Елинор Глин
Защо Зара (31)

Глава XXXI

Когато лейди Етелрид слезе долу за чая, красивото й лице пламтеше от вълнение при спомена за получените целувки. Кротките й сиви очи грееха от щастие, за каквото не беше мечтала досега. От всичко най-много я вълнуваше мисълта, че тя има тайна, която дори първата й приятелка, лейди Анингфорд, не знаеше! Една чудна тайна, споделена само между нея и нейния любим. Лейди Анингфорд, която не подозираше, че Етелрид е прекарала следобеда с финансиста, а вярваше, че е писала писма самичка, не можеше да разбере защо приятелката й има такъв щастлив вид. Наистина колкото по-възрастна става, толкова повече се разхубавява — помисли си лейди Анингфорд. Все пак на нея й се видя много подозрително пламналото лице на младата домакиня, затова реши да поиска мнението на Рейвън.

Тя накара полковник Лоуерби да седне до нея и започна веднага:

— Рейвън, погледни лицето на Етелрид! Виждал ли си някоя жена с по-глупаво и по-блажено изражение, освен ако току-що я е целувал човекът, когото обича!

— Е, добре, сигурна ли си, че случаят не е именно такъв с нашата мила Етелрид? — усмихна се Рейвън. — Тя не беше на разходка. Най-добре ще направиш да си спомниш кой друг е останал вкъщи!

Тази мисъл беше съвсем невъзможна, но все пак лейди Анингфорд започна да изброява със смях тези, които не бяха напускали замъка.

— Първо лорд Мелтон, но и лейди Мелтон беше тук! След това Торнби, но той е изключен. Не остават други, освен Тристан, който имаше много силно главоболие, и мистър Маркрут, който беше с херцога.

— Сигурна ли си, че е бил с херцога? — попита Рейвън.

— Рейвън! — почти извика лейди Анингфорд. — Да не би да искаш да кажеш, че Етелрид ще изглежда така заради един чужденец! Драги ми приятелю, ти трябва да си загубил ума си!

Изведнъж тя се спря рязко, защото сега, когато Рейвън я наведе на тази мисъл, хиляди дребни факти, отнасящи се до Етелрид и Маркрут, започваха да изпъкват в съзнанието й.

Преди всичко, когато вечер двете жени споделяха впечатленията си от гостите, Етелрид никога не бе споменавала за мистър Маркрут и никога не бе изказвала мнението си за него, въпреки че често говореше с него. Това беше факт, който не трябваше да се пренебрегне. Все пак, за да се превърнат бледите страни на Етелрид в два пурпурни мака, трябваше да има някаква друга причина лейди Ан знаеше много добре, че именно целувките са една така магически действуваща причина! Но тя беше уверена, че приятелката й ще позволи на един мъж да я целуне само ако му е обещала, че ще се омъжи за него. В цялата работа имаше нещо необикновено, но какво?

— Мили ми Рейвън, никога не съм била така силно заинтригувана, както сега — обърна се тя към стария си приятел. — Всичко, което се отнася до моята сладка Етелрид, ме интересува много повече даже от мрачната драма, която се разиграва между младоженците, затова твой дълг е да пуснеш в действие страшно мъдрия си и прозорлив ум и да откриеш тази загадка заради мен. Погледни, мистър Маркрут идва. Нека наблюдаваме лицето му.

Въпреки че подложиха финансиста на най-внимателно изследване, те не можаха да отгатнат нищо от него. Той седна спокойно на масата и започна да разговаря съвсем естествено със съседите си, без дори да се обърне към Етелрид. Какво значеше това?

— Струва ми се, че сме сбъркали, Рейвън — каза лейди Анингфорд разочаровано. — Погледни, той е съвсем равнодушен.

Рейвън се засмя със своя чудноват тих смях и отговори бавно:

— Никой мъж не би могъл да борави с милиони и да сваля и качва половината от европейските правителства, ако не може да владее лицето си и ако не може да скрие това, което другите не трябва да видят, мила моя. Не забравяй, че мистър Маркрут е най-силният човек, когото съм срещал!

— Ти се мислиш за много умен Рейвън, и наистина си — отговори лейди Анингфорд намръщено, — но не разбираш нищо от любов. Когато един мъж е влюбен, даже и да е самият Макиавели, той все ще се издаде, стига само да го наблюдаваме достатъчно дълго време!

— В такъв случай не ти остава друго, моя мила кралице Ан, освен да го наблюдаваш — отговори Рейвън с усмивка. — Аз ще се върна пак към другата двойка, защото те са моите любимци. Намирам, че младоженците прекараха много зле днешния следобед. Тристан вкъщи с главоболие, а жена му на разходка, ухажвана от Артур Елтертън и младия Били — a propos, струва ми се, че младежът е толкова луд по нея, колкото самият Тристан!

— Значи ти все още мислиш, че Тристан е влюбен в нея? — попита Ан. — Снощи той не го показа с нищо и ако действително е така, не мога да разбера как се е въздържал да не я грабне в обятията си. Тя беше божествена с разпуснатата си коса и с чудно изваяното си тяло, което се очертаваше през прозрачната й туника. Той трябва да е студен като камък, а досега аз съвсем не го мислех такъв. Какво е твоето мнение?

— Нито той е студен, нито пък тя. Слушай какво ще ти кажа, мила, сигурен съм, че има нещо много страшно, което ги разделя. Зара е от тези жени, които пораждат най-буйни чувства, а Тристан е в такова състояние, че ако нещо възбуди ревността му, може да я убие.

— Колко ужасно! — прошепна едва чуто Ан. — Но тогава какво трябва да се направи? — попита тя.

— Не знам. Откакто съм дошъл, се мъча да измисля нещо. Преди малко заварих Тристан сам в билярдната зала, загледан унесено пред себе си. Попитах го дали главоболието му не е минало още и го посъветвах да пие чаша бренди със сода, а той ми отговори, като че ли приказваше на себе си: „Не, не, всичко е една проклета комедия.“ След това се опомни и изяви желание да пие нещо, но когато му налях, забрави даже да се докосне до чашата, скочи от мястото си и излъга, че имал да пише писма, затова го оставих сам. Много ми е мъчно за бедното момче. Познавам го от дете и мога да ти кажа, че никога не съм го виждал в такова състояние. И ако за всичко това не е виновна съдбата, а някой каприз на Зара, тя заслужава един хубав бой, задето му причинява такива страдания.

— Не можеш ли да й говориш, Рейвън? Ние всички обичаме Тристан и понеже виждаме, че между тях има някакво недоразумение, трябва да се постараем да го разсеем. Не би ли могъл да направиш нещо, приятелю мой?

Полковник Лоуерби поклати глава.

— Положението е извънредно деликатно. Може да им се помогне, но може и да им се навреди. Опасно е да се намесваме.

— Това, което ми разказа, ме разтревожи много — каза лейди Анингфорд. — Ще се помъча да говоря с Тристан тази вечер и ще видя какво мога да направя.

— Само внимавай, кралице Ан, това е, което мога да ти кажа.

В това време херцогът се присъедини към тях и сложи край на разговора им.

Зара не слезе за чая. Тя се извини, че е много уморена и реши да почива до вечерта.

Франсис Маркрут беше решил да й говори точно този следобед, но понеже тя не се появи, отложи го за след вечерята. Понеже нямаше никаква друга работа, финансистът се отправи към библиотеката на любимата си.

— Франсис! — прошепна Етелрид, когато той я притисна към сърцето си. — Не трябва да оставаш повече от десет минути, защото лейди Анингфорд може да дойде всеки момент. Тя ме гледа вече с упрек, че я изоставих така този следобед!

— Не ме интересува никаква Ан, мое сладко момиче! — каза той нежно и я целуна. — Нима има някакво значение, ако дойде? Или пък би предпочела да не знае още нищо?

— Да — отговори Етелрид. — Не искам никой да знае, преди да кажеш на баща ми. Тази вечер ли ще отидеш при него или ще чакаш до утре? Аз, аз не мога, срам ме е и той ще бъде така изненадан — тя прибави, че всъщност се страхуваше малко, че баща й може да се разсърди.

Те бяха седнали на дивана, осветени от меката светлина на малката лампа, и Франсис Маркрут галеше нежно косата й.

— Мисля да помоля херцога да ми разреши да замина със следобедния влак. След като си отидат всички, ние ще можем да говорим на спокойствие. Имаш ли нещо против, мила моя? Държа да разбереш, че в нашия живот всичко ще бъде така, както го искаш ти.

— А ти знаеш много добре, че аз няма да имам други желания, освен твоите, Франсис.

Как приятно звучеше името му в нейната уста!

— Ти си така умен, че за мен ще е истинско щастие да ме водиш в живота! — продължи Етелрид мило. Нейните кротки думи показваха, че тя съвсем не приличаше на модерните млади момичета.

Не след дълго възрастният, но младежки влюбен годеник стана да си върви, защото виждаше, че въпреки щастието, което изпитваше от неговото присъствие, Етелрид беше малко нервна, страхувайки се от идването на лейди Анингфорд.

— Нали няма да ме караш да чакам много дълго, мила! — помоли се той. — Обещай! Защото всеки миг, който ме разделя от теб, ще бъде загубено време. Не знам как съм могъл да живея толкова години сам!

Тя му обеща всичко, каквото той искаше, защото Франсис Маркрут на четиридесет и шест години беше много по-убедителен от мнозина пламенно влюбени младежи. Той наистина обожаваше Етелрид и доказваше чувствата си с това, че във всичко мислеше първо за нейните желания, а после за собствените си. Ако лейди Етелрид не приличаше на съвременните момичета, то и неговото държане беше съвсем различно от това на днешните мъже.

 

 

След като се раздели с Рейвън, Тристан излезе да се разходи. В главата му непрекъснато се въртеше мисълта за празненствата, които ги очакваха в Рейс. Ще има ли сили да понесе и това изпитание?

Той и Зара щяха да тръгнат с колата си от Монфичет към единадесет часа и щяха да пристигнат в Рейс след два часа. Първата триумфална арка ще бъде построена в началото на парка и след като минат през шпалир от поздравяващи ги селяни, ще се отправят към банкетната зала, където ще се сервира голям обяд на първенците от селото. За останалите ще има трапези в парка.

След това ще следват безкрайни речи и през цялото време те ще трябва да се преструват, че са весели и щастливи. Икономката сигурно е приготвила за тях просторните апартаменти в крилото от Адам, но до късно вечерта те няма да могат да се оттеглят в стаите си, защото след една вечеря насаме, през време, на която много любопитни очи ще наблюдават всяко тяхно движение, ще последва балът на слугите и наемателите на земите.

Да, всички тези церемонии щяха да бъдат едно страшно изпитание за него, затова младият мъж имаше нужда да се освежи от студения вечерен въздух.

Най-после Тристан взе решение да говори със Зара още тази вечер, да й обясни какво ги очакваше и да я помоли да изиграе своята роля в тази комедия.

„За щастие тя умее да се преструва, въпреки че е толкова студена — помисли си той, — и сигурно ще ми помогне да се измъкнем от това неудобно положение.“

Тристан се върна в замъка и отиде право към стаята на жена си. Той почука решително и един безразличен глас извика „влез“.

Младият мъж открехна слабо вратата и каза:

— Аз съм — Тристан. Имам нещо да ви кажа. Мога ли да вляза или предпочитате да слезем долу в някой от салоните?

— Влезте, моля — каза Зара. Тя чувствуваше, че трепери цяла като лист.

Той влезе, затвори вратата твърдо и се приближи към камината. Младата жена се беше изтегнала на дивана, облечена в светлосиня рокля, за чай. Косите й, сплетени на тежки плитки, бяха спуснати от двете й страни. Тя се изправи и седна в ъгъла. Тристан я погледна за миг и след това извърна очите си. Той се облегна на камината и започна да говори със студен и сериозен глас.

— Ще ви помоля да ми направите една услуга и да ми помогнете да преминем утрешния и следващите няколко дни, като се приспособите, доколкото ви е възможно, към нашите обичаи. По една стара традиция в нашето семейство, когато един Танкред довежда за пръв път младата си съпруга в дома си, в Рейс се устройват редица празненства. Ще има триумфални арки в парка, прием на селяните, обяд на главните наематели на земите, речи и много други отегчителни забавления. След това ние ще трябва да вечеряме насаме в голямата трапезария, пред погледите на всички прислужници, и после ще вземем участие в бала на слугите и наемателите, който става в големия хол. Както виждате, ще бъде наистина ужасно.

Той се спря за момент, но почти веднага продължи със същия мрачен глас, без да я погледне даже. Сега му предстоеше да изкаже най-трудната част от молбата си.

— Моите хора, моите слуги — каза той — гледат много сериозно на тези церемонии. Те ме третират като истински господар и към вас ще се отнасят с най-голяма почит, защото сте моя жена. Нашето семейство е било винаги в извънредно приятелски отношения със селяните от Рейс. Те обожаваха майка ми и сега разчитат много на нашето завръщане, на това, че отваряме наново замъка и на…

Тук той се спря за втори път.

Внезапно младият мъж си спомни как преди петнадесет дни беше мечтал в Рейс и как си представяше тогава посрещането им. Уви — съдбата се беше подиграла много жестоко с него.

Зара притисна ръцете си една в друга и ако Тристан беше погледнал към нея, той щеше да прочете в очите й любовта и болката, които я измъчваха сега.

С неимоверно усилие на волята той се съвзе и продължи със същия монотонен глас:

— Това, което искам от вас, е да се обличате елегантно, да се усмихвате и да се държите, като че ли имате някакви… чувства към мен. А ако аз намеря, че е необходимо да взема ръката ви или да ви целуна даже, не ми се сърдете и не мислете, че го правя по собствено желание. Обръщам се към вас с тази молба, защото вярвам, че и вие сте така горда като мен. Моля ви още веднъж да изиграете ролята си в тази комедия.

Тристан погледна едва сега към Зара, но страданието, което младата жена изживяваше, беше толкова силно, че тя отпусна глава. Значи той няма да я целуне, нито пък ще вземе ръката й по собствено желание! Тази мисъл се заби като нож в сърцето й.

— Можете да разчитате на мен — каза Зара едва чуто и като вдигна гордо главата си, се загледа право пред себе си. — Ще направя всичко, каквото искате — продължи тя по-твърдо. — Всичко, каквото би направила майка ви. Няма да се уплаша от нищо, както казахте, аз не съм по-малко горда от вас.

Сега, когато говори за това, за което беше дошъл, младият мъж не смееше да я погледне, затова пристъпи към вратата, но след това се обърна и каза:

— Благодаря. Ще ви помоля още веднъж, в случай че стане нещо, което би изглеждало, че е направено от моя страна с желание да ни сближи, като че ли наистина сме мъж и жена, да не го взимате така и да не се сърдите. Можете да разчитате на мен, че ще се постарая да ви улесня в цялата тази комедия, а когато се свършат тържествата, тогава ще поговорим за бъдещия ни живот.

Въпреки че Зара тръпнеше от болезнено желание да извика: „Обичам те, обичам те! Ела при мен и нагруби ме, ако щеш, само не си отивай така студено!“, тя не каза нито дума и Тристан напусна печално стаята.

Но когато той излезе, младата жена не можа да се овладее и забравяйки, че прислужницата й може да влезе всеки момент и че беше време за вечеря, тя се хвърли на бялата мечешка кожа пред камината и избухна в сърцераздирателен плач. Не след дълго Зара се съвзе и като съобрази в какво положение се намира, се изправи бързо, разтърсена от силен гняв против съдбата, против хората и против целия свят. Тя не можеше даже да плаче на спокойствие. Не, тя е принудена да играе навсякъде и пред всички все същата комедия.

Младата жена изми очите си и отвори прозореца да се освежи от ледения въздух. Когато удари гонгът за обличане и камериерката й влезе в стаята, тя се беше успокоила дотолкова, че приличаше само на човек, който има силно главоболие.