Елинор Глин
Защо Зара (25)

Глава XXV

След обяда, който беше поднесен със специален средновековен церемониал под ръководството на Джими и на Били, започна да вали пороен дъжд.

Двамата церемониалмайстори обявиха, че е дошло време да започнат средновековните танци и нагласиха специално донесения грамофон. Мери и нейният обожател, лорд Хенри Бърнс, а след тях Емили с капитан Хюм и лейди Бети с Джими Денвърс. Младият Били покани тържествено младоженката, като заяви, че той като наследник на „Господаря на замъка“ има право да си избере най-хубавата дама и със своята младежка самоувереност измести лорд Елтертън настрана.

Зара не беше танцувала много отдавна, а освен това нямаше никакво понятие от техните селски танци и съвсем невъзможните фигури и стъпки, които измисляха, но се стараеше да ги следва колкото можеше. Постепенно тя се зарази от общото веселие, забрави грижите си и започна да се забавлява.

— Навярно не танцувате, мистър Маркрут? — попита лейди Етелрид, като се приближи до пейката, на която седяха финансистът и лейди Анингфорд. Тя току-що беше танцувала със стария, но галантен Рейвън и страните й пламтяха. — Ако танцувате, аз като „Господарка на замъка“, ви каня за този валс!

— Никой не би могъл да устои на такава покана — отговори той и като стана, я обгърна със силните си ръце и те се понесоха в ритъма на валса.

— Обожавам танца — каза лейди Етелрид. Младата жена беше извънредно изненадана, че този „сериозен и високоуважаван сеньор“, както го наричаше тя, танцуваше така хубаво валс!

— И аз също — отговори Франсис Маркрут, — но само при известни обстоятелства. Това например е едно от тях — внезапно финансистът я притисна към себе си и се засмя. — Помислете само! — продължи той. — Ние подскачаме около огъня като диваци с дебели обувки и спортни дрехи и по най-различни причини всеки един от нас е доволен и щастлив.

— Аз съм доволна и щастлива, защото това е една чудесна гимнастика — каза лейди Етелрид.

— А аз по съвсем друга причина — отговори партньорът й.

Лейди Етелрид трепна от някакво неизпитвано досега удоволствие, но не го попита каква е неговата причина. Струваше й се, че я знае и очите й започнаха да блестят. Те бяха еднакво високи и Франсис Маркрут видя пламъка, който се появи в очите й. Той прошепна:

— Донесох ви книгата, за която говорихме, спомняте ли си? Нали ще я приемете от мен като спомен за този ден и за това, че вие ме направихте отново млад, макар и за един час?

Те се спряха и седнаха на една странична пейка. Лейди Етелрид отговори тихо:

— Да, ако го желаете.

В това време лорд Елтертън беше успял да измести Били и сега той танцуваше със Зара. Младият лорд се държеше към лейди Танкред извънредно почтително, но същевременно и с нескрито обожание. Обхваната от общото веселие, Зара се смееше и го гледаше право в очите. Точно в този момент входната врата се отвори безшумно и ловците влязоха вътре. Поради дъжда те бяха прекъснали лова и след като бяха изпратили дамите с автомобил, бяха тръгнали за замъка през парка и чувайки музика, бяха дошли да видят какво става тук. Тристан беше начело на новодошлите и той успя да види погледа, който жена му беше отправила към партньора си, преди те двамата да усетят, че ги наблюдава.

Луда ревност го обзе. Първо, той не я беше виждал никога преди това да се смее така, и, второ, на самия него тя не се беше усмихвала даже. Младият лорд имаше силно желание да удари Артур Елтертън. Проклета безочливост! И каква глупост да танцуват следобед със спортни обувки! Когато всички спряха, за да поздравят ловците и се събраха около огъня, Джими Денвърс им съобщи, че те се намират сега в един истински средновековен замък.

Тристан се огледа наоколо с горчива насмешка и каза с тон, в който се долавяше жлъч:

— Всеки ще го разбере още от пръв поглед! Имате си даже и шут. Погледнете как Артур подскача с калните си ботуши!

Лорд Елтертън се почувствува много поласкан. Той разбра, че старият му приятел ревнува, а щом го ревнува, това значеше, че прекрасната и студена лейди е била невероятно мила с него. Значи все пак е имал успех!

— Ти ревнуваш, защото твоята прекрасна невеста предпочита мен, млади Лохинвар! — каза той и със смях издекламира следния стих:

„Защото никъде по света нямаше друг рицар,

така верен в любовта и така безстрашен във воина,

както младият Лохинвар!“

Зара видя, че очите на Тристан блеснаха като стомана и разбра, че шегата съвсем не му е харесала. Изведнъж тя изпита силно желание да го дразни… Той беше прекарал целия ден с лейди Хайфорд, тогава защо и тя да не се забавлява? В края на краищата какво го е грижа всеки един от тях какво прави другият? Затова младата жена се усмихна нарочно на лорд Елтертън и каза:

— Тогава да продължим и да танцуваме до зори мой рицарю Лохинвар.

Галантният лорд чакаше само това и като я прегърна, те се отдалечиха, танцувайки.

Лицето на Тристан стана по-мрачно от всякога и той се обърна рязко към вуйчо си лорд Чарлс:

— Ние сме мокри до кости. Хайде да се приберем в замъка — и без да дочака отговор, Тристан се отправи към вратата и излезе.

Докато вървеше мълчаливо по пътя, младият мъж си мислеше с учудване колко добре Зара трябва да познава английската поезия, за да може да отговори на Артур по този начин. О, ако те двамата се разбираха, как приятно щеше да е да споделя с нея любовта си към книгите! И сега Тристан почувствува по-силно от всякога колко невъзможно беше положението. Той, който се реши на тази женитба с такава самоувереност, с каквато тръгваше на лов за лъвове, сега беше съвсем паднал духом и обезкуражен.

Обидата, която Зара му нанесе в Дувър, му попречи да употреби средствата, с които смяташе да я спечели. Един мъж, колкото и да е влюбен, не може да потъпче само за една седмица гордостта си, наследена от стотици години.

Преди да помисли за Канада, лорд Танкред беше уговорил с един свой приятел експедиция в Судан. Може би още не е късно да се уреди това пътешествие. Ще трябва да види, след като свършат празненствата по посрещането им в Рейс. Невъзможно е да се живее при такива адски мъки, а нямаше никакви изгледи да престане да я обича!

Когато Тристан напусна кулата, и радостта на Зара изчезна, въпреки че тя самата не искаше да си го признае. Не след дълго дойдоха автомобилите и те се върнаха в замъка, за да се преоблекат за чая.

Тристан беше седнал на един диван до Лаура. Той наблюдаваше жена си, на която току-що бяха донесли телеграма. От кого бяха тези тайнствени телеграми? Младият мъж видя, че лицето на Зара се промени, както в Париж. Тя смачка хартията на топка и я хвърли в камината. Съдържанието на телеграмата беше:

„Мирко отново леко трескав.

Мимо“

— Сега си спомням къде съм виждала преди жена ти! — каза Лаура съвсем неочаквано.

— Къде? — попита Тристан разсеяно.

— В чакалнята на гара Ватерло. И все пак едва ли е била тя, защото онази беше твърде просто облечена и приказваше много оживено с един чужденец.

Лейди Хайфорд наблюдаваше лицето на Тристан и видя, че по една или друга причина го беше засегнала, затова продължи възхитена.

— Естествено, че едва ли е била тя, но нейната външност е толкова особена, че не може да не направи впечатление, нали?

— Да — отговори Тристан неохотно. — Все пак не е била Зара, защото до самия ден преди сватбата тя беше в Париж.

— Спомням си много добре кога беше. Точно на другия ден след обявяването на годежа ти.

Тогава с бързината на мълния Тристан съобрази, че това беше същият ден, в който той я беше видял от автомобила си в Уайтхол. Разяждащото и мъчително подозрение го обхвана наново.

Лаура беше във възторг. Тя не знаеше защо го вълнува нейното съобщение, но реши да продължава да говори за това.

— Може би има сестра? Колкото повече мисля, толкова повече откривам, че приликата беше извънредно голяма. Спомням си, че дълго ги гледах, защото мъжът беше извънредно красив, а както знаеш, мое мило момче, аз имам слабост към красивите мъже!

— Моята жена е била единствено дете — отговори Тристан. „Какво цели Лаура?“ — запита се той.

— В такъв случай тя има двойница — засмя се младата жена. — Наблюдавах ги цели десет минути, затова съм сигурна.

— Колко интересно! — каза Тристан студено.

Той не можеше да си позволи да поиска да му опише събеседника й.

— Твърде вероятно е да е била и тя, преди да замине за Париж. Аз може да бъркам датата — продължи Лаура. — Възможно е мъжът да е бил брат й… но не, не изглеждаше като брат.

Тя сведе очи към земята и се усмихна многозначително.

Всяка нейна дума вбесяваше все повече Тристан и най-после той изля гнева си върху нея. Дребнавите и низки хора винаги пресмятат погрешно ефекта от думите си и никога не знаят кога да спрат.

Лаура искаше да привлече Тристан отново към себе си, но за наказание реши първо да го нарани и поизмъчи малко. Обаче тя не беше достатъчно умна, за да разбере, че карайки го да ревнува лудо жена си, не беше намерила начина, по който щеше да го спечели.

— Не разбирам какво искаш да намекнеш, Лаура — каза той надменно. — Но каквото и да е, няма нищо да постигнеш при мен. Аз просто обожавам жена си и знам всичко, което тя прави или не прави.

— О! Хайде, мое мило сърдито момче! — засмя се тя лукаво. — Ревнуваш ли? Добре, няма да те дразня. Но какъв щастлив съпруг си ти, щом знаеш всичко, което жена ти върши! Ще трябва да те сложат под стъклен похлупак в някой музей.

Казвайки това, младата жена стана и го остави сам.

Тристан имаше желание да убие някого, но не знаеше кого. Навярно онзи чужденец Мимо. Младият мъж не беше забравил името!

Ако гордостта му позволяваше, той щеше да отиде веднага при Зара, която се беше прибрала в стаята си, и щеше направо да й иска обяснение. Да беше по-разумен, той щеше да й каже открито, че е нещастен и че я моли да му обясни всичко, за да се успокои. Тогава въпросът щеше да се уреди. Но Тристан беше много упорит, много наскърбен, затова послуша дявола, който му шепнеше да не отива при жена си и го караше да страда така непоносимо.

Още веднъж младоженците се облякоха за вечеря с наболели от мъка и безпокойство сърца. Когато се приготви, Тристан излезе в коридора, преструвайки се, че гледа картините. Той не искаше да си служи със слугите като пратеници. Младият мъж стоеше още там с горчива усмивка на уста, когато лейди Анингфорд излезе от стаята си. Тя се спря да поприказва с него, скривайки изненадата си, че го вижда тук и припомняйки си своя отдавна минал меден месец. Дълги седмици след сватбата им нейният мъж не я изпускаше нито за миг от очите си.

В това време Анриет открехна вратата и като видя, че лорд Тристан е в коридора, побърза да съобщи на господарката си. Зара се появи незабавно.

Тази вечер роклята й беше светлосива и на врата си тя носеше перлите от вуйчо си. Лейди Анингфорд и Тристан забелязаха, че очите й бяха леко притворени, мъчейки се да прикрият някаква силна тъга. Спомняйки си думите на Рейвън, лейди Анингфорд я хвана приятелски под ръка и така те слязоха в салона.