Джефри Арчър
Синове на съдбата (2)

2.

Рут Давънпорт се беше примирила, че друга възможност няма да има. Като истински професионалист доктор Гринуд не би го заявил толкова недвусмислено, но след две помятания за две години бе посъветвал пациентката да не рискува с трета бременност.

Робърт Давънпорт обаче не се ръководеше от такива професионални задръжки и щом научи, че жена му е заченала за трети път, съвсем в свой стил й заяви без недомлъвки:

— Този път ще внимаваш много.

Прозвуча като ултиматум: всъщност я предупреждаваше да не прави нищо, което би могло да навреди на сина им. Беше повече от сигурен, че първородното му дете ще бъде момче. Знаеше и че на Рут ще й бъде трудно, да не кажем невъзможно „да внимава много“. Все пак беше дъщеря на Джосая Престън и мнозина бяха на мнение, че ако е била момче, не мъжът й, а именно тя е щяла да оглави фармацевтично дружество „Престън“. Рут обаче бе принудена да се задоволи с утешителната награда и да наследи баща си като председателка на управителния съвет в болница „Сейнт Патрик“, благородно дело, на което се бяха посветили вече четири поколения от рода Престън.

В началото някои от по-възрастните лекари и сестри в „Сейнт Патрик“ не бяха убедени, че Рут Давънпорт ще се окаже на висотата на изискванията, но след броени седмици и те бяха принудени да признаят, че младата жена е наследила не само енергията и устрема на баща си, но и че той й е предал огромните си познания и далновидност, с каквито често се отличават единствените деца.

Рут се омъжи чак на трийсет и три години. Не че липсваха кандидати — мнозина правеха какво ли не, за да спечелят благоволението на наследницата на милионите на Престън. Не се наложи Джосая Престън да предупреждава дъщеря си да се пази от сметкаджии — тя просто не се влюби в никого от ухажорите. Вече дори се съмняваше, че някога ще обикне някого. Точно тогава се запозна с Робърт Давънпорт.

Беше завършил „Джонс Хопкинс“ и икономика в Харвардския университет, после бе работил за кратко в „Рош“ и както се изрази бащата на Рут, постъпи при тях във фармацевтично дружество „Престън“ „по бързата процедура“. Последва шеметно издигане: на двайсет и седем години вече беше в управителния съвет, а на трийсет и три стана най-младият заместник-председател в историята на фирмата, с което би рекорда, поставен не от друг, а от самия Джосая. Този път Рут все пак се влюби, и то в мъж, който нито се плашеше от името и милионите на Престън, нито благоговееше пред тях. Когато Рут подметна, че може би е крайно време да стане госпожа Престън-Давънпорт, Робърт само попита:

— Кога най-после ще се запозная с тоя Престън-Давънпорт, дето е решил да ми попречи да стана твой законен съпруг?

Само няколко седмици след сватбата Рут оповести, че е бременна, после пометна — единственото, което помрачи безоблачния им щастлив брачен живот. Но и този облак на инак ведрия хоризонт като че ли се разсея, когато единайсет месеца по-късно Рут отново зачена.

Тъкмо ръководеше заседанието на управителния съвет на болницата, когато получи контракции — единственото, което трябваше да направи, бе да слезе с асансьора два етажа по-долу и да отиде при доктор Гринуд, който да я прегледа. Но дори неговият опит, всеотдайността на лекарите и сестрите и най-новото медицинско оборудване не успяха да спасят детето, родено преждевременно. Волю-неволю Кенет Гринуд си спомни как като млад лекар, при раждането на Рут се е натъкнал на същия проблем — цяла седмица работещите в болницата не вярваха, че момиченцето ще оживее. Ето че сега, трийсет и пет години по-късно, семейството изживяваше същия ужас.

Доктор Гринуд реши да поговори насаме с господин Давънпорт и да му намекне, че е за предпочитане да си осиновят дете. Робърт се съгласи от немай-къде и спомена, че ще го обсъди с жена си веднага щом тя се посъвземе.

Мина една година, докато Рут се съгласи да посетят службата, уреждаща осиновяването на деца, но по съвпадение, каквито отрежда съдбата и писателите дори не дръзват да използват, тя пак зачена именно в деня, когато трябваше да отидат в дома за деца, оставени за осиновяване. Този път Робърт беше решен да прави, да струва, но да не допусне човешка грешка да осуети появата на тяхното дете на бял свят.

Рут се вслуша в съвета на мъжа си и временно напусна управителния съвет на болницата. Дори се съгласи да наемат медицинска сестра, която по думите на Робърт да не я изпуска от очи. Господин Давънпорт разговаря с доста кандидатки и отсея няколко с нужната подготовка и качества. Но щеше да назначи онази от тях, за която беше убеден, че притежава достатъчно силна воля, та да накара Рут наистина „да внимава много“ и да се намеси, ако жена му отново се върне към стария си навик да организира всичко, изпречило й се на пътя.

След третото интервю Робърт най-после се спря на госпожица Хедър Никъл, главна медицинска сестра в родилното отделение на болница „Сейнт Патрик“. Допаднаха му деловият й подход и това, че не е омъжена и външността й е такава, че надали в обозримо бъдеще щеше да промени семейното си положение. Накрая натежа и фактът, че госпожица Никъл вече бе помогнала на бял свят да дойдат близо хиляда деца.

Робърт с удоволствие установи, че госпожица Никъл бързо се е вписала в дома му: от месец на месец той бе все по-обнадежден, че третия път горчивата чаша ще ги подмине. Рут навлезе благополучно в петия, сетне в шестия и седмия месец на бременността и мъжът й дори повдигна въпроса как да кръстят детето: Флечър-Андрю, ако е момче, и Виктория-Грейс, ако е момиче. Рут имаше само едно предпочитание: ако детето е момче, да го наричат Андрю, ала тя се надяваше най-вече рожбата им да се роди здрава.

Робърт беше заминал на медицинска конференция в Ню Йорк, когато госпожица Никъл му се обади и му съобщи, че жена му е получила контракции. Той я увери, че веднага ще хване влака и от гарата ще вземе такси, което да го откара право в „Сейнт Патрик“.

След успешното израждане на близнаците Картрайт доктор Гринуд тъкмо си тръгваше, когато зърна Рут Давънпорт — влизаше през летящата врата заедно с госпожица Никъл. Обърна се и настигна двете жени още преди вратата на асансьора да се е затворила.

Настани родилката в самостоятелна стая и веднага събра най-добрите акушер-гинеколози в болницата. Ако пациентката не беше Рут Давънпорт, щеше да се справи с израждането и само с помощта на госпожица Никъл. Прегледа Рут и установи, че за да спаси детето, то трябва да се роди с цезарово сечение. Лекарят погледна тавана и отправи безмълвна молитва — даваше си сметка, че Рут не може да има повече деца.

Раждането продължи към четирийсет минути. Щом зърна главицата на новороденото, госпожица Никъл въздъхна от облекчение, но добави „Алилуя“ едва след като лекарят преряза пъпната връв. Рут беше под пълна упойка и не видя щастливата усмивка, грейнала върху лицето на Гринуд. Той излезе забързано от операционната и съобщи на бащата, който чакаше отвън:

— Момче.

Докато Рут спеше мирно и кротко, госпожица Никъл занесе Флечър-Андрю в детското отделение, където той щеше да прекара първите си часове на белия свят заедно с още няколко новородени. Положи момченцето в мъничкото легло, повери го на грижите на медицинската сестра и се върна в стаята на Рут. Седна на фотьойла в ъгъла, но се постара да не заспива.

Все пак се унесе. По едно време, вече по изгрев слънце, се събуди от думите:

— Мога ли да видя сина си?

— Ама разбира се, госпожо Давънпорт — отвърна госпожица Никъл и скочи от фотьойла. — Ей сега ще донеса малкия Андрю. — Докато затваряше вратата, добави: — Връщам се след миг.

Рут приседна на леглото, оправи възглавницата и примряла от нетърпение, зачака.

Докато вървеше по коридора, госпожица Никъл си погледна часовника. Четири и трийсет и една минути. Слезе по стълбите на петия етаж и се отправи към детското отделение. Отвори тихо вратата — да не събуди някое от пеленачетата. Влезе в помещението, осветено от малка флуоресцентна лампа, и погледна сестрата от нощната смяна — дремеше в ъгъла. Госпожица Никъл реши да не буди младата жена — това вероятно бяха единствените мигове, когато тя щеше да си почине през осемчасовото дежурство.

Тръгна на пръсти между двете редици креватчета и поспря да погледне близнаците, сложени на двойното легълце до Флечър-Андрю Давънпорт.

Сетне се извърна към детето, на което нямаше да му липсва нищо през живота. Наведе се да вдигне момченцето и застина като попарена. Ако си изродил близо хиляда деца, си се научил да разпознаваш смъртта. Новороденото беше бледо като платно, очите му не помръдваха, нямаше смисъл госпожица Никъл да проверява пулса.

Целият ни живот може да се промени от внезапните решения, често пъти взети от друг.