Елинор Глин
Защо Зара (14)

Глава XIV

Рано на другата сутрин лорд Танкред отиде на езда в Хайд Парк. Конят му Сатан бе необикновено буен, но младият лорд бе доволен от това, защото чувствуваше нужда да изразходва някъде енергията си. Тристан се намираше в извънредно напрегнато и нервно състояние. Докато отсъстваше Зара, той бе мечтал за нея с романтичната любов на деветнадесетгодишен юноша, затова нейното ледено държане му дойде като неприятен удар.

Тази сутрин той съзнаваше, че е било лудост от негова страна да очаква друго нещо. В края на краищата може би цялата тази женитба да бе една лудост, но младият мъж не съжаляваше и беше готов да понесе последствията.

Пък и след сватбата ще има достатъчно време, за да сломи антипатията й, затова може да почака сега. Не трябва да страда вече, както миналата вечер.

Лорд Танкред се върна вкъщи да се преоблече и точно в дванадесет и половина часа отиде да вземе годеницата си, за да я заведе при майка си.

Когато Зара влезе в библиотеката, където я очакваше Тристан, тя беше по-бледа от всякога, под очите й имаше големи сини сенки, които издаваха, че миналата нощ е плакала горчиво.

Младият мъж изпита силно умиление към нея. Каква е тази мъка, която я гнети? Защо да не може да я утеши? Той й протегна ръцете си, но тъй като тя не се помръдна даже, побърза да ги отпусне и заяви само, че се надява, че тя е добре и че колата му чака, за да ги заведе при лейди Танкред.

— Аз съм готова — отговори Зара и те тръгнаха.

По пътя Тристан й разказа, че сутринта е бил на езда в парка и е гледал към къщата им, мъчейки се да открие кой е нейният прозорец. Той я попита дали обича да язди, и тя му отговори, че не е яздила от десет години, защото не е имала условия, но че това било едно от големите й удоволствия като дете.

— Ще трябва да ви намеря една кротка кобила — заяви той весело, защото най-после попадна на тема, която я накара да говори. — Когато отидем в Рейс, ще ми позволите да ви уча наново, нали?

Преди Зара да му отговори, колата спря пред дома на Куин Стрийт.

Майкъл посрещна младия си господар, със светнало лице. Тристан се обърна весело към него:

— Майкъл, това е твоята бъдеща господарка, графиня Шулска — след това се усмихна на годеницата си и й каза: — Майкъл е мой стар приятел, Зара. Когато бях юноша, ние често ходехме на забранен лов с него.

Майкъл беше слуга, следователно не можеше да знае за срамната сделка, която беше тяхната женитба, затова Зара му се усмихна, когато той се обърна към нея:

— От сърце желая щастие на милейди и на милорд. С ваше позволение ще кажа, че с такъв джентълмен милейди сигурно ще го има.

Тристан го заплаши с пръст и те се изкачиха по стълбата.

Лейди Танкред се беше въздържала да разпитва дъщерите си, когато се върнаха от вечерята. Тя ги видя едва на сутринта и когато момичетата започнаха да описват красотата на бъдещата си снаха и нейното особено държане, майка им ги спря.

— Не ми разказвайте нищо за нея, скъпи деца! — каза тя. — Искам да видя какво ще е моето първо впечатление.

Обаче не беше така лесно да накара лейди Колтшъст да мълчи. Старата дама беше дошла рано сутринта под претекст да се осведоми за здравето на снаха си, но всъщност само за да изкаже мнението си за графиня Шулска.

— Страхувам се, че избраницата на Тристан ще ти направи неприятно впечатление, като я видиш, Джейн — заяви тя. — Признавам, че с мен беше така. Тази жена се държеше с всички нас, като че ли тя ни прави чест, а не ние на нея! При това тя има такава външност, която не обещава спокоен семеен живот за Тристан.

— Внимавай, Юлия! — възрази лейди Танкред. — Ще те помоля да не казваш нищо повече. Имам пълно доверие в сина си и искам да посрещна бъдещата си снаха с любов.

— В такъв случай усилията ти са напразни, Джейн — изсъска снаха й. — Тя е много отблъскваща личност и се държи неестествено хладно. Освен това намирам, че е прекалено красива за една благородница.

— Не е нейна вината, че е хубава — каза лейди Танкред. — Ако съдя по това, което ми казаха момичетата, сигурна съм, че много ще ми хареса. Но да не говорим повече за нея. Много мило е от твоя страна, че дойде. Главоболието ми е почти минало.

— Тогава аз ще си вървя! — заяви лейди Колтшъст с обиден тон.

Наистина роднините са много отегчителни. Те никога не приемат добри съвети и предупреждения, а особено Джейн беше прекалено вироглава.

За щастие тази доброжелателка си отиде преди идването на Тристан и годеницата му, но ехото от нейните думи продължаваше да звучи в ушите на лейди Танкред въпреки усилията й да го заглуши.

Когато стигнаха до вратата, сърцето на Зара започна лудо да бие. Преди още да е видяла майката на младия лорд, тя изпитваше неприязън към нея. По особени съображения Франсис Маркрут не й беше обяснил английските обичаи. Той реши, че племенницата му със своето силно развито чувство за чест не ще се съгласи никога на този брак, ако й съобщи, че от страна на Тристан това е женитба само по любов. Тя щеше да заяви, че не може да вземе участие в такава измама.

Със своя спокоен и предвидлив ум финансистът беше пресметнал всички благоприятни и неблагоприятни обстоятелства в тази работа. Неговият план беше да убеди Зара да се съгласи в началото заради доброто на братчето си, като я накара да мисли, че това е една чиста сделка, еднакво неприятна и за двете страни. Да я остави с това впечатление и да държи двойката разделена колкото може повече до венчавката и след това да предостави на Тристан да уреди положението. В края на краищата една жена трябва да бъде прекалено недостъпна и придирчива, за да не отговори на любовта на мъж като Тристан! Той разчиташе на шестото й чувство, за да не сгреши. Според него нямаше никакво значение, ако семейството на годеника я намери много сдържана, стига само тя да не показва твърде явно презрението си към всички тях, считайки, че са любезни с нея само заради парите й. Сега-засега той нямаше намерение да я извади от заблуждението й, а по-късно нека сама открие истината.

Така Зара влезе в стаята на бъдещата си свекърва с надменно изражение и с неприязън в сърцето си. Тя беше слушала много за свекървите, които се намесват във всичко и водят синовете си за носа. Те уреждаха обикновено браковете на децата си с оглед на ползата, която ще извлече цялото семейство. Без съмнение вуйчо й Франсис беше уредил цялата работа с тази лейди Танкред и затова няма да бъде необходимо за Зара да играе комедия и да се преструва с нея, както с вуйчото и братовчедите. Младата жена реши да бъде напълно откровена с нея, ако е необходимо и ако случайно тя намекне за продължението на рода Танкред, както го беше направила съвсем невинно лейди Етелрид, да й каже направо, че това не е предвидено в сделката. За да постигне своята цел, тя ще стане жена на лорд Танкред и нека вуйчо й извлече от това положение ползата, която преследва. Лорд Танкред ще получи парите, което беше и неговата цел. Това е всичко и е много просто. Оттам нататък не могат да искат нищо повече от нея.

Двете жени бяха взаимно изненадани, когато се видяха. Първото впечатление на лейди Танкред беше следното: „Истина е, че е необикновена и смущаваща жена, но колко е красива!“

А Зара си помисли: „В края на краищата възможно е да греша. Тя изглежда твърде горда, за да се унизи дотолкова. Може би лорд Танкред сам е сключил сделката. Мъжете са по-ужасни от жените.“

— Това е Зара, мамо — каза Тристан.

Лейди Танкред протегна ръцете си, привлече новата си дъщеря към себе си и я целуна.

Нервна тръпка премина през тялото на Зара. Тя почувствува, че старата дама е силно развълнувана. От смъртта на майка й никоя жена не я беше целувала. Защо, ако този брак е само една търговска сделка, ще я целува тя така нежно?

— Много съм щастлива, че най-после те виждам, мила — каза лейди Танкред, решена да бъде много любезна. — Почти се радвам, че не можах да дойда снощи, защото сега ще те имам само за себе си.

Те седнаха на един диван и Зара се осведоми за главоболието й. Лейди Танкред отговори, че болката е преминала вече. Това разтопи леда и разговорът тръгна:

— Искам да ми кажеш нещо за себе си — каза лейди Танкред. — Мислиш ли, че ще обикнеш нашата стара Англия с нейната влага и мъгли през есента и със свежата й пролет! Бих искала да я обичаш, а също и бъдещия си дом.

— Всичко е много ново за мен, но ще се опитам — отговори Зара.

— Тристан прави големи промени в Рейс, за да ти се хареса — продължи старата дама. — Но сигурно той вече ти е разказал всичко.

— Аз бях принудена да отсъствам напоследък — побърза да каже Зара.

Тристан се намеси.

— Всичко ще бъде изненада, мамо. За Зара всичко ще е ново там. Не трябва да й казваш нищо.

Тогава лейди Танкред обърна разговора за градините. Тя се надяваше, че Зара обича градини, защото самата тя се беше занимавала много с тях и навремето се гордееше с парковете и розите си в Рейс.

Тристан реши, че вече може спокойно да ги остави насаме, затова под предлог, че иска да говори със сестрите си, напусна стаята.

— Истинско щастие е, че ще можете да живеете в старото имение — каза благородната лейди. — За нас беше много мъчително, когато преди две години трябваше да го затворим. Сега обаче новото му отваряне ще бъде още по-бляскаво, защото вие ще го украсявате.

Зара не знаеше какво да отговори. Въпреки че никога не беше имала дом, освен мрачния замък в Прага, тя чувствуваше смътно, че човек може да обича и да се привърже към дома си. Младата жена знаеше, че ще обича парковете и градините. Мирко се радваше така много на цветята, и ако я оставят да живее на спокойствие, в един спокоен и тих дом, където Мирко ще може да идва понякога да си играе сред цъфналите поляни, тя ще им бъде наистина благодарна. Мислите й се унесоха в тази мечта, докато лейди Танкред приказваше и Зара й отговаряше почтително с „да“ и „не“. Харесваше й благородството и чудното достойнство на бъдещата й свекърва. Тя схвана, че няма нужда от обяснения, защото очевидно цялото семейство беше решило да се държи тъй, като че ли я приема в средата си с радост. Ако има да се изяснява нещо, то трябва да бъде само между нея и Тристан. Да, сега трябва да свикне да мисли за него като „Тристан“.

Зара се беше унесла наново, когато чу лейди Танкред да казва:

— Исках сама да ти дам това.

Старата дама взе една малка кутийка от близката масичка и я отвори. Вътре имаше великолепен пръстен с огромен брилянт.

— Това е моят малък подарък, мое дете. Ще го носиш ли понякога, Зара? Нека той бъде като спомен за този ден и за това, че предавам в твоите ръце щастието на сина си, който ми е по-скъп от всичко на света.

Двата чифта горди очи се срещнаха и Зара не можа да отговори. Между тях настана за миг чудно мълчание, което беше прекъснато от влизането на Тристан. Младата жена се съвзе бързо и каза няколко обикновени благодарности за подаръка и за красотата на камъка. В душата си Зара реши да не го носи никога, защото си мислеше, че той ще изгаря ръката й. Не, тя не може да бъде толкова лицемерна.

Слугата съобщи, че обядът е сервиран и те минаха в трапезарията.

Тук тя видя Тристан в нова светлина, само между младия Били и Джими Денвърс, които бяха дошли случайно, и между майка си и сестрите си.

Младият лорд беше весел като ученик във ваканция и закачаше Били, че предишната вечер не е казал нито една дума на Зара. Той го накара да седне сега до нея и му даде пълна свобода да ухажва новата си братовчедка. Били, деветнадесетгодишен и малко срамежлив младеж, подхвана един много сериозен и оплетен разговор. Останалите се заговориха за неща, които бяха съвсем непознати за Зара, но тя беше доволна, защото по такъв начин не беше принудена да приказва и можа по-лесно да избегне трудностите на необикновеното си положение.

Веднага след обяда Тристан я заведе в Парк Лейн. Той също беше доволен, че изпитанието се беше свършило и почти не проговори по пътя. Все така мълчаливо младият мъж я последва в библиотеката на вуйчо й, очаквайки да чуе по-нататъшните й желания.

Веднага щом останаха сами, Зара реши, че е излишно да се преструва и прие ледения си вид.

— Довиждане — каза тя хладно. — Утре отивам извън Лондон за два-три дни. Ще ви видя чак в понеделник. Имате ли да ми съобщавате нещо?

— Отивате извън Лондон! — извика Тристан раздразнено. — Но аз няма да… — той се спря, защото очите й започнаха да искрят зловещо. — Искам да кажа — продължи той, — непременно ли трябва да отидете? Толкова скоро преди сватбата ни?

Зара се изправи и каза, наблягайки на всяка дума:

— Трябва ли да повтарям това, което ви казах, когато ми дадохте пръстена? Не искам да ви виждам и да говоря с вас. Вие ще получите всичко, за което се пазарихте. Нима считате, че и моето присъствие влиза в уговореното!

Упоритият и горд дух на Шекардови беше силно засегнат. Младият лорд започна да се разхожда бързо нагоре-надолу, треперещ от гняв, но разумът му подсказа да има търпение. Каквото и да направи тя, той не желаеше да скъса годежа. Днес бе четвъртък, оставаха още пет дни, а когато му бъде вече съпруга…

Тристан се вгледа в младата жена, която се беше изправила, загърната в прекрасното си палто от чинчила. Меката кожа придаваше такъв блясък на красотата й, че той не можа да устои на изкушението да не я докосне и като се наведе напред, взе ръката й.

— Много добре, дивно, но жестоко създание — каза той. — Ако не искате да се омъжите за мен, по-добре е да го кажете веднага и аз ще ви освободя от дадената дума. Защото когато по-късно дойде моментът, в който ще кръстосаме мечовете си, не трябва да има съмнение кой ще бъде господарят. Казвам ви го още отсега.

Зара изтегли ръката си от неговата и с погледа на черна пантера се приближи към прозореца и се загледа навън. След миг тя каза със сподавен глас:

— Искам венчавката да се извърши. А сега, моля ви, вървете си.

Без да каже нищо повече, младият мъж излезе от стаята.