Питър Уот
Черните гарвани (47)

46.

След кратко пътуване от Рокхамптън до Таунсвил и няколко работни срещи Кейт най-сетне се предаде в ръцете на добродушния търговски агент към борсовата агенция, с която работеше в Таунсвил. Той щеше да я заведе да огледа имението на Хари Хюбнър. Мястото не беше далеч от града и след половин час бяха там. Когато наближиха и къщата се показа пред тях, Кейт веднага се влюби в нея.

Беше дървена къща, построена на най-издигнатото място в околността, с раздвижена форма и голяма веранда. Няколко високи евкалиптови дървета пазеха сянка. Хари беше засадил малка мангова горичка наблизо и тя осигуряваше свеж, прохладен въздух в тропическата жега.

Развълнувана, младата жена обиколи къщата и несъзнателно започна да прави планове за подобрения и ремонти. Посредникът й каза, че Хари е прекарал последните дни от живота си тук. Вярна на клетвата пред духа на стария си приятел, тя се усмихна и още веднъж му обеща, че един ден този дом ще се оглася от детски смях и глъч на щастливо семейство. Имаше много работа, за да пригоди къщата за живеене, но времето и парите щяха да й помогнат. Беше млада, силна и амбициозна и не се съмняваше, че един ден ще бъде най-богатата жена в колонията… а може би и в Австралия. Тя беше Дъфи. Техният клан беше преживял много трагедии. Време беше съдбата да се обърне и да им подаде ръка.

За миг сърцето й се изпълни с болка, когато си спомни за своите мъртъвци: баща й, стария Били и Майкъл, когото толкова много обичаше. Том водеше живот на преследвано животно и също беше загубен за нея. Колко много й липсваха всички те…

Прогони черните мисли от главата си и се заслуша в думите на Кейф, който я развеждаше из стаите.

— Къщата има шест спални, госпожо О’Кийф — обясняваше той. Двамата влязоха в помещение, което явно беше замислено като трапезария. Кейт си отбеляза, че тиковото дърво на пода има нужда от ново полиране, а отлепените тапети по стените трябваше да се свалят и да се сменят с боя. Тя издържаше повече на директните слънчеви лъчи. Къщата беше удобна и широка, но в обзавеждането личеше липсата на женска ръка. Всичко беше функционално подредено, но без капчица уют. Това не я притесни. Имаше богато въображение. Щеше да превърне тази мъжка бърлога в красив дом.

— … Достатъчно голяма за едно щастливо семейство — отбеляза посредникът, но съжали за думите си, като си спомни семейната трагедия на новата собственичка на имението. Той се закашля, за да прикрие неудобството си, и Кейт изпита симпатия към него заради деликатността му.

— Достатъчно голяма, за да мога да събирам роднини и приятели, когато ми дойдат на гости, господин Кейф — каза, за да го измъкне от неловката ситуация.

Той кимна с благодарност. Харесваше младата жена. Това не беше трудно. Тя излъчваше доброта и интелигентност, и още нещо, което я правеше много мъдра за нейните двайсет и три години. Около нея витаеше дух на древна мъдрост, който го караше да чувства уважение към думите й.

По обратния път към града Кейт щастливо бъбреше как ще обнови къщата, какви промени ще направи. Господин Кейф кимаше, заразен от ентусиазма й. Едва сега разбираше как такава млада и крехка жена успява да ръководи успешно този тежък, чисто мъжки бизнес. Унесени в плановете си, те неусетно стигнаха до неговия офис.

В сградата беше доста по-хладно и двамата с облекчение затвориха тежката дъбова врата на кабинета след себе си. Стаята не беше много голяма, но беше подредена и мебелирана с вкус. Миришеше на кожа от тапицерията на столовете и дивана. За разлика от вмирисаните на цигари кабинети на посредническите фирми, с които Кейт работеше в Рокхамптън, тук въздухът беше чист и свеж. Големият стенен часовник мързеливо тиктакаше над главата на млад, срамежлив секретар, забил глава в някакви документи на бюрото си в ъгъла на стаята. Той чу, че шефът му влиза, вдигна поглед и завъртя очи, за да го предупреди, че го чака посетител. Господин Кейф проследи погледа му и забеляза нисичък, елегантно облечен мъж, който стоеше зад бюрото му. Плътният тъмен костюм беше с европейска кройка. Въпреки жегата сакото му беше закопчано педантично догоре и това, изглежда, не го притесняваше. Кейт също огледа непознатия. Видът му показваше, че не е австралиец.

— А, фройлайн О’Кийф, надявам се! — стегнато, по войнишки се обърна към нея той с твърд акцент, характерен за всички германци.

— Налага се да ви поправя — отговори тя на немски и накара всички да зяпнат от почуда. — Аз съм госпожа О’Кийф.

— Силно съм впечатлен от немския ви, госпожо О’Кийф! — мило каза непознатият и й протегна ръка. — Не знаех, че говорите езика ми.

Кейт пое ръката му и мило се засмя:

— Няма начин да не научиш немски, когато растеш с „чичо“ германец, който знае само няколко английски думи. Моля да ме извините, но не съм сигурна, че мога да се изразявам като дама на немски. Чичо Макс е бил моряк.

Непознатият, в началото толкова строг и официален, сега избухна в смях:

— Той истински чичо ли ви е?

— Нали ви казах, бил е моряк и когато корабът му достигнал до Мелбърн, останал тук, за да си пробва късмета в златните мини в Балаклава. И после… не знам как стана част от семейството ни.

— Разбира се — каза германецът вече със сериозен тон. — Тази дружба между ирландци и немци е съвсем разбираема. Нашите народи са приятелски настроени един към друг, за разлика от отношенията ни с англичаните.

Кейт погледна неспокойно към господин Кейф и младия му служител, които се опитваха да следят разговора, макар да не разбираха нито дума. Почувства се неудобно от думите на непознатия. Австралия беше далеч от европейските интриги. Хората тук се възприемаха като една нация, отделена от останалия свят от двата океана — Индийския и Тихия, и не желаеха да се конфронтират нито с Англия, нито с Германия, нито с която и да било държава. Немецът усети неудобството й и премина на английски:

— Но аз не ви се представих! Моля да ме извините за грубостта. Казвам се Юрген Рубинщайн — обърна се той към всички присъстващи. После отново насочи вниманието си към Кейт. — Пропътувах много дълъг път от Сидни дотук, за да разговарям с вас, госпожо О’Кийф. Но бих искал това да стане насаме, ако не възразявате. Дали ще е много нахално от моя страна да ви помоля да ни осигурите уединение, господин Кейф?

Посредникът кимна и любезно им предложи кабинета си.

— Ела, Хари! — обърна се той към секретаря си. — Да идем до гостилницата и да видим какво предлагат днес за обяд.

Когато излязоха, Рубинщайн любезно предложи стол на Кейт. Тя седна и зачака обясненията му.

— Аз представям икономическите интереси на моята страна, която ме изпрати в Австралия да проуча възможностите за изграждане на месопреработвателни фабрики тук. Моята фирма осъществи връзка с господин Исак Леви, един от съдружниците на адвокатска къща „Леви и Съливан“…

„Даниъл — сети се Кейт. — Ето я връзката!“

Сякаш прочел мислите й, германецът се усмихна и каза:

— Там имах щастието да се запозная с ваш много близък роднина. Даниъл Дъфи е един прекрасен млад човек, госпожо О’Кийф.

— Сигурно и вие сте евреин — отбеляза тя без никакви предразсъдъци. — Затова сте близък с господин Леви.

Той хвърли изпитателен поглед към нея, но не откри и следа от фанатизъм или някакво недоверие.

— Права сте, госпожо, аз съм евреин. В Германия има много евреи, които поставят интересите на държавата, в която живеят, пред древната си религия.

Кейт кимна. Земята, на която живееха, беше много по-важна от религията, тя беше убедена в това. Очакваше да разбере конкретната причина за разговора.

— Исках да обсъдя с вас евентуална покупка на земя за отглеждане на добитък в района на Рокхамптън. Имах възможност да говоря с господин Коен по този въпрос. Той ме насочи към вас. Каза ми, че и вие имате подобна идея, и дори сте намерили подходящо място на запад от града.

— Господин Леви ли ви насочи към Соломон Коен?

— Не… — засмя се Рубинщайн. — Господин Даниъл Дъфи ми спомена за него. Вие сте му писали за вашия добър приятел Коен.

Кейт беше учудена. Не си спомняше да е споменавала на братовчед си за Соломон, но, от друга страна, можеше ли да помни всичко, което му беше писала през всичките тези години? Мъжът продължи:

— Той ми каза, че мислите за покупка на имението Глен Вю, което в момента е в затруднено положение заради спада на цените на говеждото месо и памука. Трябва да призная, че имате отличен нюх, госпожо О’Кийф. Тази ферма отговаря идеално на нуждите ни.

— Да разбирам ли, господин Рубинщайн, че сте готов да субсидирате една такава покупка на земя?

— Точно така, госпожо О’Кийф! — потвърди немецът. — Надявам се, че вие ще бъдете в състояние да участвате с някакъв дял при закупуването на земята и организирането на бизнеса.

Кейт повдигна вежди:

— Не мога да разбера, господин Рубинщайн, за какво съм ви аз? Доколкото разбирам, вие имате достатъчно средства, за да осъществите сами сделката. Защо ме потърсихте?

Малкият човек млъкна и тя ясно видя как се мъчи да намери думи, за да й обясни нещата, без да разкрие твърде много:

— Ние сме германска компания, mein Frau. Не можем да афишираме финансовите си интереси в английска колония. Надявам се това да задоволи любопитството ви.

— Искате да кажете, че моята компания ще бъде юридическото лице, извършващо сделката, а вие ще останете скрит партньор?

— Точно така! — с облекчение въздъхна Рубинщайн. — Надявам се, че ще се споразумеем, особено като се има предвид сантименталната стойност, която има за вас Глен Вю.

Кейт се замисли. По-добре да дели имението с чужденци, отколкото изобщо да няма никакъв шанс за покупка на Глен Вю. Така ще има достъп до тази така скъпа на сърцето й земя, където се намираха гробът на баща й и свещената планина на нирамбура. Удаваше й се възможност да изпълни обещанието си Глен Вю да бъде собственост на Дъфи.

— Съгласна съм, господин Рубинщайн! — отсече.

Той се усмихна доволно и й помогна да стане.

— Тогава — заключи той — всичко, от което се нуждаем, е дискретен адвокат, който ще подготви документите. С най-голямо уважение ви каня на вечеря в моя хотел, за да уточним детайлите. Искам да знаете, че няма да ви пречим в управлението на Глен Вю. Всичко ще бъде под ваш контрол. Това, на което държим, е нашата част от печалбата и изключителните права над фабриките за преработка на месо, които ще построим. Сигурен съм, че и двамата ще бъдем доволни от сделката. Имате ли предвид подходящ адвокат, госпожо О’Кийф?

— Без никакви колебания ви препоръчвам господин Хю Дарлингтън от фирма „Дарлингтън и Дарлингтън“ в Рокхамптън — каза уверено тя. — Ползват се с много добра репутация. Аз самата работя с тях.

— Щом им имате доверие, аз нямам нищо против. Тогава до довечера, госпожо О’Кийф.

Германецът тракна токове като военен и двамата излязоха от офиса на господин Кейф. Кейт се спря да изчака посредника. Зачуди се за какво е цялата тази конспирация. После сви рамене. Странна или не, тази тайнственост нямаше да я разколебае да отнеме Глен Вю от Макинтош. Тайните подбуди на германците не я интересуваха. И ако те засягаха по някакъв начин интересите на Англия — още по-добре.