Питър Уот
Черните гарвани (31)

30.

— С наследството на господин Хюбнър вие спокойно можете да се наречете богата жена, госпожо О’Кийф — заключи господин Хю Дарлингтън от юридическата фирма „Дарлингтън и Дарлингтън“, която се помещаваше в Рокхамптън.

Кейт гледаше замаяна разпилените по бюрото документи. Тя беше чувала от клиентите на бара, в който работеше вече пет години, че Хари е спестил доста пари, но сумата, която спомена адвокатът, надминаваше и най-смелите й мечти. Четиринайсет хиляди паунда, след като се платят всички такси по легализиране на завещанието.

— Господин Хюбнър ви оставя също цялата си налична собственост — къща в Таунсвил и четири парцела земя, а също фургона и воловете. Предполагам, че ще продадете тази част от новата си собственост, прав ли съм, госпожо?

Кейт не отговори веднага, все още замаяна от новината. Четиринайсет хиляди паунда!

След срещата им при пътуването й с Люк на север тя често виждаше Хари във „Воините на императора“, където работеше. Винаги му обръщаше специално внимание и предизвикваше ревността на останалите клиенти, които мечтаеха да се запознаят с хубавата дъщеря на легендарния Патрик Дъфи. Успяваше да открадне малко време и да седне при него на приказка. Изслушваше го със симпатия, когато се оплакваше от самотата си или просто й споделяше преживяванията от последното си пътуване. Когато чу за смъртта му, Кейт си каза, че още един приятел я напуска.

— Господин Хюбнър беше много привързан към вас, госпожо О’Кийф — продължи адвокатът и се приведе към нея. — Сподели с мен, че ви чувства като своя дъщеря. Той няма живи роднини, така че не вярвам някой да оспорва завещанието. Сега всичко принадлежи на вас.

Хю стрелна с очи очарователната посетителка, но не посмя да задържи погледа си по-дълго. Това, което разправяха хората за нея, се оказа истина. Тя наистина беше красива. Въпреки че клиентите на заведението бяха груби хора, те уважаваха Кейт и я намираха за почтена и умна жена. Не се чуваше да е приемала неприличните предложения на пияните си клиенти.

Тя също следеше с нарастващ интерес младия мъж. Усети възторжения му поглед върху себе си и й стана приятно. Срещу нея седеше един доста привлекателен мъж. Харесаха й тъмните кафяви очи и къдриците на кестенявата коса, които падаха върху снежнобялата му яка. За разлика от мъжете, които идваха в бара, лицето му беше гладко избръснато. Държеше се самоуверено и това й харесваше. Деликатните пръсти говореха за човек, който е живял повече вкъщи, пред пианото, и не познава тежкия физически труд.

— Вие искате да знаете какво ще правя с материалната част на завещанието, господин Дарлингтън? — най-сетне каза тя и погледна право в очите събеседника си.

— Мога да уредя продажбата на собствеността, ако, разбира се, желаете да продължите да работите с „Дарлингтън и Дарлингтън“.

— Няма да продам нищо от имуществото на Хари. Мисля, че той би искал неговият впряг да продължи да работи — каза тихо тя и Хю учудено я погледна. Той мислеше, че тя ще грабне парите и ще се върне в Сидни. Пограничният град Рокхамптън не беше подходящо място за самотни жени. Тук дори и силните мъже трудно оцеляваха.

— Нали не мислите да потеглите по пътищата вместо стария Хари, госпожо О’Кийф? — попита и в гласа му се доловиха снизходителни нотки. — Тази работа не е за жени, особено ако са красиви като вас.

Кейт се усмихна на комплимента му, но веднага реагира на покровителствения тон и недоверието в способностите й.

— Не, господин Дарлингтън, няма да тръгна. Но съм сигурна, че ще успея да организирам бизнеса и да наема човек, способен да превозва стоката ми — каза мило и той за втори път я погледна изненадано.

Сега я видя в друга светлина. Катрин О’Кийф не беше някакво нежно полско цвете. Беше разкошна ирландска роза, красива, но с бодли. Хю се опита да се измъкне от неловката ситуация:

— Ах, да… разбира се, че ще успеете. Сигурен съм, че в Рокхамптън има способни мъже, които с удоволствие ще работят за вас.

— И аз мисля така — продължи Кейт и усети, че неволно причислява и малко надутия, но иначе много привлекателен адвокат към мъжете, които биха й помогнали. — Едно от предимствата да работи човек в хотел е, че опознава хората. Научава се на кого може да има доверие и кого да попита, ако му трябва съвет. Познавам човек, който е много подходящ за тази работа. И довечера ще си хвърля шапката от радост, когато му кажа, че е нает да работи за „Юрика Къмпани“.

Тя се замисли за името, което се изплъзна от устата й. Откъде изникна то? И какво общо имаше с мисията, която трябваше да изпълни в живота си?

Как се промени съдбата й. Беше дошла на север да строи хотел като чичо си Франк, но вместо това тръгваше по стъпките на баща си. Фургонът на Хари беше началото на финансовата империя, която тя щеше да изгради. Не знаеше как ще стане това, но беше сигурна, че ще успее. Както беше сигурна, че ще унищожи Доналд Макинтош.

— Господин Дарлингтън, бих искала да подготвите документи за регистрирането на новата фирма „Юрика Къмпани“! — отсече с такава увереност, сякаш цял живот се бе занимавала с бизнес. — Надявам се, че ще се съгласите да станете неин адвокат?

Той прие без никакви колебания.

— Името „Юрика“ е доста странно, госпожо. Мога ли да попитам дали има някакви лични причини да го изберете?

Тя му се усмихна и той се изпоти.

— Това е името на лагера, където баща ми и други смели мъже, които познавам, са се били срещу британците. Моята компания също ще се бори. Един ден тя ще се изправи срещу най-голямата британска компания в Куинсланд, „Макинтош“. Но, помнете ми думата, „Юрика“ ще победи!

Адвокатът се стресна от огромните амбиции на клиентката си, но благоразумно замълча. Впусна се в юридически подробности и попълване на документите за учредяването й. Когато привършиха, стана от стола си и любезно придружи Кейт до вратата.

— Госпожо О’Кийф — мило каза, — дано не си помислите нещо нередно за мен… ние току-що се запознахме. Но въпреки това бих искал да ви поканя на пикник на втория ден от Коледа. Уверявам ви, че ще ви разбера, ако отклоните поканата.

Кейт се обърна към него и се усмихна. Неволно докосна ръката му и сърцето на младежа скочи в гърлото.

— С удоволствие ще приема поканата ви, господин Дарлингтън!

Хю се смая от бързината, с която получи съгласието й, и остана да гледа след нея с щастлива усмивка дълго след като тя зави по коридора.

На улицата Кейт разтвори слънчобрана и се огледа щастливо. Сега беше богата жена. Полагаше й се да се поглези малко. Една нова рокля беше добро начало. „Благодаря ти, Хари — прошепна тя. — Обещавам ти, че няма да те забравя, докато съм жива.“ Пресече улицата с енергична крачка и се насочи към магазина за платове.

Хю я наблюдаваше от прозореца и я видя как се разминава с двама яки работници, които вървяха срещу нея. Чу ги да я поздравяват. Сигурно бяха от клиентите на „Воините на императора“. Тя им отговори с усмивка и продължи.

Жалко, замисли си той, жалко, че една млада жена се заемаше с нещо непосилно за крехките й рамене, вместо да се омъжи и да създаде семейство. Тя притежаваше всички необходими качества да стане съпруга на човек с неговото социално положение. Но за съжаление беше глупава. Амбициите й да се изправи срещу силните бизнесмени и търговци в пограничния град бяха пълен абсурд.

Той продължи да я гледа как върви нагоре по улицата и да се наслаждава на походката й. Беше запленен от нея. И трябваше да я има. Хю Дарлингтън беше богат човек. Кейт О’Кийф беше богата наследница. Какво по-добро от това да съберат двете богатства?

 

 

Малката Дебора Коен седеше на коленете на баща си и слушаше леля Кейт как ентусиазирано обяснява нещо на нейните родители. Виждаше колко впечатлени са мама и татко от това, което чуваха.

Дебора обичаше леля Кейт. Тя винаги се шегуваше с нея. Но сега беше сериозна. Сигурно това, което обсъждаха големите, беше много важно. Двегодишното, преждевременно развито момиченце с големи, блестящи очи притихна и се заслуша в гласа на баща си.

— Целиш се нависоко, Кейт — каза замислено Соломон, като погали несъзнателно черната коса на дъщеря си. — Но мисля, че ще се справим. Имаме капитал да започнем заедно с теб. Джудит е съгласна.

Джудит кимна и каза:

— Кейт е млада, но знае какво прави. Съгласна съм. Ще отворим още един магазин в Таунсвил, а тя ще ни зарежда. — Поколеба се, преди да продължи. Кейт беше споменала нещо, за което отдавна мечтаеха, но тя не беше сигурна, че ще се справят: — Ти казваше да купим ферма и да произвеждаме сами стоките за магазина, да направим собствена кланица. Предполагам, че ще се научим да отглеждаме животни за месо. Но това ще струва много пари.

— Това ще го оставим за втората част от плана — каза Кейт, след като помисли малко. — Първо ще купим земя, някъде наблизо. Най-много до две седмици път с волове.

Соломон надраска някакви цифри на един лист и взе да пресмята:

— Да купим или да вземе под аренда…

— Да купим! — твърдо изрече младата жена. — И дори знам за чия собственост ще направим оферта.

Соломон я погледна изненадано:

— Чия собственост?

— Глен Вю! — отговори тя без никакво колебание.

— Оставяш сърцето да те води, Кейт — меко възрази Соломон. — Или всичко, което правиш, е само за отмъщение?

Кейт знаеше, че приятелите й ще възразят срещу тази покупка, и се приготви да разсее колебанията им:

— В момента Макинтош е в затруднено положение. Финансовата криза свали неимоверно цената на говеждото, а аз имам сведения, че Доналд Макинтош е заложил голяма част от капитала си на борсата за животни. Търговията с памук също не върви добре, откакто американците приключиха военните действия и се върнаха на пазара. Компанията на Макинтош сега залага на захарните плантации по крайбрежието, но те тепърва ще трябва да се разработят. Чух, че той заминава за Сидни, за да търси заем от банката.

Семейство Коен слушаше внимателно и уважението им към младата жена растеше с всеки неин довод. Но Соломон все още мислеше, че тя иска да купи имота главно заради това, че костите на баща й лежаха на тази земя. Това беше нейният начин да отмъсти и тя се хвърляше сляпо към целта си. Искаше да покаже на Макинтош, че една Дъфи не е по-бедна и неспособна от тях. Евреинът знаеше, че ирландците обичат да се състезават и да се перчат със силата си. Явно това се отнасяше и до жените им. Въздъхна и каза:

— Двайсет хиляди паунда няма да стигнат да купим Глен Вю и стоката им. Трябват ти поне трийсет и пет хиляди. Ако ги имахме, идеята ти щеше да бъде чудесна. Но такава огромна сума…

Кейт знаеше, че е така. Поклати глава. Покупката щеше да отнеме всичките им парични резерви. Нямаше да остане нищо за организиране на бизнеса и щяха да затънат, преди да са започнали.

— Но ако имахме тези пари — упорстваше тя, — би ли ме подкрепил?

— Да — отговори Соломон. — Планът ти е добре обмислен. Сега е времето да се купува. Всичко е евтино. А финансовата криза няма да трае вечно. Но Глен Вю не е лъжица за нашата уста в момента. Потърси нещо по-евтино.

Кейт тръсна глава и упорито отвърна:

— Или Глен Вю, или нищо. Може да не е веднага, но един ден ще го измъкна от ръцете на Макинтош!

Дебора слезе от коленете на баща си, отиде при леля си Кейт и я прегърна.

— Обичам те, лельо Кати! — каза сериозно.

Кейт я прегърна и я целуна по бузките.

Домакинята стана и нареди на масата хляб и студено месо. Всички насядаха около масата и сериозният тон беше заменен с шеги и закачки. Джудит се загледа в Кейт и Дебора, които си шушукаха нещо и се смееха, и възкликна:

— Кейт, трябва да си намериш някое добро момче и да си имаш свои деца!

Кейт едва не се задави от смях с пилешкото бутче и попита:

— Това пък откъде ти хрумна?

— Виждам как се разбираш с Дебора — простичко отвърна приятелката й. — Ще бъдеш добра майка.

— Вече бях майка за малко — припомни й тя тъжно.

Джудит хвана ръката й и каза нежно:

— Някой ден пак ще бъдеш, мила!

Кейт се усмихна криво:

— Знаеш, че не мога да бъда с друг. Все още съм омъжена.

Джудит стисна ръката на младата жена, наведе, към нея и й прошепна:

— Има начин да се оправят нещата. Миналата седмица говорих с един от твоите свещеници.

Кейт се изненада. Знаеше за презрението на Джудит към християнските служители, които още обвиняваха евреите за убийството на Спасителя. Беше необичайна постъпка от нейна страна.

— Срещнах се с отец Марли. Много симпатичен човек!

Кейт познаваше отец Марли. Той беше французин. Неговото отношение към брака и любовта не беше така строго, както това на ирландските му колеги. Галското потекло го правеше по-толерантен към човешките грешки.

— И какво ти каза отец Марли?

— Каза ми, че вашата религия позволява анулиране на брака при известни обстоятелства. Иска да поговори с теб при следващото си посещение в Рокхамптън.

— Ще отида при него — реши Кейт.

До този момент не беше мислила сериозно за анулиране на брака си. Съзнаваше, че религиозните закони са също толкова объркани колкото и гражданските. Беше чувала, че във Ватикана има свещеници, които разрешават разни спорни въпроси, също както правеха в съдилищата.

— Чудесно! Когато анулират брака ти, ще си намериш мъж и ще му родиш цяла сюрия деца — заяви доволно Джудит, сякаш въпросът вече беше решен.

Соломон беше потресен, че жена му е разговаряла с християнски свещеник. Колко много държеше тя на Кейт! Те бяха свързани с онзи свещен момент в живота на една жена, когато тя ражда. Джудит беше тази, която доведе на бял свят момченцето на Кейт, макар и само за няколко часа. А Кейт първа пое още мократа Дебора от акушерката и пак тя я постави на гърдите на майка й. Той беше сигурен, че Кейт е единственият човек, заради когото жена му би влязла в християнски храм.

— Люк е бил наблизо миналата седмица — промърмори той, колкото да каже нещо, но внезапният интерес на Кейт към темата не му убягна.

— О, не знаех. Моля се да е добре — изрече тя някак прекалено незаинтересовано. — В бара говореха, че се стягал да пътува на север, през планините — продължи. — Някои от мъжете смятат, че прави голяма грешка. Майолите там били много опасни. Дано размисли и да се върне.

— Няма да се върне! — тихо отвърна Джудит. — Люк Трейси си е Люк Трейси и нищо не може да го разубеди. Но дяволът го накара да си плати за упорството. Разболял се е от малария.

Кейт пребледня. Често беше слушала за легендарния, но леко побъркан според клиентите й янки, който съвсем сам кръстосвал колонията в търсене на неговото Елдорадо. Тайно попиваше всяка дума. Макар че не беше виждала смелия златотърсач повече от четири години, често се улавяше, че мисли за него. Дали беше жив? Добре ли беше? Защо не се върнеше в Рокхамптън да види приятелите си? Защото тя продължаваше да се залъгва, че мисли за него само като за добър приятел.

— Много ли е зле? — попита тихо, като внимаваше да не издаде чувствата си.

— Щеше да бъде много по-добре, ако имаше някой да се грижи за него! — тросна се Джудит и стана да почисти масата.

— Аз пък мислех, че ще положи поне малко усилия и ще ми се обади… на нас.

— Защо да ти се обажда? — язвително се провикна другата жена от кухнята. — Нали сте просто приятели?

Кейт се сви. Докривя й от обвиненията на Джудит.

— Знаеш ли къде е сега? — обърна се тя към Соломон.

— Съжалявам, но нямам никаква представа — излъга той.

— Защо не писа нито веднъж?

— Той е мъж — колебливо каза Сол. — А мъжете правят някои неща само защото са мъже.

Той се надяваше да не се налага да изяснява думите си. Всичко, което знаеше, беше, че Люк трябва да свърши някакви много важни неща, преди да се върне и да застане до Кейт като мъж, с когото тя би могла да се гордее. И той нямаше да предаде приятеля си. Нямаше да й каже за писмото, което беше получил две седмици по-рано. Люк съобщаваше с ентусиазъм, че усеща колко близо е до своето Елдорадо. Скоро щял го открие и да се прибере вкъщи. Но евреинът не споделяше оптимизма му. Той беше слушал ужасии за северните части на колонията. Говореше се, че там живеели свирепи племена, които търсели човешки глави за трофеи и практикували канибализъм. Човек трудно можел да им се изплъзне в гъстата джунгла, където те се чувствали у дома си.

Кейт не се задълбочи в логиката на мъжката психика и Соломон въздъхна с облекчение. Той се заигра с Дебора, за да приключи темата за Люк Трейси.

Кейт беше изпълнена с негодувание към мъжа, който така безкомпромисно я беше изхвърлил от живота си. Но изпитваше и непреодолим копнеж да чуе още веднъж провлечения говор на брадатия скитник, който беше намерил място в сърцето й. Не, това не беше любов, опитваше се да се убеди тя. Беше само много силно привличане.