Питър Уот
Черните гарвани (16)

15.

Моли О’Рурк не беше в хотел „Крал Джордж“.

Майкъл седна на ъгъла и зачака търпеливо, но времето минаваше, а нея все я нямаше. Той получи писмото й днес следобед в хотела. В него на хартия, украсена с герба на семейство Макинтош, тя го молеше да се срещнат във фоайето на този хотел. Намекваше му, че може би знае къде се намира Фиона.

Писмото дойде тъкмо когато Майкъл си купи билет за кораба, който заминаваше за Куинсланд следващата седмица. Той се зарадва, че ще може да види Фиона, преди да замине, и от нетърпение отиде на срещата половин час по-рано. Но оттогава беше минал час, а Моли не идваше. Разочарован, той огледа наоколо за последен път и реши да си тръгне.

Пътят му минаваше през плетеница от тъмни улички, които нощем гъмжаха от сводници, мошеници и бандити. Майкъл обикновено избягваше тази част на града, но сега искаше да се прибере час по-скоро и реши да рискува.

Вървеше предпазливо и оглеждаше всяко кътче от слабо осветената улица, когато една мисъл го накара да замръзне на място. Как не разбра по-рано измамата! Моли не можеше да чете и да пише. Значи писмото не беше от нея. Някой му беше устроил капан.

— Хей, красавецо! Май ти вързаха тенекия.

Майкъл се обърна светкавично и видя Джак Хортън да излиза от сянката на безлюдната улица. До него изскочи още един мъж, също толкова противен като първия. Той се ухили и показа изпочупените си зъби. И двамата бяха боси и Майкъл разбра защо не ги беше чул.

— Тя не дойде, но ние с братчето ми… е, добре де, полубратчето ми, шъ тъ изпратим до вкъщи, за да не ти се случи нещо. Аз например никога ня’аше да мина оттук сам. Мно’о опасно е тук — нареждаше Хортън и бавно се приближаваше към Майкъл.

Нямаше съмнение, че и двамата бандити са въоръжени. Младежът се обърна с лице към тях, като следеше всяко тяхно движение. Хортън напредваше с котешки стъпки към него. Майкъл зае позиция в очакване на атаката. Това нямаше да бъде обикновен юмручен бой. Сега трябваше да използва всичките си умения, за да остане жив. Припомни си мръсните номера, на които го беше учил Макс.

— Отдръпнете се! И двамата! — извика с всички сили той.

Агресивната реакция обърка бандитите. Те очакваха, че младежът ще се уплаши и ще побегне, а те ще нападат в гръб. Но Хортън бързо се окопити:

— Аз и братчето ми ня’аме намерение да ти сторим зло. Чувал съм за тебе. Голяма работа си! Бени разпра’я: „Джак, искам да стисна ръка на гос’ин Дъфи, той е голя’а работа.“

Бени пристъпи напред с протегната дясна ръка, като се усмихваше невинно. Отначало Майкъл се поддаде на измамата. Видя, че ръката на бандита е празна, но после си спомни наставленията на Макс. Бени сигурно беше левичар, затова ножът не беше в дясната му ръка.

— Нямам нищо против.

Майкъл се опита да придаде безгрижност на гласа си, макар че страхът го изгаряше. Осъзна, че следващите няколко секунди ще бъдат решаващи за изхода на схватката.

— Чудесно, всички шъ бъдем приятели! — лукаво подметна Хортън. Бени пристъпи още малко и двамата убийци застанаха един до друг.

Атаката на Майкъл беше яростна и неочаквана. Той се пресегна уж да му стисне ръката, но внезапно извъртя главата си и се изплю в лицето на Хортън. После бързо хвана лявата ръка на Бени, която стискаше ножа, и я изви неистово.

Храчката, накара Хортън да забие нокти в лицето си, за да го очисти. Внезапно дочу изхъркване и се обърна към другите. Дръжката на големия нож, който Бени стискаше в ръката си, стърчеше от гърдите му. С бързината на хиена Хортън извади собствения си нож и замахна към Майкъл. Острието пропусна мишената си и се заби дълбоко в гърлото на брат му, който все още се опитваше да извади оръжието от гърдите си.

Майкъл не изчака повторна атака на Хортън. Засили се и стовари тежката си обувка в слабините му. Двамата главорези рухнаха едновременно в локвата от кръвта на Бени.

Майкъл хукна по улицата. Шумът и гласовете от съседните алеи му напомниха, че всеки момент някой може да свърне по уличката, да види кръвта по ризата му и да извика полиция. Напрегна всички сили и не престана да тича, докато не достигна вратата на „Ерин“. Изтощен и изплашен, той почти легна на нея и заудря с всички сили, докато прозорецът на втория етаж не се отвори.

— Кой идиот блъска така? — яростно закрещя отгоре чичо Франк и се надвеси, за да види кой стои на вратата.

— Аз съм, чичо… Майкъл.

След миг вратата се отвори и той падна в коридора.

— Исусе, дева Марийо и Йосифе — завайка се Франк. Хвана го за яката и го изправи на крака. — Какво става, Майкъл? Целият си в кръв! — Но той нямаше сили да отговори. — Биди! Събуди Дани и Макс и им кажи да дойдат веднага.

Франк довлече младежа до кухнята и запали газената лампа. Макс и Дани също пристигнаха. Още сънени, по нощни ризи, те се засуетиха около Майкъл. Всички чакаха обяснения.

— Джак Хортън и… брат му… ме причакаха — опита се да обясни младежът, но дъхът не му достигаше. — Не знам защо… но искаха да ме убият. Нападнах пръв… и намушках брата на Джак със собствения му нож.

— Уби ли го?

— Май че да. Ножът се заби дълбоко. После Хортън ме пропусна и уцели гърлото на брат си.

— Ако те обвинят — потупа го по рамото Франсис, — ще кажеш, че е било самозащита. Ще отидем в полицията и ще им разкажем всичко. Нека се позанимаят с този Хортън.

Но Даниъл възрази:

— Ами ако Джак Хортън отиде също и им каже, че Майкъл е убил брат му умишлено? На кого ще повярват?

— Какво трябва да направи Майки според теб — попита майка му.

— Не знам. Най-добре да се скрие, докато ние с Макс отидем в участъка и обясним ситуацията.

— Няма ли да питат защо Майкъл не е с вас?

— Ще кажем, че е ранен и не може да дойде веднага. Това ще ни осигури малко време, за да разберем накъде духа вятърът.

Франсис кимна в знак на съгласие. Даниъл беше най-вещ в тия работи и знаеше какво трябва да се прави.

— Ще направим каквото трябва, Дани. Ще заведа Майкъл в избата, докато се върнете. И без това има нужда от една голяма глътка бренди. Да си прочисти главата.

— Първо ще му почистим раните и ще си смени дрехите — разфуча се Бриджит.

— Ще свършим и двете работи — успокои я Франк и стана бързо да стопли вода.

Майкъл се отпусна от топлината в кухнята и се унесе. Той ли уби оня мъж? Не можеше да прецени. Всичко стана толкова бързо.

Докато водата завираше, Франк наля една чашка от най-хубавото си френско бренди и я бутна в ръцете на дремещия младеж. Майкъл отпи с благодарност и се почувства по-добре.

Макс и Даниъл се показаха на вратата, готови за излизане. Дани потупа братовчед си по рамото и каза успокоително:

— Ще тръгваме, Майки! Ще видиш, че всичко ще се нареди.

Майкъл му се усмихна. Тъкмо бяха стигнали до външната врата, когато по нея се разнесоха настоятелни удари. Очите на Бриджит станаха кръгли като топчета. Тя погледна уплашено към мъжа си.

— Аз ще отворя! — каза той, като се опита да изглежда спокоен.

Направи знак към Макс и германецът кимна. Сграбчи Майкъл за ръцете и без да се церемони, го избута към вратата на избата.

Франк отвори вратата.

— Полицай Фарел! — възкликна той, щом позна своя приятел. — С какво мога да ви бъда полезен по това време на нощта? Да ви предложа една бира?

— Добра идея, господин Дъфи — отговори ирландецът. — Минавах оттук и реших, че мога да си разделя една бутилка с вас. Искам да ви разкажа за една улична битка, която се случи тази нощ.

Франк се взря в очите му и разбра, че знае всичко. И те подхванаха игра, достойна за най-добрите театрални салони в Сидни.

— Заповядайте, полицай! Ще пийнем в кухнята — учтиво го покани домакинът.

Фарел последва кръчмаря в кухнята. На масата стоеше бутилка с бренди и празна чаша. Франк проследи погледа на полицая и каза:

— Брендито е добра напитка за този, който не може да заспи. Ще пийнете ли и вие с мен?

Постави чиста чаша до госта и я напълни. После попита невинно, като внимаваше да не разлее питието с треперещите си ръце:

— И какво е станало тази вечер, че полицията е обезпокоена?

— Намерихме убит на „Хаймаркет“ преди около час. Позната птица. Не съм учуден, че го намирам мъртъв. Мисля си, че рано или късно щеше да се случи.

Фарел отпи от брендито и млясна от удоволствие.

— Да — въздъхна Франк, — в днешно време улиците гъмжат от престъпници. Хората в Сидни не разбират колко е тежка вашата работа. Тежка и важна. Ако мога да дам…

— Не съм дошъл, за да ми дадете нещо, господин Дъфи! Дошъл съм да отведа Майкъл Дъфи.

Франсис отвори уста да протестира, но големият ирландец го спря с жест:

— Преди да кажете нещо, искам да ви предупредя, че съм задължен да претърся хотела и да намеря гореспоменатата личност. Но мисля, че няма смисъл да търся в избата, понеже само глупак би се скрил там.

Франк стрелна с очи полицая и разбра всичко.

— А защо търсите момчето?

Фарел отпи отново от брендито и заговори:

— Правя обиколката си тази вечер, понеже съм дежурен. Срещам Джак Хортън. Спирам го, защото ми се вижда странно да се мотае наоколо. Той рядко напуска „Скалите“. И решавам да го попитам, какво търси насам. И той започва да пелтечи за някакъв негов брат, който бил заколен от Майкъл Дъфи. Казва, че племенникът ти ги нападнал без причина. Аз оставям всичко да мине през ушите ми, но той ми показва трупа. Така че аз го завеждам в участъка да разкаже всичко на детективите. А те вземат, че му повярват. И тръгват да арестуват Майкъл. Аз им казвам, че знам къде да го намеря и да го заведа. И… ето ме тук.

— Сам ли си — попита Франк.

— Да. Детективите знаят, че аз винаги хващам моите хора. Е, това е всичко. Но ти разбираш, че трябва да изпълня задълженията си и да претърся хотела.

— Разбирам, полицай Фарел. — Домакинът отново стана официален. — Професионалните задължения, дори и ако са в името на английската корона, трябва да се изпълняват.

Големият ирландец гаврътна останалата част от брендито. Уж беше сериозен пияч, пък силният алкохол успя да замае и неговата глава.

— Ако бях на мястото на младия Дъфи — каза и надигна тежкото си тяло от стола, — още тази нощ щях да се скрия на борда на някой кораб и да изчезна за малко. Поне докато случаят се изясни.

— Мислиш ли, че случаят ще се изясни скоро? — с надежда попита Франк.

— Сигурно! — отговори Фарел и последва стопанина в трапезарията. — Няма никаква логика в твърдението, че Майкъл е нападнал двама души без причина. Но законът е нещо неясно и невинаги справедливо. Нека Майкъл се посъветва с Даниъл, преди да се появи отново.

Те обикаляха от стая в стая в безплодно търсене и когато най-сетне стигнаха до заключената врата на избата, Фарел благодари на кръчмаря, кимна и се запъти към изхода:

— Ще кажа на момчетата, че Майкъл се е отправил към южните колонии. А кой знае, може пък да е отишъл на север, при сестра си. Тази страна е достатъчно голяма.

Франсис проследи полицая, който с отмерени крачки се отправи към участъка. Скоро щеше да докладва за изчезването на Майкъл и хотелът щеше да се напълни с униформени. Нямаше време, трябваше да се бърза.

Да си съдържател на хотел и бар си има и своите добри страни. Особено ако един от клиентите ти е капитан на кораб, който напуска Сидни рано на следващата сутрин. И ако случайно си разбрал, че този капитан е янки от ирландски произход, който симпатизира на републиката и ненавижда властта на британската корона, тогава ти си истински късметлия.

Нямаше значение, разбира се, накъде ще се отправи корабът, но Майкъл се надяваше да стигне до Америка, където щеше да диша спокойно, докато нещата тук се уталожат. С разрешение на капитана на шхуната моряците го качиха на борда. Екипажът беше наясно с положението. Не за пръв път измъкваха колонисти, преследвани от закона. Затова никой не зададе въпроси.

Призори американският кораб напусна пристанището. Заклатушка се върху неспокойните вълни и бавно се насочи към открито море. Младият мъж не откъсваше поглед от брега, който гореше в оранжеви пламъци под лъчите на изгряващото слънце. „Днес ще бъде горещо — помисли тъжно той. — Чичо Франк ще има много работа в бара.“

— Капитанът ви кани на кафе — чу зад себе си той.

Обърна се и срещна беззъбата усмивка на един от моряците.

— Благодаря — отвърна Майкъл и хвърли последен поглед към чезнещия бряг. — Към Америка ли плаваме?

— Не, господине. Отиваме в Нова Зеландия.

— Нова Зеландия — повтори като ехо той.

— Да, господине. Но ако бях на ваше място, нямаше да остана там — словоохотливо поде морякът. — Там има канибали. Наричат ги маори. Бр-р-р! Много са страшни, господине. Водят люта борба с англичаните и мога да се обзаложа, че няма да им се дадат лесно. Ако ги видиш в битка, ще кажеш, че не хора, а дяволи се бият. Така че не се застоявайте там.

Старият моряк се отдалечи със скърцащ смях и Майкъл отново остана сам. Погледна към забуления в утринна мъгла хоризонт. Там някъде съществуваше непознатият за него остров Нова Зеландия, където го чакаше неясно бъдеще. Зад него оставаха Австралия и миналото му. Миналото на един безгрижен младеж, какъвто той вече никога нямаше да бъде.

 

 

Джак Хортън дотича още преди разсъмване в къщата на Уайт и разбуди и брата, и сестрата с думкането си по вратата. Прислужницата също отвори очи и се спусна по стълбите да отвори. Тя посрещна неканения гост с крясъци, готова да повика полиция. Но Хортън я избута и влезе навътре.

Гренвил успя да наметне домашния си халат и се показа на горната площадка на стълбата. В ръцете си държеше 32-калибров пистолет и прислужницата въздъхна с облекчение. Но вместо да стреля по натрапника, той го покани с жест да се качи и да го последва в библиотеката. Старата жена поклати глава, цъкна няколко пъти с език и се затътри обратно към леглото. Чакаше я тежък ден и трябваше да се опита да поспи още малко. Ако господарят й канеше в дома си такива бандити, това не беше нейна работа.

Докато Гренвил затваряше вратата на библиотеката след госта си, Пенелопе бързо наметна един шал на раменете си и се промъкна като котка в коридора. Прилепи ухо до вратата и успя да чуе гласовете на двамата мъже. Разправията между тях беше кратка, но достатъчно бурна, за да може да разбере какво е станало тази нощ и най-важното — по чия поръчка. Девойката успя да се скрие в стаята си миг преди разговорът да свърши и вратата да се отвори.

Хортън излезе от дома на Уайт и се запъти към „Скалите“. Беше напълно изтощен от разпита. Полицаите го въртяха на шиш часове наред, преди да го пуснат. Той докладва всичко на Гренвил и настоя сделката да бъде изпълнена докрай. Трябваше да се качи на „Морски орел“ и да отплава. Прерязаното гърло на Бени беше още пред очите му и той бързаше да избяга далеч оттук.

 

 

На закуска Гренвил беше необичайно тих. Пенелопе се настани срещу него в отлично настроение. Държеше го в ръцете си и можеше да си позволи да позлорадства. Отпи с наслада от ароматния сутрешен чай, взе препечена филийка и я намаза с масло и конфитюр:

— Моли се Майкъл да не разбере кой му е погодил този номер, братко — подметна насмешливо тя.

Гренвил пребледня от страх. Мръсницата пак беше подслушвала. Още от малка правеше така и после го издаваше на баща им.

— Няма кой да му каже, освен ти, сестричке — процеди през зъби Гренвил. — А ти ще си затваряш устата, ако държиш на тази къща!

— Бъди спокоен. Ако ти спазиш своята част от уговорката ни, аз ще свърша моята работа. — Тя забеляза как лицето му се отпусна.

— Помогни ми за Фиона — повтори той, като стана от мястото си — и аз ще изпълня всичко, което съм ти обещал.

Тя остави филийката и го изпрати с поглед, изпълнен със злоба: „Скъпи братко, ако знаеше какво ти предстои…“