Питър Уот
Черните гарвани (14)

13.

Къщата на семейство Уайт не беше луксозна като тази на Макинтош, но все пак си личеше, че принадлежи на богат човек. Притежаваше оригинална архитектура и се намираше в един от най-скъпите квартали на Сидни. Бащата на Гренвил и Пенелопе Джонатан Уайт я беше купил с парите, спечелени в Индия, където семейството живя дълги години. Къщата беше първата им собственост след решението му да се установи в новооткритите колонии.

Неговата съпруга Сара Уайт предпочете да остане в Англия. Тя не обичаше Австралия и никога не пожела да ги посети. Децата последваха баща си в далечния Нов Южен Уелс. Сара не беше склонна да ги пусне, но скандалите около сексуалните похождения на дъщеря й я накараха бързо да промени решението си. Едно пътуване до Австралия щеше да даде възможност лондонското общество да забрави за скандалното й поведение.

Другата причина да се съгласи беше амбицията на сина й да обедини парите на фамилиите Уайт и Макинтош. За тази цел той трябваше да бъде по-близо до семейството на снаха й. Много отдавна съществуваше негласно споразумение за женитбата му с Фиона, което имаше за цел да скрепи финансовия съюз между тях.

Библиотеката, в която седеше Гренвил, говореше за връзката на семейството с Индия. На бюрото от тиково дърво стоеше малка, но тежка медна статуя на хиндуистко божество. На стената бяха окачени различни традиционни за Индия саби, извити ножове, щитове. Над тях висеше дълго екзотично копие, част от бойната екипировка на специалния индийски полк, чийто почетен член беше баща му. Джонатан Уайт обичаше Индия, но метежът на Бенгалската армия през петдесет и седма и крахът на източноиндийската компания, за която работеше, го принудиха да потърси по-стабилен район за инвестиции. Той избра Австралия по съвета на сестра си Инид Макинтош. Започна бизнес с покупко-продажба на земя и ценни книжа и назначи Гренвил за управител. После реши да замине за кратко в Англия, за да се види с жена си. Това беше последното му пътуване. По ирония на съдбата човекът, който беше оцелял в дивата джунгла на Индия сред змии, тигри и други свирепи животни, падна от коня си по време на лов на лисици около Лондон и умря. Синът му наследи всички предприятия в Нов Южен Уелс, а майка му остана да се грижи за имотите в Англия.

Сега Гренвил седеше на бюрото в библиотеката, отпиваше от превъзходното порто и обмисляше последствията от трагичните събития в дома на Макинтош. Сега най-важното беше да запази Фиона като своя бъдеща съпруга. Но тази глупачка се захласваше по онова ирландско нищожество. Дейвид Макинтош и Майкъл Дъфи — това бяха мъжете, които му пречеха да завладее огромната финансова империя на „Макинтош и Уайт“. Дейвид можеше да почака, но ирландецът трябваше да изчезне час по-скоро от живота на Фиона, и то завинаги.

Гъстият дим от пурата се виеше около главата на Гренвил. Нощните пеперуди се тълпяха около пламъчетата на запалените свещи. В стремежа си към светлина някои от тях падаха на пода с опърлени от пламъка крила.

— Огън — тихо каза той, загледан в една пеперуда с обгорени крила, която безпомощно се мяташе в краката му. — Огънят ще те изгори, господин Дъфи. А аз ще утеша твоята любима.

Преди няколко дни първият помощник-капитан на „Морски орел“ го беше посъветвал да не наема човека, който кандидатстваше за място в екипажа. Предупреди го колко опасен може да бъде този мъж. Носеха се слухове, че е замесен в убийства. Гренвил беше впечатлен, че такъв престъпник е успял да се измъкне от лапите на закона и досега никога не е попадал в съда. Ето такъв човек му трябваше. Как ли му беше името? Джак, Джак Хортън!

Гренвил знаеше, че се заема с опасна задача, която може да го доведе до бесилото. Но ако всичко станеше така, както го планираше, той щеше да премахне основната пречка между него и Фиона. Протегна ръце и несъзнателно обхвана медната статуя, която служеше за преспапие. Погледна я и за пръв път осъзна, че това е статуята на Кали, богинята на разрушението, дълбоко почитана в Индия. „Това е поличба“ — реши Гренвил. Боговете му даваха знак, че е на прав път. Трябваше да вербува този Джак Хортън, колкото може по-скоро.

Но първо се налагаше да поговори със сестра си и да организира по-нататъшните си действия. Дъфи можеше да бъде отписан. Той щеше да бъде грижа на този Хортън. За Гренвил оставаше по-приятната задача — да спечели ръката на Фиона. А за това му беше нужна Пенелопе. Излезе от библиотеката, бързо изкачи стълбите и без да чука, отвори вратата на стаята й.

Гола до кръста, Пенелопе стоеше пред огромно стенно огледало и държеше в шепи големите си, стегнати гърди. Тя не забеляза брат си и подскочи, като чу гласа на неканения гост:

— Ти си станала много красива жена, Пени — каза той, оглеждайки възхитено гърдите на сестра си.

— Как смееш да влизаш тук без покана?! — гневно извика тя. Бързо се обърна с гръб и потърси нещо, за да покрие гърдите си. Пресегна се и плътно се уви с метнатия на леглото шал. Но вместо да скрие голотата й от нахалните очи на Гренвил, той очерта още по-ясно сексапилната й фигура.

— Не забравяй, че това е моят дом, сестричке — рече той и продължи да я оглежда. — Не го забравяй! Освен това не за пръв път те виждам гола.

— Това беше много отдавна, Гренвил — ледено отвърна тя, — и се кълна, че ще те убия, ако ми посегнеш пак.

Брат й разбра, че тя не се шегува. Сестра му не беше човек, с когото можеш да си играеш. Умееше да отмъщава, както всеки Уайт.

— Самичка ли се забавляваш? — жегна я той. — Доколкото си спомням, аз бях този, който се забавляваше самичък. Ти винаги предпочиташе да си играеш с моя…

Очите на Пенелопе го изпепелиха с омразата си. Никога нямаше да му прости това, което й направи, и това, което я принуждаваше тя да прави. Никога нямаше да забрави унижението, на което я подлагаше, когато бяха деца. Той я беше превърнал в това, което беше. Но с времето тя се научи да контролира мъжете. Знаеше как да вземе своето и да укроти лъва в тях. И беше сигурна, че един ден ще отмъсти на брат си за загубената невинност. За разбитите си мечти. Само чакаше подходящ момент. Засега търпеше дебелашките му шегички и го оставяше да си мисли, че още я държи в ръцете си. Но все пак можеше да му даде един урок:

— Оттогава ли си падаш по момиченца? — подметна с престорена невинност тя, но на устните й играеше зла усмивка.

Гренвил пребледня. Когато заговори, Пенелопе със задоволство усети страха му:

— Какво искаш да кажеш с това?

— Тази къща не е достатъчно голяма, за да пази мръсните ти тайни, братко. Стените й не са достатъчно дебели, за да заглушат писъците на онова момиченце, дъщерята на градинаря. Как й беше името… ах, да, Дженифър. Тя е само на осем годинки. На колкото бях и аз, когато ме поквари.

Гренвил се вкамени. Как бе научила сестра му за неговите нощни забавления в библиотеката? Той беше сключил тайна сделка с Харис, бащата на момичето. Градинарят знаеше какво прави господарят с детето, но джинът, който Гренвил щедро му доставяше, приспиваше съвестта му и той предпочиташе да се напие до безсъзнание, за да не вижда трагедията на момичето. Още повече, мислеше си той, дори майката казваше, че от нея може да стане само уличница. Детето имаше огромен ягодоподобен белег на едната си буза, наказание от Бог за греховете на майката, и никой свестен мъж нямаше да я поиска за жена. Тази сделка й осигуряваше всичко, от което имаше нужда — хубави дрехи и богата трапеза.

— По-добре забрави за това, което каза преди малко, сестричке! — заплашително пристъпи Гренвил. — Хайде и двамата да забравим миналото и да помислим за бъдещето си. Нашето бъдеще. Мисля, че мога да ти предложа нещо, което би те зарадвало.

— Какво е то? Какво можеш да ми предложиш ти? — Гласът на Пенелопе все още беше натежал от горчивина, но в него се доловиха и нотки на любопитство.

— Тази къща и всичко, което е в нея — протегна ръце Гренвил.

Думите му възбудиха интереса й. Тя винаги беше обичала къщата и страдаше, че баща им не я завеща и на двамата. Но Джонатан Уайт вярваше, че собствеността трябва да бъде в ръцете на мъжете, а жените бяха само разменна монета за увеличаване на богатството.

— И какво трябва да направя в замяна? — попита тя и брат й се усмихна победоносно.

— Да убедиш Фиона да се омъжи за мен. Ако го направиш, ще ти припиша къщата и солидна сума пари, която ще осигури живота, на който си свикнала.

Пенелопе приседна на ръба на леглото. Златистата й коса покри раменете й и очерта нежната, почти ангелска красота на лицето. Предложението на брат й я разстрои. Искаше къщата, но чувствата, които изпитваше към братовчедка си, я караха да се противи на възможността този изверг да я притежава.

Гренвил усети колебанието й, но търпеливо изчака решението. Видя как изведнъж на устните й разцъфна усмивка, сякаш беше получила божие прозрение, и се обезпокои.

— Ще ти помогна, макар че няма да бъде лесно. Тя е влюбена в Майкъл Дъфи.

Гренвил дари сестра си със самодоволна усмивка, която й напомни облизващ се котарак, който току-що е лапнал мишка.

— Гарантирам ти, че тази любов няма да продължи още дълго, сестричке.

Пенелопе се намръщи. Знаеше на какво е способен брат й и заподозря нещо нередно. Дали не бе решил да премахне съперника си по някакъв начин? Но сега не беше време да умува. Имаше по-важна задача. Тя се отпусна по гръб на леглото, като позволи коприненият шал леко да се плъзне по бедрото й и невинно да открие меката й плът. Гренвил похотливо се вгледа в нея. Лицето му почервеня от възбуда. Тя се усмихна, доволна да установи, че все още има власт над него. „Ако знаеш само какво ти готвя, скъпи братко, много щеше да внимаваш за какво ме молиш“ — мислеше тя, като наблюдаваше как брат й се бори с желанието си.

Беше решила как да отмъсти на брат си за всичко, което й беше сторил. Тя знаеше слабото му място и щеше да го настъпи точно там.

— Мисля, че трябва да напуснеш стаята ми — каза тя и скромно закри оголеното си бедро. — Току-виж ме сбъркаш с Фиона, а това не бива да става, нали? По-добре се върни в библиотеката и потърси сам облекчение. Доколкото знам, малката Дженифър ще дойде тази вечер.

Гренвил разбра играта й и побесня. В главата му се заредиха спомени от Англия и техните сексуални забавления във всички възможни скрити кътчета на къщата им. Тогава тя беше негова играчка. Как стана така, че сега тя контролираше положението? Той изхвърча от стаята и остави сестра си да се наслаждава на победата.