Елинор Глин
Защо Зара (32)

Глава XXXII

Последната вечеря в Монфичет мина по-тихо и по-спокойно от всеки друг път. Цялата компания беше малко мрачна, защото на никого не беше приятна мисълта, че е дошъл краят на хубаво прекараните дни.

Двама души бяха безкрайно щастливи, а други двама извънредно нещастни. Едно мизерно малко сърчице беше изпълнено с горчивина и нестихнала злоба. Когато свърши вечерята, всички преминаха в белия салон и се разделиха на малки групички.

Лейди Анингфорд се отдели настрана с Тристан и се опита много внимателно да промени лошото му настроение, обаче не постигна нищо. След нея Лаура Хайфорд успя да го заприказва и да го нарани за последен път.

— Утре ти заминаваш, за да започнеш нов живот, Тристан — каза тя с въздишка. — Когато откриеш истината за съпругата си и за красивия й приятел, тогава си спомни, че имаше една жена, която те обичаше истински.

Без да му даде време да отговори, лейди Хайфорд стана и го остави, задушаващ се от гняв.

Не след дълго към него се приближи вуйчо му и те заговориха за политика.

Към края добродушният старец, който не можеше да повярва, че един мъж може наистина да бъде студен и безразличен към толкова прекрасна жена, каквато беше новата му племенница, не се стърпя и каза:

— Тристан, мое мило момче, не знам дали модата е такава или не, но ако бях на твое място и имах такава божествена жена, не бих я изпуснал нито за миг от погледа си! Когато я заведеш в Рейс и останете сами, целуни я така, че да не може да диша и ще видиш, че няма да сгрешиш!

След този напълно разумен съвет той потупа племенника си по гърба, намести монокъла си и се отдалечи.

Тристан остана за миг като зашеметен, с помрачени от мъка очи, но след това се изсмя с горчив смях и отиде да играе бридж с Мелтон и мисис Херкурт.

В това време Франсис Маркрут беше отвел настрана племенницата си, за да й съобщи сведенията, които беше решил да й даде. Той искаше да свърши колкото може по-скоро и нарочно беше избрал един доста отдалечен диван, където можеше да приказват, без да бъдат наблюдавани.

— Сигурен съм, че всички са много доволни от прекараните тук дни — каза той. — Но ми се струва, че ти и Тристан не сте още така добри приятели, както бих искал.

Финансистът се спря за момент. Както обикновено, Зара мълчеше, затова той продължи:

— Има едно нещо, което би трябвало да знаеш. Предполагам, че още не си го открила, освен ако Тристан не ти го е казал?

Младата жена го погледна учудено. Какво е това нещо, което тя не знае?

— Навярно си спомняш онзи следобед, в който уговорих с тебе вашата женитба — продължи Франсис Маркрут. — Е, добре, същия следобед Тристан отхвърли с презрение предложението ми да вземе теб и парите ти. Той каза, че не би се оженил за богата жена или за жена, която не познава и не обича, срещу никакви материални облаги. Но аз знаех, че той ще промени мнението си, когато види колко красива и привлекателна си ти, затова продължих да следвам плановете си. Ти знаеш начина, по който действувах, моя малка Зара.

Единственият отговор, който получи, беше искрящият и все пак нещастен поглед на младата жена.

— Моите сметки излязоха прави. Вечерта Тристан дойде и се влюби лудо в теб. Веднага след това изяви сам желание да се ожени за теб, като настоя богатството ти да остане на твое име и ми позволи само да изплатя ипотеката, която лежеше на Рейс. Никой друг мъж не би имал по-джентълменско държане. Реших, че е по-добре да знаеш всичко това, в случай че не си го открила още…

Изведнъж финансистът извика уплашено:

— Зара, мое мило дете, какво ти е?

Младата жена беше отпуснала върху гърдите си гордата си глава. За миг тя беше изгубила съзнание. Наистина с това чашата на страданието се беше препълнила.

Гласът на вуйчо й я накара да се съвземе и тя се изправи, но в очите й се появи такова изражение, което Франсис Маркрут едва ли щеше да забрави до края на живота си.

— И ти ме остави да се омъжа за него чрез такава измама? Остави ме да похабя живота и на двама ни! Какво съм ти направила, вуйчо, че си така жесток към мен? Или пък с това си отмъщаваш на майка ми, за позора, който нанесе на гордостта ти?

Ако го беше упрекнала или пък изказала шумно негодуванието си, той щеше да го понесе по-леко, но напълно безжизненият й глас и безпомощното изражение на красивото й и пребледняло лице нараниха дълбоко сърцето му. А ако в края на краищата е направил криво сметките си, ако поради неговата постъпка е изникнала някаква непреодолима пречка? За пръв път в живота си Франсис Маркрут изпитваше страх и съмнение.

— Зара — прошепна той загрижено, — мое мило дете, какво искаш да кажеш с това? Послужих си с измама, както се изрази ти, защото предполагах, че никога няма да сключиш сделката, щом като знаеш, че и двете страни не са при еднакви условия. Познавам твоето чувство за чест, мила, но реших, че щом като Тристан е така влюбен в теб, той скоро ще те спечели и ще те накара да го обикнеш. Никога не бих допуснал, че една жена може да бъде така студена и да устои на неговия чар. Зара, какво се е случило? Няма ли да ми кажеш, дете?

Но младата жена седеше като вкаменена. Тя нямаше сили да го упреква. Духът и сърцето й бяха сломени.

— Зара, не би ли искала да направя нещо? Да му обясня ли всичко? Не мога ли да ти помогна да бъдеш щастлива? Уверявам те, че аз ще страдам много, ако това не се оправи.

Младата жена се изправи малко несигурно на краката си.

— Зара — извика тихо вуйчо й, — ти не бива да бъдеш все така безразлична към него. Той е извънредно добър и рядко ценен човек. Не мога ли да направя нещо за теб, моето момиче?

Тя обърна очите си към него и в тях той видя такава безкрайна и дълбока скръб, че изтръпна.

— Не, благодаря, вуйчо. Нищо не може да се направи, късно е вече.

След това тя продължи със същия безжизнен глас:

— Много съм уморена. Ще трябва да ти пожелая лека нощ.

Зара се отдалечи бавно от него и като се извини мило на херцога и на лейди Етелрид, се измъкна незабелязано от салона.

Франсис Маркрут я проследи с поглед. Той беше извънредно развълнуван и натъжен.

„Господи! — каза си той. — Зара е прекрасна жена и всичко трябва да се оправи.“

Финансистът започна да разсъждава как може да им се помогне и най-после дойде до едно заключение, което го успокои. Тя щеше да отиде в романтичната обстановка на Рейс с един от най-желаните млади мъже. Човешката природа е много слаба, за да устои на физическата страст, която се събужда при такива обстоятелства, затова той може да остави спокойно на съдбата да разреши тяхната загадка.

Когато най-после Зара остана сама в стаята си, тя се отпусна отново върху бялата мечешка кожа пред камината и се опита да мисли. Значи нея я бяха предложили като вещ и я бяха отблъснали! При тази мисъл тя потрепери от унижение. Младата жена предполагаше още от самото начало, че вуйчо й си е послужил с нея само като с пионка в някаква игра. Каква игра? Той не беше грандоман и едва ли го е поблазнила само мисълта, че ще бъде вуйчо на Тристан. Той не правеше нищо без някаква сериозна и дълбока цел. Възможно ли е да е влюбен в лейди Етелрид? Досега тя беше твърде заета със собствените си работи, за да се занимава и с чуждите, но когато се замисли, откри, че вуйчо й беше проявил интерес, който не отговаряше на обикновеното му отношение към жените.

Как силно го обичаше майка й и го наричаше свой свиден брат! Нейната най-голяма скръб беше, че той не й прости. Може би, колкото и невероятно да изглеждаше, и лейди Етелрид да го харесва. Да, сигурно това беше причината. За да се свърже със семейството й и за да спечели по-лесно съгласието на херцога, той беше извършил тази жестокост спрямо племенницата си. Но щеше ли наистина да бъде жестокост, ако Зара беше по-друга и по-човечна? Вуйчо й я беше изтръгнал от нещастието и мизерията и й беше дал един рядък съпруг, богатство и положение в обществото. Не, тук нямаше нищо жестоко. Разумно пресметнато, това трябваше да задоволи и най-смелите й желания. Единствена тя, поради своето незнание, беше довела нещата до положението, в което се намираха сега. Ако имаше жестокост, тя се състоеше само в това, че я беше оставил да замине с Тристан, без да й каже истината.

Изведнъж в главата й изпъкна мисълта, че Тристан се беше оженил за нея по любов. А как ли си обяснява той причината, която е накарала нея да сключи този брак? За пръв път Зара съобрази колко по-благороден е бил младият мъж, защото я е обикнал, въпреки мисълта, че тя се жени по сметка или пък от желание да има неговото положение в обществото. И когато го беше обидила така жестоко, той не се обърна да й изтъкне това, което би направил всеки друг на негово място.

Дълго време Зара плака горчиво и най-после заспа.

Призори, когато огънят загасна, тя се събуди, трепереща от студ и смъртно изплашена, защото беше сънувала, че Мирко свири „Тъжна песен“ и я вика да отиде при него. Младата жена се опомни постепенно къде се намира и разбра, че започва новият ден, в който щеше да отиде в дома на съпруга си. Тя си спомни, че го беше наранила жестоко, обвинявайки го, че е постъпил долно към нея, а всъщност единствена тя беше постъпила долно, като се продаде заради живота на братчето си.

Едва сега младата жена разбра, че женитбата е нещо много свято, което не трябва да се извършва по сметка, а само по любов.

Но вече не й оставаше нищо, освен да играе своята неблагодарна роля в тази трагична игра. Всичко друго беше безнадеждно и много закъсняло.