Елинор Глин
Защо Зара (17)

Глава XVII

Луната светеше ясно и лек ветрец повяваше, когато Тристан напусна хотела и се отправи бързо към кея. Жестоките оскърбления на жена му го изпълваха с ярост и възмущение. Мисълта, че те са несправедливи не го успокояваше въпреки че никога не бе имал желание да сключва търговска сделка, както се беше изразила тя, и я беше взел само заради самата нея, обвинението нараняваше честолюбието му. Как се беше осмелила тя да го каже! Как смееше вуйчо й да я остави да мисли такова нещо! Един Гискар да падне толкова ниско! Младият мъж стисна юмруците си до болка.

Докато се вглеждаше в огрените от лунната светлина вълни, последните й думи прозвучаха в ушите му с нова сила. „Оставете ме, аз ви мразя, животно!“ Животно! Господи! Значи така гледа тя на неговата любов!

Ледени пръсти притиснаха сърцето му. Тристан не искаше да бъде несправедлив, затова започна да анализира себе си. Вярно ли е това, което каза Зара? Наистина ли беше той опиянен само от желание да притежава красивото й тяло? Нямаше ли никаква друга причина? Бяха ли мъжете в действителност само животни? Какво значеше всичко това? Какво значеше животът? Какво е всъщност любовта?

Лорд Танкред се разхождаше с часове и разсъждаваше така.

Той чувствуваше, че за него не може да съществува любов без желание и желание без любов. Тристан си спомни разговора, който бе имал с Франсис Маркрут веднъж, когато финансистът беше изложил възгледите си за жените.

Да, тези възгледи бяха прави. За да бъде една жена опасна, тя трябва да действува и на тялото, и на разума на мъжа. Ако чувствата му към Зара са събудени само от плътските му желания, тогава е вярно, че той не изпитва към нея истинска любов.

Но не! Това не е вярно! Младият мъж си спомни как беше мечтал за нея в Рейс, как си беше рисувал чудни картини за бъдещия им съвместен живот и с какви чисти чувства беше копнял за тази нощ. Гневът му се изпари и болезнена скръб го замести. Мечтите му се бяха превърнали в развалини и сега му предстоеше един пуст и безрадостен живот.

В студената лунна нощ на него му се струваше, че това положение няма да може никога да се уреди. Гордостта му не му позволяваше да се обяснява повече със Зара. Той не желаеше да се защитава. Нека тя мисли каквото иска, докато сама открие истината. Тристан предполагаше, че ще бъде трудно да се справи с нея, че отначало тя ще бъде студена и безразлична към него, но никога не можеше да допусне, че ще откаже напълно да бъде наистина негова жена и че ще го оскърби така. Той беше решил да не обръща внимание на нейната студенина и да я обича нежно, докато я смекчи и спечели, но острите й нападки бяха предизвикали неговия отговор и сега положението между тях беше установено от собствените му думи и той не можеше да ги потъпче.

Тристан се помъчи да разбере чувствата на Зара, защото не искаше да бъде несправедлив.

Младият мъж беше съгласен, че тя има донякъде право да се държи така към него, ако счита, че той се е оженил за нея заради една толкова грозна сделка. Но даже и да е така, зад всичко това се криеше някаква тайна, в живота й сигурно имаше някаква жестока, потискаща тъмна сянка.

Мислите му се върнаха към вечерта, когато се видяха за пръв път. Тристан си спомни, че още тогава очите и бяха изпълнени с омраза и озлобление, като че ли лично той й беше причинил някаква злина.

Франсис Маркрут беше толкова ловък. Каква ли цел е преследвал? По какъв ли начин я е накарал да се подчини на желанието му да стане негова — на Тристан — жена? Отново пред очите му изпъкна измъчващият го образ на Мимо. Когато най-после се появи зората, младият мъж се върна в хотела, но не можа да намери покой даже в леглото си.

Леглото му — в съседната стая до тази на жена му!

Все пак Тристан беше взел едно решение — да се отнася към нея с хладна учтивост и да продължават да играят пред света ролите си на съпрузи. Той считаше, че заради честта на старото си име не може да се разделят по един драматичен начин на другия ден след сватбата.

Когато Тристан си излезе, Зара остана като прикована на мястото си. Някакво необяснимо учудване накара гнева й да се изпари. Въпреки жестокия опит, който беше придобила от живота, Зара беше още много млада и познаваше само най-лошите от мъжете, за които беше разбрала, че когато са добри, то е само за да измамят жената и щом видят, че не се брани повече, да я уловят по-лесно в мрежите си. За да бъде по-сигурна, Зара беше винаги нащрек и готова за отбрана. Но сега, след като беше казала в лицето на Тристан цялото си презрение, той, вместо да я удари, както сигурно щеше да направи Ладислав, й беше отговорил с достойнство и беше напуснал стаята.

Младата жена си спомни за гордото лице на баща си. Може би у англичаните има нещо друго, нещо по-благородно, което тя не е разбрала още.

Нещастното красиво създание беше като някое малтретирано животно, готово да хапе, за да се защитава при вида на всеки човек.

Фактът, че тя беше останала чиста и студена като снега при обстоятелства и живот, при които друга, по-слаба жена би пропаднала, говореше красноречиво за силата и благородството на характера й. Нейната силна воля и гордост бяха обуздали напълно сластолюбивите инстинкти, които са заложени у всеки човек. Тя беше потиснала всяко чувство към мъжете.

Има някои съвършени натури, които отговарят само на най-възвишените докосвания до фибрите на душата; у тях тялото и душата са еднакво уравновесени и те виждат само божественото в човешката любов.

Идеалната жена отдава доброволно тялото и душата си на „единствения мъж“, когото обича.

Но Зара не знаеше още всички тези неща. Тя беше само безкрайно изтощена и се отпусна уморено в леглото си.

Така младоженката и младоженецът прекараха една мъчителна и неспокойна брачна нощ. На другия ден те се срещнаха на закуската, която беше доста късно. Младите хора щяха да заминат за Париж с парахода в два часа. Привидно и двамата бяха доста спокойни, но много бледи. Зара беше влязла първа в салона и се беше загледала през прозореца към морето. Когато съпругът й влезе в стаята, тя се обърна чак след като той каза хладно „Добро утро“.

При звука на неговия глас някаква странна тръпка премина по тялото й.

— Закуската е сигурно готова — продължи той спокойно. — Поръчах да я донесат в дванадесет часа. Казах на камериерката да ви предупреди. Надявам се, че сте имали достатъчно време да се облечете.

— Да, благодаря — отговори тя.

Лорд Танкред позвъни и разтвори вестниците, които келнерите бяха сложили на масата, знаейки какво удоволствие е за младоженците да четат новини за себе си.

Когато случайно Зара погледна мъжа си, тя видя, че една саркастична и презрителна усмивка се беше появила на лицето му. Младата жена разбра, че той чете новините за тяхната сватба и взе друг вестник. Да, там даваха подробни сведения за цялата церемония! Като прочете дългите описания, Зара вдигна главата си и внезапно очите им се срещнаха.

Тогава Тристан се изсмя — горчиво наистина, но все пак се изсмя.

Вечният страх от мъжете, който се таеше в сърцето на Зара, не беше изчезнал напълно. Тя не се беше освободила съвсем от подозрението, че той може да я улови в мрежите си, ако не е постоянно нащрек. Затова младата жена се намръщи леко и сведе очите си към вестника. В това време келнерите донесоха закуската.

Изглежда, че нито единият, нито другият нямаха голям апетит и не обръщаха внимание какво ядат. Понеже кафето беше пред Зара, учтивостта изискваше да попита съпруга си как предпочита да му го налее, но когато той отговори, че няма да пие кафе, а чай, тя въздъхна облекчено и го остави сам да си сервира от страничната масичка.

— Появил се е много силен вятър и морето ще бъде доста бурно — каза Тристан след малко. — Страдате ли от морска болест?

— Не — отговори тя.

Когато свършиха закуската, лорд Танкред стана и попита дали ще е готова да се качат на парахода към един часа и половина, за да избегнат тълпата от лондонския влак. След това той излезе от салона и не след дълго Зара го видя от прозорците да се разхожда по кея.

По някакви необясними психологически причини, въпреки че беше постигнала единствените възможни условия, при които смяташе, че ще може да живее със съпруга си, Зара не се чувствуваше доволна и спокойна.

Едва ли можеше да има по-прекрасна и по-интересна двойка от лорд и лейди Танкред! Това беше единодушното мнение на голямата тълпа дувърски момичета и любопитни, които се бяха събрали на пристанището, защото бяха научили от вестниците, че известните младоженци ще минат оттам.

„Какво прекрасно палто има!“ „Каква чудна коса!“ „О! Не е ли великолепен лордът!“ — се носеше от всички страни.

След тях вървяха камериерът и камериерката със специалната чанта за бижута, с тоалетните им чанти, възглавници, кожени завивки и пр.

За тях беше запазена най-голямата кабина на парахода. Понеже имаше още доста време до пристигането на влака от Лондон, младата двойка излезе на палубата и седна в едно по-прикрито кътче, което не беше изложено на погледите на любопитните. Там никой не можеше да види, че те не размениха нито дума помежду си, а се загледаха печално в морето.

По едно време Тристан се обърна към нея и каза:

— Струва ми се, че е време да се приберем в кабината, защото иначе рискуваме да срещнем камерата на някой фоторепортер.

Зара стана и той я последва.

— Морето ще бъде много бурно — продължи Тристан, когато влезе в кабината. — Бихте ли желали да легнете или имате някакви други предпочитания?

— Не мисля, че ще ми стане лошо, но ще се опитам да поспя малко — отговори Зара решително и свали астраганеното си палто.

Лорд Танкред нагласи възглавниците и когато Зара легна, той я зави грижливо. В този момент, въпреки гнева, който изпитваше към нея, и въпреки нараненото му честолюбие, той почувствува неудържимо желание да я целуне и да я накара да почива в обятията му. Но младият мъж се обърна рязко, седна на другия край на кабината, отвори прозореца и се опита да чете някаква книга. Кръвта играеше лудо във вените му и той не можеше да обуздае силното желание да я погледне.

Зара се повдигна леко и започна да изважда от малката си шапчица красивите, украсени със сапфири карфици. Те й бяха сватбен подарък от Сирил.

— Да ви помогна ли? — попита той.

— Шапката е много мека и мислех, че няма да ми пречи, докато лежа — отговори тя хладно. — Но изглежда, че има нещо отзад, което ми убива.

Лорд Танкред й помогна да извади карфиците и когато пръстите му докоснаха косата й, той едва обузда желанието си да я погали.

„Господи, нима е възможно да живеят така!“ Тристан се обърна рязко и излезе навън, за да се овладее.

Младата жена остана озадачена. Защо лицето на съпруга й стана изведнъж така сурово и защо той напусна кабината неочаквано?

За щастие морете беше толкова бурно, че нямаше почти никакви хора на палубата. Младият лорд отиде на носа на парахода и се облегна на перилата, оставяйки студения морски въздух да го шиба право в лицето. А ако в края на краищата безумната му страст го победи и го принуди да отстъпи, като й признае, че жестоките й думи не му бяха попречили да я обича?

Това ще бъде истински позор.

Не, той трябва да се владее и да потиска всяко вълнение, всяко избликващо със сила чувство. Тристан реши да я вижда колкото може по-малко в Париж, а когато след една седмица ужасното сватбено пътешествие се свърши и се върнат в Англия, да се заеме сериозно с политиката, за да може с нея да изпълни живота си.

В това време в кабината си Зара лежеше, без да мисли, за каквото и да е. Тя не подозираше даже, че нейният красив и млад съпруг й беше направил вече силно впечатление и че дълбоко в душата си, въпреки грижите за братчето, тя започваше да се интересува от присъствието и действията на младия мъж.

Верен на решението си да запази гордостта си, Тристан се върна при нея едва когато параходът пристигна в пристанището на Кале.