Елинор Глин
Защо Зара (37)

Глава XXXVII

Тристан прекара следобеда вън от замъка. Той прегледа парниците и конюшните и се върна вкъщи доста късно. Младият мъж побърза да напише по едно писмо на братовчедка си и на Франсис Маркрут, за да им честити голямата радост. Освен това той изпрати и една поздравителна телеграма на лейди Етелрид, която предаде на излезлия да събере писмата слуга. Почти веднага Тристан съобрази, че беше адресирал телеграмата до Монфичет, вместо до Гластонбъри, където се намираше Етелрид понастоящем, и като се приближи до вратата, извика:

— Томас, донеси ми обратно телеграмата.

Слугата, който събираше писмата от пощенската кутия в хола, се върна и постави на масата до господаря си един голям син плик. Сини пликове за телеграми се намираха по всички писалища и маси в Рейс.

Тристан написа набързо друг и го подаде на слугата, като му направи знак, че може да си върви. След това разсеяно той започна да къса първата телеграма. Случайно очите му се спряха на името и без да съзнава какво върши, младият мъж прочете:

„До граф Мимо Сикипри.

Утре незабавно ми телеграфирай новини.

Милинка“

От устата му се изтръгна ужасно проклятие, но въпреки това той забеляза, че вътре бяха сложени марки.

С гневно движение Тристан захвърли скъсаната хартия в огъня.

Вече нямаше никакво съмнение. Една жена не се подписва „Милинка“, освен на човека, когото обича! Милинка! Обзе го луда ярост и ако Зара се беше появила в този момент, той беше в състояние да я убие.

Младият мъж забрави, че е време за вечеря, забрави всичко друго, освен своята страшна болка. Той се разхождаше гневно напред-назад и най-после успя да се успокои малко. Правосъдието не можеше да му даде никакво удовлетворение, защото тя не му беше изневерила след женитбата им. Законът не взима под внимание греховете, извършени преди бракосъчетанието. Ако отиде сега при нея и я упрекне, няма да спечели нищо, а само ще предизвика скандал и ще опозори името си. Не, първо трябва да се посъветва с Франсис Маркрут, да научи истината и тогава да обмисли как да действува. Ако похаби живота си, то поне да запази неопетнено името си. След страшна вътрешна борба Тристан успя да се успокои поне донякъде и отиде да се облече за вечеря.

Но граф Мимо Сикипри нямаше да получи никаква телеграма тази вечер!

 

 

През ума на Зара не можеше да мине мисълта, че думите й и делата й ще се тълкуват по такъв скандален начин. Тя ненавиждаше тайнствените и неясни положения и само ако подозираше, че Тристан се съмнява в нея, щеше да му разкаже всичко, с риск да си навлече недоволството на вуйчо си. Но нещастната жена беше далеч от тази мисъл. Зара почувствува само, че Тристан е мрачен и студен и че е невъзможно да си възвърне предишните му чувства въпреки старанията си да бъде мила с него. Безразличието и хладното презрение, с което се отнасяше към нея по време на вечерята, тя счете като протест за държането й в градината, при статуята на Пан.

Когато свършиха вечерята, Тристан изпи набързо кафето си и стана. Той нямаше сили да остане по-дълго насаме с нея.

Тази вечер тя беше извънредно хубава, защото имаше някакво особено кротко и печално изражение. Младият мъж не можеше да овладее противоположните чувства, които се бореха в него. Струваше му се, че ако не излезе веднага, ще полудее.

— Трябва да прегледам няколко много важни документа. Лека нощ! — каза той почти грубо и избяга в стаята си.

Сломена от безпокойството за Мирко и от скръб поради държането на Тристан, Зара се прибра в самотната си спалня.

Тя изпрати камериерката си и се приближи към прозореца. Мъглата се беше вдигнала и милиарди звезди светеха на небосвода.

Дали майка й не е горе между тях? Дали Мирко ще отиде скоро при нея, далеч от този жесток свят на мъки и страдания? А там, както веднъж беше казало детето, сигурно ще има място за всички тях.

Но Зара не беше мрачно настроен мечтател. Във вените й течеше гореща млада кръв и тя знаеше, че трябва да посрещне твърдо живота, каквито и изпитания да й готви той. Нощният въздух я успокои постепенно и най-после тя заспа.

В това време Тристан се разхождаше нервно из стаята си, без да намери покой до зори.

 

 

Краят на тържествата мина извънредно добре. Младоженците изиграха отлично ролите си, защото бяха вече опитни актьори. Само една малка случка причини остра болка и на двамата. В училището на Рейс една от прислужниците донесе първородния си син, за да го покаже на лорд и лейди Танкред, понеже се беше родил в деня на тяхната сватба — преди петнадесет дни! Тя беше още много бледа и слаба, но лицето й сияеше от гордост и щастие, затова Тристан заяви веднага, че той и Зара трябва да бъдат кръстници на детето. Зара пое в обятията си малкото розово създание и като вдигна глава, срещна очите на съпруга си. Те бяха пълни със сълзи. Младата жена върна детето на майка му, но не каза нищо, защото риданията сподавиха гласа й.

Най-после те се прибраха в замъка, но едва ли някога е имало по-нещастни младоженци от тях.

Зара сдържаше с мъка нетърпението си да провери дали в нейно отсъствие не е дошла телеграма от Мимо. Тристан забеляза безпокойството й и се усмихна мрачно. Днес тя няма да получи телеграма от любовника си!

Младата жена не можеше да се владее повече, затова се обърна към него и го попита дали ще е много грозно, ако се извини, че е уморена и не слезе за вечеря.

— Все пак, ако е необходимо, аз ще се помъча да изиграя ролята си докрай — каза тя.

— Играта е свършена вече. Свободна сте да постъпите както обичате — отговори той троснато.

Тя излезе печална и видя съпруга си чак на другата сутрин, преди тръгването им за Лондон. Най-после беше дошла и тази сутрин, която Тристан наричаше „началото на края“.

Той беше наредил нарочно да заминат с влака, а не с автомобил, защото се страхуваше да остане насаме с нея — даже сега, когато считаше, че я мрази и презира.

Те тръгнаха рано следобед и щяха да пристигнат в Парк Лейн към пет часа.

Никаква телеграма не се беше получила за Зара. Това показваше, че не се е случило нищо лошо, освен ако Мимо е бил повикан неочаквано в Търнмут и е заминал набързо. Тази мисъл започна да я измъчва толкова много, че когато пристигнаха в Лондон, тя реши да отиде в Невил Стрийт и сама да провери какво е станало. Но как да се измъкне?

Франсис Маркрут ги очакваше в библиотеката си и изглеждаше така настроен да им говори за щастието си, че Зара не можеше да излезе, преди да го изслуша и преди да им сервира чая.

Двамата млади бяха поразени от промяната, която беше станала с този суров мъж. Той изглеждаше подмладен и изпълнен с добрина и жизненост. Тристан си спомняше за деня, в който беше отишъл на гарата да посрещне Зара при завръщането й от Париж. Тогава той беше дал цяла лира на един просяк от радост, че живее.

Щастието и виното разтварят сърцата на мъжете. Младият мъж реши да говори на финансиста за своите грижи чак на другата сутрин. Нека щастливият влюбен да прекара съвсем безгрижно годенишката си вечеря.

Най-после Зара намери удобен момент и успя да се измъкне незабелязано от къщи. Часът беше шест и половина, а вечерята в дома на Гластонбъри беше определена за осем.

Младата жена взе едно такси и не след дълго се намери пред дома на Мимо. Тя позвъни и почти веднага малкото мръсно слугинче отвори вратата. То й съобщи, че господинът е излязъл, но я покани да влезе, понеже отишъл да подаде една телеграма и сигурно скоро, щял да се завърне.

Зара влезе веднага. Телеграма? Сигурно за нея. Тя знаеше, че Мимо няма на кого другиго да телеграфира. Младата жена се изкачи в мрачното ателие. Огънят беше почти изгаснал. Малкото слугинче запали свещ и я постави на масата. Влажният и студен ноемврийски въздух изпълваше помещението. Сега то й се видя крайно бедно след богатата обстановка, от която идваше. Бедният лекомислен и добросърдечен Мимо! Тя трябва да направи нещо за него. Стаята беше грижливо подредена и извънредно чиста. „Апашът“, поставен в нова златна рамка, очакваше само да бъде опакован, за да й го изпрати. „Лондонската мъгла“ също напредваше. По всичко изглеждаше, че той е работил преди малко, защото четките бяха още мокри и бяха оставени на една кутия. Близо до тях, на един стол, се намираше цигулката му. Графът не беше роден музикант като Мирко, но свиреше много добре. Палитрата и четките показваха, че той е излязъл набързо. Защо? За какво? Да не би да е получил някакво известие? Мраз запъпли към сърцето й. Тя се огледа наоколо да види дали нямаше писмо или картичка от Мирко. Не, нямаше нищо, освен една илюстрована картичка с няколко думи:

„Благодари на Милинка за писмото й. Агата е много хубава, но не разбира нищо от цигулка, а иска сама да свири. О, небеса! Да чуеш само какъв адски шум произвежда!“

Истинска загадка беше как успяваше момченцето да изпраща тези картички. Навярно ги криеше в себе си и през време на разходките ги пускаше в пощенските кутии. Последната носеше дата отпреди два дни. Възможно ли е да се случи нещо оттогава? Зара изгаряше от нетърпение да се върне Мимо.

Някакъв далечен часовник удари седем. Къде може да бъде той? Минутите й се струваха по-дълги от часове. Най-страшни мисли се тълпяха в ума й. Най-после с голямо усилие тя успя да се успокои малко.

Погледът й се спря върху една голяма снимка на майка й. Тя беше поставена в масивна сребърна рамка и висеше над камината. Младата жена я гледаше съсредоточено дълго време и прошепна гласно в полутъмната стая:

— Мамо, бди над твоето малко момченце даже ако трябва да дойде скоро при теб.

До първия портрет имаше една снимка на Мимо, правена по времето, когато Зара и майка й бяха отишли в двореца на императора. Колко красив е бил той в своята военна униформа! Но Мимо имаше винаги благороден вид, даже и в най-мизерни дрехи.

Сега, когато знаеше какво значи любовна страст, Зара разбираше по-добре как го е обичала майка й. Тя не я беше осъждала никога, защото не беше в природата й да осъжда, когото и да било. Под стоманената обвивка, с която се предпазваше от външния свят, нейното сърце бе извънредно нежно. — Изведнъж тя си спомни следните думи от Светото писание:

„И греховете на родителите ще се изкупват от децата.“

Нима те бяха сгрешили? Ако е така, колко жестока е тази заповед, която кара нещастните деца да страдат! Сигурно Мирко и тя изкупваха някакъв грях. Но Бог, при когото беше отишла майка й и когото тя ги учеше да обичат, не беше жесток и сигурно някой ден Зара щеше да намери щастие на земята, а Мирко — Мирко ще бъде там горе, щастлив с майка си.

Далечният часовник удари седем и половина. Младата жена не можеше да остане нито минута повече. Тя написа една бележка за граф Сикипри, с която му съобщаваше защо е идвала и го молеше да й се обади веднага и да й обясни какво става. След това напусна бързо ателието. Когато влезе в къщата на вуйчо си, беше осем часът без двадесет минути.

Анриет се безпокоеше страшно, защото господарката й не беше дала никакви нареждания какво ще облече. Въпреки това опитната камериерка приготви един тоалет, който считаше за най-подходящ. При всеки най-малък шум тя излизаше в коридора и се надвесваше над перилата, за да види дали не е господарката й. Тристан, който се беше облякъл вече, излезе от стаята си и я завари в това положение. Той остана много учуден и я попита какво прави тук.

— Очаквам милейди, сър. Тя не се е върнала още — отговори Анриет. — Много се страхувам, че милейди ще закъснее.

Тристан почувствува, че сърцето му спира за миг. Милейди не се е върнала още! Но докато говореха, той я видя как влезе в хола и се заизкачва бързо по стълбата. Младият мъж се запъти да я пресрещне, а Анриет се прибра в стаята.

— Къде сте били? — попита Тристан едва чуто. Той беше твърде сърдит и изпълнен с подозрения, за да я отмине мълчаливо.

Страните на младата жена пламтяха от нервна възбуда, тя дишаше с усилие, защото беше тичала по стълбите.

— Нямам време да ви кажа сега — отговори тя задъхано. — И какво право имате да ми говорите така? Оставете ме да мина, иначе ще закъснея.

— Не ме интересува дали ще закъснеете или не. Отговорете ми! — извика той раздразнено, като й препречи пътя. — Вие носите моето име и затова аз имам право да знам.

— Вашето име? — повтори тя унесено. За пръв път младата жена разбра, че в думите му се криеше някакво обидно подозрение към нея. Тя го погледна с унищожително презрение и каза с тон на императрица, която се обръща към един непокорен страж.

— Оставете ме да мина веднага!

Но Тристан не се помръдна и за миг те се измериха с поглед. Младата жена пристъпи крачка напред, като че ли искаше да мине насила.

Тогава той я сграбчи сърдито в обятията си.

В това време Франсис Маркрут излезе от стаята си и Тристан, запъхтян, я пусна да мине. Той не искаше да прави сцени. Зара се отправи към стаята си с гордо вдигната глава.

— Виждам, че пак сте се карали — каза финансистът раздразнено, докато слушаше. — Предполагам, че тя ще закъснее. Ако не бъде в хола в осем без пет минути, аз ще тръгна.

Тристан се отпусна на един стол на коридора, за да я чака. Лицето му беше мрачно и сгърчено от гняв и болка.

Но какво значеше нейното презрително държане? Тя нямаше вид на виновен човек.

В осем часа без шест минути вратата на стаята й се отвори и Зара се появи. Тя беше извършила истинско чудо и се беше преоблякла и приготвила за десет минути! Очите й бяха мрачни като нощ, гърдите й се повдигаха буйно, а две огнени петна горяха на страните й.

— Готова съм — каза тя надменно. — Да вървим.

И без да чака съпруга си, тя избърза по стълбите точно когато вуйчо й излезе от библиотеката си.

— Отлично, моя точна хубавице! — извика той весело. — Ти си жена, която държи на думата си.

— Във всяко отношение — отговори Зара троснато и се запъти към вратата, където ги чакаше колата.

Двамата мъже я последваха, питайки се с недоумение какво искаше да каже тя.