Елинор Глин
Защо Зара (28)

Глава XXVIII

Зара беше решила да не излиза с ловците. Тя се чувствуваше някак си вцепенена и обезсърчена и не вярваше, че ще има достатъчно сили да води разговор с когото и да било. Младата жена беше получила писмо от Мимо с пълни подробности за живота и здравето на Мирко. Малката Агата, дъщерята на доктор Морлей, щяла да пристигне у дома си на другия ден. За да съобщи тази новина, Мирко беше написал сам едно много живо писъмце, което баща му препращаше. Според него детето изглеждало много добре, но от последните му думи, че сънувало майка си всяка вечер, той заключил, че отново трябва да е малко трескав, затова решил да я предупреди, като й телеграфира. Към края на писмото Мирко казваше, че е записал повече от песните, които майка му пеела, когато идвала насън, и че копнеел да ги изсвири на любимия си татко и на Милинка.

Тези няколко реда бяха пропити с такава печал, че остра болка сви сърцето на младата жена. Тя не смееше да се замисли за бъдещето на братчето си. Всъщност тя не смееше да се замисли и за собственото си бъдеще, защото знаеше, че нищо хубаво не я чака.

Към единадесет часа без четвърт, точно когато се прибираше в стаята си с писмото в ръка, Зара срещна в коридора Тристан, облечен за лов и готов да тръгне. Той се спря и каза хладно:

— Добре ще направите да побързате да се облечете. Вуйчо тръгва винаги в определеното време.

Това бяха първите думи, които й казваше днес. Неочаквано младият мъж забеляза начина, по който беше адресирано писмото, и се обърна рязко настрана. След миг той съобрази, че е много смешно от негова страна да се вълнува така, защото много естествено беше тя да получава писма от чужденци. Зара видя рязкото му движение и се почувствува много засегната. Не е необходимо да показва антипатията си така явно — помисли си тя, затова отговори доста надменно:

— Нямах намерение да идвам. Много съм уморена, а освен това не познавам този спорт и не знам дали ще ми хареса. Струва ми се, че ще ми е жал за нещастните птици.

— Много съжалявам, ако сте уморена — каза той, разкайвайки се за резкия си тон. — Разбира се, че в такъв случай не трябва да идвате. Всички ще бъдат много разочаровани, но няма значение. Аз ще обясня на Етелрид.

— Не е голяма работа, умората ми, искам да кажа. Ако считате, че ще е неприятно на братовчедка ви, ще дойда.

Без да дочака отговора му, тя се обърна и влезе в стаята си.

Тристан продължи пътя си с горчива усмивка на уста и точно на края на стълбите срещна Лаура Хайфорд. Младата жена повдигна глава към него и позволи на сълзите си да се появят в очите й. Тя имаше винаги много сълзи на разположение.

— Тристан — каза тя с безкрайна нежност, — вчера ти ми се разсърди, защото мислеше, че злословя за жена ти. Но не знаеш ли, не можеш ли да разбереш какво значи за мен да те видя обвързан с друга жена? Ти може би си се изменил, но аз съм все същата и аз, аз… — тук тя покри лицето си с ръце и избухна в силни ридания.

Тристан беше обзет от неизказано смущение и ужас. Той ненавиждаше сцените. Небеса! Какво би помислил някой, ако минеше случайно.

— За бога, Лаура! Мила моя, не плачи! — извика той. Младият мъж реши да употреби този по-нежен израз, за да я утеши, но тя продължаваше да плаче. Тази лукава жена беше забелязала, че лейди Танкред приближава по коридора и реши да им създаде неприятности, дори и да навреди на себе си. Зара се беше облякла с изключителна бързина, за да не закъснее, и пет минути след срещата със съпруга си беше готова.

— Тристан! — простена Лаура, поставяйки ръцете си на раменете му. — Любими, целуни ме бързо, само веднъж, за сбогом.

Точно в този момент Зара се появи в горната част на стълбата. Тя чу, че Тристан каза с отвращение: „Не, не искам“ и видя, че лейди Хайфорд отпусна ръцете си. Нейното желязно самообладание й помогна да се спре на мястото си, като че ли не беше забелязала нищо, и да — попита със съвсем спокоен глас дали ще се съберат в големия хол.

„Жената“, както наричаше тя Лаура, няма да има удоволствието да види нито следа от вълнение по лицето й, а още по-малко Тристан. Той беше отговорил веднага „да“ и се беше приближил до съпругата си в много лошо настроение.

Как смееше Лаура да го поставя в такова срамно и смешно положение! Младият мъж имаше желание да я убие. Какво си е помислила Зара? Навярно, че е женкар! Той не можеше да й даде никакви обяснения, а всъщност тя и не искаше. Най-после Тристан не се стърпя и каза:

— Лейди Хайфорд беше много разтревожена по известни причини. Тя е истерична.

— Нещастница! — каза Зара с голямо безразличие и продължи да върви до него.

Но когато стигнаха в хола, където се бяха събрали вече повечето от гостите, тя почувствува внезапно, че краката й не я държат и се отпусна бързо на една пейка. Младата жена се измъчваше от силна ревност, въпреки че беше видяла, че Тристан отблъсна онази жена с отвращение. Какво има между тях, или пък е имало, че лейди Хайфорд е загубила дотолкова всякакво чувство на срам!

Тристан я наблюдаваше с безпокойство. Той не се съмняваше, че Зара е видяла неприятната сцена и от държането й заключи, че тя трябва да е безразлична към него, защото иначе щеше да прояви поне малко раздразнение. Младият мъж предпочиташе да го упрекне или да каже нещо, но пълното й равнодушие го влудяваше.

Най-после всички се събраха и тръгнаха. Зара вървеше до Рейвън, който не вземаше никакво участие в лова. Тя беше отегчена от лорд Елтертън и уморена от всички. Рейвън беше много забавен, приказлив и не изискваше от събеседника си да му отговаря.

— Предполагам, че не сте виждали досега съпруга си на лов, лейди Танкред? — попита я той.

— Не — отговори младата жена.

— В такъв случай трябва да го наблюдавате, защото той е един от най-добрите стрелци.

Зара не разбираше нищо от лов, но намираше, че Тристан е много привлекателен в ловния си костюм и считаше, че изобщо английските спортсмени са крайно естествени и непринудени хора, които започваха да й харесват. Тя имаше силно желание да открие сърцето си на този чудноват и добросърдечен старец и да го помоли да й разясни много неща, които й бяха неясни, но не се решаваше. Не след дълго те стигнаха на едно безопасно място, откъдето можеха да наблюдават ловците.

Случи се така, че Тристан беше доста близо до тях и скоро Зара можа да се убеди, че той е добър стрелец. Отначало глухият шум от падането на красивите фазани я караше да изтръпва и лицето й се сгърчваше болезнено, докато обезобразеното лице на убития й съпруг я беше накарало да изтръпне само от отвращение!

Полковник Лоуерби, който наблюдаваше с интерес прекрасното й лице, забеляза, че мислено тя беше далеч от него. Неизвестно защо пред очите й изпъкна онази ужасна сцена. Струваше й се, че чува писъците на танцьорката Фето и че вижда кръв. Младата жена потрепери нервно и вкопчи ръцете си една в друга.

— Неприятно ли ви е да слушате как се стреля и да гледате как падат птиците? — попита Рейвън мило.

— Не знам — отговори тя разсеяно. — Мислех за друго стреляне.

— Защото — продължи той — жените, които протестират против лова като спорт, забравят едно нещо — ако хората не се грижеха да запазят птиците нарочно за този спорт, те съвсем нямаше да съществуват. Постепенно щяха да ги избият и да ги унищожат, докато сега си живеят отлично, хранят се и се размножават и до последния си миг не знаят за съдбата, която ги очаква.

— Наистина, така те са много по-щастливи! Вече никога няма да ми е мъчно за тях, защото ще си спомням думите ви. О, това беше чудесно! — извика младата жена възторжено.

Тристан беше ударил последователно една птица отляво, една отдясно и още една с втората си пушка. По всичко изглеждаше, че лошото му настроение не беше попречило на окото му да се цели добре.

— Тристан е един добър спортист във всяко отношение — заяви Рейвън, — а същевременно има и извънредно добро сърце. Знам го още от пеленаче. Майка му беше една от първите красавици.

Зара се помъчи да прикрие голямото любопитство, което думите му събуждаха у нея, затова не каза нищо.

— Сигурно очаквате с интерес посрещането, което ще ви устроят в понеделник в Рейс? — продължи старият мъж. — Винаги съм се питал как ще погледне един човек, несвикнал с английските обичаи, на речите, вечерите, огньовете и триумфалните арки, които у нас са неизбежни при завръщането на владетелите в замъка им. Навярно ще му се стори истинско изпитание.

Очите на Зара се разшириха от учудване и тя каза, заеквайки:

— Нима ще трябва да понеса, да преживея всичко това?

Рейвън беше толкова озадачен, че не знаеше какво да каже. Нима съпругът й не й е обяснил това, което всички други знаеха? Какви са тогава отношенията помежду им? Преди да осъзнае какво казва, той възкликна:

— Велики Боже! — но се съвзе бързо и прибави: — Разбира се, Тристан ще ми се сърди, че ви плаша така. В края на краищата не е толкова страшно. Достатъчно е да се усмихвате, да сте любезна и мила и да се ръкувате — тогава всички ще решат, че сте съвършена жена за господаря им. Въпреки че там има много радикали, стара Англия все още се прекланя пред една красива жена!

Зара не отговори. От шестнадесетгодишна възраст тя беше слушала да възхваляват красотата й на почти всички европейски езици, затова не обърна никакво внимание на последните думи на полковника.

Рейвън промени темата и я попита дали знае, че лейди Етелрид е поръчала на всички дами да си набавят импровизирани маскарадни дрехи за тази вечер, а мъжете да бъдат в ловните си костюми. По случай рождения й ден щяло да има много голяма вечеря. От съседните замъци били поканени много гости и след това щяло да има танци в портретната галерия.

— Да, чух вече — отговори младата жена.

— Как смятате да се облечете, лейди Танкред? Трябва да изберете нещо, на което да подхожда, да разпуснете косата си. Вие трябва да ни доставите това удоволствие! — каза той умолително.

— Оставила съм на лейди Етелрид и на зълвите ми да решат. Днес следобед ще говорим по този въпрос.

В това време Тристан се приближи към тях и Рейвън се обърна към него:

— Молех жена ти да ни достави удоволствието да я видим тази вечер с разпусната коса, но не мога да изтръгна обещанието й. Ще трябва да се обърнем към теб и ти да упражниш властта си на съпруг. Не бива да ни лишавате от това празненство!

— Страхувам се, че нямам нито влияние, нито власт — отговори Тристан троснато.

С внезапна болка той си спомни за единствения път, когато беше видял косата й в цялата й красота — разпръсната около нея като наметало. Това беше в Дувър и тя го беше изгонила от стаята си. Младата жена също си спомни и изпита не по-малка болка от него. Те извърнаха мълчаливо главите си настрана, разяждани от непоносимата мъка. А всъщност достатъчно беше да погледнат в очите си, за да прочетат истината и тогава краят на тази история нямаше да бъде много далечен. Но съдбата обича да си играе с влюбените, затова наново оплете конците!

Черни облаци се бяха натрупали по небето, както и в сърцата им. Внезапно ливна пороен дъжд и дамите побързаха да се приберат в замъка.

Домакинята не беше се приближавала до Франсис Маркрут през време на лова. Някакъв особен свян, който й доставяше удоволствие, я караше да го избягва засега. Тя искаше да живее още със спомена за голямата радост, преживяна сутринта, и с мисълта, че утрешният ден — неделя — ще й донесе подобно удоволствие. От главата й не излизаха думите, които й беше казал, и мисълта за изящния му подарък и за начина, по който й го беше поднесъл.

Нищо не завладява така една жена с изтънчени чувства, както мисълта, че мъжът е обмислял грижливо една постъпка, с която цели да й засвидетелствува своето почитание. Особено когато мъжът е сериозен човек, който няма навик да ухажва всички жени.

Етелрид хвърчеше от щастие и беше необикновено мила и хубава.

Франсис Маркрут я наблюдаваше спокойно и сърцето му се изпълваше с безкрайна нежност. Той не се съмняваше вече в благоприятния изход на съкровеното му желание. Неговият девиз беше: „Бавно, но сигурно!“ И той винаги го беше водил към успех.

Единствената черна, точка в настоящия момент беше лицето на племенницата му, което започваше да го безпокои. В отношенията на двойката не бяха настъпили никакви подобрения, въпреки че младата жена имаше достатъчно причини да ревнува мъжа си от Лаура Хайфорд. А ако Зара и този прекрасен млад англичанин, които той беше събрал, не са създадени един за друг и не си подхождат? Финансистът се засмя сам на тази си мисъл. Това му се виждаше съвсем невъзможно. Той считаше, че за да се уреди всичко, е необходимо още време. Все пак Маркрут реши да й каже известни неща, преди да заминат за Рейс. Именно, че от страна на съпруга й женитбата е била сключена по любов, защото отначало той отхвърлил категорично сделката, но след като я видял, се съгласил — без да се интересува от условията. Тази новина сигурно ще я накара да преживее няколко неприятни и унизителни момента, си помисли той, но твърде вероятно е да стане причина да загуби надменния си вид и да я заведе в обятията на Тристан.

За пръв път, навярно защото беше погълнат от собствените си работи и беше малко заслепен от любов, финансистът пресметна криво силата на женската гордост. Зара беше решила да крие чувствата си от Тристан, защото нещастната, измъчена и наранена жена вярваше, че той не я обича вече и че тя самата е изгасила факела на любовта.