Джефри Арчър
Синове на съдбата (53)

53.

Веднага щом се качи в автомобила, Нат пусна радиото. От първите прогнозни резултати след приключването на изборния ден се виждаше, че през януари в Белия дом ще влезе Бил Клинтън и още преди полунощ президентът Буш ще се види принуден да признае поражението си. Цял живот служба в полза на обществото, една година предизборна кампания, един ден гласуване, и политическата ти кариера се превръща в бележка под линия в историята.

— Това е то демокрацията — щеше да отбележи малко по-късно с тъга президентът Буш.

Според други проучвания в национален мащаб демократите не само щяха да влязат в Белия дом, но и щяха да имат мнозинство и в Сената, и в Конгреса. Дан Радър, водещ в Си Би Ес, обяви, че предварителните резултати за много от секциите се колебаят в рамките на един-два процента.

— Така например кандидатите за губернатор на щат Кънектикът са събрали почти равен брой гласове и е трудно да се предвиди кой всъщност е победител. Сега обаче нека чуем нашия кореспондент, който се намира в Литъл Рок, пред дома на губернатора Клинтън.

Нат изключи радиото — малкият кортеж от три автомобила бе спрял пред къщата му. Пресрещнаха го две телевизионни камери, радиорепортер и неколцина репортери — колко различно беше тук в сравнение с Арканзас, където над сто телевизионни камери и безброй радио- и телевизионни журналисти очакваха да чуят първите думи на бъдещия президент! Том стоеше пред входната врата.

— Вече знам — рече Нат, докато подминаваше репортерите и влизаше в къщата. — Събрали сме почти еднакъв брой гласове. Кога все пак ще научим някакви резултати, които се основават не на социологически проучвания, а на истински гласове?

— До час ще имаме първите протоколи — отвърна Том — и ако те са от Бристъл, там обикновено гласуват за демократите.

— Но дали това ще бъде достатъчно? — попита Нат, докато двамата вървяха към кухнята, където завариха Су Лин залепена за телевизора.

Откъм печката миришеше на загоряло.

* * *

Флечър застана пред телевизора и загледа как Клинтън маха на насъбралите се от балкона на къщата си в Арканзас. Същевременно се опита да чуе какво му докладва Джими. Когато на конгреса на Демократическата партия в Ню Йорк се бе запознал с губернатора на Арканзас, Флечър не му беше обърнал никакво внимание. Само като си помисли човек, че преди някаква си година, непосредствено след победата на Щатите във войната в Персийския залив, Буш се е радвал на рейтинг, какъвто историята не помнеше!

— Клинтън може и да не е обявен още за победител — отбеляза Флечър, — но Буш със сигурност е загубил.

Взря се в Бил и Хилари, които се прегръщаха, и в дванайсетгодишната им дъщеря, която стоеше объркана до тях. Сети се за Луси и за аборта, който е правила наскоро, и си даде сметка, че ако се е кандидатирал за президент, новината е щяла да се мъдри по първите страници на всички вестници. Как ли Челси щеше да се справи с такова напрежение?

В стаята като хала нахълта Луси.

— Ние с мама сме ти сготвили всичките ти любими ястия, защото през следващите години не те чака нищо друго освен светски прояви. — Той се усмихна, развеселен от младежката й жизненост и разпаленост. — Свинско със зеле, спагети по болонски, а ако до полунощ се разбере, че си победил, и крем брюле.

— Но нека да не е всичко наведнъж — примоли се баща й, после се обърна към Джими, който почти не се беше откачал от телефона, и го попита: — Кога очакваш първите резултати?

— Всеки момент — отвърна другият мъж. — Бристълчани се гордеят, че ги обявяват винаги първи — ако там имаме три-четири процента преднина, значи можем да се надяваме на победа.

— А ако преднината е под три процента?

— Зле ни се пише — отвърна Джими.

* * *

Нат си погледна часовника. В Хартфорд бе девет и нещо вечерта, но от образа върху телевизионния екран се виждаше, че избирателите в Калифорния още се стичат към урните. Върху екрана блесна надпис „ПОСЛЕДНИ НОВИНИ“. Ен Би Си бе първият канал, обявил, че новият президент на Съединените щати се казва Клинтън. Вече бяха лепнали на Джордж Буш доста жестокия епитет „човекът, който се задържа само един мандат“.

Телефоните в дъното не млъкваха, надпреварваха се да звънят и Том се опитваше да вдигне всички едновременно. Подаваше слушалката на Нат, ако решеше, че той трябва да разговаря лично с позвънилия, ако ли не, повтаряше:

— В момента е зает, но ви благодаря, че се обадихте. Ще му предам.

— Дано там, където съм „зает“, има телевизор, инак така и няма да разбера дали да приемам поздравления, или да се призная за победен — подметна Нат, докато се мъчеше храбро да разреже прегорялата пържола.

— Най-после истинска новина! — възкликна Том. — Само не знам кого ще зарадва: избирателната активност в Кънектикът е петдесет и едно на сто, с един-два процента по-висока, отколкото като цяло за страната.

Нат кимна и отново насочи вниманието си към телевизионния екран. От всички кътчета на щата продължаваха да съобщават, че гласовете, подадени за двамата кандидати, са почти изравнени. Щом чу името „Бристъл“, Нат избута встрани пържолата.

— А сега да чуем нашия кореспондент, той ще ни съобщи от мястото на събитието последните новини — обяви водещият.

— Дан, очакваме резултатите всеки момент — това би трябвало да е първият наистина достоверен знак доколко силите на двамата кандидати са изравнени. Ако демократите спечелят с… ето, съобщават ми в слушалките резултатите… демократите са победили в Бристъл! — Луси скочи от стола, Флечър обаче не се и помръдна и зачака в долния край на екрана да изпишат точните цифри. — За Флечър Давънпорт са подадени осем хиляди шестстотин и четири гласа, а за Нат Картрайт — осем хиляди триста седемдесет и девет — обяви репортерът.

— Три процента. И сега какво?

— Вероятно ще съобщят резултатите в Уотърбъри — отвърна Том, — там би трябвало да сме се справили добре, защото…

— В Уотърбъри републиканците печелят с малко над пет хиляди гласа, вече води Нат Картрайт.

Цяла вечер двамата кандидати ту скачаха, ту пак сядаха и отново скачаха на крака: през следващите два часа водачеството се смени цели шестнайсет пъти и накрая дори коментаторите вече не знаеха какви хиперболи да употребят. Някъде между потока от цифри водещият в местния телевизионен канал намери време да съобщи, че президентът Буш се е обадил в Арканзас на губернатора Клинтън, за да го поздрави с победата и да признае, че е изгубил президентските избори. Политическите коментатори се питаха дали това не вещае нова ера в духа на Кенеди?…

— Но да се върнем към надпреварата за губернаторския пост в щат Кънектикът, ето последните данни: демократите водят с 1 170 141 гласа срещу 1 168 872 гласа за републиканците, иначе казано, сенатор Давънпорт има преднина от хиляда двеста шейсет и девет гласа. Тъй като това възлиза на по-малко от един процент, ще има повторно автоматично преброяване на бюлетините. Сякаш това не е достатъчно — продължи коментаторът, — сме изправени пред още едно усложнение, тъй като избирателен окръг Медисън държи на отколешната си традиция да започне преброяването едва утре в десет сутринта.

На екрана се появи кметът на Медисън Пол Холбърн. Политикът на преклонна възраст покани всички да посетят живописното морско градче, където щеше да се реши кой ще бъде следващият губернатор на щата.

— Какво ще кажеш? — попита Нат Том, който продължаваше да вписва цифрите в сметачната машинка. — В момента Флечър води с хиляда двеста шейсет и девет гласа, а на последните избори републиканците са победили в Медисън с хиляда триста и дванайсет гласа. Значи ние имаме повече шансове, нали?

— Де да беше толкова просто — отвърна Том. — Има още едно усложнение, което не бива да подминаваме.

— Какво?

— Сегашният губернатор на щата е роден и е израсъл в Медисън, мнозина сигурно ще се повлияят от това.

— Трябваше да посетя още веднъж града — затюхка се Нат.

— Ходи в Медисън цели два пъти, а Флечър успя да отскочи само веднъж.

— Трябва да му звънна и да му съобщя, че не се признавам за победен — рече Нат.

Том кимна и приятелят му се приближи до телефона. Не беше нужно да проверява домашния номер на сенатора, по време на съдебния процес му беше звънял всяка вечер. Резиденцията на губернатора — оповести някой.

— Май още не е — отсече твърдо Нат.

— Здравейте, господин Картрайт — изчурулика Луси, — сигурно търсите губернатора.

— Не, търся баща ви.

— Защо, да не се признавате за победен?

— Не, ще му преотстъпя на него да го направи утре лично, пак тогава, ако се държите добре, ще ви взема на работа при мен.

Флечър грабна слушалката.

— Извинявай, Нат — рече той, — сигурно се обаждаш, за да ми кажеш, че всички залози се отлагат за утре по обяд, когато ще се срещнем.

— Да, и понеже го спомена, смятам да се вживея в ролята на Гари Купър.

— Значи ще се видим на Главната улица, шерифе.

— Пак бъди благодарен, че нямаш за противник Ралф Елиот.

— Защо? — възкликна Флечър.

— Защото той вече да е отишъл в Медисън и да тъпче с бюлетини урните.

— Пак нямаше да промени нищо — подсмихна се другият мъж.

— Защо?

— Защото ако противник ми беше Елиот, досега да съм удържал съкрушителна победа.