Джефри Арчър
Синове на съдбата (33)

33.

„ОСПОРВАНА НАДПРЕВАРА“, ето какво гласеше в деня на изборите написаното с големи букви заглавие върху първата страница на „Вашингтон Поуст“. „ИЗРАВНЕНИ СИЛИ“ пък беше мнението на „Хартфорд Курант“. Първото се отнасяше за Форд и Картър, двамата кандидати за Белия дом, второто — за местната битка между Хънтър и Давънпорт за щатския Сенат.

— Сега е важно само да накараме нашите привърженици да гласуват — оповести Хари, след като в шест сутринта откри последното заседание на предизборния щаб.

Вече бе безсмислено да обсъждат тактиката, изявленията за медиите, подхода. След като бъдеше пусната първата бюлетина, всеки около заседателната маса щеше да получи нови задачи.

Екип от четирийсет души щеше да отговаря за автомобилите и да бъде въоръжен със списъци на избирателите, които трябва да бъдат откарани до най-близката секция: възрастни, инвалиди, мързеливци и дори тарикати, които злорадстваха при мисълта, че ще отидат с кола до урните, колкото да гласуват за другия кандидат.

Втората група, която определено бе и най-многобройна, щеше да отговаря за телефоните в предизборния щаб.

— Ще работят на смени от по два часа — обясни Хари — и ще звънят на нашите привърженици, за да им напомнят, че изборите са днес, а после да се уверят, че те са подали своя глас. До края на избирателния ден в осем часа ще се наложи да звъните на някои по три-четири пъти.

Следващата група се състоеше от, както ги описа Хари, любимите аматьори, към които бяха прикрепени преброителите в избирателния район. Те щяха да следят постоянно как върви гласуването по секциите. Някои щяха да отговарят за по хиляда избиратели, други — за цели три хиляди, в зависимост от това дали районът е градски или селски.

— Те са гръбнакът на партията — напомни Хари на Флечър. — Веднага щом бъде пусната първата бюлетина, ще сложат пред всяка избирателна секция доброволци, които да отмятат имената на явилите се пред урните избиратели. На половин час списъците ще се връчват на куриери, които да ги разнасят по къщите на преброителите — там има пълен списък на избирателите, опънат върху маса или закачен на стената. Върху него доброволците ще задраскват с червено имената на всички, гласували за републиканците, със синьо — за демократите, и с жълто — на хората, за които не се знае как са гласували. Един поглед към списъка по всяко време на деня ще бъде достатъчен, та отговорникът на избирателната секция да разбере как върви гласуването. Мнозина от отговорниците са правили същото по време на доста предишни избори и са в състояние веднага да направят сравнение. Веднъж обработени, данните ще се съобщават в предизборния щаб, та отговорниците за телефоните да не си правят труда да звънят на хора, вече минали през избирателните секции.

— А какво ще прави цял ден кандидатът? — попита Флечър, след като Хари приключи с инструктажа.

— Най-важното е да не се пречкаш, затова имаш отделна ^ програма — отвърна Хари. — Ще посетиш преброителите, общо четирийсет и четири на брой, всички те очакват да видят по някое време на деня кандидата. Джими ще ти бъде нещо като шофьор, наричаме го „приятел на кандидата“, нямаме възможност да ти отпуснем друг човек, всички ще бъдат много заети.

След заседанието всички хукнаха по задачите, а Джими обясни на Флечър какво точно ще прави до вечерта — последните два пъти, когато баща му се бе кандидатирал, му беше помагал и вече бе натрупал опит.

— Първо какво не бива да правиш — поясни той, когато Флечър се качи до него в автомобила. — До осем довечера, когато изборите приключват, трябва да обиколим по домове-те им четирийсет и четирима преброители, всички ще ти предлагат кафе, между дванайсет без петнайсет и два и петнайсет — и обяд, а след пет и половина и нещо за пийване, Отказвай любезно, но твърдо. Ще пиеш само вода, и то само в| колата, в дванайсет и половина за трийсетина минути ще се върнем в щаба, за да обядваш. После ще ядеш чак след края на изборите. Така всички ще разберат, че имат достоен кандидат.

Флечър си мислеше, че сигурно ще се отегчи, но във всяка къща откриваха нови характери и какви ли не хора. През първия час бяха зачеркнати само по няколко имена в списъците и отговорниците бързо направиха сравнение с предишни избори. Флечър се обнадежди: до десет часа се бяха поя-вили доста сини черти, Джими обаче го предупреди, че времето от седем до девет винаги е било благоприятно за демократите, защото точно тогава гласували хората, работещи в промишлеността или на смени — те се отбивали до избирателната секция на път за работа или докато се прибират след смяна.

— Между десет и четири републиканците би трябвало да поведат — продължи с обясненията младежът, — а от пет до затварянето на секциите демократите си възвръщат позициите. Така че моли се от десет до пет да вали, а после вечерта да бъде ясна и топла.

В единайсет преди обяд всички отговорници съобщиха, че в сравнение с предишните избори, когато са гласували петдесет и пет на сто от избирателите, този път активността е малко по-ниска.

— Ако остане под петдесет на сто, губим, ако надхвърли петдесетте процента, печелим с малко, ако ли пък скочи над петдесет и пет на сто, победата ни е в кърпа вързана — уточни Джими.

— Защо? — полюбопитства Флечър.

— Защото републиканците ходят да гласуват във всякакво време и слабата активност им е само добре дошла. А най-големият проблем на демократите винаги е бил да накарат хората да отидат до избирателната секция и да пуснат гласа си.

Джими следваше неотклонно графика. Преди да отидат у поредния отговорник, той връчваше на приятеля си листче хартия с написани на него основни сведения за човека, които Флечър запомняше.

— Здравейте, Дик — поздравяваше кандидатът, след като му отвореха, — благодаря ви, че отново разрешихте да ползваме къщата ви, това, разбира се, са ви четвъртите избори. — После слушаше отговора. — Как е Бен, дипломира ли се вече? — Пак слушаше, преди да продължи. — Жалко за клетия Бъстър, да, да, сенатор Гейтс ми каза. Но вече сте си взели друго куче, нали, Бъстър младши.

Джими също се придържаше към своя си ритуал. След десет минути подканяше през шепот:

— Май трябва да тръгваме.

Към дванайсет вече говореше доста притеснено и минаваше без „май“, а в два следобед стана настойчив. Двамата се Ръкуваха и махваха на домакините, но докато най-после тръгнеха, минаваха още две-три минути. Макар че Джими почти не се отклоняваше от графика, пак пристигнаха за обяда в щаба с двайсет минути закъснение.

Обядът всъщност се състоеше от закуски — Флечър си взе от отрупаната с какво ли не маса само един сандвич. Изяде го пътем, докато обикаляха с Ани от кабинет на кабинет той се ръкуваше с възможно най-много сътрудници на предизборния щаб.

— Здравей, Марта, къде е Хари? — попита Флечър, след като влезе в помещението с телефоните.

— Пред старата сграда на щатската управа, прави каквото умее най-добре: агитира, изказва мнения, напомня на хората да не забравят да гласуват. Трябва да се върне всеки момент.

След половин час младежът подмина на излизане от щаба тъст си в коридора — Джими бе обяснил, че ако искат да обиколят къщите на всички преброители, трябва да тръгнат най-късно в един и десет.

— Добро утро, сенаторе — поздрави Флечър.

— Добър ден, моето момче, радвам се, че си намерил вре-ме да похапнеш.

В къщата на първия преброител, когото посетиха след обяда, разбраха, че републиканците са повели с малко, после обаче набраха по-голяма преднина. В пет им оставаше да отидат у още петнайсет преброители.

— Ако пропуснем някого — каза Джими, — в бъдеще няма да можем да разчитаме на него.

В шест часа републиканците продължаваха да водят и Флечър се постара да не издава, че се чувства малко потиснат.

— Отпусни се, де — подкани приятелят му и обеща, че след два часа положението ще изглежда по-розово, не спомена само, че по това време на деня баща му винаги е водел, макар и с малко, и е знаел, че ще победи.

Флечър завидя на кандидатите в райони, където надпреварата не е така оспорвана.

— Щеше да ми бъде далеч по-лесно да се отпусна, ако бях сигурен, че ще спечеля или ще загубя.

— Представям си какво ти е — отвърна Джими. — Първия път, още преди да се родя, татко е спечелил с някакви си сто двайсет и един гласа и за трийсет години е увеличил преднината над своя противник на единайсет хиляди гласа, но винаги е повтарял, че ако на ония първи избори шейсет я един души са гласували за другия кандидат, той е щял да загуби и едва ли е щял да се кандидатира отново.

Младежът веднага съжали, че го е казал.

В седем часа Флечър с облекчение видя, че върху списъ-

ците са се появили още няколко сини черти, и макар републиканците да продължаваха да водят, всички смятаха, че още не всичко е загубено. Наложи се Джими да вмести последните шест къщи на отговорници в някакви си единайсет минути за всяка, въпреки това отидоха в последните две вече след края на изборния ден.

— Сега какво? — попита Флечър, след като излязоха от дома на последния преброител.

Джими си погледна часовника.

— Сега се връщаме в щаба — ще чуем какви ли не небивалици. Ако победиш, те ще се превърнат във фолклор, ако загубиш, ще бъдат забравени още на другия ден.

— Точно като мен — подметна младежът.

Приятелят му се оказа прав: всички в щаба говореха в един глас, но само безразсъдните и родените оптимисти бяха готови да предскажат изхода от изборите. Първите предварителни резултати бяха оповестени по телевизионните канали скоро след края на изборния ден и според тях Хънтър бе победила със съвсем малък превес. Според проучванията за президентските избори победител бе Форд, а не Картър.

— Историята се повтаря — отбеляза Хари, след като влезе в помещението. — Същите тия хубостници навремето ме убеждаваха, че следващият ни президент щял да се казва Дюй. Пак според техните прогнози съм бил изгубил с малко. Е, ние го обърнахме това „малко“ в своя полза, затова не се притеснявай, Флечър, такива проучвания са за слабаците.

— А каква е била избирателната активност? — попита Флечър, припомнил си думите на Джими.

— Рано е да се каже, но със сигурност е надхвърлила петдесет на сто. Все пак не е петдесет и пет процента.

Флечър огледа хората от предизборния щаб и си даде сметка, че вече няма смисъл да мисли как да печели гласове — бе Дошло време гласовете да се преброят.

— Сега вече не можем да направим нищо друго, освен да се погрижим преброителите ни да се явят преди десет вечерта в кметството. Другите нека си починат, ще се срещнем пак по-късно, на преброяването. Имам чувството, че ни предстои тежка нощ.

Докато отиваха с колата в заведението на Марио, Хари обясни на Флечър, че не вижда смисъл да се връщат в кметството преди единайсет, затова „дай да хапнем на спокойствие, като хората, тъкмо ще проследим по телевизията как се е представила партията в страната като цяло“.

Всичките им надежди да хапнат на спокойствие се стопиха, когато двамата влязоха в ресторанта: доста от посетителите станаха на крака и им ръкопляскаха, докато те вървяха към масата в ъгъла. Флечър се зарадва, че майка му и баща му вече са тук и са си взели нещо за пиене.

— Какво ли да ви препоръчам? — попита Марио, след като всички насядаха.

— Капнала съм от умора, дори не мога да мисля — отвърна Марта. — Никога досега, Марио, не си се съобразявал с мнението ни, защо ти не ни избереш нещо?

— Както кажете, госпожо Гейтс, оставете на мен — възкликна съдържателят.

Когато в заведението влязоха и Джоана и Джими, Ани се изправи и им махна. Докато целуваше Джоана по бузата, Флечър надзърна през рамото й и видя по телевизора в ресторанта, че Джими Картър се е върнал в ранчото си, няколко мига по-късно президентът Форд пък се качи на хеликоптер. Как ли бяха приключили изборите?

— Идвате тъкмо навреме — рече Хари, когато Джоана седна до него, — и ние влизаме току-що. Как са децата?

След малко Марио се върна с две големи чинии спагети, подире му вървеше келнер с две гарафи бяло вино.

— Виното е за сметка на заведението — оповести съдържателят, — сигурно ще ви хареса — добави той, докато сипваше на Флечър — да го опита.

Още един човек, който не искаше да предрича резултатите. Флечър се пресегна под масата и докосна Ани по коляното.

— Ще кажа няколко думи.

— Налага ли се? — учуди се Джими, докато си наливаше втора чаша вино. — Наслушах се на твои речи, ще ми стигнат за цял живот.

— Няма да се разпростирам, обещавам — рече Флечър и се изправи — Всички, на които искам да благодаря, са на масата. Нека започна с Хари и Марта. Ако в първия училищен ден не бях седнал до ужасното им синче, никога нямаше да срещна Ани, а и Марта и Хари, които преобразиха живота ми, макар че, да ви призная, в дъното на всичко стои майка ми, настояла да уча в „Хочкис“, а не в „Тафт“. Колко различен щеше да бъде животът ми, ако се бе наложил татко! — Той се усмихна на майка си. — Благодаря ти.

Седна на мястото си точно когато Марио дойде отново при тях — носеше поредната бутилка вино.

— Не помня да сме я поръчвали — отбеляза Хари.

— Не сте я поръчвали — отвърна Марио, — праща ви я онзи господин в дъното на салона.

— Много мило! — възкликна Флечър. — Каза ли си името?

— Не, само спомена, че съжалявал много, задето не е успял да ви помогне повече по време на изборите, бил зает по работа. От редовните клиенти е — допълни Марио. — Май е свързан с банка „Ръсел“.

Флечър погледна към дъното на ресторанта и кимна, забелязал, че Нат Картрайт му маха. Изпита чувството, че го познава отнякъде.