, който можеш да подминеш, ако искаш да завъдиш приятели на място като това.

Като по някакъв знак дебеловрат мъж, малко по-нисък от Майкъл, но много по-едър, се приближи и изрева:

— Нали ня’а си тръгваш, момчето ми?

Майкъл усети вонята на гнило, която излизаше от устата на мъжа, и тактично се отдръпна. О’Кийф се надяваше Джак да не забележи новопристигналите, но те се открояваха от тълпата, най-малкото, защото бяха трезви.

— Извинявай, брат. Майкъл Дъфи е дошъл да ме отведе в „Ерин“ за някакво събрание… — опита да се извини той.

— Майкъл Дъфи? — На издраното от чести побоища лице се появи подигравателна усмивка. — О, Майкъл Дъфи, големият пич от „Ерин“! Чух за теб, красавецо — подхвърли насмешливо, като завря лицето си в Майкъл. — Бил си ня’къв шампион по юмручен бой? А на мен ми се чини, че си един пикльо.

Хортън се опитваше да го предизвика и вторачи немигащите си жълтеникави очи в него. Но отговорът дойде от другаде:

— Приятелю, искаш ли да си поговорим?

Това беше Макс, който пристъпи към бияча и отправи към него спокоен, но изпълнен със заплаха поглед. Хортън усети острието на нож да преминава през мръсната риза и да докосва дебелия му корем. Обърна се и срещна ледената усмивка на германеца.

Кевин изтрезня. Хортън не беше човек, който щеше да свие страхливо знамената, и той се изплаши, че Майкъл и Даниъл можеха да се окажат в центъра на кървава баня. Ако Кати разбереше, че той е причината за това, никога нямаше да му проговори. Знаеше колко много обича тя брат си. Реши да действа:

— Джак, чуй ме! Вземи… как й беше името… за тази нощ. Позабавлявай се. И ще смятаме въпроса за приключен, а?

Джак погледна към момичето и омекна. Тя беше много млада, а той ги обичаше такива. Обичаше да ги слуша как крещят от болка и молят за милост, преди да ги яхне.

— Добре, момчето ми. Ще взема това гълъбче, а ти мо’еш да тръгнеш с красавеца и приятелите му — изръмжа и облиза нетърпеливо устните си. Добре се получи — хем получаваше безплатен десерт, хем се измъкваше с чест от хватката на германеца.

Момичето инстинктивно се отдръпна от него. Джак беше известен със садистичните си наклонности и колежките й често се оплакваха от извращенията и жестокостта му. Но Кевин решително я бутна към Хортън. Дебелакът я сграбчи за гърлото и грубо я целуна по изранените устни. От болка очите й се напълниха със сълзи и тя се опита да извика, но от устата й не излезе и звук. Той продължаваше да я държи здраво и да я души с мечешката си лапа. Повдигна роклята й и плъзна свободната си ръка между бедрата й. Натисна силно и се ухили гадно, когато пръстите му проникнаха в нея. Тя изстена и се опита да се освободи от дебелите му като наденица пръсти.

— Ето я истинската любов — подхвърли весело Кевин, като спря с ръка Майкъл, който искаше да помогне на момичето. Той знаеше, че Джак има винаги под ръка нож, и поведе двамата братовчеди към изхода.

С крайчеца на окото си Хортън забеляза реакцията на Майкъл и се провикна:

— Хей, красавецо! Следващия път искам да разбера колко си добър в борбата, преди да те убия. — После се обърна към Макс и изскърца със зъби: — А ти, шваба такава, смятай се за мъртъв!

Макс не му обърна внимание. Много хора го бяха заплашвали и повечето от тях вече не бяха между живите. Но Майкъл изтръпна. Мъже като Джак Хортън не отправяха напразни заплахи и той реши да не се мярка вече из „Скалите“.

Четиримата напуснаха кръчмата и Даниъл въздъхна с облекчение. Закрачи бързо по обратния път към „Ерин“, където клиентите предпочитаха да разрешават споровете си с юмруци, а не с ножове. Те помахаха на настигналия ги трамвай, теглен от две мършави кобили, и той ги откара до покрайнините на Редфърн.

Оттам продължиха пътя си пеша в пълно мълчание. О’Кийф потъна в догадки относно изненадващото появяване на тримата мъже в „Героят от Ватерло“. Нещо му говореше, че всичко това е свързано с Кати. Дали не го е натопила пред брат си? Да е казала, че той я е подмамил и е отнел честта й? Подмамил! Тя беше тази, която го прелъсти в избата.

Когато стигнаха до „Ерин“, Макс изблъска Кевин към задния двор на хотела. Мъжете го наобиколиха мълчаливо. Инстинктът на О’Кийф подсказваше, че нещата не са в негова полза, и той застана нащрек. Скоро опасенията му се потвърдиха. Майкъл съблече палтото си, подаде го на Дан и зае позиция за борба.

— Знаеш, че те харесвам, О’Кийф — заговори приятелски. — Не приемай нещата лично. Всъщност — спря се той, докато гледаше как приятелят му се приготвя за схватката — трябва да го приемеш съвсем лично.

Двамата мъже заеха позиция.

— За какво е всичко това, Майк? Правиш голяма грешка — каза Кевин, като междувременно дебнеше за възможност да нападне. Но Майкъл беше по-бърз. Замахна с всички сили и докосна ухото му.

— Боже, Майк! Това беше много добре! — извика той и отговори с бърз троен удар, който разцепи долната устна на приятеля му. Главата на Майк експлодира, но той си наложи да остане прав въпреки пулсиращата болка. Зърна пролука в защитата на Кевин, стисна зъби и нанесе две последователни крошета право в лицето на противника. Носът на Кевин изхрущя. Кръвта рукна върху двамата и изпръска Даниъл, който стоеше до натрупаните дървени щайги в желанието си да избегне някой удар. Размахвайки ръце, той изпусна палтото на Майк. То се заплете в краката на Кевин и младежът изгуби равновесие. Майкъл веднага усети предимството си и нанесе три бързи удара. Лице, корем, лице. Кевин се препъна и се стовари върху високата дървена ограда, която поддаде с пукот. Майкъл се отдръпна от противника си, готов за нова атака. О’Кийф се надигна с мъка. Изплю кръвта, която напълни устата му.

— Божичко, Майкъл! — Плю още веднъж и повдигна глава в недоумение. — За какво е всичко това?

— Ще се ожениш ли за сестра ми? Или да кажа на Макс да се заеме с теб?

Майкъл едва изричаше думите. Въздухът му беше свършил и той жадно го поемаше между две думи. Кръвта от разцепената устна се стичаше по бялата риза и тя изглеждаше черна на жълтеникавата светлина от близката уличната лампа. Боят беше отнел всичките му сили и той се молеше Кевин да не бърза със ставането.

— Кати!? Защо ще иска Кати да се жени за мен?

Майкъл не му отговори и се приготви за нова атака. Червената мъгла се разсея и Кевин успя да види свитите юмруци на противника си. Прицели се и нападна.

Двубоят продължи и скоро прерасна в последователна размяна на тежки единични удари между стенещи и задъхващи се мъже. Макс ги следеше отстрани и крещеше напътствия към Майкъл, но той беше толкова зает да се задържи на краката си, че не му обръщаше никакво внимание.

Изтощени от взаимната размяна на юмруци, мъжете се откъснаха един от друг и закръжаха в отбрана.

— Защо Кати иска да се ожени за мен, ирландско псе? — О’Кийф продължаваше да замахва към Майкъл, но ударите му приличаха по-скоро на отпъждане на мухи.

— Защото ще има дете от теб, глупако! — изсъска Майкъл и размаха ръце, опитвайки се да достигне лицето му.

Кевин отпусна юмруци и зяпна невярващо. Добре знаеше отношението на Франк към него и произхода му. Той никога нямаше да позволи да бъде с Кати. А сега Майк му казваше, че трябва да се ожени за Кат, защото тя очаква дете от него.

Майкъл видя отпуснатите му ръце и инстинктивно замахна. Кевин се строполи на земята. Мъглата пред очите му този път беше наситеночервена, с големи черни петна, които кръжаха наоколо. Изтри кръвта от брадичката си и изфъфли:

— Искаш да кажеш, че се бием, за да ме накараш да се оженя за Кати?

— Не — изхриптя Майкъл, като още стискаше юмруци, — заради честта на клана ни. Заради това, което си направил със сестра ми.

Кевин се опита да се усмихне, но лицето му се сгърчи от болка. Странен начин да станеш член на фамилията Дъфи. Но можеше да бъде и по-лошо.

— Е, предполагам, че аз съм този, който трябва да почерпи за случая. Ако ми помогнете да стана и да се добера до хотела — протегна ръце към приятеля си, — сигурен съм, че ще накарам старият Франк да извади една бутилка от специалните пратки.

— Я, Майки! Редно е О’Кийф да почерпи — намеси се Макс, като забеляза, че Майкъл гледа протегнатите ръце на Кевин с подозрение. Германецът се наведе и вдигна палтото на младежа, което имаше ужасен вид. Както и лицата на двамата съперници. Това даде край на мача. Майкъл най-сетне отпусна юмруци и подаде ръка на бъдещия си зет да се изправи на крака. О’Кийф сложи ръка на рамото му и каза:

— Никога нямаше да ме победиш, ако не беше споменал Кати. Тогава се сетих, че ако те натупам, както аз си знам, тя ще ми го върне тъпкано.

— Никакъв шанс! — ухили се другият младеж. — Никой не може да победи Дъфи. Особено пък някакъв си О’Кийф.

Те се засмяха и Даниъл въздъхна с облекчение за втори път през тази вечер.

Но доброто им настроение изчезна, щом вратата на кухнята се отвори и четиримата се озоваха пред строгия поглед на Кейт. Ръцете й бяха на кръста, а красивите й очи пламтяха. Мъжете инстинктивно се свиха като провинили се деца, предусещайки какво ще се случи:

— Майкъл Дъфи! Даниъл Дъфи! И ти… чичо Макс! Какво сте направили с Кевин?

Брат й започна:

— Ние… виж, Кати… — Замълча, когато унищожителният поглед на сестра му се премести върху него.

Кати обаче съзря кръвта по лицето му и сивите й очи омекнаха. Все още изгаряща от гняв, тя се опита да потисне притеснението си:

— Какво ще кажа на леля Бриджит сега? Знаеш, че тя мрази да се биеш.

— Аз ли се бия? — заоправдава се Майкъл. — Ами той…

Острият поглед на Кати го накара да замълчи. Той наведе глава като ученик. Какво можеш да направиш, когато сестра ти фучи като харпия?

Даниел реши да защити братовчед си и да се опита да обясни на ядосаната жена логиката на боя, но още щом си отвори устата, разбра, че е сгрешил. Кати се завъртя към него като хала и това бързо го убеди, че логиката може и да почака.

Мъжете кротко последваха девойката в кухнята. Тя наля в легена гореща вода от чайника, който седеше винаги на печката и взе чисти парцали от шкафа. Майкъл и Кевин седнаха един до друг и зачакаха смирено момичето да се погрижи за тях.

Макс и Дани се спогледаха, измъкнаха се от стаята и оставиха кървящите носове на приятелите си на грижите на Кати.

— Трябва да държиш парцала така, докато кръвта спре — нежно посъветва тя Кевин. Но когато се обърна към брат си, не беше останала и капчица нежност.

Майкъл отстрани напоения с кръв парцал от разцепените си устни и с надеждата да умилостиви сестра си, обясни:

— Кевин каза, че ще се ожени за теб, Кати.

Сестра му изплакна парчетата в легена и остро изрече:

— Кевин сам ще ми го каже, когато реши! Не мисля, че роднините трябва да научават първи тези неща. Освен това не съм сигурна, че ще се омъжа за първия младеж, който ми поиска ръката.

Майкъл се сконфузи. Чудеше се какво да прави, когато забеляза сестра му да се обръща към него и да мърда беззвучно устните си. Вгледа се и различи: „Остави ни!“ Кимна и тръгна към вратата. Преди да затвори, успя да чуе как Кевин мънка:

— Кейт Дъфи, ще ми окажеш ли честта да станеш моя жена?

Той се усмихна и изохка едновременно, тъй като беше разтегнал наранената си устна. Замисли се колко различни са мъжете и жените. Сестра му беше по-загрижена за течащия нос на Кевин, отколкото за брат си, който беше защитил честта й. „Жени“ — помисли си. Но въпреки своите прищевки и нелогични постъпки те бяха удивителни създания, за които си заслужаваше да изтърпиш няколко крошета.