Елинор Глин
Защо Зара (6)

Глава VI

Същата сутрин Франсис Маркрут посети племенницата си. Когато почука на вратата на нейната стая, тя току-що беше довършила закуската си.

Зара го прие официално, с хладна учтивост, каквато проявяваше изобщо в отношенията си с него. В държането й винаги имаше някаква озлобеност, нещо презрително.

— Дойдох да уговоря подробностите по женитбата ти — каза той, следвайки поканата й да седне. При думата „женитба“ ноздрите й потрепнаха, но тя не каза нищо. Мъчно беше да се справи човек с нея точно поради това й мълчание. Тя не улесняваше събеседника си. Франсис Маркрут познаваше този метод и сам се ползваше от него — той принуждаваше другия да изложи своето желание или предложение. — Снощи ти видя лорд Танкред. Не можеш да кажеш нищо против личността му, а по-късно сама ще се убедиш, че той е голям джентълмен.

Тя продължаваше да мълчи.

— С него решихме да се венчаете към 25-и октомври. Що се отнася до твоя гардероб, трябва да имаш дрехи, които да отговарят на високото положение, което ще заемаш. По-добре ще е да си поръчаш всичко в Париж…

Тук той се спря, поразен едва сега от факта, че дрехите, които тя носеше, бяха много мизерни. Маркрут съобрази, че досега не беше забелязал това само поради нейния особен чар, който приковаваше вниманието на околните й върху самата нея. Това го изпълни с особено чувство на гордост. В края на краищата тя му беше племенница!

— За мен ще бъде истинско удоволствие да те облека елегантно — каза той. — Отдавна щях да го направя, ако не знаех къде щяха да отидат парите. Сега ще уредим този въпрос и всички ще бъдем щастливи.

Не беше в природата й да иска благодеяния за братчето си и за Мимо, без да заплати за тях. Сега обаче, когато беше заплатила със самата себе си, трябваше да се постарае да изтръгне колкото се може повече за тях.

— Кашлицата на Мирко се поднови — каза тя спокойно. — Тъй като приех твоето предложение, искам незабавно да го изпратя на по-топъл климат. Баща му и той са тук, в Лондон, в една много мизерна квартира.

— Обмислил съм всичко — отговори Франсис Маркрут и се намръщи, както правеше винаги когато се споменаваше името на Мимо. — В Бърнмут въздухът е отличен за хора със слаби дробове. Там има един извънредно добър лекар, с когото влязох във връзка. Той ще вземе детето в своята къща, където ще има всички удобства и постоянен лекарски надзор. По-късно, когато се съвземе, то може да се върне в Париж или във Виена и там да даде воля на влечението си към цигулката. Искам да разбереш — продължи той, — че ако приемеш моите условия, братчето ти няма да е лишено от нищо и животът му ще бъде осигурен.

Мислено тя попита: „А Мимо?“, но реши, че ще е по-разумно да не споменава още нищо за него. Какво по-хубаво можеше да се иска за Мирко от това да бъде под постоянен лекарски надзор, на чист въздух, под специален режим! Единственият въпрос беше дали детето ще е щастливо, като се раздели с баща си.

— Има ли деца в къщата? — попита тя. Мирко беше малко особен и не обичаше други деца.

— Докторът има едно момиченце на годините на брат ти. Той е деветгодишен, нали? То също е болнаво, така че ще могат да си играят заедно.

— Бих искала да отида първо да видя доктора и къщата — каза тя.

— Разбира се, можеш да го направиш, когато пожелаеш. Освен това смятам всяка година да му внасям в банката известна сума. Когато порасне, ще има едно малко състояние.

— Много добре — каза тя. — А сега дай ми, моля ти се, малко пари, за да посрещна сегашните им нужди. Няма да се пожертвувам, докато не се убедя, че ще извадя от затруднение тези, които обичам. Искам незабавно пет хиляди франка… Те правят четиридесет лири, нали?

— Ще ти ги изпратя след малко — отговори Франсис Маркрут. Днес той беше в отлично настроение. — Сега, когато уредихме подробностите, ще те помоля да помислиш, че трябва да видиш годеника си.

— Не искам да го видя — заяви тя.

Вуйчо й се усмихна.

— Вярвам, но това е част от договора. Не можеш да се омъжиш за него, без да го видиш! Той ще те посети днес следобед и без съмнение ще ти донесе и пръстен. Разчитам на твоята дума, че няма да покажеш явно антипатията си и няма да направиш с това невъзможно за него да играе докрай своята роля. Помни, че благосъстоянието на братчето ти зависи от тази женитба. Ако накараш лорд Танкред да се откаже, от само себе си се разбира, че и сделката между нас двамата се разваля.

В очите й наново се появи свирепото изражение на черната пантера, а ледена вълна заля сърцето й. Тя започна да говори бързо, задъхвайки се:

— Тогава, щом като желаеш толкова да постигнеш целта си, която не мога да отгатна… казвам ти… нареди да замина за Париж… Самичка, далече от него, до деня на сватбата. Сигурно и той желае същото. Навярно и двамата сме само марионетки в твоите ръце. Обясни му, че няма да падна толкова ниско да си играя на истинска годеница — особено тук, в Англия, където мама казваше, че любовта се изнася на показ и годениците трябва да се държат непременно като влюбени. Господи! Аз ще играя ролята си, доколкото мога… през време на официалните посещения на близките му. Но освен това… с изключение на днес… няма да го срещам насаме и няма да поддържам никакви връзки с него. Разбрано ли е?

Франсис Маркрут я гледаше с нескривано възхищение. Тя беше неизразимо привлекателна в това си настроение. Той изпитваше безкрайно удоволствие да наблюдава хората в раздразнено състояние.

— Разбрано — каза той. Финансистът чувствуваше, че е по-разумно да не настоява повече. Той знаеше, че може да разчита на думата й, че ще изпълни задължението, което беше поела.

— На обяд ще кажа на лорд Танкред — заяви той, — че ще го приемеш днес и че след това ще заминеш за Париж, където ще останеш до сватбата. Предполагам, че ще приемеш посещенията на близките му, без които не може.

— Казах вече. Само нека бъдат по-малко и къси.

— Тогава няма да те задържам повече. Ти си рядко красива жена, Зара — каза Франсис Маркрут, като стана и й целуна ръка. — Никоя от твоите царствени прабаби не е изглеждала по-царствена от теб.

След тези думи той се поклони и излезе от стаята й.

Когато остана сама, младата жена вкопчи ръцете си една в друга и започна да се разхожда неспокойно нагоре-надолу. Змийското й тяло се огъваше от болезнен гняв и мъка.

Да, тя беше красива жена и имаше право да се радва на живота, както всяка друга, а сега щяха наново да я оковат и свържат със съпруг.

— Мизерници! — изсъска тя гласно. — Само това няма да понеса! До венчавката ще се преструвам, доколкото мога… но след това!…

Ако лорд Танкред би могъл да я види в този момент, той щеше да разбере, че скоро ще му е нужна всичката храброст, която беше проявил при срещата си с големия лъв!

Не след дълго един слуга почука на вратата и й подаде голям плик, в който Маркрут беше поставил парите. Зара реши да съобщи незабавно хубавата част от новината на двамата отшелници в Тотенхам Корт Роуд.

Въпреки че нейният вуйчо й беше оставил на разположение един от многобройните си автомобили, тя взе такси, защото считаше, че елегантната кола не подхожда за бедния квартал, в който отиваше. Докато пътуваше още, Зара реши, че ще е по-разумно да не дава на Мимо всичките пари наведнъж. Тя знаеше, че той ще ги употреби не само за необходимото незабавно преместване в по-добра квартира, но и за скъпи вечери в луксозни ресторанти, за подаръци на Мирко, за нови дрехи и пр. Дано само детето да се съгласи да се раздели за известно време с баща си. Мимо винаги имаше най-отлични намерения, а действаше всякога така неблагоразумно! С парите, които щяха да бъдат лично нейни след женитбата, тя ще може да го настани в някое студио в Париж. Тогава той ще има възможност да рисува картините си, които никой не купува, и да приема приятелите си. Граф Мимо Сикипри имаше още неколцина приятели, които го посрещаха любезно, когато дрехите му бяха в сравнително добро състояние. Със своята очарователна усмивка той беше извънредно приятен гост, въпреки че годините и мизерията го бяха изменили. А Мирко щеше да бъде в здрава и благонадеждна среда. В края на краищата всичко това заслужаваше голямата й жертва.

Таксито спря в тясната улица. Тя слезе, плати на шофьора и почука на една мръсна врата. Отвори й дрипаво малко слугинче. То й съобщи, че чужденецът и момченцето излезли, но че скоро щели да се върнат, така че ако иска, може да ги почака. Зара се съгласи и го последва. Те се изкачиха по една тясна стълба до върха на сградата и младата жена се озова в голяма мансардна стая. Очевидно тя се даваше под наем като студио. Висок северен прозорец осветяваше помещението, което беше доста чисто въпреки жалките мебели.

Чистотата беше една от особеностите на граф Сикипри. В каквато стая и да се намираше, той я поддържаше в изправност и в ред. Тази му черта беше в противоречие с лекомисления характер. Като се огледа, Зара откри старото пътно одеяло. То беше закачено на два статива и прикриваше тесните железни легла, в които спяха той и Мирко. Новата, току-що започната картина беше поставена на трети статив. Сега-засега тя не изглеждаше многообещаваща. Цигулките на двамата бяха на един стол, а до тях имаше малка купчина ноти. Каната за вода се намираше върху единствената трикрака масичка и в нея бяха натопени няколко стръка жълти хризантеми.

Откакто живееше с Мирко и Мимо, графиня Шулска беше много видяла и препатила, но рядко — може би само веднъж — бяха попадали в такава мизерна обстановка. Обикновено те живееха в някой много малък, но все пак приличен апартамент в Париж или Флоренция и към края на месеца правеха големи икономии от храната. Докато беше жив граф Шулски, Зара живееше във вилата му в Ница или пътуваше. Много често, когато съпругът й пътуваше сам, тя се настаняваше в един чифлик в Нормандия, където Мирко и Мимо се присъединяваха към нея. Там, докато бащата и синът рисуваха и свиреха, младата жена прекарваше по-голяма част от времето си в четене.

Сред съмнителното общество, което съпругът й посещаваше, Зара беше известна под името Камъкът. Нейният необикновен тип и особена красота привличаха всички мъже, с които се срещаше, но тя се държеше така студено и резервирано, че те скоро се отказваха да я преследват и ухажват.

— Тя е съвсем безнадеждна — казваха някои, а други прибавяха: — Навярно е малоумна! Иначе никоя жена не би могла да седи мълчалива с часове.

Зара си припомняше всичко това, седнала на един счупен стол в мансардната стая на Невил Стрийт. Как ненавиждаше цялата атмосфера, в която я беше въвел мъжът й! С думи не може да се изкаже как ненавиждаше тя бохемите й авантюристите.

Докато беше жива майка й, те страняха от тези среди. Защото въпреки личното си падение, Елинка, сестрата на Маркрут и дъщерята на един император, си остана истинска благородна дама и никога не дружеше, освен с хора от своята среда.

След смъртта й Мимо се сприятели с хора, които не бяха от неговата социална класа.

Досега Зара не се беше замислила какъв щеше да бъде новият й живот. Тя не бе имала никога приятели англичани, затова не знаеше почти нищо за живота в Англия. Неколцина картоиграчи англичани бяха идвали във вилата им в Ница. Те бяха красиви и елегантни мъже, но Зара ги поставяше наравно с останалите приближени на мъжа си. Тя познаваше почти цялата класическа английска литература, но не беше чела романи, затова нямаше никаква представа за живота в страната.

Младата жена бе станала вече нетърпелива, когато най-после Мирко и Мимо се върнаха. По бързото и весело тичане по стълбите Зара разбра, че слугинята ги е предупредила за нейното посещение.

— Милинка… Сестричке! Какво щастие! — извика Мирко, като се появи на вратата и се хвърли в обятията й.

Мимо се приближи живо и й целуна ръка.

— Нося ви добри новини — каза тя и извади от чантата си две банкноти по една лира. — Най-после успях да се споразумея с вуйчо си. Това е засега, а за по-късно той има чуден план за здравето на Мирко. Слушайте, ще ви разкажа всичко.

Те се приближиха още повече към нея и Зара започна да обрисува по колкото можеше по-привлекателен начин бъдещия живот на момчето. Но когато детето разбра, че ще трябва да се раздели с баща си, слабото му личице се помрачи.

— Това ще бъде само временно, миличък мой — убеждаваше го Зара. — Само докато се позасилиш малко и докато учиш. Всички малки момченца ходят на училище и се връщат у дома само за ваканциите. Ти знаеш, че мама би искала да бъдеш възпитан като джентълмен.

— Но аз мразя другите момченца… Ти ме учеше така добре. О, Милинка, какво ще стане с мен! На кого ще свиря на цигулка… Кой ще ме разбира?

— Но, Мирко мой! Това е едно чудесно предложение! Помисли, мило дете, ти ще имаш дом с всички удобства, без никакви тревоги — каза Мимо. — Наистина сестра ти е цял ангел и ти не бива да бъдеш непризнателен. Кашлицата ти ще мине и може би аз ще мога да се настаня в близкия град. Тогава ще се разхождаме заедно по полето.

Мирко се намуси, а Зара вкопчи ръцете си една в друга и въздъхна.

— Ако знаете само с каква мъка постигнах това — каза тя с отчаяние. — О, Мирко, ако ме обичаш, ще се съгласиш! Мислиш ли, че аз ще те изпратя между хора, които ще бъдат грубиян лоши с теб? Утре отивам на мястото, за да го видя сама. Не искаш ли да бъдеш добър и да се помъчиш да ми направиш удоволствие?

Малкото сакато момче започна да плаче на глас и да я целува. След това то се сгуши в ръцете й, подпирайки къдравата си глава на рамото й.

Най-после тя успя да го успокои със своя безкрайно добър и милващ глас. Едва сега Зара почувствува, че жертвата й, която те не трябваше никога да узнаят, не беше напразна. Вместо бедност и несигурност, Мирко щеше да има удобства, добро образование, осигурено бъдеще, а един ден може би ще стане прочут цигулар.

С живи краски Зара рисуваше тази възможна картина, докато тъжните очи на детето светнаха от щастие.

Когато младата жена настоя да сменят квартирата си, Мимо се противопостави енергично. Той я увери, че въпреки скромния вид на жилището им, те се чувствали много удобно. Единственото нещо, от което се нуждаели засега, били нови ленени чаршафи и по един костюм за двамата. Младият мъж считаше, че ще е по-разумно да не се местят, докато отиването на Мирко в Бърнмут не бъде напълно, решено.

— А даже и след, това — прибави граф Сикипри с усмивка — тази квартира ще е добра за мен. Никой не готви с чесън, никой не държи гъски.