Джефри Арчър
Синове на съдбата (29)

29.

— Какво знаеш за нея? — попита Флечър, докато вървяха по улицата.

Хари знаеше кажи-речи всичко за Барбара Хънтър, тъй като на последните и предпоследните избори именно тя му беше противница, а в годините между изборите непрекъснато му създаваше главоболия.

— На четирийсет и осем години е, родена е в Хартфорд в семейство на фермер, завършила е средно образование тук, после е следвала в Университета на щат Кънектикът, омъжила се е за преуспял шеф на рекламна агенция, има три деца, които живеят в щата, и сега е член на щатския Конгрес.

— Някакви недостатъци? — попита Флечър.

— Да. Пълна въздържателка и вегетарианка е, ще ти се наложи да обиколиш всички кръчми и месарници в избирателния район. И като всеки друг, който цял живот е участвал в местната политика, си е създала доста врагове. Едвам се е преборила именно тя да бъде издигната за трети път от републиканците и можеш да бъдеш сигурен, че доста от активистите в партията не я искат. Но най-важното е, че на два пъти е губила изборите, значи можем да я обрисуваме като несретница.

Хари и Флечър влязоха в седалището на местната организация на Демократическата партия, намиращо се на Парк Стрийт, и видяха, че витрината е облепена с плакати и снимки на кандидата, нещо, с което Флечър още не беше свикнал. „Мъжът, който ще свърши работа.“ Не се беше замислял за текста върху плаката, докато медиините експерти не му обясниха колко било хубаво, че в него присъствали думите „мъж“ и „работа“ — все пак негова противница беше жена републиканка. Допълниха, че действало на подсъзнанието.

Хари се качи по стълбите на първия етаж, където беше заседателната зала, влезе в нея и седна на челно място. Флечър се прозина, макар че агитираше за себе си от има-няма седем дни — оставаха още цели двайсет и шест. „Грешките, които допускаш днес, утре сутринта ще бъдат история, до вечерните новини победите ти ще бъдат забравени. Не се вживявай много“, ето какво постоянно го съветваше Хари.

Флечър огледа насъбралите се: и професионалисти, и калени в битките активисти любители. Хари вече не беше техният кандидат, но го бяха убедили да оглави предизборния щаб. Това бе единствената отстъпка, на която Марта бе склонила, тя обаче бе предупредила Флечър да прати мъжа й у дома и при най-малките признаци на умора. От ден на ден ставаше все по-трудно да се спазват напътствията на Марта, защото именно Хари определяше темпото.

— Нещо ново или унищожително? — попита той и огледа хората от предизборния щаб, двама-трима от които имаха своя принос за всичките му седем победи на изборите.

Последния път той бе надделял над Барбара Хънтър с близо пет хиляди гласа, сега обаче проучванията на общественото мнение показваха, че двамата кандидати се ползват с почти еднаква подкрепа — тепърва предстоеше да видят колко от тези пет хиляди души са гласували за човека, а не за партията.

— Да — обади се някой от другия край на залата.

Хари се усмихна на Дан Мейсън, помагал му в шест от общо седемте предизборни кампании. В началото само бе преписвал речите, сега вече отговаряше за средствата за масово осведомяване и за връзките с обществеността.

— Имаш думата, Дан.

— Барбара Хънтър току-що направи изявление за медиите — кани Флечър на дебати. Лично аз бих я пратил по дяволите и бих й заявил право в очите, че така постъпва само отчаян човек, който знае, че ще загуби. Ти правеше точно това.

Известно време Хари не каза нищо.

— Така е, Дан, правех това — рече накрая, — но само защото бях сенатор и се отнасях с Хънтър като с новачка. Във всеки случай нямаше какво да печеля от дебати, сега обаче положението е друго: издигаме непознат кандидат, ето защо според мен трябва да обсъдим по-задълбочено нещата и чак тогава да взимаме решение. Какви са преимуществата и недостатъците? Някакви мнения? — подкани той.

Всички заговориха в един глас.

— Така човек става по-известен.

— Така Хънтър ще се озове в светлината на прожекторите.

— Всички ще се убедят, че нашият кандидат е много добър в дебатите и тъй като той е съвсем млад, ще бъдат приятно изненадани.

— Барбара Хънтър познава местните проблеми — нищо чудно ние да изглеждаме неопитни и неосведомени.

— Не, не, ние изглеждаме млади, устремени напред, преизпълнени със сили.

— Затова пък тя изглежда опитна, обиграна, със закалка в политическия живот.

— Ние олицетворяваме младото поколение и бъдещето.

— Тя пък олицетворява съвременната жена.

— Флечър ще я направи за смях.

— Ако Барбара Хънтър спечели дебатите, ние ще изгубим изборите.

— Е, чухме мнението на членовете на предизборния щаб, нека чуем и самия кандидат — рече Хари.

— Нямам нищо против да участвам в дебати с госпожа Хънтър — заяви Флечър. — Избирателите вероятно смятат, че тя е по-силна просто защото има опит в политиката, а аз съм си новак. Защо да не опитам и да превърна това в предимство за нас?

— Да де, но ако тя се покаже по-запозната с местните проблеми и извърти нещата така, че ти да изглеждаш неподготвен за поста, изборите ще приключат за една вечер — изтъкна Дан. — Не си представяй дебатите като хиляда души, събрали се в зала. Не забравяй, че ще ги отразяват всички местни радио- и телевизионни станции и на другия ден „Харт-форд Курант“ ще посвети на тях материала си на първа страница.

— Но това също може да се обърне в наша полза — натърти Хари.

— Съгласен съм — рече Дан, — ала и опасността не е за подценяване.

— С колко време разполагам, за да помисля? — попита Флечър.

— С пет, най-много с десет минути — отвърна Хари. — Ако Барбара Хънтър е дала изявление за медиите, журналистите ще настояват да отговорим веднага.

— Не можем ли да кажем, че ни трябва малко време, за да помислим?

— Изключено — отсече сенаторът. — Все едно оспорваме дебатите, накрая искаш, не искаш, ще бъдеш принуден да приемеш, така Хънтър ще спечели и в двата случая. Или отказваме, или приемаме с две ръце. Дали да не гласуваме? — допълни той и огледа насъбралите се. — Кой е „за“? — Вдигнаха се единайсет ръце. — „Против“? — Гласуваха четиринайсет души. — Работата е ясна.

— А, не, не е ясна — възпротиви се Флечър. Всички млъкнаха и го погледнаха. — Признателен съм ви за мнението, но нямам намерение политическата ми кариера да се направлява от щаб, особено когато силите са изравнени. Дан, би ли пуснал съобщение, че с удоволствие приемам предизвикателството, отправено ми от госпожа Хънтър, и очаквам с нетърпение да обсъдя с нея наболелите въпроси, а не празните приказки, на които републиканците наблягат още от началото на предизборната кампания.

След кратко мълчание всички изръкопляскаха спонтанно. Хари се усмихна.

— Кой е „за“ да има дебати? — Всички вдигнаха ръка. — Кой е „против“? — Никой. — Обявявам, че предложението е прието единодушно.

— Защо се наложи да гласуваме повторно? — попита Флечър сенатора, след като двамата излязоха от заседателната зала.

— За да кажем на пресата, че решението е било взето единодушно.

Флечър се усмихна и двамата се отправиха към гарата. Още един усвоен урок.

* * *

Всяка сутрин на гарата се изсипваха дванайсет души от предизборния щаб — раздаваха агитационни материали, а кандидатът се ръкуваше с всички, напускащи града. Хари му беше заръчал да насочва вниманието си главно към пътниците, влизащи в гарата, защото те почти със сигурност живеели в Хартфорд, докато пътниците, слизащи от влаковете, вероятно не били от този избирателен район.

— Здравейте, казвам се Флечър Давънпорт…

В осем и половина отиваха в „При мама“ на отсрещния тротоар и си взимаха сандвич с яйце и бекон. След като чуеха какво мисли Мама за развоя на предизборната кампания, се отправяха към деловия квартал, където се ръкуваха с „костюмарите“, идващи на работа. Флечър си слагаше в автомобила вратовръзката на Йейлския университет — знаеше, че мнозина тук се отъждествяват с нея.

— Здравейте, казвам се Флечър Давънпорт…

В девет и половина се прибираха в предизборния щаб — за ранната сутрешна пресконференция. Час преди това Барбара Хънтър вече бе провела своята и Флечър знаеше, че днес в Дневния ред ще има само един въпрос. Докато се връщаше, сменяше вратовръзката на Йейлския университет с друга, която да не бие толкова на очи, и изслушваше основните теми в сутрешните новини, за да е сигурен, че няма да го изненадат. В Близкия изток била избухнала война. Реши да остави това на президента Форд — новината надали щеше да се появи на първата страница на „Хартфорд Курант“.

— Здравейте, казвам се Флечър Давънпорт…

След като откри сутрешната пресконференция, Хари не чака събралите се журналисти да му зададат въпроса и сам обяви решението кандидатът да приеме предизвикателството, отправено му от госпожа Хънтър. Нито веднъж не я нарече Барбара. Когато започнаха да го разпитват за дебатите: място, време, форма, — той отвърна, че тези неща предстои да се уточнят, понеже поканата е дошла по-рано същия ден, после обаче добави:

— Не очаквам никакви трудности.

А знаеше прекрасно, че дебатите няма да им поднесат нищо друго освен трудности.

Флечър се изненада от отговора, който Хари даде на въпроса каква според него е вероятността кандидатът да надделее в дебатите. Беше очаквал сенаторът да се впусне да обяснява, че той умее да спори и да убеждава, че има юридически опит и политически нюх. Вместо това Хари рече:

— Е, госпожа Хънтър има, разбира се, преднина. Всички знаем, че е участвала в не един и два дебата и има закалка, че е натрупала голям опит по наболелите въпроси в щата, според мен обаче е показателно колко откровен и открит е Флечър в подхода си към изборите — въпреки всичко той прие да участва в дебатите.

— Не поемате ли, сенаторе, огромен риск? — попита друг журналист.

— Поемаме, естествено — призна Хари, — но както подчерта и самият кандидат, ако той не се държи като мъж и не се изправи лице в лице с госпожа Хънтър, как избирателите могат да очакват от него да поеме по-голямото предизвикателство — да ги представлява?

Флечър не помнеше да е казвал такова нещо, макар и да беше съгласен с чувството, вложено от сенатора.

След като пресконференцията приключи и си тръгна и последният журналист, младежът подметна:

— Не ми ли каза, че Барбара Хънтър я няма никаква в дебатите и й трябва цяла вечност, за да отговори на въпросите?

— Да, казах ти точно това — потвърди Хари.

— Защо тогава спомена пред журналистите, че…

— Тук става въпрос за очаквания, моето момче. Сега те смятат, че ще се провалиш и че тя ще те направи за смях, така че, дори да се представиш зле като нея, всички ще те обявят за победител — изтъкна сенаторът.

— Здравейте, казвам се Флечър Давънпорт…

Тези думи се въртяха отново и отново като нашумяла мелодийка, която той не може да си избие от главата.