Елинор Глин
Защо Зара (20)

Глава XX

Най-после дойде и сряда, денят, в който щяха да се върнат в Лондон. От онази съботна вечер досега Тристан не промени своето ледено държане към жена си. Тя не можеше да се оплаче вече от неговата невъздържаност. Той избягваше, доколкото му беше възможно, нейното общество и когато беше принуден да е с нея, изглеждаше разсеян и отегчен.

Зара продължаваше да се държи все така хладно, но вече не поради надменност и като средство за самозащита, а защото съвсем несъзнателно сърцето й се беше вцепенило.

Непознато, неизпитано досега чувство я завладяваше всеки път, когато се случваше да бъде близо до него, и през дългите му отсъствия мислите й го следваха — по някой път с учудване.

Точно когато се готвеха да тръгнат за гарата, донесоха телеграма за младата жена. Тя беше адресирана до „Баронеса дьо Танкред“. Зара се досети веднага, че Мимо е решил, че така трябва да се пише новото й име. Тристан, който беше избързал малко напред, се спря и се вгледа в нея напрегнато. Той забеляза, че докато я четеше, очите й се разшириха и след това се втренчиха в пространството, а лицето й стана извънредно бледо.

Защото Мимо беше написал:

„Мирко не е съвсем добре?“

Зара смачка хартията в ръката си, докато вървеше през редицата от покланящи се служещи до автомобила. Тя се съвзе малко и даже за сбогом им изпрати една от своите редки усмивки, но когато тръгнаха, се облегна назад и отново лицето й пребледня. Тристан се обезпокои. От кого беше телеграмата й? Тя не му каза и той не искаше да я попита, но мисълта, че в живота й има работи, за които той не знае нищо, не му беше приятна. Каква беше тази телеграма? Дали не е от някой мъж? Явно беше, че й причини голямо вълнение. Танкред изгаряше от желание да се осведоми, но беше твърде горд, за да го направи. Той едва се реши да прояви внимание и съчувствие към нея и попита само:

— Надявам се, че не сте получили лоши новини?

Зара обърна очите си към него и по разсеяния й поглед той разбра, че едва ли го е чула.

— Моля? — попита тя унесено, но веднага, сепвайки се смутено, продължи: — Не, съвсем не, но нещо, за което трябва да мисля…

По такъв начин тя му показваше ясно, че не желае да му се довери. Младият мъж разбра това и грижливо избягваше да прояви повече внимание към нея.

Когато пристигнаха на гарата, той забеляза внезапно, че Зара не го следва, докато той й правеше път през тълпата, а се беше отправила сама към телеграфното помещение. Тристан се спря да я дочака, кипящ от гняв.

Очевидно тя щеше да пише нещо, което не би искала никой да прочете, защото иначе можеше да даде на Хигинс да подаде телеграмата.

Не след дълго младата жена се върна и забеляза, че лицето на съпруга й е много сърдито. Тя не помисли нито за миг, че той я ревнува заради тайнствената телеграма, а реши, че е раздразнен от нейното закъснение и затова каза бързо:

— Има още много време до тръгването на влака.

— Естествено — отговори той сухо, — но намирам, че не е необходимо за лейди Танкред да се блъска из тълпата, за да подава сама телеграми. Хигинс можеше да го направи веднага след като се настаним във влака.

Със съвсем неочаквано смирение младата жена каза:

— Много съжалявам.

Така се приключи този инцидент, но неприятното чувство от него остана в сърцето на младия мъж.

Когато влакът тръгна, Тристан не се постара даже да се преструва, че чете вестници. Той седеше, загледан пред себе си, и красивото му лице беше засенчено от някакви тъмни мисли. Всеки внимателен наблюдател, който го познаваше добре, би видял, че сега изражението му не беше такова, каквото беше преди една седмица.

Досега всичко беше едно жестоко разочарование за него! Какъв характер трябва да има жена му, за да бъде така мълчалива и неотзивчива?

Тристан беше доволен, че не й даде възможност да го нарани и унижи отново! Последните дни той беше успял да изпълни решението си да не я вижда често. Колко ли време ще трябва да мине, за да престане да я обича? Младият мъж се надяваше, че ще е скоро, защото усилието да потиска пламенните си чувства беше толкова мъчително, че никой мъж не би могъл да изтрае дълго.

Малкото й упорито личице със своята копринено кадифена кожа, нейните чудно изваяни червени и съблазнителни устни и необикновената привлекателност, която се излъчваше от цялото й същество, правеха от нея едно крайно опасно изкушение. Пред очите му изпъкна като чудно видение образът й с разплетени коси, който беше видял първата вечер в Дувър. Той си спомни, че веднъж бе казал на Франсис Маркрут, че голямата и мълниеносна любов се среща само по приказките. Господи! Е, добре. Тогава той не е знаел още нищо!

Сега, когато се връщаше от сватбеното си пътешествие, Тристан си мислеше, че не може да бъде по-нещастен, но той не подозираше, че всъщност това беше само началото на адските мъки, които очакваха сърцето и душата му.

Зара седеше на мястото си и четеше, но когато младият мъж я погледна, той видя, че това е само преструвка, защото очите й се бяха втренчили унесено в една и съща страница.

Най-после те пристигнаха в Кале и се качиха на парахода.

Тук Зара започна отново да става неспокойна и като избърза напред, помоли Хигинс да пита дали на парахода не се е получила телеграма, адресирана до нея. Като получи отрицателен отговор, тя му благодари с отпаднал глас и се прибра в кабината си.

Тристан не се опита даже да играе ролята на щастливо завръщащ се младоженец и след като се погрижи жена му да има всички удобства, което не пропускаше никога да направи, той я остави сама и през цялото време прекара на палубата.

Когато стигна в Дувър, Зара отново прояви неспокойното си очакване, но едва когато влакът напускаше гарата, разносвачът хвърли една телеграма през прозореца им. Лорд Танкред я вдигна, за да й я подаде и не можа да не забележи чуждестранния начин, по който беше адресирана. В мисълта му се затвърди увереност, че тя е от „същия проклет мъж“!

Той наблюдаваше лицето й, докато тя я четеше, и забеляза облекчението, което се изписа по него. Жена му като че ли беше забравила неговото присъствие и съвсем несъзнателно остави телеграмата разтворена върху коленете. Въпреки че никога не би си позволил да чете чужда кореспонденция, преди да осъзнае какво върши, очите му се спряха на подписа и Тристан прочете:

„Мимо“

Мимо! Значи това е името на онзи мизерник!

А какво можеше той да каже или да направи? Те не бяха истински мъж и жена и докато тя не извърши нещо, което би опетнило честта на фамилията Танкред, той нямаше основателни причини да я разпитва и да я упреква.

Младият мъж изгаряше от подозрение, ревност и мъка. Внезапно той си спомни какво му беше казал Франсис Маркрут първата вечер, след като се беше съгласил да се ожени за Зара. Понеже Тристан считаше, че не е кавалерско да разпитва за миналото й, след като е взел решение да я направи своя жена, финансистът го беше осведомил мило, че въпреки че първият й съпруг е бил едно неокачествимо животно, тя е запазила с достойнство името си на почтена жена.

Лорд Танкред познаваше добре финансиста и знаеше, че той е човек с безупречна чест. Ако племенницата му е имала някаква авантюра, очевидно той не я е знаел. Но имаше ли такова нещо? Въпреки че беше раздразнен и обхванат от подозрения, той съобрази, че жена му не се държеше като виновна или прегрешила. Тя беше извънредно гордо и благородно създание. Но може би и най-благородните жени мамят заради любовта! Тази мисъл го накара да подскочи съвсем неочаквано от мястото си, за голямо учудване на Зара. Тя забеляза, че вените на лявото му слепоочие изпъкнаха като възел, което беше фамилна черта на фамилия Гискар.

Тогава Тристан почувствува колко глупаво беше от негова страна да страда заради някакви въображаеми причини, докато тя седеше срещу него спокойна и хладна като мраморна скала! Внезапно той разбра нещо, което му беше непонятно досега — как един страстно влюбен мъж може да убие жената, която обича.

Телеграмата донесе успокоение на младата жена, защото Мимо съобщаваше, че Мирко е отново по-добре. Сега тя можеше да обърне внимание на съпруга си, който напоследък започваше несъзнателно да заема мислите й.

Зара се питаше с любопитство какво го кара да изглежда толкова мрачен. Неговото благородно лице беше като изваяно от камък. Младата жена се възхищаваше от него от чисто артистична гледна точка й считаше, че никоя друга раса не може да създаде такъв тип. Тя се чувствуваше щастлива, че и самата тя е полуангличанка. Неговото тяло беше така тънко, а същевременно така стройно и силно, развито съвършено пропорционално и излъчващо здраве и сила. „Такива трябва да са били младите гърци, които са се учили в «Гимназиона» в Атина“ — помисли си тя.

Внезапно някакъв силен трепет от неизпитвано досега чувство премина през тялото й. Ако в този миг Тристан я беше взел в обятията си и я беше целунал, вместо да седи до нея безчувствен и загледан в безкрая, може би нямаше да стане нужда да се пише краят на тяхната история!

Но моментът беше пропуснат и тя потисна чудното чувство на зараждаща се любов, а той овладя измъчващата го ревност. Не след дълго влакът пристигна на гара Чаринг Крос и така свърши тяхното забележително сватбено пътешествие.