Елинор Глин
Защо Зара (22)

Глава XXII

Тази вечер, преди да се облекат за вечеря, между дамите в Монфичет имаше голямо оживление. Те тичаха непрекъснато от една стая в друга, защото трябваше да споделят впечатленията си от новата лейди Танкред! Общо взето, мненията бяха благоприятни. Единодушни по отношение на красотата и привлекателността й, раздвоени по отношение на характера й и злобни и неприязнени в едно лошо малко сърчице.

Емили, Мери и лейди Бети Бърнс се бяха събрали в стаята на Бети.

— Ние намираме, че Зара е много красива, Бети — заяви Мери, — но още не я познаваме добре. Тя е много студена и сдържана и ни плаши малко. Може би е срамежлива. Какво мислиш?

— Тя изглежда също като героините от книгите, които мама не ми позволява да чета и които съм принудена да крия под възглавниците в спалнята ми. Нали знаеш, Мери?… Особено като онази, която ти заех. Страшно тайнствена и трагична. Спомняш си, нали? Героинята убива мъжа си и избягва с един италиански граф, а после с някой друг. Много вълнуваща и интересна беше.

— Господи, Бети! — възкликна Емили. — Колко ужасно! Наистина ли мислиш, че снаха ни прилича на нея?

— Още не мога да се произнеса съвсем категорично — отговори лейди Бети, която беше деветнадесетгодишна и пищеше мрачни мелодрами, за голям ужас на майка й. — Не знам. Една от героините в последната ми драма имаше също като нейните очи; и тя убива един мошеник във второ действие.

— Да, но Зара не е героиня на никаква драма — прекъсна я Мери, която считаше, че трябва да защити жената на Тристан — и тук няма никакъв мошеник. Мила Бети, в живота не се срещат трагедии като твоите!

Лейди Бети вирна гордо златната си главица и изказа тържествено едно предсказание, което уплаши съвсем двете момичета.

— Помнете ми думите, Емили и Мери! Преди да изтече годината, тук ще стане някаква трагедия, която аз ще опиша в следващата си пиеса.

Това страшно предсказание звучеше още в ушите на двете сестри, когато се прибраха в стаята си.

— Бети е много самонадеяна, нали, мила? — каза Мери. — Мислиш ли, че това, което тя каза, е възможно, Еми? Мама ще бъде съсипана, ако в семейството ни се случи нещо като драмите на Бети, нито пък Тристан ще може да го понесе!

— Разбира се, че не е възможно, патенце — отговори Емили. — Но Бети е права, че Зара има много загадъчно лице, а и Тристан ми се вижда някак променен, по-сериозен и дори саркастичен.

В това време тяхната камериерка влезе в стаята и сложи край на откровенията им.

 

 

— Лейди Танкред е най-чудното същество, което съм срещала — казваше в същия момент лейди Анингфорд на домакинята. — Тя е прекалено красива и съблазнителна, но у нея има нещо особено, което ме трогва и затова не мисля, че е лоша. Очите й са като буреносни облаци. Чух, че първият й съпруг е бил истинско животно. Не знам кой ми го каза, но трябва да беше в някоя от легациите.

— И ние не знаем много нещо за нея — каза лейди Етелрид. — Още в началото леля Джейн ни помоли да имаме доверие в избора на Тристан. Знаеш колко горд е той. Освен това вуйчо й, мистър Маркрут, е много симпатичен. Но, Ан… — лейди Етелрид млъкна.

— Какво има, мила? Тристан е много влюбен в нея, нали? — попита лейди Анингфорд насърчително.

— Да — започна пак Етелрид, — но мислиш ли, че той изглежда щастлив? Наблюдавах го, когато мълчеше, и ми се видя много печален.

— Рейвън е пътувал заедно с тях — заяви лейди Анингфорд. — След вечеря ще чуя неговото мнение и ще ти кажа. Рейвън е винаги прав.

— Тя е толкова интересна, Ан. Сигурна съм, че всички мъже ще я намерят много привлекателна. Надявам се, че лорд Елтертън няма да започне да я ухажва и да накара Тристан да ревнува. Съжалявам, че го поканих. Пък и Лаура е тук. Не намираш ли, че беше много некрасиво от нейна страна, дето дойде? Ако се опита да бъде лоша със Зара, ще ми помогнеш да я защитавам и пазя, нали? А сега трябва да вървя да се обличам…

 

 

В друга стая мисис Херкурт разговаряше със сестра си и с лейди Хайфорд.

— Тя е истинска красавица — заяви мис Опи. — Косата й сигурно ще стигне до земята, ако я разпусне. Кожата й е прекрасна и дори не е напудрена. Нарочно я разгледах на изкуствено осветление. А очите й! Гръм и мълния, както казва Джими Денвърс.

— Бедният, мил Тристан! — възкликна Лаура печално, а вътрешно си каза, че мис Опи е извънредно неприятно момиче. — Той изглежда много тъжен младоженец, не намираш ли, Кити? — попита тя и наведе очи многозначително, като че ли ако искаше, можеше да каже нещо повече. — Но няма нищо чудно! Бедното момче ненавиждаше женитбата, а неговата беше така страшно неочаквана. Струва ми се, че онзи Маркрут е успял да му повлияе с милионите си.

— Ами! — възкликна мисис Херкурт. Тя беше много по-наивна от сестра си. — Джими ме увери, че лорд Танкред е бил много влюбен в графинята и затова се е решил така скоро.

— Джими винаги е бил глупак! — заяви лейди Хайфорд и напусна стаята.

Когато останаха сами, Лили Опи прошепна на сестра си:

— Кити, Лаура Хайфорд е лукава като котка. Не вярвам нито дума от това, че мистър Маркрут е повлиял на Танкред с милионите си. Тя разпространява тази клюка за собствено утешение. Ако това беше истина, херцогът нямаше да покани никога мистър Маркрут в дома си. Ти знаеш, че тази е почти единствената къща в Англия, в която все още се приемат само най-почтени хора!

 

 

Тристан беше готов за вечеря навреме, но не се решаваше да почука на вратата на жена си. Ако тя не му беше съобщила, че е готова, той щеше да изпрати Хигинс да се осведоми от камериерката й.

Очите на младия лорд светеха от щастие и гордост заради начина, по който се беше държала жена му. Той не можеше никога да допусне, че тя може да бъде така мила и че ще благоволи да приказва толкова много. Всичките му приятели бяха извънредно любезни с нея и се възхищаваха искрено на нейната прелест, освен Артър Елтертън, който се възхищаваше прекалено много!

Скоро щастливият пламък изгасна в очите му. В края на краищата всичко това беше само една външна измама, щом като в действителност не можеше да почука даже на вратата й.

Тристан съжаляваше безкрайно, че първата нощ беше изрекъл онзи ултиматум, защото сега трябваше да се придържа към него. Той не можеше вече да направи първата крачка, а по всичко изглеждаше, че и тя няма намерение да я направи. При по-друг случай, когато чувствата му не бяха засегнати, младият мъж би съумял да си послужи с хиляди малки хитрости, за да плени и да спечели една жена. Сега обаче той започваше да се съмнява в себе си и се стараеше да бъде колкото може по-естествен и да се държи като истински мъж, защото беше дълбоко наранен от нейната студенина.

В това време Зара, от другата страна на вратата, се чувствуваше почти щастлива. Това беше първата вечер в живота й, в която се обличаше, без да бъде потискана от тежкото бреме на грижите. Нейният вечно буден инстинкт за самосъхранение можеше да си почине малко. Тези нови роднини бяха наистина естествени и мили.

Единственото лице, към което веднага и инстинктивно почувствува антипатия, беше Лаура Хайфорд. Тя се беше държала много любезно с нея, но й беше казала няколко горчиво-сладки думи, които Зара не можа да разбере добре, но почувствува, че бяха казани, с цел да я наранят.

А съпругът й Тристан! Явно беше, че всички — от най-стария до най-младия — го обичат. Но как можеха да обичат човек, който беше способен да извърши такова долно нещо — да се ожени за пари? Възможно ли е да има тук някаква грешка? При първия удобен случай тя реши да разпита вуйчо си. Въпреки че знаеше, че този джентълмен щеше да й каже само толкова, колкото той желае, младата жена беше уверена, че това ще е истината.

Вечерята щеше да бъде в осем и половина часа. Зара знаеше, че трябва да бъде точна, но стаята й беше така прекрасна и така уютна, че тя имаше силно желание да остане по-дълго време в нея и да я разгледа.

Това беше една просторна стая като тази, която майка й имаше в мрачния замък в Прага, но беше много по-приятно подредена. Зара почувствува инстинктивно, че само англичаните, и то англичани като тези, знаеха как да придадат уют на домовете си.

Най-после тя стана, защото трябваше да се облече.

— Милейди е цяла мечта! — извика Анриет възторжено, когато господарката й се приготви. — Милордът ще бъде много горд с нея!

И той действително беше горд.

Точно в осем часа и половина младата жена изпрати Анриет да почука на вратата на съпруга й, но не на тази, която беше между двете стаи, а на другата — в коридора. В този момент Тристан се готвеше да изпрати Хигинс със същата мисия. Положението беше толкова комично, че той не можа да не се засмее, но със сух и горчив смях.

Двамата прислужници като пратеници! Когато всъщност той трябваше да бъде в стаята й, да й помага да си сложи накитите, да играе с косите й и да целува чудните й рамене, когато камериерката не ги гледаше! А сега всичко беше само една комедия, която трябваше да играят докрай. След това той ще се заеме сериозно с политиката, ще бъде добър господар за селяните в Рейс и никога няма да даде да се разбере, че е погубил живота си с една ужасна грешка.

Младият мъж не си позволи даже да каже на жена си колко хубава изглеждаше тя тази вечер. Те вървяха мълчаливи по дългия коридор. Зара беше облечена в рокля от сапфиреносин воал и нямаше никакви накити, освен великолепната брошка от херцога.

Това беше проява на голямо внимание и деликатност от нейна страна и Тристан я оцени.

Когато младоженците влязоха в салона, присъстващите занемяха за момент от възхищение и след това продължиха да приказват оживено и да се смеят. Всички се бяха събрали точно навреме, само лейди Хайфорд и още една дама бяха закъснели.

Когато Зара, облегната на ръката на стария херцог, прекоси белия салон, тя почувствува, че е попаднала някак си в близка, домашна среда, където най-после ще намери покой след дългите години на борба.

Лейди Етелрид беше хванала под ръка младоженеца.

Тази вечер те се придържаха строго към етикета и затова вуйчото на младоженката седеше от лявата й страна. По всичко изглеждаше, че домакините искаха да отдадат чест на новите си роднини. Франсис Маркрут огледа бавно всички присъстващи и почувствува със задоволство, че неговите планове се осъществяваха малко по малко.

Лейди Анингфорд седеше до Тристан. Двамата разговаряха много често, така че лейди Етелрид можеше, без да изоставя братовчед си, да приказва свободно и с другия си интересен съсед.

— Много се радвам, че харесвате нашия стар дом, мистър Маркрут — каза тя. — Утре ще ви покажа някои от моите любими кътчета. Не е ли печално, че напоследък мнозина се стремят да отнемат от нас големите имения и да ги поделят?

— Денят, в който ще се случи това, ще бъде много нещастен за Англия — каза финансистът. — Ако хората обръщаха по-голямо внимание на еволюцията и я изучаваха по-старателно, тогава нямаше да съществува тази безсмислена класова омраза. Неоспорим закон е, че никой не може да заема известно положение, ако не е годен за него. Ако няма съгласие, нищо не може да пребъде, а понеже Англия страда сега от липса на съгласие между отделните класи, затова започва този кипеж и недоволство. Вашата класа можа да се задържи стотици години, защото беше годна за положението, което заемаше. Нейното влияние и нейните хора направиха Англия велика.

— Тогава как обяснявате разногласията, които се явяват сега — попита лейди Етелрид, — щом като баща ми и аз и мнозина други като нас сме останали съвсем същите и се стараем да изпълняваме дълга си колкото можем по-добре.

— Изучавали ли сте някога законите на Ликург, лейди Етелрид?

Младата жена поклати глава отрицателно.

— Тогава мога да ви кажа, че те заслужават да ги прегледате, когато имате време — продължи Маркрут. — Спартанците са обръщали голямо внимание на дисциплината и докато тя е съществувала със своята желязна сила, те са учудвали тогавашния свят. Но след като победили Атина, спартанците скоро били покварени от нейния разкош. Всеки генерал се стремял да граби за себе си, забравяйки благото на държавата, и тяхната дисциплина пропаднала, а заедно с нея — и силата на Спарта. Същото нещо, прилагано по по-модерен начин, става сега в Англия. Различните класи забравят своята дисциплина и без да са годни за това, за което ламтят, се опитват да го изтръгнат от някоя друга класа. А всичко това е пропито с блудкава сантименталност, с фалшива строгост и с липса на здрав смисъл.

— Да — съгласи се лейди Етелрид, много заинтригувана.

— Ликург е проучил основно този въпрос — продължи финансистът. — Той е направил хората здрави морално и физически и безмилостно е изтребвал негодните. Не като нашите модерни теории, които насърчават науката да запазва между родителите на бъдещото поколение и най-негодните, и най-болнавите. Спартанците са търсели във всичко душевно и телесно равновесие и съразмерност. Недъгавите не са имали даже право да взимат участие в игрите. Урокът, който можем да извлечем, е, че заради общото благо никой, който не е годен за известно положение, не трябва да се стреми към него.

— Да, сега ми е ясно — каза лейди Етелрид. — Тогава какво разбирате, когато казвате, че всяка класа се старае да изтръгне нещо от другата? От класата, която стои по-горе, или какво? Защото ние например, ако говорим практически, от кого друг бихме могли да вземем нещо, освен от краля?

Финансистът се усмихна.

— Казах нарочно от друга класа, а не от по-горна, защото мнозина от вашите хора не се стремят да взимат от краля, а от класите, които стоят под тях. Така например те подражават на техните обноски, тяхното безцеремонно държане и тяхната липса на гордост — с една дума неща, които не са присъщи на класата им. Не че те нямат други пороци, но досега тези пороци са били вредни само за отделни личности, а не и за обществения строй, също както едно мазно петно ще загрози вида на една машина, но няма да я повреди, както би направила една шепа чакъл. Сега в английските държавни машини се слага чакъл. Средните класи пък пренебрегват своята лична работа и започват да проявяват някакви смешни претенции за благородство и възпитание. Долните класи се стараят да докопат всичко от жалкото падение на другите две и крещят колкото могат по-силно, че всички хора са равни. Както в една фабрика, която се управлява от чисто социалистически идеи, управителят ще накаже сурово чирака, който се осмели да прояви претенции за неговото място, защото знае, че фабриката ще престане да работи, когато се ръководи от неопитен човек, така и в живота чираците трябва първо да станат управители, а после да проявяват претенции.

Понеже лейди Етелрид беше добила много сериозно изражение, а Франсис Маркрут беше всъщност много своенравен човек и рядко говореше така сериозно на жените, той продължи, усмихвайки се:

— Единствените идеални структури са тези на пчелите и на мравките, защото и двете се управляват с безмилостна дисциплина и без никаква сантименталност. При тях всеки индивид знае мястото си!

— Чела съм някъде — каза лейди Етелрид мило, — че причината за пропадането на древна Гърция не е била в лошото й управление, а защото страната била наводнена от маларични комари, които разклатили нервите на хората и те не могли да се съпротивляват на северните народи. Може би Англия е наводнена от някакви морални маларични комари и учените не са открили още средство за тяхното унищожение.

Тристан дочу последните й думи и се намеси в разговора им.

— Не е мъчно да се даде английското название на тези вредни насекоми, нали, Франсис? Някои от тях са в парламента.

Тримата се засмяха. Но лейди Етелрид искаше да чуе нещо повече от съседа си отляво, затова забеляза:

— От това, което казахте, може да се заключи, че ще трябва да се стремим да създадем условия, при които всеки индивид ще има възможност практически, а не теоретически да се подготви и да отговаря за това, към което се стреми. Така ли е?

— Точно така, мила лейди — каза Франсис Маркрут и за миг се вгледа в очите й с такова уважение и възторг, че лейди Етелрид извърна поглед.