Елинор Глин
Защо Зара (16)

Глава XVI

Предпоследният ден преди сватбата на Зара Шулска започна с чудно хубаво слънчево утро. Беше една от онези есенни утрини, в които въздухът е така чист и свеж, като че ли пролетта настъпва. От завръщането си от Бърнмут младата жена не беше виждала годеника си, нито някого от семейството му.

— Вуйчо Франсис, силите ми не издържат вече — беше заявила тя на финансиста. — Ти си много тактичен и ще можеш да измислиш някакво правдоподобно извинение. Не отговарям какво ще направя, ако видя лорд Танкред.

Финансистът почувствува, че тя е искрена. Той разбра, че нервите й са опънати до скъсване, затова я остави да прекара целия вторник на спокойствие.

Зара подписа без всякакъв интерес книжа, които се отнасяха до сватбата й. Накрая вуйчо й й подаде един документ, който настоя да прочете внимателно. Той се отнасяше до осигуровката на Мирковото бъдеще и беше написан в строго търговски стил. В него се казваше, че ако някога момчето Мирко се върне при баща си граф Сикипри или пък ако Зара отделя суми от собствените си пари за този граф Сикипри, то тогава договорът между нея и вуйчо й, отнасящ се за богатството на момчето, ще се счита за невалиден и пропаднал.

Зара го прочете, но за нея беше трудно да разбере специалните изрази.

— Ако е казано точно това, за което се споразумяхме, вуйчо Франсис, ще го подпиша — каза тя. — Важното е Мирко да има винаги необходимите грижи и достатъчно средства за живеене.

— Точно така е — отговори Франсис Маркрут.

След това младата жена се прибра в стаята си и прекара самотна последната вечер преди сватбата си. Тя се опита да чете една от любимите си книги, защото не искаше да мисли. През деня Зара беше прочела в един вестник, че на другата сутрин ще обесят някакъв човек и се питаше дали нещастникът в килията не изпитва сега същите чувства като нея.

Най-после Зара отвори прозореца й се вгледа в нощта. Луната се беше издигнала високо над дърветата в парка. Младата жена се унесе в горещи молитви.

Точно в този момент Мимо, който беше застанал в сянката на другата страна на Парк Лейн, видя нейния силует. Със своята сантиментална душа той беше дошъл тук, за да й даде благословията си и се беше спрял, загледан в нейния прозорец.

Граф Сикипри счете като добро предзнаменование за щастието на Милинка това, че тя отвори прозореца и се загледа в нощта.

 

 

Още беше много рано, едва десет и половина. След банкета с приятелите си ергени в понеделник Тристан посвети последната вечер на майка си и вечеря насаме с нея.

Когато напусна нейната къща, той се чувствуваше извънредно неспокоен и развълнуван. Гордата лейди, която почти никога не се разчувстваше, му беше говорила с голяма нежност и любов за това, че бракът е една красива, но много сериозна стъпка, че той трябва да обича и да се постарае да разбере бъдещата си жена и да запази чисто името на благородния им род.

— Ще моля Бога — беше казала тя — да ви даде здрави и красиви деца, Тристан, за да продължат името на Танкред де Рейс.

Лунната светлина беше заляла улиците. Младият лорд реши да се прибере пеша, затова изпрати колата си. Той прекоси Стенхоп Стрийт и влезе в Хайд Парк, защото чувствуваше нужда от въздух и искаше да събере мислите си.

Утре по същото време красивата Зара ще бъде негова и те ще вечерят сами в Дувър. Сигурно тя няма да бъде вече така леденостудена. Сигурно той ще успее да я накара да хвърли ледената си маска.

Унесен в тези чудни мечти, той не обръщаше внимание къде върви и внезапно се намери пред къщата на годеницата си.

Тристан изпита силно желание да погледне към прозореца й. Той излезе от парка и на тротоара видя Мимо с обърнато нагоре лице. С бързината на мълния у него блесна споменът за лицето на мъжа, когото беше видял с автомобила си един ден в Уайтхол. Той позна, че това е същият мъж.

Обзе го луда ревност, неясно подозрение започна да го измъчва. Хиляди дяволи му шепнеха: Между тези хора има някаква тайна връзка. Ти не знаеш нищо за жената, която утре сляпо ще направиш своя съпруга. Кой е този мъж? Какво общо има той с нея? Любовник, разбира се. Кой друг ще гледа към прозореца й в лунна нощ?

Точно в този момент Зара се беше появила на прозореца и двамата мъже видяха нейната стройна фигура да се очертава рязко на фона на стаята.

Гняв, достигащ до желание за убийство, изпълни сърцето на лорд Танкред. Той погледна към Мимо и видя, че устните му шепнеха някаква молитва, а в ръцете си държеше малко сребърно разпятие. Непознатият се беше унесъл и не обръщаше внимание на заобикалящия го свят. Лорд Танкред се приближи до него и го чу да шепне:

— Света Богородице, майко Божия, моли се за нея и й донеси щастие!

Тези думи го успокоиха някак си. Ако този мъж й е любовник, той няма да се моли така в навечерието на сватбата й с друг. Тристан почувствува, че една такава постъпка не отговаря на мъжката природа.

В това време Мимо свали почтително шапка към прозореца и се отдалечи.

Тристан се върна в парка, обзет от най-противоречиви чувства.

На следващия ден, когато влезе в църквата „Сейнт Джордж“ под ръка с красивата младоженка, на Франсис Маркрут му се стори, че повече от половината английска аристокрация се беше събрала там.

Зара беше облечена в рокля от бяло кадифе, а лицето й, под ефирната воалетка на малката шапка от бели пера, изглеждаше също така изящно, както кадифето на роклята й.

Единственият накит, който носеше, бяха чудните перли от вуйчо й. Младата жена беше бледа като лилия и затова още повече изпъкваха алените й изваяни устни и огнената й коса.

Когато стигна до олтара, всички присъстващи в църквата занемяха от възторг. Тя приличаше, на възкръснала от приказките принцеса.

Органът престана да свири и като насън тя почувствува, че коленичи до Тристан и че свещеникът съедини ръцете им.

С тих и спокоен глас тя повтаряше механично след свещеника изразите на бракосъчетанието. Единственото нещо, което се запечата в ума й, бяха казаните с твърд глас думи на Тристан: „Аз, Тристан Лоримър Гискар, те вземам, Зара Елинка, за моя законна съпруга.“

Най-после религиозната церемония беше свършена и лорд и лейди Танкред преминаха в канцеларията да се подпишат.

Зара изтръгна ръката си от ръката на съпруга си, но той се наведе в този момент и целуна устните й. За щастие роднините и приятелите бяха зад тях и свещениците гледаха настрани, защото иначе те щяха да бъдат поразени, ако бяха видели как младоженката потрепери и как по лицето й се изписа гневно недоволство. Но младоженецът го видя и това нарани болезнено сърцето му.

След това много хора започнаха да я целуват: майка му, сестрите му, лейди Етелрид и накрая херцогът.

— Сега ще се възползувам от правото си на стар вуйчо — каза той закачливо. — Аз те приветствам сърдечно от страна на всички, моя красива племеннице.

Зара му отговори, но почти нямаше сили да се усмихне. Когато се качиха в новата елегантна кола на лорд Танкред, младата жена се отдръпна в своя ъгъл и полузатвори очите си. Тристан беше в такова напрегнато състояние и така развълнуван от цялата церемония, че не знаеше какво да мисли.

Когато стигнаха в къщата на вуйчо й, Зара събра всичките си сили, за да изиграе ролята си докрай.

Тя застана до съпруга си и приемаше мило безбройните поздравления на приятелите му, които идваха да се ръкуват. Малко по-късно, когато лейди Танкред пристигна със Сирил и дъщерите си, Зара се усмихна даже на галантния юноша, който се повдигна на пръсти, за да я целуне сърдечно. За възрастта си той беше много добре на ръст, но беше изпълнен с голямо хладнокръвие.

— Мисля, че ти си поразителна, Зара — каза той. — Двама мои приятели, които бяха в църквата, ме поздравиха възторжено. Бих казал, че малко ми завиждаха. А сега, надявам се, скоро ще разрежеш тортата?

Тристан, който я наблюдаваше, остана озадачен защо упоритата й уста потрепери и очите й се навлажниха. В този момент тя мислеше за своето малко братче, което беше далече и не знаеше даже, че ще има торта.

Най-после всичко се свърши и те се качиха отново в колата си. Зара се отдръпна пак в ъгъла и не проговори, а Тристан чакаше търпеливо, докато се качат на влака.

Когато се настаниха в специално запазения за тях вагон и влакът се изтегли бавно от гарата, оставяйки зад себе си многобройните изпращачи, младият мъж се приближи, седна до нея и взе нежно облечената й в сива ръкавица ръка. Но тя я издърпа и се отмести настрана, преди той да успее да проговори.

— Зара! — каза лорд Танкред умолително. Тогава младата жена го погледна, силно раздразнена.

— Не можете ли да ме оставите на спокойствие поне за един миг? — изсъска тя. — Аз изнемогвам от умора.

Тристан забеляза, че тя трепери и въпреки че беше много влюбен и силно раздразнен от държането й, той я остави да си почине и дори подреди мълчаливо възглавниците й. След това взе вестник и седна в едно близко кресло, преструвайки се, че чете.

Зара се загледа през прозореца, а сърцето й биеше до пръсване. Тя знаеше, че това е само временно отлагане, защото, както й беше казал вуйчо й, английските благородници били големи джентълмени. Специално лорд Танкред беше истински техен представител, затова той едва ли щеше да си позволи да прави сцени във влака. Но скоро те щяха да пристигнат в хотела, а там й предстоеше вечеря насаме с него и после… Като помисли за това, младата жена пребледня като платно.

О, тези омразни и отвратителни мъже! Споменът за първото й сватбено пътешествие с Ладислав изпъкна пред нея. Той не се бе отнесъл с внимание, нито пък бе имал уважение към нея даже за момент. Младата жена беше в страшно възбудено състояние. Тя не можеше да разсъждава справедливо, защото беше убедена, че лорд Танкред е паднал много ниско, щом се жени за пари. Тя беше възмутена, че този мъж, съпругът й, когото беше виждала само четири пъти през живота си, не се задоволяваше със сделката, която беше сключил и според която щеше да получи богатството й и съгласието й да краси дома му, а позволяваше на своите възмутителни чувства да се проявяват. Той желаеше да я милва само защото е жена, защото е красива и законът му даваше съпруга.

Но не, тя няма да понесе това! Ще намери някакъв начин да се спаси от това унижение.

Досега Зара не беше забелязала даже чудния чар на Тристан. В него имаше нещо, което привличаше всички жени, но още не беше повлияло на нея.

Малкото пъти, в които го бе поглеждала, тя бе забелязала, че е красив, но и Ладислав, и Мимо бяха красиви, затова тя не считаше това за качество.

Зара беше така озлобена от съдбата, че в настоящия момент не можеше да разсъждава спокойно и хладнокръвно.

Тристан я наблюдаваше зад вестника си и беше неприятно засегнат от страстната омраза и озлобление, които черните мисли изписваха по красивото й лице.

Въпреки привидното си безразличие и гордо държане, младият мъж беше извънредно чувствителен. Той виждаше, че ще му е невъзможно да се обърне към нея, докато е в такова състояние.

Така тези прекрасни младоженци, които не се разбираха никак, седяха мълчаливи и напрегнати, вместо да бъдат в обятията си.

Не след дълго, все в същото настроение, те пристигнаха в Дувър и отседнаха в хотел „Уордън“.

Камериерът и камериерката им бяха пристигнали вече. Тя бяха украсили салона им с цветя и бяха приготвили всичко за вечерята и за нощта.

— Предполагам, че ще вечеряме в осем часа? — запита Зара надменно и без да чака отговор, отиде в стаята си и затвори вратата.

След това тя позвъни за камериерката си и я помоли да й свали палтото и шапката.

— Тази шапка е ужасна — каза тя. — За щастие има още цял час до вечерята, Анриет! Бих искала да се изкъпя, а после ще ми срешеш косата. Това ще е една почивка.

Младата французойка, която изпитваше голяма симпатия към господарката си, недоумяваше как може милейди да се държи така хладно и спокойно.

— Господи! Ако милорд беше моят Раул, аз щях да бъда съвсем друга! — си мислеше тя, докато слагаше парфюмирани соли във ваната.

Към осем часа без четвърт Анриет продължаваше да реши мълчаливо необикновено дългата коса на господарката си. Зара се бе загледала в огледалото пред себе си с мрачно изражение на лицето. Младата жена не виждаше нищо, защото се беше унесла в мисли. Тя се намираше в Бърнмут и слушаше „Песента на мама“, която се въртеше непрекъснато в главата й и караше кръвта й да се вълнува.

В това време се почука на вратата и Анриет отиде да отвори. На прага с усмивка на уста стоеше Тристан. Той мина край камериерката и влезе в стаята на жена си.

Зара се обърна като подплашена сърна и лицето й доби гневно изражение.

Лорд Танкред беше облечен вече за вечеря и държеше в ръката си прекрасен букет орхидеи. Той се спря като закован пред чудната картина, която тя представляваше, и за миг престана да диша. Младият, мъж не можеше да предположи, че косата й е толкова дълга, че тя може да бъде толкова хубава. И тази чудна жена е негова!

— Любима! — прошепна той, забравяйки даже присъствието на камериерката, която има деликатността да се оттегли веднага в банята. — Любима, колко си прекрасна! Ти ме влудяваш напълно.

Зара се улови за тоалетната маса и се присви като пантера, готова да скочи.

— Как се осмелявате да влизате в стаята ми! Излезте! — каза тя.

Думите й като че ли му удариха плесница. Той отстъпи назад и хвърли орхидеите в камината.

— Дойдох само за да ви съобщя, че вечерята е готова — каза той надменно — и да ви донеса тези цветя. Ще ви чакам в салона, докато се облечете.

След това лорд Танкред се обърна и излезе.

Зара извика веднага камериерката си. Ловката французойка й подреди косата и й помогна да си облече бързо роклята. Като се приготви, младата лейди влезе безшумно в салона.

Тристан се беше облегнал на камината, загледан замислено в огъня. Той бе стоял в това положение в разстояние на десет минути и мислено бе взел едно решение.

Младият мъж беше излязъл много разгневен от стаята на жена си, защото считаше, че правото е на негова страна. Все пак той съзнаваше, че е лудо влюбен в нея, както никога не можеше да предположи, че ще бъде така. Дали да й го признае веднага и да я помоли да не бъде така студена и жестока? Не, това ще бъде много унизително. В края на краищата той й беше дал доказателство за своята безкористна любов, като поиска ръката й, след като я беше видял само веднъж! А тя? Какви ли са били нейните съображения, за да приеме предложението му? Сигурно са били твърде основателни, за да се съгласи с желанието на вуйчо си, преди да го е видяла още. Тристан си спомни, че когато я беше попитал миналата сряда дали иска да я освободи от дадената дума, Зара беше отговорила твърдо, че желае да се извърши венчавката. Естествено тя трябва да знае, че никой нормален мъж няма да се съгласи да го третират по начина, по който се беше отнесла тя към него. Като че ли той беше някакъв нахален непознат, нахлуващ в стаята й!

Неспокойните му мисли се върнаха към Мимо — онзи непознат мъж, когото беше видял под прозореца й. А ако в края на краищата той й е любовник? Ако заради това я дразни желанието на съпруга й да я милва и целува?

Гордостта и упоритият дух за завоевания на Шекард се събудиха в него. Ако Зара продължава да се държи така, тогава той ще забрави, че е джентълмен и ще постъпи като дивак, като я сграбчи в обятията си и я накаже за надменността й.

Този път не нейните тъмни очи, а неговите искряха гневно.

Те седнаха да вечерят мълчаливо, за голямо учудване на келнерите.

Зара беше почти доволна, че съпругът й изглеждаше сърдит. Тя се надяваше, че сега поне ще я остави на мира.

Докато ядоха супата й рибата, те не размениха нито дума, но скоро и двамата съобразиха, че това положение ще се види неестествено на келнерите, затова поведоха разговор за най-обикновени неща.

Масата беше кръгла и много малка. Техните места бяха съвсем близо едно до друго.

За първи път Зара се намираше така близо до Тристан и всеки път, когато вдигаше очи, тя беше принудена да вижда лицето му. Младата жена не можеше да не признае, че той имаше извънредно приятна външност.

Към края на вечерята гневът и подозренията на Тристан се бяха изпарили. След като разсъди по-спокойно, той реши, че каквато и да е причината за презрителното й държане към него, няма да е тази, че има любовник. Нейната красота и грация започваха отново да го опияняват.

За него Зара беше страшно изкушение, а сигурно щеше да бъде такова за всеки нормален мъж. Освен това те вечеряха насаме и тя беше негова жена!

Келнерите донесоха кафе и ликьори и след като раздигаха масата, излязоха от стаята.

Сега Зара разбра, че остава съвсем сама със своя повелител, а нощта беше настъпила.

Той се разхождаше нервно напред-назад, без да пие кафе, нито ликьор. Тя седеше неподвижна. След това младият, мъж се приближи към нея, сграбчи я внезапно в обятията си и целуна страстно устните й.

— Зара! — прошепна той със сподавен глас. — Господи! Нима мислиш, че аз съм от камък? Казвам ти, че те обичам безумно. Няма ли да станеш мила с мен и да бъдеш наистина моя жена?

В очите й се появи изражение, което го смрази.

— Животно! — изсъска тя и го удари през лицето. Ръцете му се отпуснаха и Зара се изтръгна запъхтяна и смъртнобледа от обятията му. Ударът изпълни с ярост Тристан, той остана с искрящи от гняв очи и стиснати устни.

— Животно! — отново процеди през зъби тя и думите й се изляха като буен поток. — Не е ли достатъчно, че се продадохте за парите на вуйчо ми, че взехте чрез една търговска сделка жена, която не бяхте виждали никога, та сега оставяте отвратителната си страст да се проявява така? И вие се осмелявате да ми кажете, че ме обичате! Какво знаят такива като вас за любовта? Любовта е едно искрено, чисто и красиво чувство, което не трябва да се скверни така. То се поражда от преданост и дълбоко познанство. А какво е долното чувство, което кара мъжете да се държат така, както вие се държите към мен само защото съм жена? Любов? Това не е любов. Това е въпрос на чувственост. Всяка друга жена би могла да го събуди само ако е достатъчно хубава. Помнете, милорд! Аз не съм ваша метреса и няма да се съглася да стана! Оставете ме! Аз ви мразя, животно!

С всяка нейна дума Тристан се вцепеняваше все повече и повече и когато най-после тя свърши, той бе станал също така смъртноблед като нея.

— Не казвайте нито дума повече, Зара! — заповяда той. — Никога повече няма да имате повод да ме упрекнете, че ви обичам. Запомнете това. Всичко между нас ще бъде така, както го желаете вие. Всеки от нас ще живее своя живот, а пред хората ще продължаваме да играем ролята си на съпрузи. Преди да ви помоля отново да бъдете моя жена, вие ще трябва да паднете на колене. Чухте ли? Лека нощ.

Без да каже нито дума повече, той излезе от стаята.